,,Леля Ванга много се ядоса, че сме влезли в НАТО. Тя блъскаше по масата от яд..." Това твърди Нешка Робева в дописка, която се появи предизборно тези дни в българската информационна агенция ПИК. Вярно, престоя там само половин час, преди някой да се усети и да изтрие тази безподобна глупост - Ванга почина през 1996 година, а България се дореди в НАТО през 2004-та. Но дори и да го бяха оставили, онази група читатели, към която са насочени напоследък материалите в ПИК, надали щеше да забележи, че има нещо нередно.

ПИК е собственост на Недяло Недялков, син на поета и драматурга Недялко Йорданов, а Нешка Робева - салфетката, в която агенцията му се секне редовно. За разлика от баща си, който през цялата си кариера се стремеше да пише драматургия за мислещия българин, синът изповядва съвсем друга ценностна система. ,,...Тези момчета (има предвид главните редактори на сериозните всекидневници - б.а.) никога няма да проумеят, че за българския читател кризата в Украйна е далеч по-маловажна от убитото момиче в Поморие, предсказанията на Мая Попова за нов земетръс или интригата „на колко години става всъщност Лили Иванова", обяви наскоро вижданията си за журналистиката г-н Недялков. ПИК плътно следва тези повели. Там подробности за световните и сериозните български събития няма. Затова пък новини изпод чаршафите на звездите - бол, а Ванга е в челната десетка на най-актуалните събития. Редовно в ПИК Нешка Робева е курдисана с ,,вест" за отдавна умрялата петричка врачка. Какво ли не излезе от устата на някога гордата треньорка на националния отбор по гимнастика, съобщено ,,ексклузивно" в ПИК. Ето кратък обзор от последните неща - ,,Робева: Ванга ми каза, че Русия е наша майка, за съжаление на Америка", ,,Нешка: Ванга е светица, независимо дали църквата го признава", ,,Нешка Робева: Ванга ме изчака да се върна от олимпиадата, за да почине", ,,Нешка Робева на война с църквата за Ванга".

Несведущият читател или би приел всичко за чиста монета или чисто и просто би махнал с ръка и отсякъл, че Нешка си прави реклама на гърба на пророчицата. А всъщност Робева доброволно се съгласи да влезе в ролята на парцал, с който кръжецът около Ахмед Доган да забърсва каквото си реши. В случая с ПИК - наивни избиратели. Това се случи още в края на миналата година, когато някогашната уважавана треньорка мина в отбора на Николай Бареков. Срещу обещанието да й спонсорират новата постановка ,,Мистерията Еньовден" тя пък се включи в неговите национални турнета. А влезеш ли в помията Доганова, няма как да не се изцапаш. Почетният председател на ДПС е свикнал да събира, не и да изважда. Когато все пак му се налага да дава, на получателя това му излиза през носа. Както се вижда в случая с Нешка Робева. От половин година, че и повече, агенция ПИК следва плътно политическата линия, зададена от кръжеца ,,Доган", включващ поставените от него пионки Делян Пеевски, майка му Ирена Кръстева, обслужващия ги банкер Цветан Василев и палячото Николай Бареков. Шеговито българите така и наричат въпросната агенция - Пеевски Иска да Каже, понеже всички изявления на изглеждащия еднакво отвсякъде вестникарски бос минават първо през ПИК. Ето защо е толкова важно Ванга да бъде поставена от ,,правилната" страна на барикадата. Хората четат с интерес всичко около пророчицата, а чрез Нешка Робева им се внушава, че мъртвата врачка, макар и от гроба, и сега зове да се гласува за Русия и за хората, които са на страната на Путин. В България кръгът ,,Доган" в момента също е част от тези хора. Не е никак изненадващо, че след подобни внушения втората партия на Доган след ДПС ,,България без цензура", управлявана от куклата на конци Николай Бареков, вече се дореди до трета политическа сила. Поне така сочат предизборните проучвания.

За Доган е много важно в българската политика да има още една силна негова партия, която хората да не свързват с турците и която да парадира дори, че е българска и националистическа. Така занапред в парламента БСП и ДПС ще се опират вече на ,,България без цензура", а не на ,,Атака", чийто лидер Волен Сидеров има лабилна психика и постоянно се замесва в скандали. Пък и в Европа не гледат с добро око на макар и проформа ксенофобската му платформа. За постигането на тази цел кръжецът ,,Доган" вложи целия байганьовски арсенал, описан много отдавна от Алеко Константинов. Като започнем от вестниците, които го обслужват, и стигнем до обикновени карикатури сред политиците, напазарувани от него. Разликата между сериозната българска преса и вестниците и електронните агенции, кръжащи около Доган, е потресаваща. Едните се списват на нормален модерен български език, в тях липсва уличният стил и долнопробната порнография, липсва сензацията заради самата сензация, няма ги клюката и сплетнята, ровенето в мръсното бельо на хората. Другите правят точно обратното, като между другото венцехвалят менторите си - и особено сега покрай изборите Бареков - по най-свинския възможен начин.

Затова и в редиците им влизат основно посмешища, а ако случайно там се е озовал сериозен човек като Нешка Робева - превръща се в карикатура и той. Последната скица в тази група се нарича Даниел Георгиев. Допреди няколко дни той бе депутат от ГЕРБ. ПИК съобщи ,,ексклузивно", че Георгиев напускал партията си, за да се пирсъедини към Бареков. И се започна. За по-малко от денонощие Георгиев създаде цял сюжет за фейлетон. Първоначално обяви, че напуска ГЕРБ, но след това сам се отрече от думите си - оставал. Последва един ден, в който се скри от всички и не вдигаше телефона си. Във вторник следобяд Георгиев каза последно, че наистина напуска ГЕРБ. Но това трая само до вечерта. Малко преди полунощ се появи отново, този път да съобщи, че се връща при Бойко. Дори Бареков, известен с шизофренното си поведение, бе потресен и се опита да обясни, че Даниел бил бит от хората на Бойко, които със сила си върнали обратно този толкова ценен партиен кадър. Да, ама преди денят окончателно да е приключил Георгиев се появи пак и отрече това. Ей с такива въртиопашки е пълен кръжецът ,,Доган", който тази неделя се очаква да се дореди до трета (ако вземем само ,,България без цензура) или дори втора (ако добавим и основната партия ДПС) политическа сила, която ще има претенции да чертае светлото байганьовско бъдеще на България.