Тялото на тенисистката Мария Шарапова е съвършено, но подобна форма не е по силите на всеки

 

Няма човек, който да е безразличен към външния си вид в една или друга форма. Към тялото или демонстрираме здравословна загриженост, вторачваме се прекалено много в него, или игнорираме външността си. Физическият Аз-образ е първата част от идентичността, която откриваме и се стремим да управляваме през тийнейджърските си години. Това е нашата визитка - начинът, по който ни възприемат и съответно харесват или отхвърлят. Именно в този период

тийнейджърите са особено чувствителни към начина, по който изглеждат

към дрехите, обувките и аксесоарите. Целта е да направят впечатление и да бъдат оценени. Въпреки че няма общовалидни и общоприети критерии за красота, начинът, по който хората оценяват дали другите са атрактивни или не, е еднообразен. Без значение на личните предпочитания и малките различия.

Медиите ни заливат с образи за идеалното мъжко и женско тяло. Тази представа, от една страна, определя и доминира начина на себевъзприемане. От друга страна, тя се затвърждава поради това, че хората реагират и следват моделите. Без да ги подлагат на съмнение - атлетичното мъжко тяло или слабото женско тяло. Едва напоследък има плахи опити за разчупване на рамката. Става дума за рекламите, в които мъжете са по-женствени и не толкова мускулести например. Което съответства на промените в търсенията, които съвременните дами отправят. На първо място те поставят някои качества като изслушване, говорене, чувство за хумор, като така дават своя принос за промяна или минаване на визията на по-заден план. Малката промяна относно женските образи в рекламите е свързана с включването на "обикновени" жени, чиито образи не са минали всички корекции, предлагани от технологиите, и звучат нормално, а не кукленски идеално.

Какви са възможните форми на внимание към физическото тяло? Това, което е необходимо, е да се спазва здравословно поведение. Да не загърбваме необходимостта от нормални грижи за теглото, които са в рамките на необходимото, за да се предпазим от болести. Нуждата от движения, за да сме тонизирани и да се чувстваме по-добре. Съобразяването на гардероба със собствената конструкция, а не сляпото следване на модата. Двете крайни форми на свръхангажиране с външния вид са прекаленото фиксиране или пълното отричане на всякакво внимание към тялото.

Отричането е, когато

човек от най-ранна възраст е приел, че е непривлекателен

че страда от свръхнормено тегло или че не е възможно да изглежда добре в очите на другите. Обикновено реакцията е приемане на подобен негативен образ за себе си и като следствие - поведение, което потвърждава етикета. Най-честият случай е на човек със свръхтегло, който продължава самоунищожително и целенасочено да прекалява с храненето. Увеличава се невъзможността за промяна на ситуацията и подсъзнателен разрушителен инстинкт, насочен към себе си. За съжаление, въпреки че представата за себе си и липсата на желание за промяна стават все по-устойчиви, това не помага негативният образ да бъде наистина приет. Вътрешно човек негодува, но продължава да върви в погрешно избраната посока.

На другия полюс са двете форми на прекалено внимание към себе си. На следване на всички възможни появяващи се в пространството здравословни режими на живот. Спазване на график и избор на подходящи, съобразени с природосъобразния режим, продукти. Бягство и отричане на всякакви удоволствия, които са извън подобна схема.

Този модел води до невротизирано следване на съвети

И което е по-страшно - както всяко едно хранително ограничение - до липса на постъпване на всички жизненоважни съставки в организма.

 По-широкообхватната норма се отнася не само до следенето на теглото, а и до цялостната визия. В стремежа си да стане по-актуален човек си прави цял списък с неща, които желае да промени, за да изглежда по-добре. Това е особено разпространено сред жените и става дума за корекция на определена част от тялото. Обикновено необходимостта е единствено и само вътрешна. Мисълта, че устните например не са съразмерни или не са достатъчно плътни. И че животът би бил много по-шарен и интересен, ако се направи промяна. Разбира се, подобна промяна няма как да настъпи и след като това бъде установено, се преминава към следващата точка от списъка. Например пиърсинг, татуировка и всякакви други приумици. Това е комбинирано с маниакално стриктен избор на дрехи и аксесоари, чиято цел е единствено да бъде получено одобрението и завистта на околните. Цялото съзнание е подвластно на мисълта "как изглеждам" във всеки момент.

Истината е, че няма съвършени хора

Това, което виждаме от екрана, е резултат от намесата на редица професионалисти по имиджа и най-вече на специализирани програми за корекция на дефекти. За да се чувстваме добре в собствената си кожа, е необходимо да спазваме основните принципи, да не допускаме да напълнеем излишно, без обаче да се лишаваме от нищо, ограничавайки желанието за прекаляване. Нужно е да подбираме подходящи за нас атрибути, да познаваме своите малки недостатъци и да ги приемем като част от себе си, стараейки се да ги компенсираме. И най-важното: да се обичаме такива, каквито сме.

Маргарита Бакрачиева, "Новинар"