Отпадането на американските визи за българи явно няма да се случи скоро. Два законопроекта в Сената и Камарата на представителите от средата на тази година дадоха надежда, че това може да се случи съвсем скоро, но след атаките в Париж, изглежда, темата няма да е на дневен ред във Вашингтон. И двата нормативни акта предвиждаха разширяването на програмата за безвизовото пътуване (Visa Waiver Program - VWP) за няколко страни от Източна Европа. Сега обаче политици и от двете партии искат нейната промяна и затягане, а някои дори държат тя да бъде прекратена.

През април конгресменът демократ от Илинойс Майк Куигли внесе в камарата

законопроект, наречен JOLT, чиято основна цел е да осигури нови работни места и приходи за американската икономика от чуждестранни туристи.

През юни пък подобен текст беше предложен и в Сената от сенатор Марк Кърк.  Законопроектът предвижда вдигане на разрешения отказ на визи от 3 на 10%, преди дадена държава да може да влезе в програмата VWP. Но за България този процент сега е над 15. Това обаче може да се поправи.

Според критиците тогава разширяването на безвизовото пътуване ще представлява заплаха за националната сигурност на Америка. „Усещането е, че безвизовата програма е врагът, но това не е вярно", казва конгресмен Куигли. Според закона би подсилил сигурността заради многото изисквания и допълнителни мерки.

Във вторник обаче Белият дом обяви затягане на програмата за безвизово пътуване (повече на стр. 10), а конгресмени от двете партии искат още промени в нея и готвят законопроект, който да бъде внесен за разглеждане още преди края на годината. Всичко това означава, че във Вашингтон в момента няма политическо желание за разширяване на VWP и двата законопроекта, от които може да спечели България, ще останат на отлежаване в комисиите на двете камари на Конгреса. "Аз дори и в по-мирно време съм казвала, че този въпрос е сложен и не е предстоящ. А сега е още по-далечна хипотеза с оглед на призивите за промяна на Visa Waiver програмата", коментира в ефира на Нова телевизия посланикът ни в САЩ Елена Поптодорова.

До редакционното приключване на броя от офисите на конгресмен Куигли и сенатор Кърк не отговориха на въпросите на BG VOICE какъв е статусът на законопроектите им и дали още вярват, че е реалистично да бъдат приети.

Програмата за безвизово пътуване влезе във фокуса на американските законодатели, след като стана ясно, че терористите от атентатите в Париж на 13 ноември са европейски граждани и така биха се квалифицирали да влязат в Америка без проблеми и без интервю за виза и проверка на миналото. VWP използва компютърна програма, която бързо сканира пътуващите за САЩ от страните членки на споразумението. Според одит на VWP обаче около 2% от тези хора не минават нужната проверка. Само през 2010 година това са били 364,000 души. "Пропуските в програмата отдавна представляват притеснение за ФБР", обяви след атаките в Париж директорът на бюрото Джеймс Б. Коми. Според него най-голямото притеснение за ФБР са европейци, които пътуват до Сирия и Ирак да се бият и тренират от "Ислямска държава", а после може безвизово и безпроблемно да влязат в Америка чрез VWP.

Въпреки че мерките за сигурност са приоритет, бизнес лидери са притеснени от промените във VWР. Участниците в нея харчат около 100 милиарда долара годишно при посещенията си в САЩ. Американските туристи също пътуват без визи в 38-те страни, включени в програмата.

Върховният съд май ще разгледа имиграционните укази на Обама

Върховният съд на САЩ (The Supreme Court) явно има намерение да разгледа дали имиграционните укази на Барак Обама са законни. През ноември м.г. той обяви програми, с които да спре депортациите на близо 5 млн. души без легален статут. 26 щата, в които губернаторите са републиканци, заведоха дело срещу решението на Обама. След серия от съдебни дела на по-ниски инстанции неговата администрация поиска въпросът да се реши от Върховния съд. Съдиите там не са длъжни да разгледат делото, но във вторник отказаха на Тексас (главния ищец по делото срещу указите) удължаване на срока за отговор на съдебната молба от Белия дом. Традиционно такива искове се разрешават без проблем, но този път съдът отказа и даде знак, че явно ще вземат въпроса под внимание. А двете страни ще могат да се изправят с аргументите си пред съдиите през април. Тяхното решение би станало ясно през юни, когато приключва и сегашната им сесия - няколко месеца преди президентските избори.

Искът на Тексас за допълнително време се считаше от мнозина наблюдатели като трик да се изпревари часовникът и администрацията на Обама да няма възможност да защити указите преди края на мандата на президента.

През ноември 2014 година президентът Барак Обама обяви укази, с които отложи депортациите чрез т.нар. deferred action за родителите на деца, американски граждани и постоянни жители. В момента с такава програма имиграционните не екстрадират децата, доведени в САЩ като малки.