Този път 45-ият американски президент трябва да понесе законовите последици от действията си - страната не може да рискува той отново да стане президент, пишат в „New York Times“ наблюдателите Нийл К. Катиъл и Сам Копелмън: Появата на аудиозаписа, на който президентът Доналд Тръмп оказва натиск върху държавния секретар на Джорджия да отмени изборните резултати, е болезнен момент в историята на американската демокрация. И въпреки че му остават броени дни на поста, единствената уместна реакция е процедура по импийчмънт. Отново. Независимо дали го признава или не, Тръмп напуска Белия дом на 20 януари, но все още нищо не го спира да се кандидатира за поста през 2024 г. Това е ужасна перспектива - през последните два месеца той се опита, злоупотребявайки с президентската власт, за да открадне още един мандат. Така той застраши една от най-важните американски традиции - мирното предаване на властта.

За щастие, основателите на страната ни за предвидили, че може да се сблъскаме с момент като днешния. Затова в Член 1, Раздел 3 на американската конституция Конгресът е овластен не само да отстрани президента, но също и да го лиши от възможността да заема изборна длъжност в бъдеще. Поведението на Тръмп през последните два месеца не оставя на законодателите друг избор, освен да приложат този текст. Процедурата по импийчмънт ще отнеме много повече време от дните, които остават до края на мандата му. Но ще си струва. От момента, в който изборните резултати показаха победа за Джо Байдън на президентските избори, Тръмп ожесточено се опитва да подклажда съмнения в легитимността на вота, въпреки че много федерални и щатски съдилища отхвърлиха исковете му - направиха го включително и съдии, назначени от самия него. Съобщава се, че се е опитвал да използва военните, за да остане на власт. Съвсем наскоро при телефонен разговор с държавния секретар на щата Джорджия - Бред Рафенспъргър, той казва: "Искам да намерите 11 780 гласа, с един повече от наличните (които има Джо Байдън - б. р.). И добавя: "Ние победихме в този щат." - въпреки че не е така. При демокрацията не се търсят гласове, гласовете се броят. Най-поразителното е, че Тръмп заплашва длъжностни лица от Джорджия със съдебно преследване, ако не се съобразят с исканията му - за тях ще е "голям риск", ако числата от преброяването останат непроменени. Такива заплахи може би изглеждат познати, защото подобна злоупотреба с власт доведе до процедура по импийчмънт срещу Тръмп само преди година. Сенаторът от Мейн Сюзън Колинс обясни решението си да гласува за оправдаването му, като заяви, че според нея той е научил "доста голям урок". Но е ясно, че Тръмп е научил друг урок - че е над закона. "Президент, който смята, че е неуязвим от импийчмънт, няма да пести никакви средства и усилия, за да бъде преизбран." - предвижда Уилям Дейви от Северна Каролина още през 1787 г., в дискусия за президентския пост по време на Конституционния конвент във Филаделфия. Дойде време Конгресът веднъж завинаги да сложи край на това. Никой не иска да хвърли страната в смута на нов импийчмънт. Но и не можем да си позволим да не го направим - по няколко причини. Първо, трябва да създадем прецедент, че президент, който се опитва да бъде преизбран чрез измама, ще понесе отговорност за това. Разбира се, опитът може да е неуспешен, но и неуспешният преврат би трябвало да е достатъчно тревожен факт. И кой може да гарантира, че в бъдеще няма да има избори с по-близки резултати, с по-компетентен авторитарен кандидат, чиято партия има контрол в Камарата на представителите? Трябва да сме сигурни, че Конгресът гарантира, че президентите не могат чрез сила да си осигурят преизбиране. Също така трябва да създадем прецедент, че и в края на мандата си президентът може да бъде привлечен под отговорност. Действащият президент, да речем, може да заплаши Иран с ядрено оръжие, ако Избирателната колегия не застане на негова страна - в такъв случай бихме искали да имаме механизъм, чрез който да го отстраним от длъжност. В американската конституция импийчмънтът е такъв механизъм, но той е безполезен, ако не го използваме. На трето място, не можем да рискуваме Тръмп отново да стане президент или дори да се кандидатира с шанс да спечели. Това не е въпрос на идеология. То е продиктувано от факта, че американската система може да не успее да понесе връщането на този незачитащ законите човек на най-високия пост в държавата. Кой знае какво би направил той при втори мандат, окуражен от нашата неспособност да го държим отговорен за злоупотребата с власт при първия му мандат? Ще са необходими поколения, за да преодолеем щетите, нанесени върху институциите ни по време на четирите години от управлението му. Нашата демокрация може да не е в състояние да понесе още четири години.