През 2005 г. във Вашингтон по време на среща, посветена на творчеството на американската писателка Айн Ранд, един от представителите на новата вълна млади политици в републиканската партия направи изказване, което най-точно характеризира процесите, които се развиваха в неоконсервативните среди на страната, и посоката, която те щяха да следват в бъдеще.

"Битката, в която сме ние тук, е битката на индивидуализма срещу колективизма!", заяви тогава 35-годишният, почти никому непознат конгресмен от намиращия се на север от Чикаго американски щат Уисконсин. Неговото име бе Пол Райън.

Същият Пол Райън, който стана по-известен на 11 август т.г., когато републиканският кандидат-президент Мит Ромни го посочи за свой заместник и партньор в битката за Белия дом. И с това свое решение бившият губернатор на Масачузетс възпламени едновременно ентусиазма и на прогресивните, и на консервативните кръгове в Америка наред с надеждите за победа в позаспалата в летните жеги президентска надпревара. Защото няма по-добър политик в момента в Щатите от младия Райън, който така ясно и категорично да олицетворява идеологическата платформа, която тези отдясно толкова силно и страстно възхваляват, колкото тези отляво страстно ненавиждат и отричат. Философията на Айн Ранд. Философия, която Пол Райън е превърнал в кредото на своя живот.

„Ако трябва да дам признание на един мислител, една личност, която ме насочи към служба на обществото, това би била Айн Ранд" заявява кандидат-вицепрезидентът на САЩ. И допълва, че това, което харесвал в творчеството на Ранд, е нейната „унищожителна присъда над фаталната представа за социализма и прекалено голямото правителство". Заради това от встъпването на Барак Обама през 2009 г. на власт вече трета година Пол

Райън води ожесточен кръстоносен поход срещу Обама

насочен най-вече срещу неговия „европейския" модел на управление.

Колкото и странно да звучи, но най-голямата победа в борбата на Райън срещу „европеизирането" на Америка не е номинацията му за вицепрезидент от доста неуверения, постоянно сменящ мнението си Мит Ромни, колкото бюджетът за намаляването на държавния дефицит, с който Райън се опълчи срещу водената от демократите политика и сплоти редиците в дясното политическо пространство.

Бюджет, който драстично орязва социалните помощи и който според журналиста от "Ню Йоркър" Райън Лица „радикално намалява ролята на правителството да защитава своите граждани от несгодите в живота". Това, което предлага Райън в своя икономически манифест, който, ако спечели изборите, се очаква да бъде приет, включва спиране на правителствената здравна програма за пенсионерите Medicare и замяната й с ваучерна система, която отпуска на хората някаква минимална сума пари, след което ги оставя сами да се оправят в джунглата на пазара за здравно осигуряване и да разчитат на милостта на частните застрахователни компании. И още - спиране на програмата за здравно подпомагане на бедните Medicaid. Орязване на помощите за безработните, училищата, самотните майки, купоните за храна и т.н. за сметка на намаляването на данъците на милионерите и милиардерите. Бюджет, който според независимата фондация "Кайзер" оставя около 19 милиона бедни без здравно осигуряване, който според радио и тв журналиста Мат Милър, вместо да запълни дефицита, ще добави към него още няколко трилиона, и който носителят на Нобелова награда за икономика

Пол Крюгман определи като „абсурден и жесток"

Противно на очакванията обаче бюджетът на Райън намери широк положителен отзвук не само сред консерваторите, но дори и сред независимите избиратели. И това стана не защото Пол Райън представи бюджета си само като числа и суха документация, а защото улови момента кога и как точно да го представи. И с това нанесе съкрушителен удар на демократите.

В началото на януари 2010 г, когато световната икономическа криза бе най-дълбока, само седмица след избирането на републиканеца Скот Браун от Масачузетс на мястото на починалия последен и най-виден представител от клана Кенеди - демократа Тед Кенеди, и набиращото скорост ултраконсервативно "Чаено парти" Пол Райън представи алтернативния си на Обама план за развитието на Америка театрално, с фанфари и овации по начин, който можеше да се сравни само с обявяването на Декларацията за независимост и Конституцията на Съединените щати.

„Само поемайки отговорност за нас самите до възможно най-голяма степен, ще може някой да бъде свободен - пише в увода към бюджета си Пол Райън - и само свободна личност може да прави отговорни избори - между правилното и грешното, спестяването и харченето, даването или вземането."

Погледнато по-внимателно, отбеляза по този повод журналистът от "Вашингтон Пост" И. Джей. Дион, дефиницията, която кандидатът за вицепрезидент дава за свободата, не се различава от тази на неговия духовен водач Айн Ранд, която тя описва в книгата си от 1964 г. - "Добродетелта на егоизма".

 Пол Райън е изключително харизматичен и ерудиран политик. Независимо от резултата на избори 2012 през ноември няма съмнение, че той ще бъде дълго време определящ фактор в политиката на Америка. А това означава, че дебатите около написаното от Айн Ранд за премахване ролята на правителството, за обективизма, за войната между индивидуализма и колективизма, а също така за добродетелта да бъдеш егоист, да мислиш само за себе си и да бъдеш свободен да правиш каквото си поискаш, за да удовлетвориш собственото си желание, нагон и интерес, без да се замисляш за последствията, които твоите действия могат да причинят на другите, ще стават все повече и повече актуални.