Открийте ни и в

BG избори 2015

ИНТЕРВЮ: Предимства и предизвикателства от електронното гласуване

Елена Хотинова

публикувано

на

Проф. Дейвид Фарис

Дейвид Фарис е политолог и ръководител на катедра „Политология и публична администрация“ в Рузвелт Юнивърсити в Чикаго, където преподава политика и дигитален активизъм. Автор е на книгата „Dissent and Revolution in a Digital Age“, както и на множество научни изследвания в областта на социалните медии, блогове и ефекта на други дигитални технологии върху политиката.

Какъв е опитът на Америка с дистанционното електронно гласуване?

            Аризона използва онлайн гласуването в предварителните избори на Демократическата партия през 2000 г. Примерът е сравнително успешен. Не мисля, че имаше злоупотреби, но не доведе до масово възприемане на дистанционното електронно гласуване. Правителството не оказа особена подкрепа. Хората, които изразиха известни опасения относно сигурността след резултата от изборите през 2000 г., успяха да убедят политиците, че системата все още не е готова. Стигна се дотам, че министерството на отбраната направи изследвания и извика хакери да тестват системата. В Америка електронното гласуване все още прохожда и не са предприети големи стъпки за въвеждането му. Обсъждаше се въвеждането на електронно гласуване за военните, които са извън страната. Така биха могли да гласуват много по-лесно, отколкото в момента, но това все още не се е случило.

А в европейските страни?

Естония беше първата държава, която въведе електронно гласуване в национални парламентарни избори през 2007 г. Както виждаме, до момента е успешно и няма значителни злоупотреби. Една от причините хората да искат да го въведат е, защото на много места в демократичния свят избирателната активност намалява. Тогава почитателите на интернета си казват: „Щом хората не отиват до избирателните секции, значи избирателните секции могат да отидат при тях.“ Оттогава има различни експерименти, включително и гласуване по пощата, което е много популярно тук, в Америка. Академичните изследвания по въпроса с електронното гласуване в Естония, Швейцария и Норвегия не откриват повишаване в избирателната активност. Но това са държави, които нямат големи имигрантски общности зад граница. Така че един от интересните аспекти на референдума в България е потенциалът да включи повече от хората, които живеят зад граница, в политическия живот на страната. Очевидно няма достатъчно норвежци в чужбина, които да доведат до голяма разлика, но България ще проведе много важен демократичен експеримент, за да види дали този вид технология може да приобщи повече хора.

Какво е необходимо, за да може една онлайн система за гласуване да работи безопасно?

В Естония например всеки има лична карта. Кодът, който използваш, за да гласуваш през интернет, е свързан с нея. С този код е много трудно да се представиш за някой друг, защото е уникален. Повечето хора обаче се страхуват от злоупотреби при самия процес. Един от начините за това е малуеър, с който получаваш достъп до всички процеси на компютъра и след това пренасочваш потока от информация от IP адреса. Опасенията са, че такъв малуеър може да прехвърли гласа ти от един кандидат към друг. Иска се голяма конспирация, за да направиш нещо такова, и мисля, че няма как да остане напълно незабелязано. По същия начин е и с машините за гласуване. Става въпрос за доверие. Когато попълваш избирателната бюлетина по стария начин, влизаш в кабината, отбелязваш полето до името на избирателя и го виждаш с очите си. След това пускаш бюлетината в урната и е малко вероятно нещо да се случи с нея. Разбира се, и тогава може да има злоупотреби, но се изисква „скок на вярата“, за да натиснеш бутона на машината и след това да се надяваш, че е записала правилно гласа ти.

            Опасенията до известна степен са основателни. Наскоро в Америка стана голям скандал, когато компютрите, които управляват коли, бяха хакнати от разстояние. Щом могат да го направят с кола, стига да искат, могат да го направят и с компютърната система в дома на хората. Ако правителството обмисля въвеждането на електронно глауване, то трябва да работи много близо с експертите по сигурността и да се увери, че системата е безопасна, криптирана и надеждна. Трябва да извикат хакерите да я разбият и те най-вероятно ще успеят първия път, но след това ще се изградят други защитни механизми. Като игра на котка и мишка е. На място като Норвегия не мисля, че има достатъчно голям конфликт сред обществото, че да се чудиш дали са изманипулирали изборите или не, но в посткомунистически държави като България, където може основни въпроси за бъдещето на демокрацията все още да са останали неразрешени и вероятно има по-голяма корупция, отколкото в Норвегия, определено има за какво да се притесняваш.

Какви са предизвикателствата и предимствата от онлайн гласуването в посткомунистически държави като България?

            Някои от бившите комунистически държави в Източа Европа като цяло имат по-голямо ниво на корупция сред правителството и обществото. И в Америка също има корупция, но когато тя е генерален проблем, част от всекидневието, и хората се сблъскват постоянно с нея, доверието намалява. Гражданите не вярват, че правителството действа в техен интерес. Не вярват, че извършва обичайни функции и предлага обществени блага, като събирането на боклук по улиците например. Ако се съмняваш, че няма да съберат боклука, твърде вероятно е да се съмняваш, че управляващите елити ще изманипулират изборите по някакъв начин. Става въпрос за доверие. Има два проблема – с доверието и сигурността. В същото време, ако милиони граждани живеят зад граница и все още имат право на глас, значи има логистичен проблем, за който мисля, че интернет гласуването би помогнало. Мисля, че това е основната полза, ако такъв закон се гласува в България.

Изследванията в Естония показват, че хората, които подкрепят електронното гласуване, обикновено са по-заможни, по-добре образовани и които така или иначе ще гласуват. Един от проблемите с въвеждането на интернет гласуването е, че в наши дни има огромно дигитално разделение. Освен ако България с магическа пръчка не се е справила с проблема с неравенството, който съществува във всички демократични западни общества, твърде вероятно е хората, които ще подкрепят електронното гласуване, да са тези, които така или иначе ще гласуват.

А каква е вашата прогноза за електронното гласуване в условията на дигитален активизъм?

Инициативата за онлайн гласуване е част от друга по-широка инициатива за увеличаване на избирателната активност в демократичните общества. Предполага се, че т.нар. дигитални туземци (digital natives), за разлика от т.нар. дигитални имигранти (digital immigrants), ще са по-склонни да изпозлват интернет гласуването, ако това улеснява изборния процес. Имаме данни за провеждани избори от десетилетия, но не разполагаме с достатъчно информация за онлайн гласуването, защото съществува само в три-четири страни. Наистина не знаем какъв би бил ефектът му. До момента учените не са открили покачване в избирателната активност, нито пък спад или масови злоупотреби.

Аз мисля, че ако се разреши проблемът със сигурността, електронното гласуване определено си заслужава. Особено ако има шанс да подобри гражданската култура в страната и да се включат повече хора в националните политически процеси. Гласът на хората е много по-важен от това дали ще наклони вота в една или друга посока. Той е израз на гражданска солидарност. Важен граждански дълг, който дава легитимност на изборния резултат. Ако само 35% от хората с право на глас участват в изборите, как може правителството да твърди, че представя народа?

 

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
25 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

BG избори 2015

ГЕРБ порязаха българите в чужбина и референдума на Слави (ВИДЕО)

bg-voice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Управляващите от ГЕРБ и техните коалиционни партньори порязаха българите в чужбина и референдума на Слави Трифонов с бързи промени в Избирателния кодекс през последните два дни.

Българите в чужбина ще могат да гласуват само в дипломатическите и консулските представителства. Това прие Народното събрание в петък със 139 гласа „за“, 35 „против“ и 8 „въздържал се“. Това е и темата, която по-рано днес са обсъдили съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов и премиерът Бойко Борисов.

Предложението на Фронта, което не беше прието от правната комисия, беше дебатирано в пленарната зала над 2 часа. Сред другите варианти беше промяната да засегне само страните извън Европейския съюз, но в крайна сметка депутатите подкрепиха предложението на Патриотичния фронт за всички държави.

„За“ гласуваха 71 от ГЕРБ, 24 от БСП, 7 от Реформаторския блок, 17 от Патриотичния фронт, 4 от БДЦ, 5 от „Атака“, 10 от АБВ и 1 независим. Срещу предложението бяха 28 от ДПС, 4 от Реформаторския блок, 1 от БДЦ и 2 независими. „Въздържал се“ гласуваха 3 от Реформаторския блок и 5 от БДЦ.

Според сегашния Изборен кодекс секции се образуват, където има дипломатическо или консулско представителство при наличие на не по-малко от 20 избиратели, подали заявление, и извън тях – при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление.

РЕФЕРЕНДУМЪТ НА СЛАВИ – В ОТПУСКАРСКИЯ СЕЗОН

 

Posted by BG VOICE Новинарският лидер в САЩ и Канада on Wednesday, February 24, 2016

 

Референдумът, иницииран от телевизионното предаване „Шоуто на Слави“, ще се проведе през лятото, а не заедно с президентските избори наесен. Това стана с друга поправка в Изборния кодекс, приета в четвъртък окончателно от Народното събрание. Предложението на БСП получи 115 гласа „за“ от ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт, 11 „против“ от Реформаторския блок и 12 „въздържал се“.

Промяната в закона отменя правилото обществени допитвания да бъдат провеждани заедно с избори, ако такива се провеждат в годината на инициативата им.

С отвързването на провеждането на референдума от изборите най-вероятно общественото допитване на „Шоуто на Слави“ ще се проведе между средата на юли и средата на август. Очаква се през май парламентът да го гласува, а после президентът трябва да насрочи референдума не по-рано от два месеца след това и не по-късно от три.

Слави Трифонов определи решението „като безочлива наглост“.

ГЛАСУВАНЕТО – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, БЕЗ ИЗБИРАТЕЛЕН РАЙОН „ЧУЖБИНА“

Най-голямата изненада беше, че депутатите от ГЕРБ гласуваха в четвъртък срещу внесения от самите тях текст за създаване на отделен избирателен район „Извън страната“ и подкрепиха обратното предложение на ДПС и БСП. Така трите партии, подкрепени от Патриотичния фронт, АБВ, „Атака“ и БДЦ, единно отхвърлиха една от много малкото смислени поправки, приети по-рано от парламентарната правна комисия.

С отхвърлянето на този текст българите в чужбина ще останат лишени от правото, което имат избирателите на българска територия – да гласуват не само за партийна листа, но и преференциално за някой от включените в нея кандидати.

Парламентът реши още – гласуването вече да е задължително. „За“ промяната гласуваха 109 (72 от ГЕРБ, 2 от Реформаторския блок, 18 от Патриотичния фронт, 7 от БДЦ, 2 от „Атака“, 10 от АБВ), „против“ – 74 (1 от ГЕРБ, 25 от БСП, 27 от ДПС, 13 от Реформаторския блок, 3 от БДЦ и петима от независимите депутати) и „въздържал се“ – 10 (5 от Реформаторския блок, 2 от БДЦ, 2 от „Атака“ и 1 независим).

Слави Трифонов определи промените за референдумите „като безочлива наглост“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG избори 2015

ГЕРБ завзе България

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

След втория тур ГЕРБ вече управлява почти напълно България (виж графиката на съседната страница). С малки изключения, основно в общините, населени с мюсюлмани, и в Добрич и Плевен, останалите части на страната ще са под управлението на хора на Бойко Борисов. Въпреки това премиерът бе сърдит в изборната нощ – Реформаторският блок (РБ) му отскубна Плевен (новият кмет Георг Спартански обаче е само подкрепен от реформаторите). Името на този град бе най-споменавано от Борисов по време на следизборната пресконференция. „Аз помогнах те да вземат Плевен. Не пуснах нито един министър там, а те своите ги изредиха. Всички твърдят, че ГЕРБ е големият губещ и не им прави чест да го твърдят, защото утре, когато кметовете си вземат ключовете от кабинетите, ще преброим кой губи и кой печели“, заяви троснато г-н Борисов.

Още един неочакван обрат имаше и в Добрич. Там кандидатът на РБ Йордан Йорданов получи 50.61% и спечели срещу три пъти преизбираната досега кметица Детелина Николова (ГЕРБ) – 49.39%. В Пловдив вероятно ще има повторно броене на бюлетините на ръка, след като кандидатът на ГЕРБ Иван Тотев бе обявен за спечелил с по-малко от 1% разлика от претендента на ВМРО Славчо Атанасов. След втория тур ГЕРБ взеха властта и в Сливен, Хасково, Видин, Ловеч. Избирателната активност бе ниска – малко над 33% средно за цялата страна.

„Общият извод, който сме направили, е, че БСП загуби тези избори, заяви зам.-председателят на БСП Бойко Великов. – Реален е нашият спад както по отношение на броя на общинските съветници, така и по отношение на гласовете ни за общинските листи. Трябва да отчетем и слабото ни представяне в големите градове, което се превръща в сериозна слабост за БСП. Тези избори показаха, че ние не навсякъде успяхме да издигнем убедителни и конкурентоспособни кандидатури. Отчитаме и ниската избирателна активност на втория тур. Тя се дължи и на опорочаването на вота от първия тур. Ние не успяхме да мотивираме достатъчно нашите привърженици.“

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG избори 2015

Изборите започнаха с хакери, свършиха с шоуто на Сидеров

bg-voice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Кметове с „доживотен“ мандат: Димитър Николов в Бургас, Хасан Азис в Кърджали, Петър Паунов в Кюстендил

Екип на BG VOICE
Най-скучните избори с най-апатичния електорат – така може да се обобщи отминалата неделя за България. В цялата незаинтересованост на населението от участие във вота все пак имаше един печеливш – Бойко Борисов. Той успя не просто да затвърди почти едноличното управление на партията си в огромната част от страната. ГЕРБ постигна това, което досега никой не бе постигал, дори Иван Костов, дошъл след фиаското на Жан Виденов – разгром над БСП. Ако тази тенденция се запази, а засега няма изглед да се случи нещо друго, то на следващите парламентарни избори наследницата на някога мощната БКП ще е вече джудже, което ще мери сили с партиите от миманса – ВМРО, „Атака“, НФСБ…

Все пак имаше един момент в изборния ден, който прикова вниманието на наблюдателите –

ще се случи ли електронното гласуване

в България. Докато из мрежата агитките „за“ и „против“ интернет вота започнаха ударно да си разменят постове във фейсбук още от ранни зори в неделя, първата новина, която се появи сутринта, бе тематична и удари точно в десетката. Сайтът на ЦИК блокира. Първоначално от избирателната комисия твърдяха, че не може и дума да става за атака на хакери, защото към страницата имало голям интерес от близо и далеч и сървърът не успявал да насмогне на потребителите. Към обяд обаче вече трудно можеше да се опровергава очевидното – сайтът е хакнат, сякаш по поръчка, за да се докаже колко лесно може да се манипулира и едно евентуално електронно гласуване в бъдеще.

Страхът, че тази хакерска атака ще уплаши избирателите и те в крайна сметка ще гласуват с „не“ на референдума за електронния вот, се сбъдна, но отчасти.

Избирателната активност бе ниска, но мина 20%, което все пак задължава Народното събрание да разгледа въпроса за електронния вот. Това не значи, че парламентът е длъжен да го одобри, а само да разгледа темата. Наблюдатели отсега очакват, че именно това и ще се случи – депутатите ще се упражняват по въпроса, накрая ще отсъдят, че да се гласува по интернет е опасно, подир което ще отхвърлят идеята. До редакционното приключване на броя в ЦИК бяха преброени 93.7% от бюлетините. Гласувалите с „да“ на референдума са 72.36%, а с „не“ – 27.64%.

Но да се върнем към

Резултатите от изборите

ГЕРБ победи на кметските състезания в 11 от областните центрове, но само в два от тях – Бургас и Габрово, управляващите имат мнозинство в общинския съвет. На първи тур са избрани кандидатите на ГЕРБ за кмет в София, Варна, Бургас, Благоевград, Велико Търново, Габрово, Русе, Стара Загора, Смолян и Ямбол. Единадесетата победа е в Кюстендил, където ГЕРБ е в широка коалиция, подкрепяща досегашния кмет Петър Паунов – несменяем от десетилетие. Партията на Бойко Борисов има мнозинство в общинските съвети в Бургас – 51.64%, и в Габрово – 53.04%. Там победилите градоначалници са с внушителни проценти: Димитър Николов в Бургас с 84% подкрепа, а Таня Христова в Габрово с 68,4%. Във Варна ГЕРБ печели 36.37% от местата в общинския съвет, подкрепата за Иван Портних е 62.86%. Във Велико Търново местата за ГЕРБ в съвета са 41.47%, а вотът за кмета Даниел Панов е 66.37%.

В Кюстендил подкрепата за общинската листа на ГЕРБ е 42.7%, а за спечелилия на първи тур Паунов – 59.3%. В Русе спечелилият с 52.69% кмет Пламен Стоилов от ГЕРБ може да разчита на подкрепата на 36.8% от съпартийците си в общинския съвет. Листата на ГЕРБ в Столичния общински съвет е подкрепена от 42.2% от софиянци, докато Йорданка Фандъкова събра 59.37%. В Ямбол кандидатът Георги Славов спечели кметската надпревара с 54.8% от гласовете, а общинските съветници на ГЕРБ са с дял от 42.4%. В Благоевград кандидатът на управляващата партия Атанас Камбитов спечели убедително от първи тур с 56.74% вот, докато общинските съветници в местния парламент са с дял 19.4%.

При кандидатите на РБ за кметове и общински съветници съотношението е обратно – в местните съвети РБ е представен с двойно по-висока подкрепа от кандидатите, отиващи на балотаж. Близки резултати за кандидата си Хасан Азис и общинската си листа постига ДПС в Кърджали – там Азис,

превърнал се в почти доживотен кмет

спечели с 59.4%, а ДПС има мнозинство с 54.7% в общинския съвет. Друг ветеран е Златко Живков с неговите четири досегашни мандата в Монтана, сега бе подкрепен с 54.5%.
За предстоящата неделя остават 14 балотажа. В Плевен Георг Спартански, който получи 34.2%, се изправя срещу Димитър Стойков – 29.2%; във Враца – Калин Каменов от ГЕРБ с 38.6% в битка срещу независимия Николай Иванов и минимална разлика от 1%; в Разград – независимият кандидат Денчо Бояджиев с 27.5% и издигнатият от ГЕРБ Валентин Василев – с 28.4%; в Силистра Юлиян Найденов от ГЕРБ с 45.5% излиза срещу Александър Сабанов с 21.7%, номиниран от широка коалиция; Добрич – Детелина Николова от ГЕРБ с 47.8% е срещу Йордан Йорданов  с 19.2%, кандидат на Реформаторския блок; Търговище – Дарин Димитров от ГЕРБ е с 38.7% срещу 27.1% за Емине Якубова от ДПС; Сливен – Стефан Радев от ГЕРБ с 35.1% излиза срещу Кольо Милев от БСП с 33.5%; Перник – кандидатът на ГЕРБ Вяра Церовска е с 40.7% пред Ерик Рангелов с 20.7%; Ловеч – Минчо Казанджиев от БСП е с 32.8% срещу Корнелия Маринова от ГЕРБ с 37.6%; Пазарджик – Найден Шопов от ГЕРБ е със 17.2% срещу независимия Тодор Попов с 44%; Пловдив – кандидатът на ГЕРБ Иван Тотев е получил 39.5% и излиза срещу Славчо Атанасов с 21%; Хасково – настоящият кмет Георги Иванов е с 30%, а кандидатът на ГЕРБ Добри Беливанов с 48%; Видин – от коалиция „Единни за промяна“ е Росица Кирова с 26%, а кандидатът на ГЕРБ Огнян Ценков е с 21%; Шумен – Любомир Христов от ГЕРБ с 38% излиза срещу кандидата на БСП Иван Иванов с 18%.

Докато в „Арена Армеец“, където секционните комисии трябваше да отчетат протоколите от изборите, се случи същото като при всеки вот – огромни опашки от чакащи с часове, припаднали хора и скандали, истинското шоу се разигра в самия център на София. В края на изборния ден Волен Сидеров реши да се разходи до НАТФИЗ, за да издири там някакъв студент, който седмица по-рано го бил ударил. Лидерът на „Атака“ нахълта в театралната академия с депутатската си карта в ръка, гарантираща му имунитет, и за нула време събра около себе си всички налични студенти, всички свободни софийски полицаи и всички налични тв камери. Националните телевизии приключиха с отразяването на изборите и се заеха с

Шоуто на Сидеров

Баш националистът започна да издирва в НАТФИЗ някой си студент Емил Георгиев. Бъдещите артисти започнаха да скандират изразително „Молим ви да напуснете Академията“. Пристигнаха полицаи, които Сидеров обвини, че защитават „побойника“. Членове на „Атака“ влязоха в пререкания с ректора на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев и с актьора Христо Мутафчиев. По някое време към агитката се присъедини и една уплашена жена, у която присъстващите разпознаха министърката на вътрешните работи Румяна Бъчварова, както и шефът на СДВР Младен Маринов.

В един момент камерите показаха как полицията извежда Сидеров и придружаващите го депутати. Докато униформените изчакваха да дойде специална кола за височайшия депутат от „Атака“, с която да го отведат, мъж в черно, объркан в началото с полицай, се нахвърли на политика. Успя да му забие силен юмрук в лицето, последван след няколко минути и от шамар зад врата, автор на който бе друг от хората наоколо. В следващия момент камерите вече излъчваха бразилски сериал – Сидеров с капчица кръв по лицето, обгрижван от току-що пристигналата му жена Деница Гарджева, която разплакана го успокоява.

Театърът продължи с отвеждането на депутата. „Волен Сидеров се намира на безопасно за него и за хората място“, заключи главният секретар на МВР Георги Костов. Последната сцена бе с главния прокурор Сотир Цацаров и премиера Бойко Борисов. Първият обяви, че ще поиска от депутатите да му позволят арестуването на Сидеров. Вторият с театрална поза обеща да предложи промени в конституцията, с които депутатският имунитет да отпадне напълно.

Прочее на скучни избори понякога един Сидеров никак не е излишен. Хем отвява вниманието от злободневните теми, като например увеличаването на цените на купища стоки с измисления нов данък „вредни храни“, хем забавлява народа в иначе най-бедната страна в Европейския съюз.

 

Една и съща картина на всички български избори – чакащи с часове, често на студа, възрастни хора с чували, в които са бюлетините и протоколите от секционните комисии

Понабит депутат с имунитет

Имаше избиратели и за Путин, и за Чък Норис

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada