Потоп, жертви и траур в България

Президентът Росен Плевнелиев обикаля улиците на бедстващия Свиленград с БТР

„Беше страшно. Предупредиха ни, че цунамито идва само 5 минути преди да връхлети вълната. Бяхме шестима души вкъщи. Скочихме като по тревога и полуголи се измъкнахме навън. Не успяхме да пресечем двора. Качихме се върху покрива на свинарника, защото чувахме страшния тътен и виждахме високата вълна. Оцеляхме по чудо, а след като поотмина вълната, скочихме от покрива и се добрахме до по-високия край на селото. Газихме във вода и кал до над кръста." Това разказва с треперещ глас 43-годишният Илиян Тодоров от с. Бисер край Харманли. Осем души от неговото и съседното село Иваново обаче нямаха късмета да се спасят, след като стената на язовир „Иваново" се скъса, а отприщените води предизвикаха истински потоп в региона. Триметрови вълни, невиждани дори по черноморското крайбрежие на България, пометоха всичко по пътя си. Водната стихия превърна реките в

течащи смъртоносни грамади

Придошлата р. Арда удави в джипа му бизнесмен от Хасково, а съпругата му изчезна безследно. Мъж от наводненото село Лешниково получи инфаркт и почина, след като видя как водата разрушава къщата му.

Жестоката драма се оказа предизвестена. От почти 60 години властите са знаели, че язовирната стена на „Иваново" е пропукана и във всеки момент може да рухне, но никой не си е направил труда нито да я ремонтира, нито да източи водното съоръжение или пък да евакуира хората на по-безопасни места. Затова пък веднага след като се разбра за трагедията, цялата държавна власт се изсипа в района на Харманли уж за да помага на населението. Във вторник в интернет пространството бяха разпространени снимки, на които президентът Росен Плевнелиев, вицепремиерът Цветан Цветанов и еврокомисарят Кристалина Георгиева, покачени на БТР, видимо забавляващи се, обикалят из поразените райони.

„Това е една предизвестена трагедия. От две години чакаме всеки момент да стане белята", разказа жител на Иваново. Стихията унищожила 120 свине, четири телета и две от четирите му кучета. Трагедията започнала около 7 ч., когато камбаната на селската църква забила. Всички чули този сигнал, но малцина успели да избягат - повечето жители на селото са трудно подвижни и много възрастни. Голяма част от тях нямали друг избор, освен да дочакат смъртта си: Ангел Тодоров (65 години), Георги Сираков (82), Христо Андреев (90), Иванка Карамфилова (82) от с. Бисер; Лиляна Делева, Васко Делев от село Иваново, община Харманли; Георги Бойчев и Недялка Бойчева от село Бориславци, община Маджарово. В тяхна памет сряда, 8 февруари, бе обявен за ден на национален траур в България.

Разкази на очевидци описват покъртителни, почти библейски картини от часовете на потопа. Няколко десетки души успели да се покатерят на покриви и тавани в по-високите къщи, за да търсят спасение. „Грабнах детето си и се качих в ужасния студ на покрива, направо върху керемидите. Той през цялото време плачеше и ме питаше: Мамо, нали няма да умрем. По едно време припадна. Не ме питайте какво съм чувствала в този момент и как изобщо ще успея да го преживея", връща лентата назад жителка на Иваново.

„Трябваше да се действа на прима виста. Така и не дочакахме вертолети или други специализирани машини за спасяване. Нагазих във водата с пикапа и

от лодките прехвърлях хората в каросерията

Направих много курсове, не знам колко души спасих", разказа земеделският производител от селото Атанас Георгиев. „Синът ми успя да запали трабантчето и с него избягахме от връхлитащата вълна", разказа баба Надежда Тасева. По обед в понеделник възрастната жена успя да се доближи до потопената си къща, но се върна само с две риби. „От спалнята ги извадих", обясни старицата.

„Ако се беше скъсала стената през нощта, щеше да има десетки загинали. Добре, че повечето бяха тръгнали за работа към Харманли. Имаше хора на моста. Виках им да се махат. Крещях, ходих от къща на къща. През това време заби и камбаната. Но някои просто не можеха да излязат", каза през сълзи кметицата на Бисер Златка Вълкова.

В спасителната акция се включи Българската армия. Бойците дни наред търсиха хора, които са изчезнали след наводнението.

Цунамито е връхлетяло първо Бисер, което се намира и по-близо да язовира, а след половин час се е насочило към Иваново - достатъчно време поне във второто село да се вземат извънредни мерки за спасяване на жителите. Хората били предупредени и повечето успели да напуснат. Семейство обаче се удавило, след като колата му била залята от водния стълб.

На дъното на язовира е имало много лед, който, след като са се покачили температурите, се е вдигнал, запушил е преливниците и така се стигнало до скъсването на стената, обясниха експертите. Любопитен момент е кой в края на краищата е стопанисвал язовира и е отговорен с нехайството си за смъртта на толкова много хора и порутването на две села. Районната прокуратура в Харманли образува разследване срещу неизвестен извършител за скъсването на язовирната стена. Това бе използвано като официален повод актът за собственост на язовир „Иваново" да бъде засекретен. „Заради започналото следствие документът няма как да бъде предоставен на медиите", обяви заместник-кметът на Харманли Минка Русева. Така на практика достъпът до документа, който най-добре би дал отговор за това кой е отговорен за трагедията, е невъзможен. Русева категорично отрече всички намеци, че общината не си е свършила работата и заради нейното бездействие е станала трагедията. „Нека държавата да види каква е нейната собственост - съгласно акт 0567 на Министерството на отбраната язовир „Иваново" и язовирната стена са предоставени за управление на Министерството на отбраната", съобщи Русева.

Кой е собственикът?

Сагата с язовира започва още през в края на 2010 г., когато с писмо кметът на Харманли Михаил Лисков информира тогавашния областен управител Румен Данев за пропадане в стената на язовира и алармира, че заради неясния статут на собственост никой не се грижи за него. В отговор след направена проверка в областната дирекция "Земеделие" Данев пише, че язовирът е актуван като собственост на Министерството на отбраната. "В тази връзка е необходимо Министерството на отбраната незабавно да предприеме мерки за отстраняване на възникналите пробойни", категоричен е тогавашният областен управител. На 16 декември 2011 г. кметът отново алармира вече новата областна управителка Ирена Узунова, че са открити две пукнатини точно над изпускателната тръба на язовира и има опасност от разрушаване. Според чл. 138б от Закона за водите "при спор за собствеността на язовир областният управител е човекът, който трябва да осъществи организация за неговата експлоатация, докато съдът вземе решение по проблема". Ясната документация по темата обаче не попречи на Министерството на отбраната и на министър Аню Ангелов още в първия ден на трагедията да припише цялата вина на община Харманли и да твърдят, че те не са собственик на язовира.