Руски войници в Сирия. Снимката е от профила на единия от тях във фейсбук

България забрани на 8 септември прелитането над страната на руски самолети на път за Сирия, но Русия си избра маршрути над Иран и Ирак и продължи дос­тавките си - на хуманитарна помощ, както твърдеше първоначално в искането си до българското външно минис­терство, но и на военна техника и обслужващия я персонал. Решението на България е било предизвикано от „основател­ните съмнения", че се пренасят оръжия за режима на Башар Асад.

Москва първоначално поиска обяснения. „Ако някой, в този слу­чай нашите гръцки и български партньори, има някакви съмнения, трябва, разбира се, да обясни какъв е проблемът, заяви пред Интерфакс руският заместник-минис­тър на външните работи Михаил Богданов. Ние съобщаваме за къде летят нашите самолети, каква е целта и товарът им и преди никога не сме имали никакви проблеми."

Ясно е, че и сега Русия няма ни­какви проблеми с доставките за Сирия, тъй като въздушни коридори - колкото си поиска. „Първоначално администрацията на Барак Обама се надяваше, че е попречила на уси­лията за прехвърляне на оръжия и военен персонал към Сирия, след като членката на НАТО България обяви, че е затворила въздушното си пространство за руските самолети. Но Русия бързо пренасочи полетите им над Иран и Ирак", коментира в. „Айриш таймс". Все пак Москва има проблем поради първоначал­ните си твърдения за доставка на хуманитарни пратки - самолетите й наистина транспортират оръжие и военни експерти: „Имало е во­енни доставки, те продължават и ще продължат и в бъдеще, призна външният министър Сергей Лавров, цитиран от руските информационни агенции. - Те неизбежно се придру­жават от руски специалисти, които настройват оръжията и обучават сирийските военни как да ги използват."

Проблем има и българската ди­пломация. В декларацията на ве­домството от 8 септември се казва, че „българското Министерство на външните работи самостоятелно е взело това решение (за забрана на полетите - б.р.). Ключовата дума тук е „самостоятелно". Но как да е са­мостоятелно, след като на тази тема „Ню Йорк таймс" цитира след­ното изявление на говорителя на Държавния департамент Джон Кърби: „Окуражихме нашите съюзници и партньори да задават трудни въпроси на Русия за нарастващото й военно разполагане в Сирия." Освен това в днешна Бълга­рия самостоятелните решения се вземат единствено от преми­ера Бойко Борисов. Ето какво разказа той на 13 септември по темата за руските полети, цитиран от Медиапул. „Преди няколко дни имах едно действително много върховно изпитание. Една нощ, в която министърът на отбра­ната и шефът на Генералния щаб предадоха, че има план за полети на руски военни самолети през нашата територия. Много е ясна военната ни доктрина, ясна е нашата задача да охраняваме южния фланг на НАТО. Ясно е разписано какво трябва да направят нашите пилоти. Трябваше да се вземе решение как да постъпим в този момент. Началникът на щаба чакаше заповед. Дилемата беше дали да изпълним това, което имаме като поет ангажимент, с ясното съзнание, че на другия ден трябва да събираме останки от хора и самолети по Черно море. Не мога да допусна такова нещо. Разпоредих, ако се наложи, да ги пропуснем, с ясното съзнание, че не изпълняваме своя ангажимент, но ми се видя по-лесно да се разбера с натовските партньори, отколкото да изкарват с ковчези пилоти."

За какъв самолет става дума? Американски анонимен източник съобщи на „Ню Йорк таймс", че през първия уикенд на септември, преди забраната на българското МВнР, „руски военнотранспортен само­лет, вероятно модел на Илюшин, е прелетял над България и Гърция и е закарал руски военни експерти" в сирийското пристанище Латакия.

Същевременно това, което София премълча, Гърция сама си го призна. Тамошното външно министерство обяви, че е било притиснато от Вашингтон да затвори въздушното пространство на страната за руските самолети. След ден колебание гърците отказаха да изпълнят молбата и пуснаха руснаците. Те обаче така и не можаха да се възползват от позволението, тъй като вече бяха сюрпризирани с отказ от София.

И така, след като малка България бе заобиколена от Русия в първата й го­ляма военна намеса в Близкия изток от десетилетия насам, напрежението между Москва и Вашингтон нарасна. Според американски представители, цитирани на 14 септември от Ройтерс, Русия е разположила танкове на сирийско летище край Латакия, където изгражда свой военен пла­цдарм. Седем танка Т-90 са били забелязани там, както и артилерия. През миналата седмица най-малко седем гигантски руски военнотранспортни самолети „Кондор" са излетели от база в Южна Русия и са транспортирали военно оборудване за Сирия, прелитайки през иранското и иракското въздушно пространство. Според американски разузнавателни данни сред военните доставки са сглобяеми жилища за 1,000 военни и преносима станция за въздушен контрол. Възможно е в Латакия да акостира и руски военен кораб.

Руските военни приготовления и опитите на САЩ да ги спрат ескалираха напрежението между Мос­ква и Вашингтон, пише „Ню Йорк таймс". И двете страни са съгласни, че „Ислямска държава" е заплаха, но са дълбоко разделени по въпроса как най-добре да се води битката срещу джихадистите и какво ще е политическото бъдеще на прези­дента Башар Асад. Според западни представители намеренията на Русия не са съвсем ясни. Вашинг­тон твърди, че именно бруталното смазване от Асад на противниците му е подсилило ислямистите, докато руснаците все още виждат в Асад преграда срещу тях.

Една от възможностите, цитирани от „Ню Йорк таймс", е, че Русия не само се опитва да подкрепи сирий­ското правителство, но и да разшири ролята си в Сирия, за да влияе на избора на ново ръководство, ако Асад бъде отстранен. Според друга теория Русия укрепва позициите си, за да защитава една минидържава, ако Асад бъде прогонен от Дамаск и бъде принуден да търси убежище в укрепена база край морето.

Аргументите на Вашингтон срещу руското военно присъствие в Сирия издават известна слабост. На 12 септември държавният секретар Джон Кери разговаря по телефона с руския си колега Сергей Лавров и предупреди Русия да не разширява военната си роля в Сирия. Но го­ворителка на Лавров отговори, че Москва отдавна предоставя военна помощ на сирийското правителство в борбата му срещу екстремистите и изрази изненада от предупрежде­нието на Кери. „Русия не е член на коалицията срещу „Ислямска дър­жава" и продължаващата й подкрепа за режима на Асад на практика под­сили разрастването на ислямистите в страната и влоши още повече ситуацията. Ако искат да помогнат, трябва да спрат въоръжаването и подкрепата на Башар Асад", заяви говорителят Кърби на 15 септември. От Москва пък контрираха - ние сме въоръжавали и ще продължим да предоставяме оръжие и техника на законното сирийско правителство, което е единствената преграда пред терористите.