На 7 март Православната църква почита паметта на светите седем свещеномъченици, пострадали в Херсон - Василий, Ефрем, Капитон, Евгений, Евтерий, Елпидий и Агатодор Херсонски. Както се разказва в тяхното житие, римските императори, които подложили на жестоки гонения християните, сами неволно способствали за разпространение на християнската вяра в Таврическия полуостров.
Те изпращали там на заточение държавни престъпници, за каквито се смятали изповядващите християнската вяра. Чрез поученията си и чрез примера на добродетелния си живот тези изгнаници обърнали много езичници към Господа и често пъти с мъченическата си смърт утвърждавали вярата в сърцата на новопокръстените. Въпреки това мнозинството от жителите на Таврическия полуостров дълго оставали в мрака на езичеството.
По време на царуването на Диоклетиан през ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в различни страни да проповядват светото Евангелие.
Двама от тях – Ефрем и Василий – пристигнали в Херсон, явяващ се главния град на полуострова. Те утешавали гонените християни и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се обърнат към истинския Бог. След известно време Ефрем напуснал Херсон и стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие.
Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, но повечето го посрещали враждебно. Проповедникът обаче с търпение понасял гоненията и оскърбленията и най-после, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч. Междувременно Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, но много жители на града с гняв се опълчили против епископа.
Те го били и мъчили и най-после го изгонили от града. Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено. Скърбейки за неверието и ожесточението на народа, той продължил да отправя молитви към Бога да просвети езичниците със светлината на истинската вяра.
Преданието говори, че след някое време синът на един от най-знатните жители на Херсон умрял. Родителите го погребали и изпълнени с неутешима скръб, постоянно плачели на гроба на момъка. Веднъж нощем бащата и майката на починалия в едно и също време видели чуден сън.
Умрелият техен син им се явил и казал: "Ако искате да ме видите жив, идете при оня чужденец, когото оскърбихте и изгонихте, и го помолете да се помоли той за мен. Той може да ме възкреси." Като се събудили, родителите си разказали един на друг чудния сън. След това заедно с всички роднини и домашни те отишли да намерят изгонения епископ. Когато го намерили в пещерата, те паднали пред нозете му, молейки го да възкреси сина им. Василий отишъл с тях на гроба: отвалили камъка и епископът влязъл в пещерата, където лежал покойникът.
Той се помолил над него и като осветил вода, поръсил умрелия и веднага момъкът оживял. Всички присъстващи паднали пред нозете на епископа, прославяйки небесния Бог. Св. епископ Василий с почести бил доведен в града и множество жители повярвали и се кръстили. След неговата смърт в Херсон бил пратен епископ Капитон. Преданието говори, че езичниците, които се намирали в града, искали от него личба, за да повярват в Бога. Епископът с твърдо упование в Божията помощ влязъл в разпаления от тях огън, дълго се молил сред пламъка и след това излязъл от него невредим.
Тогава всички били поразени от чудото. Св. Капитон бил няколко години епископ в Херсон. Веднъж, на път за Цариград, той бил застигнат от буря и корабът му бил захвърлен към устието на Днестър. Суровите жители на страната заловили епископа и го удавили в морето.
