Худини и съпругата му Бес

Хари Худини - един от най-известните фокусници на планетата, е и човекът, който отдал голяма част от живота си, за да разобличава шарлатаните. Голямата му мечта - да чуе за последен път гласа на починалата си майка, го отвежда при не една и две врачки и магьосници. Но това се превръща и в голямото му разочарование. Навсякъде той се среща с добре маскирани измами, които смята за свой дълг да разобличи. Дали обаче и самият той, увлечен в разкриването им, не се поувлякъл?

В миналия брой ви разказахме как Худини се е включил в жури, чиято цел е да установи лъже ли най-популярният медиум на времето си - Марджъри (с истинско име Мина Крандън). Сеансът в дома й е организиран от списание "Сайънтифик Американ" на 23 юли 1924 г. Интересно е да се отбележи, че по това време престижното научно списание било почти готово да обяви Марджъри за реален феномен и да й присъди награда. Главният редактор Малкълм Бърд бил особено впечатлен от нея и дори започнал да пуска намеци на пресата, че научната общност е буквално смаяна от способностите на г-жа Крандън.

Когато чул това, Худини обещал на редакторите на списанието, че сам ще плати хиляда долара, ако успее да докаже шарлатанството на Крандън. Докато пътувал към Бостън, където живеело семейството, той преглеждал внимателно резолюциите на експертите. Направило му впечатление, че всички те споменават с какво удоволствие са се възползвали от гостоприемството на семейство Крандън - оставали са в дома им, вечеряли са вкусно и са се наслаждавали на компанията на красивата домакиня. Според Худини тази нагласа сериозно била навредила на обективната им оценка. Един от членовете на научната комисия дори бил заел пари от доктор Крандън, а друг се надявал да получи от средствата му за научните си изследвания. След паметния сеанс на 23 юли Худини напуснал дома на Крандън много впечатлен от способностите на Марджъри. Но не от свръхестествените й сили, а от уменията й

по изключително хитър начин да създава илюзията

че в дома й се случва нещо необичайно. Когато се прибрал в хотела си, фокусникът обяснил на членовете на научната комисия защо Мина е просто една шарлатанка. Един от феномените, впечатлили искрено останалите, било звъненето на "призрачната кутийка", която издавала звук при натискане на капачето. На сеанса ръцете на Марджъри били здраво хванати от мъжете от двете й страни, а краката й били опрени до техните, така че учените били убедени, че тя накарала кутийката да звъни само със силата на енергийното си поле. Обикновено тази кутийка стояла на пода между краката й, но този път Худини настоял тя да бъде оставена до неговите стъпала. "Бях навил десния си крачол до коляното - пише по късно той. Целия ден бях носил гумена превръзка под това коляно и до вечерта прасецът ми се бел подул и бе станал изключително чувствителен и можеше да усети и най-лекото приплъзване на глезена на г-жа Крандън и дори потрепването на мускулите й. По време на сеанса ясно усетих как глезенът й, който уж бе притиснат неподвижно до моя, бавно и спазматично се движи нагоре-надолу, докато тя постепенно се наместваше така, че да може да повдигне стъпалото си от пода и да докосне капака на кутията."

Същата вечер гостите били впечатлени и от друга мистерия. Един мегафон прелетял над главите на всички, поддържан според Мина от духа на покойния й брат Уолтър - неин основен помощник в сеансите. "Нека Худини ми каже къде да го хвърля", наредил призрачен глас. "Към мен", отвърнал Худини и мегафонът паднал в краката му. Малко по-рано обаче Мина освободила за малко ръката си и поставила мегафона на главата си като шапка. В тъмната стая никой освен Худини не забелязал това. После, когато ръцете й били уловени от другите, тя накарала апарата да полети просто като го отметнала напред с главата си.

"Това е най-хитрата измама

която някога съм виждал", признал Худини.

В резултат на неговите разкрития списание "Сайънтифик Американ" решило все пак да не връчва наградата на Марджъри. Разярената магьосница, чиято репутация сериозно пострадала, обаче си отмъстила със средствата на своя занаят. Тя казала на Худини, че мъртвият й брат Уолтър е предсказал, че фокусникът ще намери смъртта си след една година.

Худини успял да избегне пророчеството, но само с няколко месеца. Той умрял на 31октомври 1926 г. от усложнения от удар в корема.

Верен на идеите си, преди неговата смърт Худини обещал на жена си Бес, че ако отвъдният свят наистина съществува и има връзка с нашия, той ще се върне и ще й даде знак. Двамата измислили таен шифър за комуникация, който да докаже на Бес, че паранормалната връзка със съпруга й е истинска. Скоро след смъртта му Бес обявила награда от $10,000 на всеки, който успее да я свърже със съпруга й. Така започнала серията от "сеансите на Худини", в които много медиуми неуспешно пробвали да повикат духа му от отвъдното. През 1928 г. един мъж на име Артър Форд обявил публично, че е получил послание от самия Хари Худини. Той го изпратил на Бес и тя потвърдила, че съобщението е предадено с шифъра, измислен от тях двамата преди смъртта му. Последният спиритически сеанс, организиран от Бес, се провел на годишнината от смъртта на Хари на 31 октомври 1936 г. Радиостанции от цял свят предавали на живо от събитието. Медиумът повикал Хари с молбата да покаже, че е там. В продължение на повече от час обаче нищо не е случило и вдовицата решила, че повече няма да прави опити да се свърже със съпруга си. Запалили лампите, гостите и журналистите започнали да се разотиват, но в мига, в който излезли под открито небе, над главите им се разразила ужасна буря. По-късно участниците в сеанса щели да научат, че тя не е усетена никъде другаде в района - появила се само над мястото на сеанса.