Карикатура Христо Комарницки

Миналата сряда привечер на сайта на МВР беше публикувано кратко съобщение. В него се казваше, че директорът на дирекция „Миграция" е издал заповед за принудително отвеждане до границата на Абдула Бююк, тъй като е изтекъл разрешеният му за престой срок. Заповедта е изпълнена на 10 август т.г.

Всъщност това съобщение едва ли щеше да се появи, ако няколко часа по-рано външният министър Мевлют Чавушоглу не беше заявил, че България е отказала да предостави политическо убежище на бизнесмена и екстрадицията е „в процес на подготовка". Малко по-късно турските медии съобщиха, че „терористът" е бил предаден на граничния пункт Капъкуле от агенти на българските служби. Вечерта турските медии щяха да излъчат кадри как Бююк влиза в полицейския участък в Одрин с белезници на ръцете и придружаван от двама полицаи.

Докато с объркани и противоречащи си обяснения политическото и професионалното ръководство на МВР се опитваше да обясни, че става дума за рутинна процедура, Чавушоглу наричаше нещата с истинските им имена - не става дума за административно „отвеждане до границата", а за прикрита, незаконна и насилствена екстрадиция. И още - Абдула Бююк не е върнат при семейството му (както нагло заяви зам. главният секретар на МВР Георги Арабаджиев), а е бил предаден на Турция, за да бъде задържан и съден за тероризъм.

Отличната информираност на турския външен министър за действията на българските власти потвърждават очевидното - решението да предадат Абдула Бююк в нарушение на националното и международното законодателство и с ясното съзнание, че той ще бъде подложен на унизително третиране и твърде вероятно няма да получи справедлив процес, е резултат от тайна договорка между двете правителства.

Миналия петък пред Нова телевизия премиерът каза, че отвеждането на Бююк е било „на ръба на закона", а след това започна да говори за бежанската вълна, уточнявайки, че между двете теми „има много общо", на практика признавайки, че става дума за сделка. В нея (вероятно) Турция е изнудвала България, че ако не прави всичко, което тя каже, ще пусне бежанците към България. Премиерът и хората около него съответно са се уплашили и са решили, че грубото нарушаване на закона и съдбата на един човек, както и очевидното унижение за българската държава са приемлива цена за спирането на бежанците.

„Ние с Турция в момента трябва да се опитаме да градим възможно най-добри отношения. Ние се втренчваме в един от 25,000 случая. С цената, ако трябва на всичките да ни вземат главите, но ние мигрантската вълна не трябва да я допускаме да влиза в България", заяви Борисов. По-късно тези негови думи бяха погрешно предадени в турските медии като обещание да даде главите на всички гюленисти в България. Източник от правителството казва, че проблемът с Бююк е, че той действително подлежи на връщане - с нередовни документи и се е отказал от процедура по получаване на бежански статут. Според него от българските служби е дошла информация, която го е поставила без съмнение в категорията „заплаха за националната сигурност". В тази ситуация освен това, твърди източникът, ако България откаже връщането му с аргумента, че Турция не е демократична държава и няма гаранции за хуманно отношение към него, това ще означава, че България не признава статута й на „първа сигурна държава" по пътя на бежанците и съответно България трябва да се превърне в такава. Официалното му предаване освен това давало някакви гаранции, че в отношението си към него турската държава ще спазва човешките права.

Това обаче не отменя факта, че в задържането и предаването му на турската страна има няколко много спорни момента.

В четвъртък на пресконференция зам. главният секретар на МВР Георги Арабаджиев и директорът на „Миграция" Николай Николов се опитаха да обяснят какво точно е станало с Бююк.

„Вчера при рутинна проверка... при рутинно спиране в района на столичния кв. „Младост" колеги от СДВР са спрели въпросното лице, което е било без валиден документ за движение в страната, след което е стартирала процедурата по неговото принудително отвеждане в координация с дирекция „Миграция".

„Рутинната" проверка идва по-малко от две седмици след като вицепрезидентът Маргарита Попова е отказала да предостави убежище на Бююк (по молбата му, подадена половин година по-рано), тъй като „не са били налице законовите основания за това".

От обясненията на МВР става ясно, че при тази „рутинна" процедура правните норми са нарушени многократно. Първо, не става ясно защо властите при издаването на заповедта не са определили срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението да напусне страната, както повелява законът.

Не се разбра защо омбудсманът и неправителствени организации не са били уведомени за заповедта за отвеждането на Бююк. Комисар Николай Николов се опита да заблуди медиите с твърдението, че „за дирекция „Миграция" не съществува такова задължение", пропускайки факта, че в закона за чужденците обаче е записано, че при експулсиране и принудително отвеждане до границата се осъществява наблюдение от „омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации".

Арестувайки Бююк, властите са били задължени да му предоставят възможност да се обади по телефона, да получи адвокатска защита, преводач, както и да му бъде обяснено, че може да обжалва пред съд задържането му. Отново противно на твърденията на служителите на МВР, ако Бююк беше обжалвал заповедта за отвеждането му до границата, това щеше да спре изпълнението й. Това е така, защото според закона незабавно изпълнение следва само за другите мерки за принуда - експулсиране и забрана за влизане в България.

Нещо друго - в нормативния акт е записано, че „чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение".

Според юристи и правозащитници експулсирайки Бююк, властите са нарушили чл. 3 от Европейската конвенция за човешките права и основните свободи, който забранява изтезанията.

В четвъртък зам. главният секретар на МВР се опита да вплете и друг сюжет: „По отношение на лицето ние сме водили кореспонденция по линия на Интерпол от началото на февруари. Последният ни обмен на информация беше в понеделник. Има много факти и обстоятелства, които са обезпокоителни."

Вторият в професионалната йерархия на вътрешното министерство добавя две нови нишки - „кореспонденция по линия на Интерпол" и „има много факти и обстоятелства, които са обезпокоителни", т.е. турският бизнесмен освен с изтекли документи е и заплаха за националната сигурност.

Всъщност „кореспонденцията по линия на Интерпол" не е нищо друго освен обмен на информация с турските власти. Международната полицейска служба е пощенска кутия, в която страните членки залагат информация за издирвани лица. Отказвайки екстрадицията на Бююк през март, съдът вече веднъж се е произнесъл, че предоставената от Турция информация не е достатъчна за неговото предаване. Ако е пристигнала нова информация, единственият законов път е бил през ново искане до съда.

С действията си МВР са нарушили и Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, който казва: „Не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, препредаване на държавната граница или друг начин, който прикрива екстрадиция." Още в първите дни след опита за преврат от международната правозащитна организация „Амнести интернешънъл" съобщиха, че има убедителни доказателства, че задържаните са бити, измъчвани и изнасилвани в затворите.

Съвпаденията в действията на няколко институции - отказът за предоставяне на убежище, рутинната проверка и експресната експулсация (без право на каквато и да е било защита), показват ясно, че България целенасочено е търсела резултата, а именно да задоволят искането на Турция да получи „предателя" Бююк. Подобно решение, разбира се, няма как да бъде взето нито от началник в средното ниво МВР, нито дори и от самия министър.

„Моите тревоги са при кого ще останат накрая мигрантите", коментира Борисов в петък и каза, че иска „Турция да третира България по друг начин". Признанието на премиера е, че незаконното връщане на Бююк е пряко свързано с опасенията властите в Турция да не насочат бежанската вълна към България. През последните три седмици има значително нарастване на задържаните мигранти на територията на България (ако са влизали средно по 300 души на седмица, през последните три в България са установени средно по 550).

Встрани от сделката с мигрантите управляващите в България могат да имат и други очаквания от Турция. В края на миналата година турските власти намекнаха, че значителният дял, който марките на „Булгартабак" заемат на нелегалния пазар на цигари в Турция, е проблем, още повече че има данни, че с генерираните средства се финансират терористични организации. Появи се информация, че на Делян Пеевски, за когото се предполага, че контролира компанията, е наложена забрана да влиза в Турция. Факт е, че бизнес интересите на депутата от ДПС се преплитат с тези на управляващите още от първия мандат на ГЕРБ, като дори и след обявения в началото на годината от премиера катарзис компании, свързани с Пеевски, продължават да получават достъп до държавен ресурс.

Показателно е, че в петък свързаните с Пеевски медии започнаха активно да „разобличават" Бююк и да критикуват тези, които публично са се възмутили от действията на властите.

Какво следва? От думите на премиера в петък стана ясно, че най-вероятно ще бъде назначена проверка. И така нищо чудно незаконното предаване на Бююк на турските власти да бъде приписано на някой редови служител от министерството. Въпросът как ще бъде завършена подобна проверка в отсъствието на турския гражданин е по-скоро реторичен.

За кожата на един предател

Абдула Бююк не отрича, че е свързан с движението на Гюлен. В Турция той има голяма фирма за хостинг услуги. Идва в България в края на миналата година, след като гоненията срещу гюленистите са станали интензивни, а срещу него е започнало разследване за участие в терористична група и пране на пари.

Турция го обявява за издирване чрез Интерпол. През февруари той подава молба за убежище до президентството, в която посочва, че в родината си се чувства политически неудобен и преследван.

Търси закрила и от Държавната агенция за бежанците.

През март прокуратурата го задържа и подава искане до съда за екстрадицията му, която е отхвърлена. Съдия Величка Цанова, която гледа делото, записва в определението си, че е „налице основателно съмнение по отношение на предоставените от турската страна гаранции за справедлив съдебен процес". Решението й е оставено в сила и на втора инстанция.

Вероятно успокоен от това развитие на нещата, Бююк не се явява за регистрация и процедурата му пред агенцията за бежанците е прекратена. През април той основава фирма, която носи името на хостинг бизнеса му в Турция - „Исим Тесджил".

Нещата очевидно се объркват след неуспешния опит за преврат в края на юли. Няколко дни след събитията, визирайки Бююк, турският външен министър каза по време на митинг: „В България има един предател, който е избягал там преди това. Ще искаме да ни го предадат, ще изпратим делегация за тази цел."

Няма и месец след тази закана българските власти показаха, че няма защо турските им колеги да изпращат делегация - могат да им свършат работата и сами.