Проф. Дейвид Фарис

Дейвид Фарис е политолог и ръководител на катедра „Политология и публична администрация" в Рузвелт Юнивърсити в Чикаго, където преподава политика и дигитален активизъм. Автор е на книгата "Dissent and Revolution in a Digital Age", както и на множество научни изследвания в областта на социалните медии, блогове и ефекта на други дигитални технологии върху политиката.

Какъв е опитът на Америка с дистанционното електронно гласуване?

            Аризона използва онлайн гласуването в предварителните избори на Демократическата партия през 2000 г. Примерът е сравнително успешен. Не мисля, че имаше злоупотреби, но не доведе до масово възприемане на дистанционното електронно гласуване. Правителството не оказа особена подкрепа. Хората, които изразиха известни опасения относно сигурността след резултата от изборите през 2000 г., успяха да убедят политиците, че системата все още не е готова. Стигна се дотам, че министерството на отбраната направи изследвания и извика хакери да тестват системата. В Америка електронното гласуване все още прохожда и не са предприети големи стъпки за въвеждането му. Обсъждаше се въвеждането на електронно гласуване за военните, които са извън страната. Така биха могли да гласуват много по-лесно, отколкото в момента, но това все още не се е случило.

А в европейските страни?

Естония беше първата държава, която въведе електронно гласуване в национални парламентарни избори през 2007 г. Както виждаме, до момента е успешно и няма значителни злоупотреби. Една от причините хората да искат да го въведат е, защото на много места в демократичния свят избирателната активност намалява. Тогава почитателите на интернета си казват: "Щом хората не отиват до избирателните секции, значи избирателните секции могат да отидат при тях." Оттогава има различни експерименти, включително и гласуване по пощата, което е много популярно тук, в Америка. Академичните изследвания по въпроса с електронното гласуване в Естония, Швейцария и Норвегия не откриват повишаване в избирателната активност. Но това са държави, които нямат големи имигрантски общности зад граница. Така че един от интересните аспекти на референдума в България е потенциалът да включи повече от хората, които живеят зад граница, в политическия живот на страната. Очевидно няма достатъчно норвежци в чужбина, които да доведат до голяма разлика, но България ще проведе много важен демократичен експеримент, за да види дали този вид технология може да приобщи повече хора.

Какво е необходимо, за да може една онлайн система за гласуване да работи безопасно?

В Естония например всеки има лична карта. Кодът, който използваш, за да гласуваш през интернет, е свързан с нея. С този код е много трудно да се представиш за някой друг, защото е уникален. Повечето хора обаче се страхуват от злоупотреби при самия процес. Един от начините за това е малуеър, с който получаваш достъп до всички процеси на компютъра и след това пренасочваш потока от информация от IP адреса. Опасенията са, че такъв малуеър може да прехвърли гласа ти от един кандидат към друг. Иска се голяма конспирация, за да направиш нещо такова, и мисля, че няма как да остане напълно незабелязано. По същия начин е и с машините за гласуване. Става въпрос за доверие. Когато попълваш избирателната бюлетина по стария начин, влизаш в кабината, отбелязваш полето до името на избирателя и го виждаш с очите си. След това пускаш бюлетината в урната и е малко вероятно нещо да се случи с нея. Разбира се, и тогава може да има злоупотреби, но се изисква "скок на вярата", за да натиснеш бутона на машината и след това да се надяваш, че е записала правилно гласа ти.

            Опасенията до известна степен са основателни. Наскоро в Америка стана голям скандал, когато компютрите, които управляват коли, бяха хакнати от разстояние. Щом могат да го направят с кола, стига да искат, могат да го направят и с компютърната система в дома на хората. Ако правителството обмисля въвеждането на електронно глауване, то трябва да работи много близо с експертите по сигурността и да се увери, че системата е безопасна, криптирана и надеждна. Трябва да извикат хакерите да я разбият и те най-вероятно ще успеят първия път, но след това ще се изградят други защитни механизми. Като игра на котка и мишка е. На място като Норвегия не мисля, че има достатъчно голям конфликт сред обществото, че да се чудиш дали са изманипулирали изборите или не, но в посткомунистически държави като България, където може основни въпроси за бъдещето на демокрацията все още да са останали неразрешени и вероятно има по-голяма корупция, отколкото в Норвегия, определено има за какво да се притесняваш.

Какви са предизвикателствата и предимствата от онлайн гласуването в посткомунистически държави като България?

            Някои от бившите комунистически държави в Източа Европа като цяло имат по-голямо ниво на корупция сред правителството и обществото. И в Америка също има корупция, но когато тя е генерален проблем, част от всекидневието, и хората се сблъскват постоянно с нея, доверието намалява. Гражданите не вярват, че правителството действа в техен интерес. Не вярват, че извършва обичайни функции и предлага обществени блага, като събирането на боклук по улиците например. Ако се съмняваш, че няма да съберат боклука, твърде вероятно е да се съмняваш, че управляващите елити ще изманипулират изборите по някакъв начин. Става въпрос за доверие. Има два проблема - с доверието и сигурността. В същото време, ако милиони граждани живеят зад граница и все още имат право на глас, значи има логистичен проблем, за който мисля, че интернет гласуването би помогнало. Мисля, че това е основната полза, ако такъв закон се гласува в България.

Изследванията в Естония показват, че хората, които подкрепят електронното гласуване, обикновено са по-заможни, по-добре образовани и които така или иначе ще гласуват. Един от проблемите с въвеждането на интернет гласуването е, че в наши дни има огромно дигитално разделение. Освен ако България с магическа пръчка не се е справила с проблема с неравенството, който съществува във всички демократични западни общества, твърде вероятно е хората, които ще подкрепят електронното гласуване, да са тези, които така или иначе ще гласуват.

А каква е вашата прогноза за електронното гласуване в условията на дигитален активизъм?

Инициативата за онлайн гласуване е част от друга по-широка инициатива за увеличаване на избирателната активност в демократичните общества. Предполага се, че т.нар. дигитални туземци (digital natives), за разлика от т.нар. дигитални имигранти (digital immigrants), ще са по-склонни да изпозлват интернет гласуването, ако това улеснява изборния процес. Имаме данни за провеждани избори от десетилетия, но не разполагаме с достатъчно информация за онлайн гласуването, защото съществува само в три-четири страни. Наистина не знаем какъв би бил ефектът му. До момента учените не са открили покачване в избирателната активност, нито пък спад или масови злоупотреби.

Аз мисля, че ако се разреши проблемът със сигурността, електронното гласуване определено си заслужава. Особено ако има шанс да подобри гражданската култура в страната и да се включат повече хора в националните политически процеси. Гласът на хората е много по-важен от това дали ще наклони вота в една или друга посока. Той е израз на гражданска солидарност. Важен граждански дълг, който дава легитимност на изборния резултат. Ако само 35% от хората с право на глас участват в изборите, как може правителството да твърди, че представя народа?