Братята избрали да се обесят на клон от единствения габър в боровата гора

20 септември, вечерта, недалеч от смолянското село Загражден. Животновъд се прибира от паша с овцете. Точно когато подминава Глогино, зърва край пътя труп. Той е силно разложен и почти не си личало на какъв човек е - млад или стар. Пастирът забелязва около остатъците от врата въже - явно тялото е било обесено. Човекът вика полиция и само за един час из двете села тръгва мълвата, че наоколо е станало убийство. Полицаите установяват, че мъртвите са всъщност двама - обесени в обща примка. Намират и документите им - това са двама братя от Словакия - Бранислав и Марсел Колесар. На 200 метра от тях се намира палатката, която са опънали като за излет. Какво са дирили по тези места, защо са намерили смъртта си и най-важното - защо в обща примка? Това са въпроси, които криминалистите започват да разнищват. Аутопсията на съдебния лекар така и не открива нещо, което да е в помощ на разследването. Следи от насилствена смърт няма. Единственото ново е, че е установена приблизителната дата на смъртта - 20 дни преди телата да бъдат открити. Дали пък не става дума за ритуално самоубийство?

Сред местните хора витаят множество зловещи слухове, сред които и този, че младите мъже се криели от някого и затова са дошли с палатки вдън гори. После обаче били разкрити от килърите и убити по особено жесток начин. Говори се дори, че 26-годишният Бранислав и по-големият с 9 г. Марсел първоначално са висели на примката, обесени за краката, с главите надолу. Все пак полицията разполага с една тънка нишка, която започва да  разплита - до телата са намерени тефтери със записки. Текстовете са на английски и на словашки, но така и не става ясно дали написаното е прощално писмо или просто записки от преживянато в България.

,,Много са пили тия словачета, там има разпилени поне 10 шишета мастика и 20 бутилки бира от по 2,5 литра", казват в Глогино. Момчетата правели почти всяка вечер сметка от по 50 лв. в местните магазини. Половината отивала за алкохол. Хората изчисляват, че на вечер им се падат по 1 л твърд алкохол и 4-5 л бира. Бутилка узо и половин шише бира се въргаляли в местността Бекирова ливада, където двамата намират смъртта си. ,,Досега не съм чувал за по-невероятна смърт. Няма как това да е убийство, хората тук са кротки, не се случват такива неща", вълнува се кметът Венцислав Шишков. Управникът е един от първите, които са били до труповете. Лично той ги превозил с високопроходима уазка до моргата в Смолян.

Словаците си избрали за бивак

място, до което води горски път

Местоположението му не издава, че са опитни планинари - нито има наблизо вода, нито сериозен заслон при евентуална буря. Тъй като са били с велосипеди, падналите дървета не им пречели. По-късно, за да закарат до болницата телата им, ги отстранили с резачка. ,,Няма как да са убити и обесени, дотам кола трудно стига, а и как да премине през падналите дървета и да ги закара точно там", казва 73-годишният Асен Асенов.

Той изчисли, че за последните години между 5-има и 6-има души в Загражден се обесили, но словаците едва ли знаели този факт. Лично бай Асен не е контактувал с чужденците. ,,В Загражден през лятото минават стотици младежи като тях от чужбина или страната, харесват района за пешеходен туризъм и ние не можем да обърнем на всички внимание", обясняват местните.

Примката, в която били вързани двата трупа, била от стоманено въже. Най-вероятно то е намерено в гората. Такива въжета се използват за теглене на трупи. Клонът, на който са висели телата им на около 10 м височина, се счупил с времето и полуразложените трупове паднали близо до палатката си. Те са увиснали на габър, който е единственото широколистно дърво в боровата гора. Според разследващи гледката е била ужасяваща.

Не можело да се различи къде свършва тялото на единия и започва на другия. Месата

на братята се разпадали и се сливали между кокалите им.

Темата за жителите на Загражден е как двамата са се обесили заедно и потресаващата гледка на мястото от полуразложени трупове с изкълвани от птици очи. Край труповете под камък са открити документите на 35-годишния Марсел. ,,Два дни след това на един камък открих личната карта на Марсел", казва кметът. И двамата с фамилия Колесар са от Кошице. В района край палатката са намерени багажи, храна и 30 лв. Липсвали други документи, както и кредитни и дебитни карти. ,,Нямаше валута в евро, дори един цент не бе открит. Не е моя работа да правя изводи, но сякаш са се обесили, като свършили храната, пиенето и парите", разсъждава кметът на Загражден.

При обиска в багажа им освен тефтерите имало и разхвърляни листове с бележки. ,,Възможно е да има предсмъртно писмо в част от тези бележки, но трябва преводач да види дали написаното има отношение към смъртта им", каза прокурор Иван Спиров, говорител на окръжната прокуратура в Смолян. Той отрече засега да има данни за предсмъртно писмо, написано от двамата братя, или пък

съмнения за ритуално убийство

каквито слухове тръгнаха. В района на бивака нямало намерени спринцовки и дрога, за каквото се съмнявали местните.

Двамата се появили в Загражден преди около месец - на събора на селото на 31 август. Тогава се хванали да играят на общото хоро на мегдана. Опитвали се на руски да обясняват на местните, че са идвали тук и миналата година на лагер до близкото до Загражден - с. Рибен дол. Точно тогава, през август м.г., последователи на движението ,,Небесна дъга" от 3 континента по пълнолуние си направиха лагер в закътана местност край селото. ,,Небесна дъга" е създадено в САЩ през 1969 г. от противници на войната във Виетнам с философия, заимствана от индианското племе хопи. Много бързо обаче от движение то се превръща в подобие на църква със собствени философски разбирания за живота и всевишните сили, които го управляват. Шамани от това племе пророкуват например, че на Земята ще се появят хора без националност, които ще преобразят Земята и ще бъдат известни като Воините на Дъгата. Местните разказват, че се дивели на близо 100-те рошави и изрисувани чужденци от цяла Европа, Аржентина и Азия на възраст от 5-годишни деца до над 60-годишни мъже. Словаците по същия начин и сега си направили бивак насред гората с една двойна палатка и слизали често в селото да пазаруват. Не знаели обаче български и контактът им с местните бил с жестове и мимики. Знаели само ,,хляб" и ,,алкохол".

,,Започваха да пият още пред магазина", разказват в селото. Хората описват единия с руса дълга коса, а другия - късо подстриган и тъмнокос. Не се притеснявали от тях, тъй като момчетата били усмихнати, кротки и нормално облечени. Последно пазарували в един от двата селски магазина на 5 септември. Като не се появили пак, хората помислили, че са си заминали. Словаците се движели с два велосипеда. В района не е открит автомобил и се предполага, че са дошли с колелата в Родопите. До момента телата им не са потърсени от техни близки.

В представянето си на страницата си във Facebook Бранислав Колесар е написал, че е завършил железничарско училище в Кошице и работи във филиал на ,,Форд" в Манхатън. Пак оттам става ясно, че е дошъл от Америка, за да прекара отпуска си с брат си. Двамата са запалени планинари и заради това са избрали Родопите като дестинация. Бранислав се увличал от религия и езотерика.

Учението ,,Небесна дъга"

Съборът ,,Небесна дъга" се провежда от новолуние до новолуние на различни места по света и задължително всеки месец. Около два месеца преди провеждането му доброволци заминават за съответната държава, проучват я, избират място, което трябва да е до чиста река, и уговарят условията с местните власти. Философията на членовете на ,,Небесна дъга" е, че пълнолунието се изисква заради езическите традиции, а реално се почита силата на четирите елемента - земя, огън, вода и въздух. Обикновено членовете на сектата се събират в голям кръг, хващат се за ръце и пеят песни за любов, светлина и мир. В края на вечерята музикантите минават с т.нар. магическа шапка, за която имат специална песен, и събират дарения за храна. Ако няма пари, може да се остави много любов, защото тук никой не е задължен да прави нищо. В лагера нищо не се купува и нищо не се продава. Със събраните средства доброволци пазаруват в близкото съседно село, други приготвят храната за всички в импровизирана кухня край реката. Никой не яде месо, а бивакът е място, освободено от алкохол и наркотици, твърдят последователите. През деня който иска, може да участва в уъркшоповете по свирене на тъпан, стрелба с лък, дърводелство. Официалният език, на който си говорят, е английски. Макар и родено от политически мотив, сега идеята не е по никакъв начин политизирана или свързана с каквато и да било идеология. Целта е хората да се чувстват като едно семейство, в което няма йерархия и лидери, както и да се прекара време в природата, далеч от цивилизацията и изкуствените ограничения цял месец. Условието за приемане на нов член на семейството на ,,Небесна дъга" е той да ,,идва с мир" и да обича природата и хората.