Евън Уилямс

Дейвид Стретфилд, „Ню Йорк таймс"

Евън Уилямс е основател на туитър. Но той създава още „Blogger" и „Medium". Сега обаче казва, че „интернет вече работи", защото „фаворизира хора с крайни убеждения". „Мислех си, че светът ще стане автоматично по-добър, ако дадем на всички възможност да се изразяват, но се оказа, че съм сбъркал" - признава г-н Уилямс.

Отдавна е ясно, че той има интуиция. Особено като един от гениите на Силициевата долина. През 1999 година основава платформата „Блогър", една от първите, която дава достъп на всеки да пише и публикува в мрежата. През 2006 година на бял свят излиза туитър, през 2012 година създава „Medium", малка платформа с цел да върви срещу течението - само думи, почти без снимки, в ерата на инстаграм и снапчат.

„Интернет се сбърка, вече не работи" - създателят на туитър мисли така от години, затова прави „Medium", но „нещата стават още по-зле". Фейсбук се използва, за да се излъчват убийства, туитър е в лапите на орди тролове, а разпространението на фалшиви новини е във вихъра си. „Преди време си мислех, че ако дадем на всички възможност свободно да се изразяват и да обменят идеи и информации, светът автоматично ще се превърне в по-добро място. Но съм сбъркал."

Проблемът според него е, че „интернет дава предимство на крайно настроените. Ако видиш катастрофа, докато шофираш, задължително се заглеждаш и всички около теб го правят. Интернет интерпретира подобно поведение като факт, че всички искат да гледат катастрофи, и прави така, че да ги има в мрежата." По думите му „проблемът е, че не всички сме добри хора. Човеците са си човеци. Неслучайно заключваме вратите си. А интернет е замислен като концепция, че затварянето не бива да се практикува онлайн. Последствията от тези изводи са огромни. За политиката например - „Тръмп каза, че без туитър нямаше да стане президент? Ако е така, съжалявам. Наистина." „Силициевата долина - според Уилямс - се приема като Прометей, който открадна огъня на боговете и го даде в ръцете на смъртните. Но се забравя, че Зевс толкова се ядосва на Прометей, че го връзва на една скала, така че птичките да му ядат месата. Някой би могъл да каже, че ние заслужаваме това: защото дадохме в ръцете на Тръмп властта на туитовете."

Но влиянието е голямо и за света на медиите, при тях откритието на Уилямс има ефекта на печатницата на Гутенберг. Фактът, че „Medium", основан не на реклами, а на вид абонамент, не работи (през януари са принудени да съкратят една трета от работниците), показва риска, че архитектурата на мрежата не оказва подкрепа на качеството, а на количеството. „Системите, основани на реклами, със сигурност поощряват вниманието на много ползватели. Не може да поощряват правилния отговор. А системите, плащани от потребителите обаче, може да поощрят съдържанието" - казва г-н Уилямс. Според него има само едно решение - хората да плащат за качествено съдържание.

Все повече стават усилията на интернет колосите да оправят това, което изглежда като „грешка на системата". Промените в Google на алгоритмите и по-голямата възможност за докладване на неподходящи резултати при търсене. Както и фактът, че фейсбук назначи хиляди хора, които да наблюдават в реално време съдържанието на постовете на почти два милиона души. „Надявам се, че по този начин ще оправим това положение, казва г-н Уилямс. - Но това е процес, който тепърва започва. 20 години не са твърде дълъг период, за да се променят механизмите, по които функционира обществото."