Открийте ни и в

BG Избори 2013

Правителство на любовта

публикувано

на

Още едва встъпил в длъжност, новият кабинет на България бе подложен на атаки от различни страни. Представлявал едрия бизнес и разни олигарси, насърчавал ромската раждаемост с увеличените пари за родилките, смятал да обслужва руските интереси чрез строежа на „Белене“, искал да връща отново цигарите в заведенията и така нататък, и така нататък все подобни лошотии.

В първата седмица от управлението на правителството дори бяха свикани митинги с искане за оставката му. Изобщо около Пламен Орешарски и неговите министри се нагнетява атмосфера на омраза от страна на населението, която е неправилна. Тя е и нелепа, защото на практика това правителство не е на омразата. То е на топлите човешки чувства и емоции, понеже е родено в много, много любов.

Да започнем с министъра на отбраната Ангел Найденов. Той може и трябва да е суров политик, защото ще направлява гордата българска войска. Но сърцето му е разтуптяно и развълнувано, тъй като в момента е прясно заето и облято в любов по истинска БСП лъвица в лицето на новата зам.-председателка на парламента Мая Манолова. Г-жа Манолова дълги години бе половинка на кмета на Кюстендил Петър Паунов, но издигането й в държавата наложи и издигане на нивото на човека до нея. Затова закономерно днес тя е второто „Aз“ на г-н Найденов.

Стрелите на Амур са пронизвали и още две правителствени сърца – това на министъра на културата Петър Стоянович и на здравеопазването д-р Таня Андреева. Вярно е, че понякога от любовта до омразата крачката е една, но точно за тях няма данни да са я извървели. Любовта им се е превърнала в добро приятелство, което, кой знае, може да породи нова любов. При силни емоции човек обикновено припалва, а д-р Атанасова вече се изказа положително за цигарите и голямата полза от тях. Очевидно е, че емоционално министърката е добре заредена. И как няма – новата жена на бившия й мъж Стоянович е началник на кабинета на Пламен Орешарски. Тя се казва Мария Дивизиева.

Министърът на околната среда Искра Михайлова пък е любовта на живота на Станислав Копаров – клиент през последните години на Софийския градски съд. Като бивш шеф на Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу него се водят две дела. По първото той беше осъден през 2008 г. на 5 години затвор. През миналата година обаче Апелативният съд върна делото в градския съд и засега то е в задънена улица. По второто дело е привлечен под отговорност като съучастник на Мирчо Циганина в грандиозния процес за източването на държавни резерв. Но да се върнем към любовта и топлите човешки отношения.

Правосъдният министър Зинаида Златанова е първа дружка на Моника Йосифова. Г-жа Йосифова обича зрели мъже. Първоначално си хареса богатия Венцислав Йосифов, когато бе в апогея на славата си като шеф на Първа частна банка. После банката пофалира, кариерата на г-н Йосифов позамръкна и госпожата се насочи в търсене на друга висока топка. Намери я бързо в лицето на Сергей Станишев, който отчаяно се нуждаеше от жена до себе си, за да спре едни постоянни съответни подмятания, които могат да са изключително съкрушителни за един политик в страна, където е норма никой за нищо да не си признава. С края на премиерския му мандат в тройната коалиция г-н Станишев се раздели с жената, която обявяваше за част от живота си – Елена Йончева. Което отвори простор на разни злонамерени елементи да твърдят, че отношенията им били мандатна сделка за пред обществото. Разбира се, това бяха подмятания на злобни хора, които не разбират от топли човешки чувства, от емоции, които разтуптяват сърцето, и изобщо си нямат представа какво е любов. А какво е любов всъщност? Това е да замениш човек, който подхожда за даден пост, с друг, който може и да не стои така добре, но пък като го видиш и да пълни душата ти със сладка нега.

Когато БСП, ДПС и „Атака“ се събраха да творят кабинет, се очакваше, че външен министър ще стане Ивайло Калфин – фигура, за която се твърди, че притежава характеристиките за подобна длъжност. В крайна сметка победи любовта и министерското кресло зае Кристиян Вигенин. В България взаимоотношенията между мъже са тема табу. Има ги, но се развиват като паралелен и подземен свят. За тях само се шушука, но никога никой не си признава. Само понякога изскачат издайнически снимки, които обаче никоя от страните не коментира, за да не нарушава омертата за мълчание. Затова и ние няма да коментираме тази любов. Щом се харесват, нека си се събират и уважават в най-любовно сътвореното правителство, което България някога е имала.

Новото правителство ще води и сукалчета на училище

10_300

Сред най-важните неща, които новото правителство смята да осъществи в бедна България, оказва се, са: връщане на тютюнопушенето в заведенията, рестартиране на проекта „Белене“ и понижаване на училищната възраст. Това последното се е превърнало в „първа най-сериозна задача“, както сама обясни министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова.

Тя поддържа становището, че 4-годишните деца трябва да ходят на училище. Какво точно ще вършат в школото тези невръстни създания, които дори още не осъзнават на кой свят се намират, министърката, естествено, си няма и понятие. Важното е името й да бъде записано в историята като политик, който също е сътворил някаква реформа, пък било то и ерзац.

Затова пък въпросът за учителските заплати не е сред приоритетите й. „Те не са паднали чак толкова, проверих. На места заплатите са нараснали от 16 до 18 на сто. Искам да се проследява ефектът от образованието. Защото увеличенията не могат да се постигнат в по-малките училища, където няма толкова много ученици.“

 

 

Г-н Станишев и г-н Вигенин обмислят усамотено кой да е външен министър

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

BG Избори 2013

Волен и неговите подарени перални

публикувано

на

от

Виж цялата статия

сн. в. “Атака”

Ясната оценка за „Атака“ ни дава самочувствието, че бъл­гарският национализъм е незаобиколима сила в политиката. В нощта след изборите Волен Сидеров имаше всички основания да демонстрира нараснало самочувствие. Доп­реди два месеца електоралният рейтинг на „Атака“ беше безнадеждно клюмнал, а пове­чето социологически изследва­ния регистрираха одобрение за партията от около 1.2%.

Шансовете й да влезе в парла­мента изглеждаха нищожни, та какво оставаше да се пре­върне в ключов играч за съста­вянето на правителство. Какво се случи тогава, за да стане „Атака“ наистина „незаобиколима сила“? До степен лидерът й важно да обяснява, че пред него не стои въпросът кого ще подкрепи, защото „аз ще подкрепя плана „Сидеров“ и с него ще се коалирам“!

Обяснението би могло да се сведе до очевидното: Волен Сидеров разпозна в протестите през февруари чудесната възможност да се реанимира като говорител на „унизените и оскърбените“. Щеше да бъде глупаво да я про­пусне и да не влезе „в образ“, още повече че в поверената му роля на борец срещу ста­туквото отдавна изглеждаше неубедително. Било защото в no-миналия парламент облече официалния костюм и битка­та с „грухтящите прасета“ се оказа имитация, било защото в миналото НС държеше управляващите за някой орган, което почти претопи електората му и отмъкна част от държавната му субсидия, лидерът на „Атака“ се превърна в част от същото додеяло статукво и се нуждаеше от спешно имиджово освежаване.

Ето защо веднага след оставката на правителство­то атакистите ловко се прис­ламчиха към протестите, а като трибуна на бунтарската демонстрация послужи заседа­нието на Консултативния съвет за национална сигур­ност, което лидерът им напус­на заради несъгласие, че не е открито за журналистите и не са поканени представители на протестиращите, фръцването беше елементарен опит за измъкване от кръга на „отвратителните“ и за пре­минаване в лагера на „отвра­тените“, но така или иначе търсеният ефект беше постигнат – всички новинарски емисии започнаха с предизвикания от Сидеров „скандал“.

Така операцията по неговото възкръс­ване като народен водач беше задей­ствана, за да прелее постепенно в неу­държим щурм към телевизионните студиа. Първо в „Панорама“, оттам ната­тък – навсякъде и по всяко време на денонощието. Благо, кротко, по подобие на пастор, който не само лекува човеш­ките души, а обещава сакатите да про­ходят и слепите да прогледнат, лидерът на „Атака“ напоително изложи и основа­нията си да поведе недоволните: „Много от нещата, които се чуват сега на улицата, съм ги говорил, писал и правил политика през последните 10 години. Това се признава, защото директни лозунги на „Атака“ се скандират на улицата, включи­телно това, което пише на значката ни – ,Да си върнем България“.“

Под същото мото премина преизбира­нето на Сидеров на внезапно насрочения навръх 3 март Първи извънреден нацио­нален сбор на „Атака“. Делегатите изпя­ха и специално написана за събитието песничка:

Давай, Волене, ние сме с тебе,

за победа идва време,

заедно ще построим и България ще съградим.

Да развеем знамената, да си върнеме страната.

Хайде смело във атака, здрава работа ни чака.

За политическото съживяване на „Атака“ беше използван познатият арсе­нал. Депутатите на Сидеров напуснаха Народното събрание само седмица преди очакваното му разпускане, което означа­ваше, че ще се търсят всякакви възмож­ности за разграничаване от намразената политическа класа. Най-вече атрактивни – като тази да сложиш имената и сним­ките на „националните предатели“, гла­сували срещу национализацията на елек­троразпределителните дружества, и извънредно популистки – под формата на обещания за пенсии от 500 и минимална заплата от 1,000 лева.

И ето че номерът мина! На 12 май атакистите не просто спе­челиха 7.3%, а по същество извлякоха изгода от недоволството (по Би Би Си) и инкасираха нещастието в своя полза (по Ройтерс). Стига вотът да не се беше разпръснал сред нейните подобия, „Атака“ можеше да осребри гнева далеч по-внушително. Самият факт, че Нацио­налният фронт за спасение на България остана на косъм извън парламента с 3.8%, показа достатъчно ясно, че ако не се беше случил разпадът в партията „майка“, налице е имало сериозни ресурси за появата на голям националистически блок.

Впрочем лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който е и собственик на теле­визията, създала Волен Сидеров като явление, днес би трябвало да си скубе косите. Не толкова, защото двамата влязоха в остър конфликт и пътищата им се разделиха, колкото заради липсата на маркетингова гъвкавост.

Какво имам предвид ли?

Симеонов отново заложи на пропаган­дата от телевизора и тя, както се видя, продължи да дава резултати. Той обаче пропусна да опредмети популизма, а Сидеров го направи, ясно осъзнавайки, че „Атака“ няма да влезе в следващия парла­мент само с площадни изяви, на които лансира програмата си срещу „колониалното робство“ и бълнува за залежи от злато, гигантски пенсии и още по-грама- дански заплати. Не, не става дума за покупко-продажба на гласове. А може и да става, но поне беше хитро замаскирана като проява на милосърдие. По същия начин на изборите в Гърция миналата година крайнодясната „Златна зора“ вкара в 300-местния парла­мент 18 депутати, след което лидерът й Николаос Михалолиакос каза досущ като Сидеров: .Днешният вот доказа, че националистическото движение е факт, който е установен и не може да се прене­брегва. „Златна зора“ представлява Гър­ция на бъдещето.“

Триумфът на гръцките националисти се дължеше на нещо простичко. Вместо да крещят по улиците и да агитират с гланцирани бланки с набелязани мерки за по-добър живот, те се опитаха да пома­гат като Тимур и неговата команда. Оказваха финансова помощ на закъсали­те. Помагаха на възрастните да си взе­мат пенсиите. Поправяха осветлението на площади и улици. Раздаваха пакети с храна по домовете на хора в безизходица. В някои квартали с голяма престъпност дори организираха групи за бърза реакция при нападения на имоти или магазини, докато дойде полицията.

В началото на май тази година „Златна зора“ продължи да раздава хранителни помощи на нуждаещите се, въпреки че от Съвета на Европа поискаха забраната й заради ксенофобски прояви, а кметът на Атина издаде заповед срещу „расист­ката помощна кампания“ под наслов „Само за гърци“. В това време пък ние следяхме българските предизборни хрони­ки, от които научихме, че:

-,Атака“ продължава инициативата си „Социални отряди“. Този път национали­стите помогнаха с хранителни продукти от първа необходимост на Гинка Стойчева от село Дебелт, община Средец. Жената живее със сина си и от години нямат ток в дома си…

– Социалните отряди на ,Атака“ подпо­могнаха с хранителни продукти и Величка Сакърова от Средец, която е вдовица от години. Поради тежки заболявания Величка не може да работи, а помощи не е получа­вала…

– Кандидат-депутатът на ПП „Атака“ Николай Александров, общинският коорди­натор за Варна Александър Йовчев и членове на социалния отряд в града дариха пералня на Анелия Илиева и 6-годишната й дъщеря Елеонора. Майката и дъщерята са в крайно бедстващо положение, а детето е с много рядка генетична болест…

И т.н., и т.н.

Волен Сидеров, предполагам, е заим­ствал идеята, но това „плагиатство“ по никакъв начин не омаловажава стратеги­ята му. Дори да възразите колко е долнопробно да подаряваш пари, салами и перални на бедстващите, „Атака“ напра­ви конкретни жестове за конкретни хора, докато всички останали замръзнаха на първо ниво в съревнованието по популизъм. Разбира се, Сидеров игра особено цинично. Давайки си сметка, че годината не е 2005-а, когато стартиралата от едно телевизионно предаване коалиция успя да се представи за алтернатива на статук­вото, той не можеше просто ей така да се появи с мегафон и да оглави протести­те. Каквито и наивници да са ходили по митингите й, те все са си давали смет­ка, че през всичките осем години „Атака“ бавно и полека биваше опитомявана, а спорадичните акции – било срещу новини­те на турски език, било за импийчмънт на президента Първанов, едва поддържа­ха кондицията й. В това време ръковод­ството си накупи служебни коли, облече маркови костюми, дори издигна виден бизнесмен за кандидат-кмет на София. Пищните мероприятия срещу „мафията“ – шествия и тържества с докарани от цялата страна симпатизанти, удариха в земята дори „автобусите“ на ДПС. И ако съмненията, че „Атака“ е била подпомог­ната финансово от родни или руски задкулисия да не получаваха железни доказа­телства, антисистемните играчи идеал­но се вписаха в партократичния елит. Някои чак заприличаха на онези воеводи след Освобождението, за които Захарий Стоянов беше написал: „Вратовете им дебели, рубли да броиш на тях“…

На този фон, ако бяхме „нормална дър­жава“, на Сидеров щеше да се наложи да обяснява по какви причини битката с „мафията“ не му се получи. И той го зна­еше прекрасно. Въпреки че нито Гинка Стойчева от село Дебелт, нито Величка Сакърова от община Средец са се сети­ли да го попитат, лидерът на „Атака“ точно прецени, че трябва да го играе като Бога с машината в древногръцка трагедия – спуска се с една пералня, казва две-три думи срещу колониалното робство и отново се възкачва, за да занесе перални и на други бедстващи семейства.

Елементарно, но ефектно и ефектив­но. Най-малкото защото Волен използва пералнята в двата смисъла на думата – като предмет и като метафора. И тъй като оттук нататък съставянето на правителство ще зависи от препирането на спомени и от центрофугирането на зависимости, предстои да видим дали упътването за употреба е в него­вите ръце, или някой му натиска копче­тата.

Любослава Русева

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG Избори 2013

Как се прави тройка?

публикувано

на

Виж цялата статия

Тройка по български – всички ги виждат, те отричат

Има няколко варианти за тройка в живота. От всички тях тази в леглото е от най-лесните – трябват само разкрепостени и достатъчно страстни участници. А ако никак не им пука от околните, после може дори да се похвалят. В България малцина биха го сторили, защото тройката от край време си е била нещо тайно, скрито, подмолно.

Не че не се практикува. Напротив! Но държавата е консервативна, лицемерието е в повече, затова човек се е научил да се крие. Тази национална черта съвсем очаквано се е прехвърлила и върху дейността на политиците. Колчем решат да сътворят нещо, което се дели на три, и почват да увъртат, да усукват, да отричат. Колкото по-явно е сътвореното, толкова повече се крият.

Последната българска тройка е факт от този вторник. По една или друга причина действащите лица я разиграха пред цялата страна. Всички можаха да я видят, да проследят развитието й, да й се полюбуват. Да оценят гиздави ли са участниците, отиват ли си един на друг, ще се вземат ли накрая или всичко е било само за едната угода. Но участниците, наместо чистосърдечно да си признаят и да им олекне, взеха в един хор да отричат. Не били правили тройка, те даже не се и харесвали, камо ли да се омешват. Стореното обаче е факт.

Тройките биват най-разнообразни – две жени и един мъж, двама мъжа и една жена, три жени или трима мъже. Обикновено един е водещата фигура. Да видим какъв е нашият случай. Имаме налице една възрастна и достопочтена Столетница с огромен опит в бранша, която през целия си живот се е заигравала по групови мероприятия. Интересното е, че след сладострастието обикновено е утрепвала останалите участници, за да няма после кой да разказва какви ги е вършила.

Най-голямо трепане на прелъстени и изоставени партньори е паднало в средата и края на 40-те години на миналия век. Но то тогава и най-големи оргии е правила тази дама. Обаче и в по-нови времена е продължила с нрава си.

В зората на демокрацията Столетницата си хареса младата българска десница. В края на краищата кой не обича крехко агнешко!? Само че тази възрастна дама пак приложи коронния си номер – завлече я един-два пъти в явни или завоалирани коалиционни кабинети, облада я, и днес можем да отчетем десницата за окончателно умряла, преди още да е пораснала и да е видяла куп неща в живота си. Десницата умира, но Столетницата е жива повече от всякога. Жилава старица, която не ще да си ходи от този свят и не ще.

Нещо повече, към началото на новия век тя поиска да се докара в шик, та се понавлече  в царски одежди. Зер, младото е хубаво, но не отказваме и на нещо по-старичко и роялистко. Което след оргията също на свой ред умъртви. Днес вече можем да кажем, че дали от старостта й, дали от прекалено голямо либидо за власт, дъртата госпожа започна и да не подбира. Във вторник българите можаха да видят как тя е тръгнала да ухажва и уж най-големите си врагове.

Но властта, оказва се, е голям магнит. Толкова голям, че още не беше отшумял изборният ден в България и Столетницата почна да се облизва апетитно. Парламентът не се беше конституирал дори, а тя обяви, че вече взима властта, пък каквото ще да става, защото търпение няма от апетит да управлява. Общо взето от 1944 година до сега на България й се събират едва десетина годинки, в които тази дама да не е върлувала начело на страната. За това време е сътворила толкова пакости, завлякла е държавата в такава дълбока яма, че томове книги ще са необходими, за се опишат всичките. Беднотията, краденето, мутрите, групировките, задграничните дружества, в които изтекоха милионите на България, утрепаните предприятия, липсата на алтернатива – всичко е плод на същата тази Столетница.

Тя обаче е хитра и винаги успява да замъгли съзнанието на хората. На нейни сто бели някой друг може да е направил една малка, но именно тя ще бъде посочвана като най-голямото зло за България. На сто убийства, извършени по нейна заповед, едно да е направил друг – ще е най-злокобно описвано от нея. Тя впрегна в паяжина от микрофони и досиета цяла една нация, но един министър да е пуснал микрофонче из София, той ще е престъпникът, не Столетницата. И хората й вярват, и си я избират. Радват й се и чакат да ги оправи и тях. Във вторник всички разбраха, че тя тъкмо това смята и да направи.

Имало е години, когато дъртата госпожа е живяла подмолно, крила се е в землянки, както и други, в които е властвала явно и безцеремонно. Тя може всякак. Дори едновременно и по двата начина. Тъкмо туй очевидно е решила да прави и сега. Официално ще си щрака с пръсти из парламентарната зала, а тайно ще направлява куклите на конци, които в момента майстори. Впрочем, първата кукла вече е готова. Казва се Пламен Орешарски. Навремето, когато България се управляваше от СДС, този господин бе спуснат в правителството на младата десница, която с помощта на големите му умения и възможности, каквито Столетницата твърди, че той притежава, направи каквото можа.

След като си свърши работата, се прибра в лоното бабино, а тя за благодарност постоянно го подбутва напред пред публиката. Първо го направи финансов министър в правителството на Станишев, сега вече го гласи и за премиер. Да има умения и познания, ама колко умения и познания може да има г-н Орешарски, щом с охота се съгласява да го играе марионетка.

Във всеки случай, познанията му не са исторически. Иначе щеше да знае, че след като му подърпат малко конците и хубаво го прелъстят, ще го изритат в политическия боклук. Можеш ли да накараш змията да не хапе? Не. Това си е в нейния нрав. Ей-на така не можеш да промениш и нрава на Столетницата да убива всичко живо, що се е появило край нея.

Вече е ясно и как точно ще функционира тази тройка, дето уж не съществува, пък всички я виждат. Дъртата ще гласува до откат всичко, което си е наумила. Турците, които тя хем би и прогони от България, хем би и омота в паяжини от микрофони и досиета, хем сега прелъстява и те, милите, й отвръщат на чувствата, ще гласуват също.

Третата страна в тройката, която през годините преспа с когото я пожела, ще се крие в парламентарните кулиси, няма да влиза в залата на Народното събрание. Така кворумът ще е малък – удобна възможност всичко,  пожелано от Столетницата, да се приема. Те ти булка спасовден. Както казваше другарят Тодор Живков: Да ви е честита новата придобивка!

Кукла на конци: Пламен Орешарски

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG Избори 2013

Бойко Борисов – българският Берлускони

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Ликът на Борисов наднича иззад разкъсани плакати от изборите на 12 май, сн. Димитър Дилков

Партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, излезе първа на предсрочните парламентарни избори в България в неделя с 30 процента от гласовете. Малко вероятно е обаче тя да успее да състави правителство, при положение че трите останали формации, които влизат в парламента, заявяват, че не желаят да сътрудничат с нея. Борисов е изключение на българската политическа сцена. Широкоплещестата му фигура, директният език, народните му корени и вкусът му към оръжията превърнаха този бивш каратист, издигнал се до ченге номер едно в България, в чудотворец в очите на гласоподавателите, които през 2009 г. го избраха за премиер, виждайки в него преди всичко човек на действието.

Той е нещо като българския Берлускони, който пуска грубовати шеги, но и осъществява проекти, казва преподавателят по право Христо Христев, акцентирайки върху инфраструктурните строежи, извършени в най-бедната страна в Европа. Този човек е политическо животно и не се отказва лесно. Ако на 20 февруари под натиска на протестите срещу високата цена на тока той подаде оставка, това беше с намерение да се наложи с нова сила на предсрочните избори, състояли се преди една неделя.

Оттеглянето му беше грижливо подготвено. Високопарните му изказвания, че не иска да участва в управление, при което полицията бие хората, и заплахите от протестите заменят политическите дебати, и че не иска да вижда кръв по улиците, бяха достатъчни да накарат протестиращите да се приберат у дома и да бъдат погребани дебатите по социалните въпроси, но не и за лесното му преизбиране. Критиците му го обвиняват в авторитаризъм. Борисов и вътрешният му министър Цветан Цветанов възродиха методите на политическата полиция от времето на комунизма, твърдеше по време на кампанията бившият премиер демократ Иван Костов.

Скандалите за подслушвания или публикуване на компрометиращи досиета, налели масло в огъня на опонентите му, за многото сенчести зони, обгръщащи миналото на първия човек в България, вече нямат чет.

От 1991 г. Борисов е собственик на частна охранителна компания (дейност, често свързвана с престъпните среди). Изявен спортист, син на апаратчик, той става телохранител на сваления последен комунистически диктатор Тодор Живков. Свързаният с „Уикилийкс“ сайт „Биволъ“ твърди, че е бил вербуван от тайната полиция под агентурния псевдоним Буда, което заинтересованият отрича.

По-късно Борисов се грижи за сигурността на престолонаследника Симеон Сакскобургготски, който като министър-председател през 2001 г. го издига във вътрешното министерство. Обещанията му да се справи с организираната престъпност в момент, когато България беше разтърсвана от ожесточено разчистване на мафиотски сметки, му осигуряват кметството в София, където се задържа два мандата и където създава движението си ГЕРБ – десноцентристка партия, която бързо го издига на власт.

Тирадите му срещу корупцията залъгаха западни инвеститори и дипломати независимо от неособено последователните му методи. Резултатите му обаче са толкова скромни, че го подозират, че играе ролята на арбитър между различните олигархични кланове със съмнително натрупани състояния, които стоят в основата на корупцията в страната, и че иска да се наложи над тях, както руския президент Владимир Путин.

Как говорят българските политици

Българският политик все още не владее изкуството на словото така, че да е ясен за аудиторията. Това твърди Надежда Сталянова – преподавател по български език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя представи изследване на университета за предизборната реч на политиците в България. Изследвани са и изказвания на евродепутати. Установено е, че много политици обичат да използват умалителни форми: „Цветанов съм го гледал в очичките“ (Бойко Борисов), „Всеки преди да пусне бюлетинката“ (Стефан Данаилов), „Тази бедна държавица“ (Волен Сидеров). Друго характерно са диалектите. Най-типичен пример в това отношение е Татяна Дончева: „все ощи“, „данъцити“, и Десислав Чуколов: „дикември“, „след осимдисет и дивета година“. Друга неправилна книжовна употреба е замяната на окончанието „- ох“ с „-ъх/-ах/ при глаголи от минало несвършено време – „Хората се възмутиха и не излязаха да гласуват“, „Написах, подписах и отнесах“. Тези примери са от изказвания на Мая Манолова. Преподавателите дадоха и примери за неправилна употреба на бройната форма – „ЦИК има 21 члена. Комисия с 9 члена“ при Михаил Константинов, „30 кмета“ – Цветан Цветанов, „200 депутата“ – Цецка Цачева.

Елен Деспик-Попович, „Л’иберасион“

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено