Проф. Димитър Чавдаров*

У всеки човек е заложен биологичен часовник, който според състоянието на гените измерва колко живот му се полага. За щастие малко са засегнатите от сегментна прогерия, увреждаща гените, които стареят с часове и живеят до 15-20 години. Но не са много и щастливците с изключително устойчиви гени, които стават столетници. Различията в генната структура могат да скъсят или да удължат живота от 15 до 20 г. Тази наследствена предопределеност има по-малко влияние върху продължителността на живота от различията в  качеството на живот, включващи социалната среда, материалните възможности, начина на хранене, пристрастяването към вредности, заболявания, водещи до преждевременна смърт.

Много авторитетни организации изследват начина на живот, рисковите фактори, заболяванията и смъртността в различните страни. Особен интерес заслужават противоречията между научните представи за ролята на вредоносните фактори върху продължителността на живота и реалните факти.

„Френският парадокс" - французите системно пият, пушат, хранят се обилно с мастни храни и независимо от това не са затлъстяваща нация, имат ниска заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания, инсулти и хипертония и са в челните редици по качество на живот, означавано като щастие. Предположението, че това се дължи на системна употреба на червено вино (съдържащо ресвератрол), ниско ниво на стрес, пълноценно хранене с много плодове и антиоксиданти, не обяснява предотвратяването на вредните фактори и дълголетието.

Германците също пият и пушат, но са пощадени от затлъстяване и съдови заболявания, класират се на челно място по щастие, но добрият социален статус и употребата предимно на бира не са убедително обяснение за по-дълъг живот.

Испанците масово пушат и пият, но не затлъстяват, не страдат от масови сърдечно-съдови заболявания, инсулти и хипертония и са относително щастлив народ. Това едва ли се дължи на твърденията за ролята на червеното испанско вино. То наистина съдържа ресвератрол, мощен и многостранен антиоксидант, предпазващ гените от увреждане, но за благоприятното му действие са нужни 100-200 мг дневно, което означава всекидневно наливане с 3-4 литра качествено вино.

Гърците обичат да пият и са шампиони в пушенето, но не затлъстяват, разминават се с масови съдови заболявания и живеят щастливо. Това се обяснява с употребата на зехтин (с ненаситените мастни киселини),  морските ястия, превъзхождащи месото, и ниския стрес, но засега това са факти без убедителни доказателства.

Ниската заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания, инфаркти, хипертония, по-рядкото затлъстяване сред народите по Средиземноморието се свързват със средиземноморската диета, която издига в култ храненето с риба, зехтин, йогурт, плодове, домати, червено вино, безвредни продукти, богати на ресвератрол, антиоксиданти, феноли, омега-3 мастни киселини, множество благоприятни фактори, но засега без научни доказателства, че само те обуславят здравето и дълголетието.

Американците най-малко пушат, малко пият, имат високо качество на живот, по-малко страдат от съдови заболявания, но са затлъстяваща нация. Те се хранят на крак или на колела, сутрин и вечер с еднообразни и опасни храни. Обратно на очакванията, при най-ниско ниво на тютюнопушене от 16-18% от населението при тях смъртността от белодробен рак ги нарежда в челното 12-о място в света. Още по-странно е, че имат относително висока продължителност на живота, но са на второ място в света по смъртност от болестта на Алцхаймер.

Пият по малко, пушат умерено, не затлъстяват и въпреки че работят най-много, имат добро качество на живот и живеят най-дълго, без да е доказана ролята на типичното за Япония ограничение на  калориите и доминиране на морска храна.

България е в челото по тютюнопушене и употреба на алкохол с висока заболеваемост от инсулти, хипертония и сърдечно-съдови проблеми, като заема от 17-о до 27-о място от 179 държави. Освен това у нас преобладават тежък стрес, ниски доходи, социални недоразумения и незадоволително качество на живот. Българската кухня е пикантна, разнообразна, но наред с качествените храни като плодове, зеленчуци и особено киселото мляко (превъзхождащо йогурта) в диетата има много вредности и лоша технология. Доброто за нас е ниската смъртност от алцхаймер и белодробен рак независимо от масовото тютюнопушене.

Съвкупността от наследствени фактори, вредности и битови особености определят продължителността на живота. България  заема незавидното 33-то място в Европа, като след нас се класират само 4 страни. През 60-те години България се изкачва на 15-о място в света по продължителност на живота, след което се наблюдава драматичен спад в сравнение с другите страни, за да се стигне до непрестижното 84-то място през 2013 г. Причините за скъсяването  на живота у нас са много и налагат преосмисляне на начина на живот, сериозни социални промени или навлизане на принципите на антиейджинга. 

Къде е истината? Анализът на представените факти поставя повече въпроси, отколкото разкрива реалните фактори,  предотвратяващи или ускоряващи стареенето. Съществуват сериозни опасения и за достоверността на данните, събирани от различните държави. Например у нас не може да се вярва на статистиките за заболяванията и смъртността поради фалшивите болнични диагнози, нагаждани според заплащането от здравната каса. Съмнение будят и писаните по села и градове причини за смърт. А дали се мери  консумацията на домашна ракия и вино на глава от населението, е държавна тайна.

*Статията е част от подготвяната за печат книга на проф. Димитър Чавдаров „Да остаряваш бавно е изкуство".