„Сега или възможно най-скоро трябва да влезем в Еврозоната“. Този категоричен призив направи управителят на БНБ Димитър Радев на кръглата маса „Инфлация и икономически растеж", организирана от председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански. Радев бе категоричен, че присъединяването към еврозоната е комплексна тема. "Ако искаме да я обсъждаме системно и задълбочено, трябва да го направим в подходящия контекст. Този контекст има три измерения: политическо, макроикономическо и институционално“. Според Радев политическият контекст като че ли е останал малко встрани от дискусията, въпреки че е водещият и най-важният. Първата причина за това е, че всички решения, свързани с процеса, се взимат с политически акт. „Ако трябва да го кажа по друг начин, съдбата на процеса зависи от политическата воля на българския парламент“, заяви Радев.

Прочети още

Второ, става въпрос за едно изключително важно политическо решение, което ще определи бъдещето на България", смята той. Радев припомни, че България е била лидер в процеса в продължение на няколко години, но впоследствие сме отстъпили лидерството на Хърватия. "Хърватия направи един впечатляващ политически мач по тази тема в последните 18 месеца", подчерта Радев. По отношение на макроикономическия аспект на въпроса управителят на централната банка бе категоричен, че еврозоната не може да бъде заместител на добра макроикономическа политика. Но добави: "Вероятността една страна да катастрофира икономически е по-голяма, ако е в периферията на ЕС, отколкото ако е в Еврозоната". По отношение на институционалния контекст управителят на централната банка смята, че той се подценява или пренебрегва. "Всъщност България има реален опит от пълноправно участие в институции на Еврозоната. На 1 октомври 2020 г. България се присъедини към Банковия съюз и неговите актуални и работещи механизми. Ние направихме преглед с Европейската централна банка в тези механизми", припомни Радев. Според него към днешна дата изводът е, че България в лицето на БНБ и съответните й органи са напълно интегрирани в тези механизми. Анализирайки формалните критерии за членство, Радев смята, че най-сложния критерий за изпълнение е този за инфлацията. Но загатна, че можем да се надяваме на по-благоприятно тълкуване на този показател.

Прочети още

Трима бивши министри -  на финансите - Владислав Горанов и Милен Велчев, и на икономиката - Николай Василев, настояха за незабавно влизане в еврозоната. Николай Василев сподели, че вижда само позитиви от членството ни в еврозоната. Според него трябва незабавно да се подготвим за 1 януари 2024 г. Василев използва африканска поговорка, за да илюстрира думите си - „на въпрос кога е най-подходящият момент да се посади едно дърво, най-възрастният местен жител казал - преди 10 години, а следващият подходящ момент е днес“. Милен Велчев бе категоричен, че мястото ни е в еврозоната, и колкото по-бързо стигнем там, толкова по-добре. "Сигурно десет пъти повече рискове съществуваха от влизането в ЕС, отколкото сега са свързани с членството ни в еврозоната", каза той и попита кой реално съжалява за случилото се в последните 15 години. Препоръката на Велчев към управляващите бе да направят сериозна кампания за истинските предимства и, без да се крият рисковете от влизане в еврозоната, да ги оценят по достойнство, но не да се притесняват от несъществуващи такива. Бившият финансов министър Владислав Горанов пък директно призова депутатите да не се блокира техническия процес, докато се чака анализа за Еврозоната. "Склонен съм да смятам, че на въпроса кога се конвергира по-бързо и кога трябва да се влезе в еврозоната, съм склонен да дам отговора, че вътре в еврозоната ще конвергираме по-бързо. Няма нещо съществено, което да чакаме като аргумент", категоричен бе той. След като в началото на дискусията Йордан Цонев от ДПС отправи сериозни критики към финансовото министерство заради липсата на техен представител, в следобедния панел в кръглата маса участваха двама заместник-министри – на финансите Ивайло Яйджиев и на енергетиката Пламен Данаилов.

Прочети още

"Национален интерес е да влезем в еврозоната", каза заместник-министърът Яйджиев. Той е уверен, че най-добрата позиция да защитаваме националния си интерес е вътре в еврозоната. "Радвам се, че започва един обществен разговор по темата. Абсолютно нормално е като всяка голяма промяна да има опасения. Промяната сама по себе си поражда страхове, нашата роля е на базата на фактите и на това, което знаем като експерти, да разсеем такива страхове", каза той. Но бе уверен, че „ имаме шанс да минем от една ситуация, в която де факто сме вътре, де юре сме навън, в ситуация, в която де факто сме вътре и де юре сме в еврозоната.“. Заместникът на Асен Василев подчерта, че еврозоната не е просто някакъв валутен съюз, а втората най-широко използвана валута в света, най-голямата икономика като мащаб, като вътре в тази зона ще бъдем част именно от този съюз, ще имаме защита срещу движение във валутите в световен мащаб и ще бъдем подкрепени от една мощна Централна банка. Яйджиев подчерта, че оперативният план е свързан със задължението в коалиционното споразумение за влизане в еврозоната съвсем скоро, и го окачестви като „документ със сложна, скучна, но важна логистика“. В сутрешната дискусия, посветена на инфлацията и икономиката, подуправителят на БНБ Калин Христов предупреди: "Има огромен риск за навлизане в инфлационна спирала".  Христов настоя за таргетирани мерки за най-уязвимите групи в обществото, а не за механично прилагане на антиинфлационни мерки. Трябва да се помага на тези, които са най-уязвими, добави той и уточни, че хората като него нямат нужда от антиинфлационни мерки. Според него изходът от висока инфлация е рецесия и положителни лихви. "За да дефинираме политики и мерки, ние трябва да разбираме нейната природа, диагнозата на текущата инфлация е, че ние имаме една от най-трудните за контрол, трудна за управление и трудна за потискане инфлация, подобна на тази, която е имало през 70-те години до началото на 80-те години. В глобален мащаб тя е съчетание на два фактора шокове, както ги наричаме – глобални фактори на предлагане /цени, вериги на доставки, увеличаване на разходите/ и глобално свиване на работната сила, изразяващо се в свиване на предлагането на труд, и, от друга страна - шок на търсенето - много силно и неустойчиво надуване на търсенето вследствие на грешна фискална и парична политика в основните икономически зони - САЩ и еврозоната", обясни Христов. Председателят на НСИ пък изнесе данни, от които става ясно, че България не изпълнява инфлационния критерий за влизане в еврозоната, но добави, че 15 държави от еврозоната също не го изпълняват. „Инфлацията е причина, а не следствие“, категоричен бе бившият финансов министър Владислав Горанов. Според него увеличаващата се разлика между приходи и разходи в един момент ще покаже диспропорции между данъчната система и бюджета. Горанов смята, че политиците трябва да започнат да съобщават на обществото за предстоящи промени в тази система. „Инфлация е неизбежно да има, но не е неизбежно да бъде толкова по-висока в сравнение с тази на държавите от еврозоната“, подчерта бившият финансов министър Милен Велчев. Икономистът Красен Станчев пък смята, че ако еврозоната продължи да прави същото, което прави досега - да спасява всички от всичко, разширяването ще бъде под въпрос. Според него високата смъртност от миналата година, която реално е облекчила разходите на НОИ, е подходящ момент да се помисли за сваляне на косвени данъци като осигуровките например. Според Румен Гечев от „Коалиция за България“ курсът лев-евро не би могъл да остане същия, защото той отдавна се е променил. Според него няма нищо притеснително в това, че показателите за дълга, дефицита и за инфлацията не отговарят на критериите за влизане в еврозоната. Гечев бе категоричен, че най-важни са публичните инвестиции, които да увеличат ръста на икономиката ни, която ще ни приближи до този в еврозоната. Икономистът и бивш министър от НДСВ Николай Василев се съгласи с това, че стои на масата нуждата от промяна на корпоративното подоходно облагане с нулева ставка за реинвестирана печалба. Той изведе като акценти в изказването си скокообразното нарастване на дълга, несигурността на бизнесклимата, състоянието на инвестициите и сриването на капиталовия пазар. Това предизвика депутата Искрен Митев от ПП да го репликира. Митев бе категоричен, че „счупеният часовник“ на Василев не е отчел намаляването на дълга ни след последното погасяване на 2 милиарда евро, както и ръста на чужди инвестиции с 333%. Митев се обърна към всички участници в дискусията с думите: „Всички предпочитате да останете в позицията на черни станции, които критикуват, без да дадат конкретни предложения как нещо да се случи. Вашата роля е да давате конкретни предложения, а ние, като депутати, да ги материализираме. Още повече, че тук има поне трима бивши финансови министри, които могат да влязат в обувките на сегашния финансов министър.