Най-разпространената форма на деменция е болестта на Алцхаймер. Тя носи името на германския лекар, който за пръв път я описва през 1906 г. - психиатъра Алоис Алцхаймер. Смята се, че до 2050 г. един на 85 души над 65 г. ще бъде засегнат от това страдание. А това е много сериозно предизвикателство както пред медицината, така и пред фармацевтичната индустрия. През 2017 г. „Дейли телеграф" съобщи, че 12 лекарства са в трета фаза на клинично изпитване (с пациенти) и се работи върху ваксина срещу болестта. Засега науката може да забави развитието на болестта, ако тя бъде установена в ранен етап. Затова е необходимо близките на възрастен човек да следят по-внимателно промените, които настъпват с него, и своевременно да потърсят помощта на специалист невролог. Но на какво да се обърне по-специално внимание и какви са ранните признаци на заболяването.
Сред първите сигнали са проблемите с паметта: разсеяност, нелогичен ход на мисълта, забравяне, повтаряне на по-рано казаното, загуба на скорошната памет, затруднения в абстрактното мислене и в заучаването на нови задачи. Друг симптом е свързан със загубата на внимание, трудности при организация на битови неща или при извършаването на познати дейности. Те често се обясняват със стареенето, но ако все по-често се повтарят, добре да бъде потърсен лекар. Трудностите в ориентирането в пространство, в което доскоро човекът не е имал проблем, също е знак за начало на болестта. Например, ако години наред е ходил на пазар на едно и също място или на гости на приятел и изведнъж започва да се губи, това е сериозна предпоставка за тревога. Постепенно човекът започва да избягва непознати места.
Важно е да бъде наблюдаван възрастният човек как общува по телефон, има ли желание да го прави. Страха от боравене с телефон понякога възрастните обясняват с „високите цени", но това е явен признак на страха им от нещо, което изглежда непознато. Проблем е, когато човекът започва да поставя на грешно място предмети, които винаги са стояли на определено място. Тогава започва да се проявява и чувство на раздразнителност и безпомощност.
Променливите настроения също трябва да обострят вниманието на близките. Такива състояния предизвикват у пациента тревожност, объркване, безпомощност.
Объркването на речта, затрудненията да се намерят подходящите думи за изразяване затрудняват вербалната комуникация и предизвикват желание у пациента да се усамоти и да се затвори в свое лично пространство, като изпада в апатия. Най-различни изследвания по света се провеждат, за да се потърси причината за заболяването, както и възможностите за предотвратяването му. Според някои учени недостатъчният сън и двигателен режим, както и прекомерната употреба на алкохол ускоряват заболяването. Според други умствената работа, активната мозъчна тренировка или просто решаването на кръстословици забавят атрофията на мозъчната кора и разрушаването на мозъчните клетки.
