сн.: в. Дневник

В следващите броеве ще ви представим тримата кандидати с най-големи шансове за победа според социологическите проучвания. BG VOICE постави няколко условия пред кандидатите - това да бъдат интервюта на живо - по телефон, скайп или лично, без PR до тях и без да изпращаме предварително въпросите си. Радваме се, че получихме безпрецедентен достъп за българска медия в чужбина до кандидатите и че те се съгласиха на нашите условия.

Росен Плевнелиев е роден на 14 май 1964 г. в Гоце Делчев. Завършва Техническия университет в София, специалност изчислителна техника. До 7 септември т.г. беше министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на ГЕРБ.
Плевнелиев има 19-годишен опит в строителния бранш. От 2007 г. е член на управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Кандидат за президент на ГЕРБ в в тандем с Маргарита Попова, бивш министър на правосъдието. Говори перфектно английски и немски, а в САЩ е бил на екскурзия в далечната 1993 г.

-          Първото нещо, което прави впечатление на всички нас, които живеем в САЩ и се върнем в България тази година, са сравнително по-добрите пътища и магистрали. Знаем, че това е гордостта на сегашното правителство, и вие бяхте министърът, отговорен за това. Не смятате ли, че щяхте да сте по-полезен за България, ако си бяхте довършили мандата като министър на регионалното развитие, отколкото като президент, който в България има много малко правомощия?

-          Българският президент има изключителна сила и възможност да модернизира страната. Той може да бъде мощен генератор за утвърждаването на новия образ на страната, за привличането на инвестиции, за подобряване на бизнес средата. Българският президент наистина не управлява администрации, но той по конституция има отлични възможности да изгражда визии, които са от национална значимост, да създава приоритети и да търси от политическите  партии и правителства изпълнението на конкретни резултати и напредък от тях. В последните 2 години аз правех точно това. Аз не полагах асфалт и не строих магистрали в буквалния смисъл. Аз изградих институцията в България, която да свърши тази работа, промени в законите, правила, правилните модели, с които България може да модернизира своята инфраструктура, и всичкото това, разбира се, с отварянето на вратите на европейското доверие и чрез едно много по-коректно използване на европейските фондове. Всъщност това, което ме чака оттук нататък, ако получа доверието на българите и ме изберат за президент, е да правя точно това, което правех и досега - да създавам национални приоритети дългосрочно -  например в сферата на пътния сектор, енергийна ефективност и независимост, работеща администрация, качествена бизнес среда, екология, туризъм, модерно земеделие. Във всеки от тези сектори аз имам какво да кажа, имам какво да направя и да задам обществения приоритет и да помогна на политическите партии, независимо кой е на власт, да работят усилено по тези национални приоритети. Искам като президент да постигна никога повече България да не се чуди какъв е нейният дългосрочен план, какви са нейните приоритети. И не може всеки път да стартираме от нулата, а да надграждаме постигнатото.

-          Един от спорните моменти в мандата на сегашния президент Г. Първанов, предизвикал конфликт между него и ГЕРБ, беше за отзоваването на български дипломати с досиета от ДС.  Каква е вашата позиция по въпроса с агентите на ДС, като се има предвид историята на правителството на ГЕРБ, където имаше министър с досие, и то този, който отговаряше за българите по света?

-          Считам, че мрежите на ДС отдавна са приватизирани. От тази гледна точка е недопустимо висши чиновници в държавата, включително и такива, които ни представляват в наши евроатлантически структури, да принадлежат или да има съмнение за принадлежност към такива структури. Затова аз, ако бъда избран като президент, ще подпомогна усилията на правителството да приключи по един достоен начин казуса с тези висши дипломати. Да, те имат правото на своето бъдеще, кариера, но считам, че решението на правителството е правилно те да бъдат отзовани като посланици.

-          В този ред на  мисли - какво бихте направили вие като президент да включите българите в чужбина в живота на страната, защото ние внасяме милиони левове всяка година в България и много от нас искат да бъдат част от развитието на страната, макар и да не живеят там?

-          Ние вече говорихме, че президентът е обединител. Това е и неговата голяма сила. Колкото по-развита и прекрасна е България, толкова повече нашите сънародници тук и зад граница ще се чувстват удовлетворени, че са българи. Затова ние наблягаме на модернизирането на България, на една по-качествена бизнес среда, една модернизирана, развита държава.

През 21-ви век ние искаме да адресираме темата за българите в чужбина като успели хора, да покажем, че българите успяват навсякъде по света. Че всъщност българите са най-голямата инвестиция на страната и най-добрата. Всъщност стойността на България като такава е това, което българите успяват и постигат. На българите в чужбина искаме да гледаме не само добронамерено и рационално, да покажем техните успехи, истории, да ги интегрираме, да държим на тях, да искаме да успеят където и да са и, разбира се, да държим вратата на България да бъде винаги отворена за тях, защото България иска да се развива, модернизира и да бъде още по-атрактивна. Ние категорично държим на диалога с българите по света, искаме да знаем техните нужди, да има чуваемост за вашите проблеми и, разбира се, вашите постижения. България има нужда от много добри посланици на моженето, на това, че българите са една нация с изключително богата история и прекрасно бъдеще. Това може да се надгради само когато показваме нашата солидарност с нашия успех където и да е той.

- Казвате, че държавата се нуждае от българите по света, но поредно правителство и парламент не успявате да приемете система за безпроблемно гласуване по интернет. Каква е вашата позиция за онлайн гласуването и бихте ли поели ангажимент да направите всичко по силите си, ако станете президент, това да бъде възможно за следващите избори?

- Това, което стартирахме преди няколко месеца като инициатива, ще реши проблема, а именно създаването на електронното правителство. В България това е важно нещо не само заради блестящия пример на Естония, която в най-тежката криза успя да изстреля инвестициите и развитието си именно заради електронните услуги за гражданите си.

Е-правителството ни е важно и като антикорупционен механизъм, защото то пресича връзката на граждани с администрация, при която гражданите чукат на вратата на администрацията и искат винаги някаква услуга. Те трябва да могат да го направят по интернет, защото 3,6 млн. българи вече се преброиха по интернет. Аз като президент в моята платформа ще посоча административната реформа и електронното правителство като приоритет, който ще наблюдавам, в който ще търся националното съгласие, ще очаквам, независимо кой е на власт, да постигне конкретни, измерими резултати. Електронно правителство би могло да бъде въведено в България до 2-3 години и това ще реши и проблема с гласуването.

Това е мой приоритет и поемам ангажимент това да стане в рамките на моя мандат.

Сянката на Бойко

-          Вашето издигане за кандидат-президент изглежда по-скоро като назначение, а не осъзнат личен избор. Не се ли чувствате някак си в сянката на министър-председателя и като негово подставено лице?

-          Аз имах късмета да работя с министър-председателя по тези големи, национални приоритети за модернизирането на България. Много пъти сме имали спорове с него, много пъти съм му казвал „не", но съм му много благодарен за подхода, защото винаги когато е имало спор, сядаме, слагаме всички факти и аргументи на масата и търсим правилното решение. Така ще бъде и оттук нататък.  Да, аз бях един от най-независимите членове на правителството, това и самият министър-председател Бойко Борисов го посочи, аз получих доверието на партия ГЕРБ, с което се гордея. Те са партията, която в последните години повиши европейското доверие, ускори европейските фондове и европейската система се вижда вече от българските градове и села. 91% от българските общини изпълняват европейски проекти и това са хиляди проекти.

Затова съм изключително горд, че бях член на това правителство. Но оттук нататък като президент моят подход, независимо дали е с Борисов или с всеки друг политик, ще бъде същият - търсим конкретни резултати по национални приоритети, имаме мнение.

Flip-flopper?

-          В американската политика, когато един човек реши да бъде кандидат за президент, едно от нещата, които се гледат най-много, е промяната на мнение и позиции по определени важни проблеми на този политик. Само преди 2 месеца вие говорихте по всички телевизии, че за нищо на света не бихте се кандидатирали за президент. Два месеца по-късно вие откривате предизборната си кампания. Означава ли това, че ако станете президент, под натиска на премиера, партията или друга сила вие бихте променили някоя от позициите, които в момента защитавате като кандидат?

-          Не е имало никакъв натиск. Напротив, моят разговор с премиера винаги е бил точно в обратната посока, а именно, че ние свършихме много, но можем и още повече и че България има нужда сега от стабилност. Да, ние трябва да променяме България, но имаме нужда от стабилност в промяната. Това, което стартирахме в последните 2 години, трябва да се надгради, но и да се гарантира, че ще бъде направено и ще бъде запазена посоката, а това е задачата на президента. Той е гарантът за прогреса на националните приоритети. И нека да е ясно, че това, което аз направих в пътния сектор, енергийната политика и регионалното развитие, е това, което ще правя оттук нататък - изграждаме механизми, задаваме дългосрочни цели, търсим конкретни задачи. Това, което също е важно да разберете, е, че когато в България всички институции се обединят около нещо, едно-единствено нещо, ние ще видим една друга България. Аз се надявах, че ние ще се обединим около  магистрала „Тракия", защото е приоритет за всички българи. Оказа се, че някои партии дойдоха с протестните декларации, други - с  доносите, третите - с пепел и партизански подход.

-          И все пак въпросът тук е доколко премиерът ще ви влияе - това е фундаментален въпрос за вашата кампания. Качествата ви на министър са безспорни, но въпросът и критиките са доколко премиерът ви влияе. И също той ли  ви наложи Маргарита Попова за вицепрезидент или вие си я избрахте?

-          Аз се казвам Росен Плевнелиев, а не Бойко Борисов. Работя от свое име, нося своята отговорност. Това съм го правил последните две години. Премиерът потвърди, че аз и Маргарита Попова бяхме едни от най-независимите членове на правителството, които имаха много ясни и свои собствени приоритети и почерк върху начина, по който работят. Именно затова, че бяхме едни от най-независимите, получихме доверието да отидем в онази институция,  която трябва да бъде надпартийна и обединителна за всички.

По начина, по който работех досега с премиера, ще работя оттук нататък с него и с всички останали партии - прагматичен, ясен подход, никаква партизанщина, никакво политизиране, никакво политиканстване. Слагаме и търсим решенията за държавата всеки в рамките на неговите компетенции.

Маргарита Попова и аз бяхме двама от членовете на правителството, които получиха силно международно признание и изградиха до този период от време сериозен авторитет. Аз бях министърът, който управляваше най-големия пакет еврофондове - общо 2,6 милиарда евро ($3,5 млрд.). Маргарита Попова беше министърът, който носеше отговорност за най-важната реформа - реформата на реформата, а именно тази, която гарантира законността и сигурността на всички граждани - съдебната реформа. Именно защото тези неща трябва да продължат, трябва да бъдат разширени, трябва да бъдат подкрепени и довършени, ние отиваме в президентството.

-          Казвате, че Маргарита Попова като министър на правосъдието е отговорна за правосъдната реформа. Очевидно, че тази реформа не беше дооценена. Вчера (в петък, 23 септември) приемането ни в Шенген беше отложено. Считате ли това за поражение на вашата партия ГЕРБ и като един неуспех за Маргарита Попова, защото цитираните мотиви на Холандия и Финландия срещу нашето присъединяване бяха именно несправянето с корупцията във висшите етажи на властта?

-          Това, което се случва в Шенген в момента, е всъщност едно много сериозно постижение на българското правителство. То няма от какво да се притеснява. Ние получихме подкрепата, и то не защото България счита, че е 100% готова технически за охраняването на европейските граници. Това го казва не България, а Европейската комисия. Не само че сме технически готови, но и Европа каза много ясно и категорично - не може да има Европа на периферия и център, не може да има Европа на две скорости. Тогава, когато една държава е изпълнила техническите критерии, правилата, европейската солидарност трябва да проработи. Оставяме на Холандия и Финландия да преценят доколко, бих казал, техни формирования и политически партии могат да формират дневния ред на Европа. Но България и Румъния могат само да се гордеят. Българските граждани отдавна пътуват свободно. Ние вече от април охраняваме границите на Шенген,  и то по един перфектен начин. Не само че сме изпълнили критериите, но и си изпълняваме ангажиментите.

-          Един въпрос, който ще задам на всички кандидати. Моите родители от около 20 години почти не гласуват и като тях има стотици хиляди. Как ще убедите хора като тях да отидат до урните и евентуално да пуснат своя вот за вас?

-          Досега в България за съжаление хората по-скоро гласуваха против. Те не гласуваха „За". И сега като че ли за пръв път ние имаме шанс да дадем достатъчно аргументи на българите, за да гласуват „За". Защото те ще избират между едни европейски признати и доказани политици и защото все пак те ще избират сега в една по-коректна предизборна битка - не на компромати и на партизански подход, а на решения. Ако това стане така, България ще напише история. Първите избори, в които българите ще отидат да гласуват "За". Аз вярвам, че те ще се информират, ще прочетат и решат за себе си и ще гласуват „За". Това ще бъде голяма победа за демокрацията.

Надявам се основните конкуренти в тази битка да забравят партизанщината и манипулациите и наистина да покажат себе си така, както аз искам да го направя - само с положителен подход, само конкретни решения, идеи, за да може хората да гласуват "За". Защо конкретно аз искам да стана президент? Защото аз съм човек, който доказа изключително в последните две години, че изпълнява обещанията си. Защото изповядвам един нов тип политика, а тя е на постигането на конкретни ползи по националните приоритети.

-          И накрая един личен въпрос. Бяхте казали, че се радвате на малките неща в живота - да вечеряте нормално с вашето семейство, децата ви да играят. Ако станете президент, как ще запазите това?

-          Аз обичам безкрайно много семейството си. Имам три прекрасни малки момчета - на 5, 9  и 11 години, живеем в една хубава къща, в един хубав квартал на София, където те имат   много приятели, познати, тичат боси, играят футбол, радват се на живота, така както едно дете може да го направи. По времето, по което аз бях малък, беше същото - боси по улицата и с много приятели напред-назад. Затова по никакъв начин няма да променя това тяхно щастливо детство, няма да ги оставя на светлината на прожекторите, ще дам всичко от себе си да останат нормални момчета, които да не се възгордеят от това, което баща им прави. Аз искам те да станат едни преди всичко добри момчета и искам да намерят сами пътя в живота си, а не под сянката на техния известен баща. Затова ще държа семейството си настрани от славата и прожекторите.