Портретът на Левски престоял десетилетия непокътнат на тавана

Забравен от години портрет на Васил Левски бе открит, захвърлен на прашасалия таван на училището в пазарджишкото село Ковачево. Трифон Богданов, директорът на основно училище ,,Св. св. Кирил и Методий", се натъкнал на пожълтялата репродукция, докато преглеждал вехтории, приготвени за изхвърляне. Вдъхновен, той решил да сподели откритието си и изпратил портрета в издателство „Просвета".

„Всеки ден си отива част от историята ни. Закриват се училища, сливат се, местят се, продават се. При тези трансформации се унищожават техните архиви и библиотеки и така губим части от историята на населените места и съответно от историята на България", пише Богданов до „Просвета".

Издателството реши да спаси стария плакат и след реставрация да го размножи и да го подари на всички училища в България, чийто патрон е Апостолът на свободата. Те са около 180 на брой в цялата страна и ще получат този уникален портрет на Васил Левски за 19 февруари, когато се навършват 141 години от обесването му. Портретът е с размер 48 на 64 см и е поставен в рамка.

Дали е непознат за науката новооткритият портрет на Васил Левски, запитал се директорът на школото в с. Ковачево, който е и учител по литература. Лицето на Апостола му се сторило различно от най-тиражираните изображения. И още - как е попаднал плакатът на този таван? Килийното училище в село Ковачево е създадено през 1865 г. По-късно през 1883 година с доброволен труд е вдигната първата сграда на школото - 2 етажа с 6 стаи. Съвременният вид на училището е от 1936 г. А плакатът на Левски вероятно е попаднал на тавана при пренасянето на вещи от старите сгради в новата. Той е отпечатан от един от родоначалниците на родното книгоиздаване Христо Г. Данов в печатница във Виена. Този факт е отбелязан под копието на снимката, която била поставена в рамки с халкички за окачване откъм гърба.

Богданов започнал да търси в интернет подобно изображение на Дякона, защото на него революционерът действително изглежда различно от познатите ни образи. Такова обаче не намерил. Издателство „Просвета" реши да провери автентичността на снимката при известния изследовател на живота на Левски доц. д-р Цветолюб Нушев от направление „Ръкописно-документално и книжовно наследство" в Народната библиотека ,,Св. св. Кирил и Методий". Според него учителят от с. Ковачево е открил репродукция на последната снимка на Дякона, за която той е позирал през 1872 г., една година преди смъртта си. Оригиналът й се съхранява в архива на Народната библиотека.

„Тази снимка е правена от Георги Данчов-Зографина - обясни доц. Нушев. - Снимал го е, когато Левски е бил в Румъния, по всяка вероятност кадърът е правен в Букурещ." Според експерта Зографина е подобрявал снимката, значително я е ретуширал, добавил е на Апостола модните по онова време малки мустаци, каквито революционерът тогава не е имал. Очите на Дякона не са сини, а тъмни, тъмна е и косата му. Дрехите, с които позира, също не са негови, а реквизит на студиото, твърди Нушев, както и че всички студийни снимки на Левски са били дорисувани.

Едва седем са снимките на Васил Левски, чиято автентичност е безспорна за учените. Една от най-хубавите е колективна, на която позират всички участници във Втората българска легия. Студийната му фотография с униформа, за която някои твърдят, че е на Легията, всъщност е правена с дреха от ателието в Букурещ, смята Нушев. Друга много впечатляваща снимка на Апостола е в хайдушки одежди като знаменосец в четата на Панайот Хитов.

Автентичните снимки на Левски са достигали до учените като дарения от негови близки и познати. На гърба на много от тях той е оставял посвещения. Фотографията, правена от Георги Данчов-Зографина, е подарена на Народната библиотека от наследниците на братя Данчови - автори на първата българска енциклопедия. От нея библиотеката днес притежава три оригинала и четири копия. Точно по тази снимка Левски е бил издирван от турците, преди да го заловят. За учените не е известно кой е предал кадъра на властите.

Къде е погребан Дякона било известно на мнозина непосредствено след смъртта му. Гробът бил посочен на брат му Петър още през 1878 г., веднага след Освобождението, когато му споделят идеята да бъде издигнат паметник на Левски. Но 17 години по-късно, когато паметникът е открит, всички в свободна България вече забравили къде лежат костите на Апостола. Петър умира през 1881 г. в Карлово. Бил немощен, защото получил тежки рани при боевете на Шипка, и нямало как да доведе близките си до София, за да им покаже къде е погребан Левски.

През 1883 г., когато бил направен комитет за вдигането на паметник на Апостола в София, се предвижда останките му да бъдат изровени и препогребани в основите на паметника. По онова време явно са знаели къде са, защото в документа не пише, че ще ги издирят, а само че ще ги преместят. Постаментът е открит през 1895 г. Тогава обществеността е била уверена, че костите са на това място. Но през 1937 година, за 100-годишнината на Апостола, военното министерство копае под паметника, за да търси костите. И не намира нищо.

Гробът на Левски е изгубен. Завинаги. Или засега?

Историята с портрета на Васил Левски роди идеята за национална инициатива за откриване на портретите и на останалите български будители от серията, отпечатана от Христо Г. Данов. „Просвета" призовава директори на училища, преподаватели по история и литература и ученици да ги издирят. Издателството ще ги реставрира и размножи и всяко училище, което носи името на някоя от тези личности, ще получи съответния портрет.

Със сигурност е известно, че Христо Г. Данов е отпечатал в края на XIX и началото на XX век портрети на светите братя Кирил и Методий, Иларион Макариополски, Петко Славейков, Г. С. Раковски, Любен Каравелов, Константин Миладинов, Васил Априлов, Христо Ботев, Хаджи Димитър. Възможно е да има и други. Нито един от тези портрети не е запазен в къщата музей на издателя в Пловдив. Но екземпляри от тях може би лежат в забравени училищни или в читалищни архиви, в хранилища на музеи, библиотеки или художествени галерии, на таваните на дядовите къщи.

Идеята е да се събере тази изгубена колекция, да се съхранят разпилените парченца от историята ни. А докато изпитват тръпката от откривателството, учениците да научат повече за патроните на своите училища.