Андрей Райчев

Веселин Стойнев

Какво се случи с Бойко Борисов, че загуби президентските избори - харизмата ли му повяхна, политическият му талант ли изветря, високомерието му ли бе прекалено, или просто хората се умориха вече от него?
- Няма съмнение, че харизмата му започна да се позахабява и навлизаме във време, в което ролята му няма да е толкова голяма. Но това, че Бойко Борисов започва да се изчерпва, не значи, че той не е най-влиятелният политик в страната. Той беше уникат, той беше всичко, но това свърши. Защото направи поредица от грешки. Първо, като сбърка с Кристалина и Ирина. 70 на сто от българите смятаха, че Бокова трябва да продължи състезанието за ООН. После се оказа, че Георгиева се класира предпоследна, и хората останаха с убеждението, че под външен натиск или партийни съображения той е провалил един български шанс. Това мобилизира срещу него мнозина от левицата, които до този момент имаха примирително отношение към него. Втората му грешка бе, че не се кандидатира за президент - дълго време се колебаеше, а това щеше да е най-добрият му ход, сега щеше да бъде избран президент. Но не отчете, че времето му изтича и че може да осребри големия авторитет за един достоен финал след премиерстването. Но той реши, че може да продължи и да се кандидатира за държавен глава на следващите избори, както сам каза. Така интуицията му изневери за втори път. За трети път сгреши, като за капак на всичко сложи един абсолютно неизбираем кандидат като г-жа Цачева, която иначе не би била лош президент, но бе предизвестен провал като кандидат-президент. Всичко това доведе дотам, че над 2 милиона души гласуваха срещу него - невиждано досега поражение. Освен това между двата тура плашеше - гласувайте за Цачева, че иначе ще ме махнете мен.
Тъкмо това не настърви ли мнозина да гласуват наказателно - като видяха реална възможност да го махнат?
- Да, той загуби връзка с реалността и увеличи гласуващите „против". На първия тур дистанцията между Радев и Цачева бе 100-150 хиляди гласа, а на втория скочи на 800,000.
Негативен ли е трендът на ГЕРБ, позитивен ли е на БСП, или президентският вот все пак е мажоритарен и електоратът не се е променил особено?
- Паралелно с екзит пола на втория тур „Галъп" направихме голямо изследване, което обаче е все пак еуфорично, взето веднага след гласуване, което показва поразително сближаване между ГЕРБ и БСП - при положение че досега разликата бе 1 към 2 или 2 към 3 в полза на ГЕРБ. Но Борисов заложи цялото си бъдеще на едно обещание - ако не бием на първи тур, ще си подам оставката.
Не е ли нелогично това обръщане на ГЕРБ към мажоритарните избори, намаляване наполовина броя на депутатите и свикването на Велико народно събрание? Ако ГЕРБ е тръгнал надолу, това значи, че при мажоритарен вот за парламент той ще загуби още много?
- Това не е рационално поведение, а детска обида - щом е така, ето ви сега напук ние прегръщаме исканията на Слави Трифонов. Бойко Борисов е като осми съпруг на лъгана жена. Една лъгана жена много често си затваря очите и не иска да види реалността. Той се прибира, тя го пита: „Къде беше, при съседката ли?" „Как при съседката, аз съм скапан от работа, не стига, че купих гарнитура, оправих парното..." Магистралите на ГЕРБ в случая играят ролята на парното и гарнитурата. И съпругът плаши: „Тогава си отивам!" „Ами отивай си!", казва лъганата и той не може да повярва, че куфарът му е стегнат и е вече пред вратата. И той казва: „Значи напразно купувах толкова неща, напразно поправях шкафовете, напразно купих гарнитура, всичко това не се оказа важно за теб!?" Борисов търси новия език, с който да говори сега. Дали потъва, един Господ може да каже. Предполагам, че ГЕРБ ще си остане голяма партия, или Голямата партия. Колкото до мажоритарните избори, ако БСП ги спечели, тя ще получи абсолютно мнозинство - с реални 20-25% ще има цялата власт. Същото и с ГЕРБ - ако влиянието му е реално 25-30%, може да вземе абсолютно мнозинство в парламента. Преяждането с власт обаче не е полезно за никого.
Но всички партии извън ГЕРБ са противници на радикалната мажоритарна система, каквато бе подкрепена на референдума.
- Много се надявам да е така. Защото това радикално би променило България и дори знам какво ще стане накрая. Ще започнат тежки политически кризи, защото партия с 25% ще има мнозинство, а съседната й - с 23%, само един-двама депутати. Така е в Англия, където либералите станаха трети примерно с 28%, а получиха по-малко места в парламента, отколкото имаха, когато бяха с едва 4-5%. Такива номера прави тази система. И резултатът е привидно силна, но реално крехка власт. Накрая серия от политически конфликти и катастрофи ще доведе до президентска република. И България ще облече най-любимата си дреха - както има хора, на които анцугът им е любим и си ходят с него и вкъщи, и навън, така любимата дреха на България е диктатурата. От 140-годишната история на свободна България повечето време е минало в диктатури - Батенберг, Фердинанд, Борис Трети, Тодор Живков. Това е естественото състояние на страната.
Значи е опасно да се върви и към Велико народно събрание?
- Първо, сега то е невъзможно, може да го свика следващият парламент. Сегашният трябва да го свика утре - как ще се разберат? То се избира по тема, а нищо не е обсъдено. Но през февруари могат да се насрочат избори за обикновен парламент. Между двамата президенти се получи много добро разбирателство. Дори Конституционният съд да каже на президента, че не може да насрочи избори, без да разпуска парламента, ако служебното правителство е договорено така, че на Румен Радев да не му се налага да го заменя или променя, то тогава той, след като встъпи в длъжност на 22 януари, може същия ден дори да разпусне парламента и да даде много къс срок за избори - примерно 10 или 15 февруари. Защото, ако служебното правителство, назначено от Плевнелиев и консултирано с Радев, вече е свършило работа по подготовката им през декември и януари, изборите могат да станат по-скоро, не е задължително да отиваме чак в март или април. Конституцията не дава най-ранен, а само най-късен срок - изборите за ново Народно събрание се провеждат най-късно до два месеца след прекратяването на пълномощията на предишното. Ако пък КС разреши на действащия президент да насрочи датата на изборите, без да разпуска парламента, тогава още по-лесно те може пак да се насрочат през февруари.
Ще има ли повече шансове ГЕРБ, ако Бойко Борисов се оттегли от лидерския пост в партията?
- В никакъв случай. Там ще настъпят няколко едновременни процеса на деградация. А и Борисов е формулата на контакт на тази партия с народа. За хората ГЕРБ по места краде, а Борисов е начело, за да не се краде.
Тежи ли му на Румен Радев и бързо ли ще успее да се освободи от клишето, че е проруският кандидат?
- Разбира се, че му тежи, но той бързо ще се освободи от него, защото фактически не е така. Той е натовски генерал, който има желязното намерение да държи и дори да развива държавата ни в НАТО. Освен това той няма повече проруски чувства от тези, които народът изпитва. Разумно е да имаме добри отношения с Русия, а не да губим огромни пари и исторически капитал. Това не е проруско, това е просто нормално. Росен Плевнелиев се правеше на ястреб, което за страна като България с братски чувства към руския народ е безумие. Руснаците чуват много по-лоши неща за себе си от другаде, отколкото от нас - и от Румъния, и от бившите съветски републики, но те не са свикнали да слушат подобно нещо от България. Защото според крилатия израз на един руски дипломат България е сестра, а Сърбия е любовница. На любовницата се носят повече цветя, повече й се обръща внимание, но сестрата е по-защитена и по-вечна. Сантиментите на Русия към България датират още от средата на XIX век и трябва да си идиот да не използваш това - тук няма нищо проруско.