Открийте ни и в

Делян Пеевски

Скандал около руския наместник в България

bg-voice

публикувано

на

Задачата на Валентин Златев (крайният вдясно) е да е близък с всеки български премиер, за да може руските проблеми в България да се решават бързо

Да застанеш срещу сивия сектор на теория е добра кауза. Да застанеш срещу мачкането на малките участници на пазара – също. Обикновено обаче зад декларирането на такива доблестни намерения пред публиката стоят не толкова красиви бизнес интереси. Дни след като новият доста спорен проектозакон за регулиране на дейностите в сектор „Горива“ влезе в парламента с подкрепата на депутати от всички партии, собственикът на един от значимите играчи на пазара, „Инса ойл“, демонстративно напусна Българската петролна и газова асоциация. Излизането от клуба на големите на компанията на Георги Самуилов, който напоследък влезе в публичното полезрение, като финансира покупката на Общинска банка, беше съобщено с изявление до медиите. Или поне до някои – обществеността научи за него от публикуването в сайтовете ПИК и „Блиц“, които често влизат в ролята на неофициални трибуни на депутата Делян Пеевски, вместо през официално притежаваните от него вестници. В писмото си Самуилов обяви, че не желае управляваното от него дружество да бъде замесено по какъвто и да е начин в лансиране на идеи, компрометиращи свободната конкуренция и налагащи монополни практики. „Искам да заявя категоричната си позиция като управител на компания, която съществува именно благодарение на клиентите си, че винаги ще проявя солидарност към техните проблеми и ще ги подкрепя в моменти на нужда“, написа Самуилов в подкрепа на по-малките играчи на пазара, за които би станало по-трудно след приемането на новия проектозакон за сектор „Горива“. Критика, която можеше да звучи на място, ако въпросната асоциация не настояваше за промените от 2015 г.

Наред с принципните позиции Самуилов персонално напада генералния директор на най-големия търговец на горива „Лукойл България“ Валентин Златев, възприеман в България и като руски наместник в страната. „Смятам, че натрапваното мнение от страна на председателя на асоциацията – господин Валентин Златев, че повечето участници в пазара на горива са некоректни, е обидно както към самите участници, така и към клиентите на дружествата“, написа собственикът на „Инса ойл“ в писмото си. Според него законът не би допринесъл с нищо друго освен с ограничаването на конкуренцията. „И веднага идва въпросът кой се облагодетелства от това – разбира се, най-големият на пазара. На практика се оказва, че в него остават и ножът, и хлябът, той определя еднолично цените и в крайна сметка налага „господстващото“ си положение“, написа собственикът на „Инса ойл“. На свой ред Българската петролна и газова асоциация с председател е Валентин Златев просто запази мълчание. Но ефектното напускане на Самуилов няма как да не предизвика въпроси какви процеси се развиват между големите на пазара.

Според представители от пазара основната причина за напускането на Георги Самуилов и атаката към Валентин Златев е заровена в новата дистрибуционна политика на „Лукойл България“. „Лукойл България“ е единствената, която купува директно от рафинерията в Бургас като ексклузивен представител и продава нататък по веригата на търговците на едро. Това става, като търговците се ангажират да купуват определени количества от нея на месец. По информация на източници от пазара доскоро с директни договори с „Лукойл България“ са били около 15 компании. В края на миналата година и началото на тази обаче политиката по отношение на дистрибуторите с директни договори е била променена, като са се увеличили изискванията за минимално количество заявки на месец. Броят на компаниите бил редуциран до четири „Литекс“, „Бент ойл“, САКСА и „Инса ойл“. По непотвърдена информация на представители на пазара идеята за промяната дошла от „Инса ойл“, но според други Валентин Златев е приемал новата схема като свой огромен успех. Теоретично и двете страни биха могли да спечелят от това. За „Инса ойл“ това би дало пазарна мощ и сериозен дял на пазара на едро. За „Лукойл България“ пък ангажиментът на компаниите да купуват от нея огромни количества на месец означава по-малък внос от страна на тези компании и автоматично по-голям дял за „Лукойл България“.

Според неофициална информация, която не беше потвърдена официално от нито една от двете страни, между „Инса ойл“ и „Лукойл България“ бързо е настъпил разрив, свързан с договора за дистрибуция. Една от хипотезите е, че „Инса ойл“ не е изпълнила изискванията си за заявки и количества, но е продължила да внася отвън, и договорът е бил прекратен от „Лукойл България“. Неясно остава защо, ако идеята за окрупняване на дистрибуцията е дошла от „Инса ойл“, тя не би изпълнила задълженията си. Друга версия е, че при новото разпределение „Лукойл България“ е можел да диктува още повече цените и да натиска маржовете на дистрибуторите, което е довело до разрива.

На въпрос дали предвид прехвърчалите искри договорът й е прекратен Георги Самуилов не даде конкретен отговор, а заяви, че е в чисто нормални бизнес отношения с „Лукойл България“. На въпросите прекратен ли е договорът за дистрибуция на „Инса ойл“ и ако да – защо и какво е довело до смяна на политиката на „Лукойл България“ към намаляване на броя на дистрибуторите, от пресцентъра на Българската петролна и газова асоциация отговориха неофициално, че във въпросите няма верни предположения, но не може да има и коментар, тъй като касаят търговската политика на една компания.

Кариерата на Самуилов започва през 1993 г. с фирмата „Самс интернешънъл“. Четири години по-късно като съдружник в нея влиза „Арес холдинг“ – структурата в „Мултигруп“, занимаваща се с горива. През 1999 г. Самуилов учредява „Инса трейдинг“, а през 2001 г. още фирми под същия бранд, сред които „Инса ойл“, която от следващата година започва да управлява рафинерията в село Белозем до Раковски. През годините образът му се свързва със съмнения за данъчни престъпления и злоупотреби с акцизи на горива и с дългогодишните безрезултатни битки, които води с него бившия шеф на митниците Ваньо Танов. Най-сериозно медийно внимание обаче Самуилов получи в началото на тази година, след като през петролната си компания финансира покупката на Общинска банка. Компанията осигури нужните 46 млн. лв. на купувача на контролния дял от 67.65% – наскоро основаният алтернативен фонд „Новито опортюнитис“, създаден от лихтенщайнското управляващо дружество „Калак фънд мениджмънт“. „Инса ойл“ придобива дялове без право на глас и следователно формално няма контрол. Сделката за банката, държаща 40% от средствата на общините, беше скандална по няколко линии. Първо БНБ зачеркна практиката си от последните 15 години да не допуска повече местни лица и групи в банковия сектор, които имат и други бизнес интереси и биха се изкушили да влагат пари в свои проекти. На КЗК й отне само седмица да одобри сделката още преди да има одобрен купувач, а общинарите подкрепиха продажбата без съществени дебати на последното си заседание за годината. Процедурата пък бе така структурирана, че да намали максимално интерес от стратегически инвеститор.

Валентин Златев пък от години се слави като довереника на Русия, който трябва да е близък с всеки български премиер. Тези контакти се използват, за да се прокарват през правителството най-разнообразни решения, от които руският бизнес (основно този на ЛУКойл) да си осигурява спокойствие. По подобен начин, докато премиер беше Сергей Станишев, работещите на площадката на петролната рафинерия в Бургас бяха прекатегоризирани от крайно вреден в не толкова вреден труд, което автоматично увеличи работното им време и намали заплатите им. Близостта пък с Бойко Борисов изцяло решава всякакви текущи проблеми на руснаците. Именно на тази близост мнозина отдават и решението на българския премиер да не гони руски дипломати в момент, когато целият свят го прави.

Въпреки че за „Инса ойл“ и собствениците й Георги и Иванка Самуилови пък не могат да се открият преки връзки с някой отговорен фактор в държавата, всичко това даде основания за хипотези, че зад „Инса ойл“ може да стои друг реален контрол. Скоростната процедура за банката говореше за натиск и протекции от високо ниво, като най-често спряганото име във финансовите среди е на Делян Пеевски. Медиите му отразиха неутрално банковата тема, но сега ПИК, „Блиц“ и телевизионният Канал 3 дадоха гласност на напускането на Георги Самуилов на петролната и газова асоциация. От досегашните медийни практики на депутата това може да се чете като предупредителен залп към Валентин Златев. Сега след конфликта между двамата големи показателно ще бъде какво ще стане с подкрепата на секторния закон за горивата от страна на политическите партии.

Пеевски отдавна има интерес в петролния сектор, и по-специално към „Петрол“, контролиран в момента от Гриша Ганчев. Промените в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от Делян Пеевски и колегите му от ДПС Йордан Цонев и Хамид Хамид, все повече се приемат в юридическите среди като специална поправка с цел овладяването на дистрибутора на горива. Те бяха окончателно приети от парламента и преди дни влязоха в сила, след като беше преодоляно ветото на президента. Текстовете със задна дата правят недействителни сделки и обезпечения по заеми в КТБ и според преобладаващото мнение противоречат на конституцията. След приемането им синдиците на КТБ ще могат в доста по-голяма степен да довършат селективните си атаки, спрямо които цесии и прихващания преценят.

Битката за „Петрол“ се случва на фона на подновения интерес към инвестиране в българската газопреносна мрежа на Азербайджанската държавна компания SOCAR, която в Турция завършва изграждането на голямата рафинерия „Стар“. В петролния бранш все по-усилено се говори за желание да влязат и да придобият готов бизнес с горива. Сега въпросът е дали някой не се опитва да го окомплектова за тях.

 

Делян Пеевски

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Делян Пеевски

Медийният закон на Пеевски

bg-voice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

В парламентарната група на ДПС се радват след внасянето на закона

Месеците февруари и октомври стимулират законодателния порив на народния представител от ДПС Делян Пеевски. От пет години почти всеки февруари и октомври (2015 е изключение) той внася по някой законопроект, който е всъщност неговото собствено отрицание. Първо беше този срещу офшорките, при все че основните бизнеси, за които се знае, че контролира, идват от такива зони. После поиска да бъде спряно вторичното ограбване на КТБ от стратегическия му партньор поне до 2014 г. Цветан Василев, заедно с когото, видно от фактите, е управлявал банката. Инициативата на депутата издател от тази седмица е насочена към друга сфера, която упражнява като бизнес – медиите. „Обществото трябва да знае кой кой е на медийния пазар и как се финансират медиите. Всеки трябва да може да прецени достоверността и независимостта на информацията и мненията, изразени в медиите, именно през призмата на прозрачната собственост и пазарното икономическо съществуване“, каза народният представител в обръщение до обществото след внасянето на законопроекта. Така практически депутатът от ДПС обяви наличието на пета власт – на икономическите интереси, директно представлявани в парламента. Фактите са смущаващи. Вносителят на проектозакона:

– придоби едно по едно издателства и разпространението на вестници с финансиране от КТБ. Дълги години криеше собствеността си. Появяваха се мними чужди инвеститори – някой си Патрик от Ирландия, който дори даде интервю за „Капитал“. След множество маневри Пеевски все пак се показа като собственик;

– мрежата на вестникарско разпространение е монополизирана под контрола на депутата. Крайните точки за продажба през проекта „Лафка“ – също;

– същото важи и за двете основни печатници на всекидневници, които на практика бяха придобити със средства от КТБ.

Внезапно същият издател на вестници, който се явява и депутат, без очевидния конфликт на интереси да предизвиква каквато и да е институционална реакция, предлага проект за медиите. Всички „доставчици на медийни услуги“ да декларират действителния си собственик пред Министерството на културата (до този момент подобно изискване има само за вестниците, списанията, телевизиите и радиата, но не и за интернет сайтовете – той разширява). Всички доставчици на медийни услуги да декларират пред Търговския регистър „всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всяко друго получаване на парични средства, независимо от използваната правна форма, извън приходите от обичайна дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми извън банковите кредити“. Разпространителите на вестници да декларират всяка година колко сергии имат и ако са над една трета, министърът на културата да сезира Комисията за защита на конкуренцията. Голям парадокс, защото Пеевски е уязвимият по конкурентното законодателство и по всички горни точки.

Базовият проблем в предложението е, че то е очевиден конфликт на интереси. „Изобщо не се крие, че този законопроект е насочен срещу конкурентни медии. Използването на законодателство за разрешаване на спорни въпроси с конкуренцията в сферата на медиите може да представлява форма на цензура“, коментира адвокат Александър Кашъмов. Желанието на най-известния депутат на ДПС да оправи свободата на словото не идва в случаен момент. През последните няколко месеца той се опитва да се изчисти от образа на монополист в пазара на печата, като наложи тезата, че контролира само тези медии, чийто собственик е.

„Господин Пеевски притежава само „Телеграф“, „Монитор“, седмичника „Политика“, регионалния „Борба“ и един спортен“, се опита да обясни в края на януари Любомира Будакова, главен редактор на вестник „Монитор“, по време на кръгла маса, организирана в Брюксел от германската фондация „Европейски център за преса и медийна свобода“. Подобна теза трябва да опонира на очевидната хегемония, която Пеевски има на медийния, разпространителския и печатарския пазар.

За последното е показателна историята на ръководителката на отдел „Европа“ в „Репортери без граници“ Полин Адес-Мевел, разказана на същия форум в Брюксел. Тя сподели как след няколко публични изказвания за свободата на медиите в България е получила заплашително писмо заради твърдението й, че 80% от разпространението на вестници се контролира от депутата от ДПС. Малката подробност е, че писмото идва от „Канал 3″, с който народният представител формално няма нищо общо.

В същия контекст Пеевски преструктурира дружествата, в които е издателският му бизнес. Така в края на 2017 г. изчезнаха холдинговото „Нова българска медийна група“ (собственик на всички официалния издания) и неговият собственик „Балканска медийна компания“. Само допреди година второто беше гръбнакът на официалния бизнес на Пеевски. В него бяха съсредоточени не само десетките имоти из цяла България, закупувани с печалбата, която официално идваше от вестниците, но и други бизнеси, сред които ресторантьорство и производство на бира. Проблемът с компанията е, че беше последната „жива“ връзка между ДПС и КТБ. През пролетта синдиците на фалиралата банка си потърсиха 600 хил. лв., които според тях са били източени от банката.

Проблем с медиите има. В сегмента издаване на вестници те са губещи до един (вижте карето). Но проектът на Пеевски не решава въпроса с прозрачността на финансирането им. „Проектът не би трябвало да бъде допуснат въобще за разглеждане. Предлага се допълнение в Закон за депозиране на печатни издания, а изменението излиза далеч извън предмета и към депозирането на печатни издания се създава нова регулация на разпространители и продавачи на печатни издания, и повече, за всички медии в широк смисъл“, коментира проф. Нели Огнянова, която има сериозен опит в областта на медийното право. Проблемите са и в съдържанието. „Създаването на задължение за обявяване на действителен собственик на всички медии няма как да стане в този закон. Освен това не се предлага решение за проблема с подставените лица и назначените купувачи – сега знаем ли кой е „Канал 3″? Кой е тв „Европа“? Кой купи BiT? Практиката на Красимир Гергов, който се оказа с контрол върху новините на телевизия, на която се водеше консултант, по силата на необявен на обществеността договор, не бива да се забравя“, смята проф. Огнянова. Тя няма обяснение и защо банковите кредити са изключени от финансирането, което се декларира: „Тук законопроектът просто блести и свети“, обобщава тя и добавя: „Може да са техните банки, както досега – имам предвид кредитите за „Труд“ и „24 часа“, но може и да са произволни банки. Къде в законопроекта се регламентира финансирането с необезпечени кредити – практика, за която разбрахме първо по адверториалите в „24 часа“, а след това и по разкритите документи? И не води ли това до извода, че ограниченията са крайно избирателни?“

Ако целта е да се покажат реалните източници на финансиране зад медиите, проектът на Пеевски не я постига и е практически безсмислен. Тази цел е свързана с други аспекти на законодателството и прилагането му. В банковата област например в края на миналата година БНБ предложи законодателни промени, които позволяват проследяването на свързани фирми. ДПС и ГЕРБ бламираха тези промени. Институциите остават във формална невъзможност да показват свързаност между търговските субекти. Формално не могат да проследяват източниците на финансиране и Пеевски знае това. Отделно проектът му не изисква публичност на договорите с държавата за реклама, договорите с политически партии, финансирането по комуникационни програми на европейските фондове. Все финансирания, които са управлявани от правителството и предизвикват въздържане у медиите да критикуват властта. И ампутират на практика същността на медиите в демократичното общество.

Вестниците са все по-губещ бизнес и това се вижда от финансовите им отчети. Въпреки че все още няма данни за 2017 г., нищо във вестникарската индустрия не предполага обръщане на тенденцията. За 2016-а се вижда, че най-голямата група по парични обороти е притежаваната от Делян Пеевски („Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“). Кумулативната й оперативна загуба е 1 млн. лева – пет пъти по-зле от предходната година. Тук отчитаме основните приходни и разходни пера, свързани с печатни издания: приходите от продажба на вестници и реклама, разходите за производството им и за персонал. Всички останали издателства отчитат оперативни загуби и влошаващи се резултати. Някои – като това на Пеевски, трупат задължения. В неговия случай – към доставчици, предприятия в групата и в графата „Други“. Сумарно издателството на народния представител от ДПС дължи в рамките на година около 160% от общия приход на изданията си. Други издателства – като „Труд“, задлъжняват към персонала, в данъчни и осигурителни плащания. Групата на „24 часа“ и „168 часа“ също показва оперативна загуба и отрицателен паричен поток от 4 млн. лв. за 2016 г. Дори доскорошната „машина за пари“, клюкарският „Уикенд“, от 1.2 млн. печалба през 2014-а две години по-късно вече е на 0.5 млн. загуба.

Фундаменталните причини зад икономическите резултати в сектора са спадащите продажби на хартиени издания и прехвърлянето на рекламодателите онлайн. Никой от „традиционните“ издатели не успява да генерира значими дигитални приходи, за да компенсира поне частично загубите от хартиен бизнес. Това обяснява липсата на стратегически инвеститори в сектора. Фактът, че повечето издания продължават да съществуват, показва, че допълващото им финансиране е непазарно. В този смисъл издателят Делян Пеевски е прав. На обществото е нужна информация откъде реално идват тези пари. Само така читателите ще могат да отсъждат как финансовите интереси се отразяват на обективността на поднасяната информация. Законодателното допълнение, което депутатът от ДПС внася, обаче няма да разреши този проблем. То е само имитация на опит за повече прозрачност.

 

Вестник „Монитор“ едва се продава, на огромна загуба е, но не спира да излиза

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Делян Пеевски

Бареков пак ще е салфетката на Пеевски

bg-voice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Бареков изнася лекция за свободното слово

Евродепутатът и бивш телевизионен водещ Николай Бареков, който дълги години вършеше за Пеевски „дистанционни“ услуги, сега очевидно е решил да се завърне към старото си занимание. Той обяви, че след изтичането на мандата му в Брюксел смята да се отказва от политиката и да създаде конгломерат от честни медии. Това съобщи самият той по време на лекция, която изнесе в УНСС. Темата на словото му бе: Фалшивите новини и борбата с тях.

„Излизам от политиката, никога повече. Говорете с мен като човек, който се връща в медиите“, обяви Бареков. Той определи премиера Бойко Борисов като най-голямата жертва на фалшивите новини наред с почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Бившият водещ смята, че конгломератът нямало да бъде скъп и ще бъде разпространяван през фейсбук. „Социалната медия, която мисля да предложа на хората, ще бъде писана от самите тях. Който види или чуе фалшива новина, ще пише в тази нещо като платформа“, обясни Бареков. Насловът на конгломерата ще е fairnews.bg, т.е. „Честни новини“.

Преди да влезе в политиката, Николай Бареков беше водещ в bTV, като тайно от телевизията бе създал свои медии, финансирането на които идваше от Делян Пеевски. Това бе причината елегантно да бъде отстранен от телевизията. Известно време вършеше ролята на салфетка на Пеевски – без официално да е част от медийната му група обслужваше същите интереси като нея. След това стана изпълнителен директор на финансираната от КТБ ТВ7, където вече бе с двата крака при Пеевски. Той е единственият политик, когото прокуратурата изрично споменава в обвинителния акт срещу ексбанкера Цветан Василев като част от „спонсорската“ му програма. В пълно нарушение на закона Бареков направи живо предаване за т. нар. Костинбродска афера в деня за размисъл преди изборите през май 2013 г. то бе насочено изцяло срещу ГЕРБ и Бойко Борисов, когото днес радетелят за честни медии определи за жертва на фалшивите новини.

Сегашната му лекция в УНСС предизвика скандал, какъвто в това висше учебно заведение отдавна не е имало. Много от студентите се обявиха против поканата към него, а в различни форуми, свързани с университета, участието на Бареков бе окарикатурено в шаржове и колажи. Това принуди Студентския съвет на УНСС, който бе официален организатор на лекцията, да излезе с декларация, в която се оправдава, че лекцията е била „организирана и заплатена от партията на европейските консерватори и реформисти“. Такава партия всъщност няма и вероятно става въпрос за групата в Европейския парламент със същото име, в която г-н Бареков членува като депутат. Втората точка на декларацията гласи: „Въпрос на личен избор е дали да се присъства на подобно събитие или не.“ Реакцията същевременно бе и отговор на техния колега Кезим Медев, който е член на Съвета, макар и наричан „формален“ такъв. Студентският съвет на УНСС е пратил и жалба до полицията с искане колаж, публикуван в групата „Наука и критично мислене“ във фейсбук, администрирана от Йордан Стефанов, да бъде свален. Тя е ироничен колаж с Делян Пеевски, който кани студенти на лекция с тема „Как да опазим банковата сигурност от мафията, която е превзела властта“. Фиктивната дата е 1 януари, а участници освен Пеевски са: Братя Маргини, Митьо Пищова и Сашка Васева. Студентите от УННС явно не са си организирали лекция по чувство за хумор, след като са се засегнали от този ироничен колаж, отбелязва Стефанов. Той разказа, че преди да молят полицията за помощ, те са писали на страницата на „Наука и критично мислене“ и са заплашвали с адвокати. Заплахата идва от Даниел Парушев – член на СС на УНСС и политик – председател на младежкото движение на „Гергьовден“.

„Определям себе си като блогър и смятам всяка заплаха, ултиматум и заповед да трия мои текстове и колажи за остро нарушаване на свободата ми на слово. Особено когато заплашващият ме е младежки лидер на Движение „Гергьовден“ и с амбиции за политическа кариера. Недопустимо е политик да поставя ултиматуми и да заплашва!“, е написал Йордан Стефанов в групата.

Коментар

Да поканиш Николай Бареков на публична лекция за фалшивите новини пред студенти в УНСС е цинично. То е като да поканиш Гьобелс да говори за свободните медии и правата на малцинствата. Бареков е човекът, който имаше основна поддържаща роля в една от най-големите фалшиви новини в България през последните години – Костинбродския скандал с „фалшивите“ бюлетини за изборите през 2013 г. Тази история повлия на резултатите от вота тогава и помогна на власт да дойде коалицията „Орешарски“. Появата му в ролята на лектор по тази тема е абсурдна от гледна точка на почтения човек, но има обяснение откъм перверзната логика на проправителствената пропаганда. От години медиите около Пеевски следват стратегия, която в шаха се нарича „огледална защита“. В нея се повтарят едно към едно действията на противника. Например някой нарича Пеевски „олигарх“ и веднага всичките му хартиени и електронни гласове започват да плюят на 360 градуса към различни хора, че са олигарси. Някой нарича медиите му „кафяви“ и моментално хорът му отговаря със същото.
Този конгломерат от медии, бизнес и политика (един от запъртъците на който е Бареков) от самото начало е корпорация за фалшиви новини. И псевдовойната им срещу тях е просто поредната цинична огледална защита. Появата на Бареков пред студентите от УНСС обаче е вредна по особен начин – защото им казва, че пътят на въпросното, хм, лице е достоен за следване. Казва им, че успехът в България днес е да лъжеш, да участваш в схеми за крадене на публични пари и да го правиш с много наглост. Показва им, че да си слуга на олигархията се възнаграждава щедро.
За УНСС трудно може да се каже, че това е падение – университетът, който трябва да образова бъдещите икономисти, отдавна лази по дъното. Толкова отдавна, че преди повече от 12 години „Ъпсурт“ го възпяха по начин, който, изглежда, още е верен. „Примоция в УНСС: три изпита за 200 марки и едно прасе.“ Сега не става дума за изпит, а за лекция, марките изчезнаха, но схващате идеята.

Колажът, който вбеси „демократичните“ студенти около Бареков

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Делян Пеевски

„Булгартабак“ приключи

bg-voice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Беше зимата на 2005 г., когато се провали последният опит на сериозен инвеститор да придобие „Булгартабак холдинг“. Тогава ДПС срина сделката, която предвиждаше „Бритиш Американ тобако“ (БAT) да превърне България в център за производство на цигари за Югоизточна Европа срещу 250 млн. евро. 12 години по-късно компанията все пак ще вземе лъвския пай от цигарения пазар в България, като плати два пъти по-малко на незнайно кого и без задължение за поддържане на работна сила или производство в България.

На Велика сряда стана ясно, че „Булгартабак“ остава без цигарени марки шест години след като бе приватизиран от офшорната компания „БТ инвест“, зад която по-късно се разбра, че участиe има депутатът от ДПС Делян Пеевски. Раздялата с марките става срещу 100 млн. евро, които ще плати БАТ. За почти толкова „БТ инвест“ придоби 80% от холдинга през 2011 година. Сделката бе обявена пред медиите в София от Ричард Уидман, генерален мениджър на БAT за Централна Европа. След постепенното свиване на производството и затваряне на фабрики марките останаха най-апетитният актив на холдинга.

„БAT подписа споразумение да придобие марките на „Булгартабак“ заедно с активи за дистрибуция и търговия на дребно в Босна“, посочи г-н Уидман. Тютюневият гигант ще получи пълната собственост върху логистичната компания на „Булгартабак“ – „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД, но не и над веригата за търговия на дребно „Лафка“, която остава собственост на „Булгартабак“. Сделката ще стане факт след одобрение от Комисията за защита на конкуренцията. БAT ще завоюва водещ пазарен дял от 40% в България. В момента чрез най-известните си марки „Ротманс“ и „Дънхил“ компанията държи 12 на сто.

Към момента БAT няма яснота кои от всички 23 активни марки на холдинга, които ще придобие, ще развива. „Първата ни стъпка ще бъде да интегрираме марките, които придобиваме, с нашата гама. В зависимост от конюнктурата на пазара ще решим дали и как ще преструктурираме портфолиото си“, коментира Ричард Уидман. Сред марките, които новият собственик със сигурност ще запази за разпространение, са „Виктори“, „Ева слим“ и ГД. Първоначално, поне в период от 1-2 години, новозакупените марки ще продължат да се произвеждат във фабриката на „Булгартабак“ в Благоевград. След това БAT ще прецени как и къде да продължи да ги прави. Теоретично опциите са няколко – да продължи производството в „Булгартабак“, да закупи някоя от фабриките на холдинга, или да изнесе производството в чужбина. От икономическа гледна точка най-изгоден за компанията е последният вариант, защото тя вече има собствени мощности в близост до България (в Румъния, Хърватия, Сърбия, Унгария, Полша и др.). Като цяло през 2015 г. БAT е продала 663 млрд. цигари, произведени в 44 фабрики в 41 страни.

Представителите на интернационалната компания се похвалиха, че след приключване на сделката ще станат един от петте най-големи данъкоплатци в България, като незабавно ще създадат над 100 нови работни места и ще запазят още 1,000 в дистрибуцията. Новината бе посрещната с оптимизъм на фондовата борса, където акциите на тютюневия холдинг поскъпнаха с 25% в деня на оповестяването на сделката.

„В тази сделка активите на „Булгартабак“ не сменят собственика си, а компанията на практика купува пазарен дял от около 25%. БAT имаха интерес и навремето искаха да приватизират активи, но сега са решили да вземат маркетинга“, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч“ случващото се е очаквано, защото в цигарения бизнес днес притежанието на фабрика за производство на цигари не е гаранция за успех. „На практика доказва, че е мит това, което ДПС десетилетия ни внушава – че страната има уникални предимства, тъй като има традиции и в отглеждането на тютюн. Ако БAT изнесе производството на българските марки извън страната, последствията ще са, че много хора ще си загубят работата. Това можеше и да не се случи, ако приватизацията беше извършена по друг начин, или пък 15 години по-рано“, коментира г-н Богданов.

Самите тютюнопроизводители пък посрещнаха оповестената сделка с надежда. „През последните години „Булгартабак“ почти не изкупува български тютюни. Докато приватизационният договор ги задължаваше, изкупуваха до 5,000 тона годишно и след това преустановиха“, коментира Асен Кичуков, председател на Сдружението на тютюнопроизводителите. „Всички големи интернационални компании за производство на цигари изкупуват български тютюн, но не директно, а чрез подизпълнители“, допълни и Цветан Филев от Асоциацията на тютюнопроизводителите. Браншовиците ще поискат среща с БAT, за да обсъдят бъдещи взаимоотношения.

БAT успя на третия път да сключи сделка за „Булгартабак“. Компанията участва в последната процедура по раздържавяването на холдинга през 2011 г., но се отказа от надпреварата с мотиви – „причини от търговски и стратегически характер“. Когато тя изтегли офертата си, тютюневите синдикати алармираха, че приватизационната процедура е предварително опорочена. За анонсираната в сряда сделка представителите на КТ „Подкрепа“ научиха от медиите.

Първият опит на БAT да купи „Булгартабак“ беше по времето на тройната коалиция. За 80% от акциите в „София БТ“, „Благоевград БТ“ и „Пловдив БТ“ компанията даваше 200 млн. евро, които в процеса на преговори увеличи на 250 млн. с ангажимент да направи България център на цигареното си производство в Югоизточна Европа. Заради отпора на ДПС преговорите бяха провалени и поста си загуби тогавашният вицепремиер Лидия Шулева. В началото на т.г. г-жа Шулева за първи път каза, че факс от Москва спрял раздържавяването на холдинга в онзи момент: „Пристигна факс, в който се казваше, че неизвестна руска фирма проявява интерес за закупуване на „Бургатабак“ и че ние трябва да започнем преговори с тях, като те ще дадат по-добри условия от тези, които сме постигнали.“ Факсът бил от неизвестен номер, а посочената руска фирма не била открита в търговските регистри. Бившият министър разказа, че след този факс настъпила и промяната в отношението на ДПС в рамките на коалицията.

За първи път „Булгартабак“ бе обявен за приватизация от правителството на Иван Костов през 1998 година, но процедурата бе прекратена, преди да се стигне до подаване на оферти. При проведени преговори през 2002 година максималната цена за акциите на „Булгартабак“ беше 110 млн. евро, предложени от „Тобако кепитъл партнърс“, като тогава се предлагаше целият холдинг заедно с по-малките фабрики.

Със сигурност собствениците на „Булгартабак“, които и да са те в момента, могат да определят обявената договореност с БAT като сделка на годината. Причината за уговорката „които и да са те“ е, че собствеността на „Булгартабак“ е неясна и към момента. Дружеството официално е с мажоритарен собственик австрийската „БТ инвест“. Нейни собственици са две лихтенщайнски фондации – „Ливеро истъблишмент“ и „Стига анщалт“. Те са управлявани от номинални директори, но кои са ползвателите на правата зад фондациите, не е ясно. В няколко свои интервюта обаче мажоритарният собственик на фалирала КТБ Цветан Василев сочи майката на ДПС депутата Делян Пеевски – Ирена Кръстева, като основен собственик към момента на придобиването на контрол върху „БТ инвест“. Василев признава, че е участвал във финансирането на сделката преди три години. Логично е да се предполага, че е знаел с кого прави бизнес. Финансирането от г-н Василев става чрез швейцарската „И Еф Ви файненшъл венчърс“. Дружеството заема 59 млн. евро на „Ливеро“ срещу 36% от бъдещия собственик на „Булгартабак“. Други 49 млн. евро осигурява „Вентакор“, зад която стоят интересите на собствениците на „Винпром Пещера“. Срещу сумата те получават 35% дялово участие.

Какво е разпределението в момента, е трудно да се каже. Но източници, участвали в конструирането на сделката през 2014 г., определят настоящата трансакция като много, много успешна. Причината е, че срещу цената на придобиване на целия бизнес сега се продава само част от него (бел. ред. – цената на придобиването на „БТ инвест“ от страна на лихтенщайнските фондации никога не е обявявана, но според източника е в порядъка на 120 млн. евро). Освен това „Булгартабак холдинг“ запазва базите и имотите си, които ще може да продава отделно или да развива, въпреки че параметрите на сделката сочат излизане от българския бизнес с цигари. Сигурното е, че всеки лев от тук нататък, независимо под каква форма, ще бъде печалба за собствениците от цялата операция по придобиване и препродажба.

След продажбата на основните си марки „Булгартабак“ се изправя пред големия въпрос – какъв ще бъде бизнесът занапред. 5-годишният следприватизационен контрол вече е отпаднал и холдингът няма задължения да поддържа служители или основно производство в страната. От дружеството категорично отказаха да коментират плановете си. Източници от пазара прогнозират, че холдингът ще изнесе бизнеса си извън България. Най-вероятните дестинации са босненската фабрика на „Булгартабак“ в Баня Лука и… Дубай. Там ще се произвеждат нисък клас цигари, насочени за бившите югославски републики и за Близкия изток. Регионът на Западните Балкани е сочен на няколко пъти в отчетите на дружеството като перспективен. Досега продажбите на Балканите не са били високи, но сега компанията ще има на разположение целия си арсенал да се съсредоточи там. По ирония на съдбата конкуренцията ще бъде именно БAT, която разполага с производство в Сърбия, но и със силна дистрибуция в региона.

Близкият изток е друго направление, което може да се превърне в приоритетно, въпреки че през миналата година износът за региона бе прекратен. Източници твърдят, че в Дубай вече има подготвен цех, който може да поеме производството за региона. На този цех се залагат и надеждите за връщането на цигари, но под нови, различни марки в Сирия, Ирак и частично в Турция. Проблемът на пазара в Турция е санкцията, наложена и на многогодишния партньор на компанията за региона. Без неговото участие „Булгартабак“ едва ли ще е в състояние да изгради нова дистрибуторска мрежа, защото ще са нужни доста политически контакти на високо ниво.

 

Бившият шеф на КТБ Цветан Василев сочи майката на Делян Пеевски като тайния собственик на „Булгартабак“

Реклама на цигари на „Булгартабак“ през 1967 година

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada