Архивна снимка с останките на злополучния самолет

Ранното утро на 27 юли 1955 г. Пътнически самолет на израелските авиолинии Ел Ал с отличителни знаци 4Х-АКС, пътуващ от Ню Йорк, каца за кратко в Лондон, после в Париж и Виена, и оттам през Истанбул трябва да се добере до крайната точка на полета - израелската столица Тел Авив. На борда му има 58 души - 51 пасажери и 7- членен екипаж.

Самолетът се отклонява от трасето си, навлиза в българска територия някъде около Трън и около 20 минути на практика лети над българска територия. Прелита над град Станке Димитров, днес Дупница, подминава Благоевград и продължава по посока Петрич с цел да избяга към гръцка територия. Два военни изтребителя излитат от военното летище в Доброславци край София.

Буквално 2-3 минути преди израелският самолет да успее да напусне българското въздушно пространство, двата военни изтребителя го свалят. Той се разбива край Петрич и всичките 58 души на борда му - американски, британски и израелски граждани, са убити. Следва международен скандал.

България съставя правителствена комисия начело с главния прокурор на страната, която да разследва инцидента, а израелската държава дава под съд България в Международния съд в Хага. Скандалът се проточва цели 9 години, чак до 1964 г., когато съдът в Хага постановява България и Израел да се споразумеят какви обезщетения да се изплатят на семействата на загиналите 58 граждански лица.

Версиите за това какво точно се е случило са няколко: самолетът е свален по заповед на Русия заради агент на "Мосад" на борда му и че е пренасял контрабандно сребро, част от което се е разпиляла при разбиването на самолета. Появява се дори абсурдната версия, че самолетът е свален, защото на борда му пътувал Симеон Сакскобургготски.

Интересен е фактът, че командир на полета е 35-годишният Стенли Хинкс, бивш военен пилот от Кралските военновъздушни сили на Великобритания и личен пилот на Чърчил по време на Втората световна война. Това всъщност е трябвало да бъде последният му полет като пилот. След кацането в Тел Авив му е предстояла женитба със стюардесата от същия екипаж - шведската еврейка Маргит Лестрьом Морган и едноседмично сватбено пътешествие.

По времето, когато навлиза на българска територия, екипажът вече е имал 11 часа полет без почивка и до Тел Авив са му оставали още 4 часа. Самолетът е излетял от Ню Йорк с 8 пътници на борда. Първото му кацане на "Хийтроу" е заради повреда в двигателя, което добавя няколко часа закъснение от разписанието. Там се качват още петима души. В Париж на борда се качват още 26. Във Виена слиза една жена с двете си деца и се качват още 11 пътници. В последния момент на борда се появява и още един мъж. За Истанбул не е имало пътници за слизане, въпреки че няколко души са чакали за качване, и командирът решава да не лети дотам, за да навакса поне отчасти 4-часовото закъснение, и променя трасето през Атина директно до израелската столица.

Така, излитайки от Виена с 51 пътници и 7-членен екипаж, в 4,33 ч. самолетът се е намирал над Белград. Там се е отклонил от курса си. По-късно израелската група по разследването на случая стига до извода, че някъде по това време над сръбска територия екипажът заспива от умора след 11-часов полет.

Трасето на тези полети минава по правило през сръбския град Ниш и оттам на юг към Гърция. Военни експерти обаче обясняват, че българската приводна станция при връх Ком е по-мощна от станцията край Ниш и сигналът й често заблуждава летците. Това се изяснява 2-3 месеца по-късно от обясненията на екипажа на английски пътнически самолет, който също навлязъл на българска територия и BG изтребители го прихванали и принудили да кацне на летището в Доброславци.

Точно така е станало объркването и при израелския екипаж. След като са навлезли над България, водени от станцията при връх Ком, завили на юг. Впрочем по това време самолетът е управляван от втория пилот. Той не бил опитен като личния пилот на Чърчил. Наложило му се сам да изчисли ъгъла за изменение на полета преди пресичането на границата между Югославия и Гърция. Допуснал грешка, която отклонила машината почти 200 км от трасето. Самолетът без всякакво предупреждение прелетял над Трън, после завил на юг, минал над Брезник, Радомир, Станке Димитров и Благоевград и продължил към българо-гръцката граница.

По това време край военното летище в софийското село Доброславци са разположени 18-и и 23-ти авиополк. Рано сутринта от главния команден пункт до тях идва заповед да се вдигнат 2 изтребителя, тъй като вражески самолет е навлязъл в българско небе. Излитат 25-годишният ст. лейт. Константин Санкийски и 26-годишният кап. Борис Петров, командир на звено.

Двамата прихващат израелския самолет над Благоевград. Петров докладва до командването, че е подканил чуждия самолет с поклащане на крилата да ги последва и да кацне, но той не го направил, а опитал да мине на запад към Сърбия. Петров докладва и че не може да различи опознавателните му знаци, тъй като в документите нямало посочени на кого са, и двамата със Санкийски не могат да определят каква е националността му и дали е пътнически. Освен това не знаят на каква честота е настроена радиостанцията на чуждия самолет, за да се свържат с екипажа, и на какъв език да говорят с него. Затова не го и правят.

Заместник-командирът на полка по летателната част Христо Иванов нарежда да пуснат пред чуждия самолет трасиращи куршуми, но след това самолетът рязко се спуска надолу към Гърция. Тогава от главния команден пункт пристига нова заповед да стрелят и да свалят самолета. По това време в командния пункт са командващият Противовъздушната отбрана ген.-лейт. Величко Георгиев, руски военен съветник, министърът на отбраната ген.-полк. Петър Панчевски и заместникът му ген.-лейт. Захари Захариев.

Ген. Георгиев признава цели 37 г. по-късно, че руският съветник му казал, че ако е на негово място, ще разпореди огън. И ген. Георгиев разпорежда на бойните пилоти, ако чуждият самолет напуска българската територия, не се подчинява и те нямат време за нов заход, да стрелят. Така лично той издава командата "огън" и решава съдбата на израелската машина.

В 5,28 ч. по Гринуич радистът на израелския самолет предава, че пресичат границата с Гърция. В този момент машината е обстреляна и буквално перфорирана от двата изтребителя. В оставащите две минути до удара в земята радистът успява да предаде само четири сигнала SOS. До прекосяването на границата са му оставали само 2-3 минути. Фаталните за този полет.

Има няколко странни въпроса, които и до днес нямат обяснение. Единият е как така пилотите,при строго определен полет с няколко кацания в различни държави на своя глава решават да променят трасето и да подминат летище, на което по разписание трябва да кацнат, още повече знаейки, че там има чакащи полета пътници, имали ли са право и ако не са имали - кой и защо им е разрешил това. Още по-неясно е защо британският въздушен ас и личен пилот на Чърчил не се е подчинил да кацне на българска територия и да спаси така живота на всички 58 души на борда, а е продължил рисково да лети в опит да избяга.

Комунистическите власти в България по онова време също си задават тези въпроси. Документи от трагедията, запазени в архивите, показват, че според тях на борда му е имало контрабандна стока. Действително на мястото на катастрофата са намерени разпилени малки топчета метал, за който се твърди, че е сребро. То се е намирало около разбития мотор. Голяма част от двигателя паднала в протичащия ръкав на река Струма.

Военни експерти уточняват, че в самолетния двигател такива топчета няма и те явно са били скрити там, където достъп имат само двамата пилоти, а може би и единствено командирът на полета кап. Стенли Хинкс. Според българската разследваща група среброто е пренасяно контрабандно. Преди военните да отцепят района и да не допускат никого до мястото на катастрофата, местни цигани са събирали такива разпръснати топчета и са ги отнасяли вкъщи. Когато установили, че не могат нито да ги предадат за вторични суровини и да изкарат от тях пари, нито да калайдисват съдове с тях или да ги използват по друг начин, след няколко дни ги предали в милицията.

Според друга версия разковничето е у мъжа, качил се в последния момент във Виена. По информация на някои от разследващите той бил агент на израелските тайни служби "Мосад". Казвал се е Харан Бар-Гор. На стената на славата в израелската столица Тел Авив, където са изписани имената на загинали служители на "Мосад", фигурира и неговото име. Отбелязана е и годината на смъртта - 1955 г., а след това е добавено, че е загинал при изпълнение на служебния си дълг. Версията всъщност сочи, че руснаците са го изпуснали във Виена, когато се е качил на борда, и заради него са наредили свалянето на самолета.

В ранното юлско утро на 1955 г. хора от няколко села близо до Петрич наблюдават как самолет избухва в пламъци, разцепва се и от него започват да падат хора. Два голи трупа са намерени на брега на реката. Точно това е в основата на още една версия за това какво точно се е случило - че секс по време на полета между командира Стенли Ханкс и годеницата му, стюардесата Маргит Морган, след като капитанът над Белград предал управлението на втория си пилот и се оттеглил с бъдещата си съпруга, е причина за отклонението от курса.

Двамата български пилоти, свалили самолета и причинили смъртта на 58 невинни граждани, вече не са живи. През 1974 г. Константин Санкийски получава сърдечен удар в къщата си в Самоков, залитва, удря се е о стъклото на вратата на хола и го чупи, а парчетата срязват гърлото му. Другият пилот Борис Петров умира през 1992 г. от рак на бъбреците. Командирът на авиополка в Доброславци Васил Драганов преминва в гражданската авиация и загива като втори пилот на печално известния полет София-Алжир през 1971 година.

Самолетът превозва български естрадни, фолклорни звезди и артисти от театъра, които трябва да участват в Дните на българската култура в арабската страна. Машината обаче не успява да набере височина и се разцепва на пистата. В тази катастрофа българската музика загубва и голямата си звезда Паша Христова.

Още две държави се присъединяват към делото в Хага освен Израел. САЩ и Великобритания съдят България за своите загинали пътници. Българските власти са окончателно осъдени да платят по $8,292 на поднините на всеки, намерил смъртта си пасажер.