Хенриета Георгиева

Стотици търсят изцеление и утеха в  манастира „Св. св. Козма и Дамян", известен като „Свети врачове". Обителта, потънала в дървета и цветя, е райски кът, скътан в полите на Родопите на 3 км от Куклен и на 15 от Пловдив. Наоколо се е ширнал чудно красивият родопски рид Чернатица.

Манастирът е основан края на XI в. - началото на XII в от грузинските братя Григорий и Абасий  Бакуриани, основатели на Бачковския манастир. През цялото османско робство Кукленският манастир бил духовно и художествено средище с килийно училище и книжовна школа. Тук творили вещи калиграфи и художници - йеромонах Анани, Кръстьо Граматик, Сидор. В библиотеката на БАН се пази Кукленският псалтир - Песнивецът на Иван-Александър от 1337 г. За съжаление с пожара в манастира през 1936 г. е унищожен целият архив, събиран през вековете.

Безброй истории за лекувани хора били записани в книгата за гостите на обителта. Светците Козма и Дамян са широко известни в Християнския свят като лечители и бързи помощници в беда. Вярата в целебната сила на манастира расте с годините. Освен водите на аязмото, които помагат особено за лекуване на нерви и бъбреци, лечебна сила имат мощите на светиите Козма и Дамян, частица от които се съхранява в храма.  Майки водят децата си пред чудотворната икона на двамата безсребърници, вярвайки, че тя ще ги закриля и пази. Като легенда се разказва случаят със сляпо момченце от Русе, което прогледнало благодарение на обливане с вода от аязмото и молебен пред иконата на светците.

Традицията за лекуване с вода от свещения извор в Кукленския манастир датира от хилядолетия. Според местните краеведи и историци Аязмото край Кукленския манастир през древността било център на светилище на тракийското племе беси. В манастира допреди десетилетия лекували психичноболни, като ги връзвали с вериги и ги обливали внезапно с ведро ледена вода от лековитото аязмо. Според древната история във ведрото бесите слагали живи змии, смятани за свещени за траките. Според една от легендите мраморна змия от тракийско време била зазидана под владишкия престол в манастира.

Според преданието лечебният извор край манастира е излекувал тежкоболната любима дъщеря на турски паша. Благодарният велможа цял живот се грижил за благополучието на манастира, в чийто двор пожелал да бъде погребан. Днес за това свидетелства надписът на надгробния му камък.

В притвора на едната от двете църкви има окови - някога били 12 на брой, от които сега е останала само една. Навремето душевноболни поклонници били оковавани с тях към пода и са оставали през нощта в църковния притвор. На сутринта били обливани с ледена вода от аязмото. И до днес се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува. Не са малко тези, които избират да прекарат нощта в манастира, за да пречистят и тялото, и духа си.

В манастира над Куклен и до днес живеят сенките на героите от „Козият рог". Тук е приключила историята, вдъхновила големия Николай Хайтов да напише разказа, по който е създаден киношедьовърът на Методи Андонов. При ремонт на стълбата е открита обърната плоча, на която пишеше, че тук е починала Мария, обяснява бившият игумен протойерей Иван Щътов, автор на книга за манастира. Той е слушал лично от Николай Хайтов драматичната история за Мария и Караиван. Писателят пък я чул от стари монаси. Караиваница се славела с ненагледна хубост. Харесали я турците, изнасилили я и красавицата полудяла. Мъжът Караиван я отвел да се лекува в прочутото аязмо на Кукленския манастир. В манастира е погребана самата Мария, отмъстителката. Караиван-баща също идва тук в последните дни от живота си, за да пречисти съвестта си пред Бога. Преди да умре, той се изповядва в манастира и разказва на свещеника историята за козия рог и хайдутката, отмъстителката Мария, неговата дъщеря. Самата Мария загива, след като скача от скала, за да не падне жива в ръцете на турците. Тялото й било пренесено и погребано в манастира според преданието.