Открийте ни и в

Нови книги

Три нови български книги бяха представени в Чикаго

публикувано

на

Момент от представянето на книгите – Лили Па лиева (вляво) и Райна Недялкова

Ако все още нямате идея за подарък за близки и приятели, можете да изберете някоя от книгите, представени пред българите в Чикаго през този уикенд. Събитието се състоя в библиотеката на чикагското предградие Шилер парк. Авторките на представените книги бяха Лили Паслиева и Райна Недялкова. Творбите им стигат до читателите от тази страна на океана благодарение на издателство „Либра скорп“ и творчески съюз „Творци без граници“. Изданията могат да се поръчат в Америка и Канада чрез имейл до [email protected], а в България – на уебсайта на издателство „Либра скорп“.

Лили Паслиева дебютира пред публиката с книгата си „Децата – нашето щастие“, а Райна Недялкова-Качулкова представи детските си книжки „Лисина броилка“ и „Да купиш камила“. На срещата присъстваха гости и почитатели на българското слово, интелектуалци и писатели. Специален гост на събитието беше генералният консул в Чикаго Иван Анчев. Срещата беше открита от Калина Томова.

„Децата – нашето щастие“ беше представена от Райна Недялкова, която е и редактор на своеобразния наръчник за родители. Темите, засегнати в него, предизвикаха разговор с присъстващите в залата. „С тази книга искам да дам напътствия на родителите как да отгледат децата си по начин, който да помогне и на двете страни да са щастливи през годините. Отглеждането на едно дете за нас, за нашата култура продължава цял живот, като има по-интензивни етапи и по-леки“, заяви Лили Паслиева след представянето. Тя казва, че е написала тази книга, стъпвайки на дългогодишния си педагогически опит в България и тук, в Чикаго, където е директор и преподавател в център „Знание“. Освен това Лили Паслиева е и горда майка на две деца и баба на две внучета. В книгата й българските семейства, живеещи в Щатите, могат да открият и специална глава, посветена на възпитанието на малчуганите, които растат в двуезична среда. Много полезни могат да бъдат и практическите упражнения след всеки раздел.

Книжките на Райна Недялкова-Качулкова „Лисина броилка“ и „Да купиш камила“ са резултат от втория и третия конкурс за детска рисунка „Нарисувай моята приказка“,  организиран от „Творци без граници“. Книгите бяха представени като драматизация от децата Ани, Сами и Алегра. Една от поетичните приказки, разиграни от малчуганите,  беше „Сто въпроса“. Малката Ани поздрави присъстващите с две песни, които просълзиха присъстващите. По време на премиерата децата в залата оцветяваха  представените детски книжки, а накрая най-добрите получиха награди.

Добри Карабонев и Иван Тодоров поздравиха авторките от името на Съюза на писателите в САЩ и по света, а Калина Томова връчи поздравителни адреси от името на „Творци без граници“. Генералният консул Иван Анчев поздрави организаторите и авторките за представянето на книгите и отбеляза, че това е един от начините да бъде запазена българската духовност. Той съобщи, че са получени 1,400 книги от България, които са разпределени по училища и библиотеки сред българската общност в Чикаго и Средния запад. На срещата беше представена и изложба на отличените детски рисунки от четвъртото издание на същия конкурс, от който се е вдъхновила Райна Недялкова. Бяха обявени и отличените творби. А по идея на 11-годишната Александра Михайлова „Творци без граници“  с подкрепата на консулството ни в Чикаго стартира проект „Детско творчество“. В него могат да участват деца, като изпратят разкази или стихотворения. Допускат се произведения на български или английски, или на двата езика. Творбите могат да се изпращат на имейл [email protected] до 30 април 2018 г.  Победителите ще бъдат обявени на 24 май, а избрани творби ще бъдат включени в специален сборник.

 

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нови книги

Книга събра всички села за туризъм в България

публикувано

на

Виж цялата статия

В България се появи нова книга за селски туризъм, чиито автори се опитват да обхванат нови възможности за пътуване и общуване под мотото „Завръщане към Земята“.

В първата част на книгата има осем статии. Фокусирано е вниманието върху гостоприемството, традициите на траките, нестинарството и винотерапията, развитието на темата за наследството на първобългарите и събитийния туризъм. Важен момент са темите за чистата храна и съхраняването на старите местни сортове плодове и зеленчуци. Любопитни са темите „почвотерапия“ и „селски мол“, които разкриват по нетрадиционен начин представата за селото.

Във втората част на книгата са описани 34 села из България. Всяка статия е символичен вход към конкретен туристически регион. Има много местни легенди и скрити бисери, любопитни факти за фолклорните и кулинарните традиции, интересни сравнения между етнографските групи и различните социални модели на българските села. За любителите на пътешествията има ценни насоки и практични съвети.

В последната част на книгата има шест кратки истории за пътешествия на село. Целта е да се провокира желание за споделяне на авторски текстове и снимки с фокус върху българското гостоприемство. Всичко това е гарнирано със сто и шестдесет авторски фотографии и закачлив език с намигване към актуалните проблеми – все пак едно пътуване до село трябва да има своите забавни моменти.

Авторите в книгата са трима. Анна Пелова е писател и графичен дизайнер, отдадена на страстта си към българските носии и нестинарството. Родена в София през 1989 г. След навършване на пълнолетието си живее и работи в Англия, САЩ, Мароко и Япония, преди да се върне обратно у нас и да се посвети на каузата си да популяризира красотите на България. Пише в сайта www.greatnomad.com. Това е втората ѝ книга за селски туризъм, има и един роман („Утайката на чая“), който попадна във финалната десетка за Нов български роман на „Сиела“.

Гавраил Гавраилов е психолог и пътешественик, търсещ смисъла на щастието в малките неща на село. Роден в Пловдив през 1979 г. Не спира да пътува и да разказва, воден от любопитството да среща вълнуващи хора в малките места. Освен страстта към риболова напоследък го увлича и виненият туризъм в България – пише за сайта www.winetours.bg. От март 2016 г. е докторант по социология в ПУ „Паисий Хилендарски“ с тема на изследване социалното предприемачество. Има четири книги за пътешествия – две за селата, по една за Родопите и Добруджа.

Михаил Михов е планински водач и пътешественик, разказващ за скритите туристически бисери из нашите земи. Роден през 1981 г в Шумен, живее в Русе. Не спира да работи за по-чиста България. Активно участва в образователни и практически проекти, свързани с туризма и биоразнообразието на Дунавския регион. В момента работи като експерт по туризъм на свободна практика. Пише статии за различни медии. Членува в клуб за алтернативен туризъм „ВЕЛО Русе“. Работи в партньорство с БААТ (Българската асоциация за алтернативен туризъм). Има две книги за селски туризъм.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Нови книги

Израелец написа книга за атентата в Бургас

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Димитър Николов

Има чужденци, които толкова силно се влюбват в България, че си спомнят за страната ни години след като са си тръгнали от нея. Те пишат статии, препоръчват нашата кухня и курорти и от време на време се завръщат, за да я видят отново – като една втора родина, която им е трудно да напуснат завинаги. Елис Шуман е един от тях. Той е роден в САЩ, но по-късно се премества в Израел и сега е израелски гражданин. Две години от живота си обаче той прекарва в България и те се оказват много ключови за него. Дотолкова, че вече написа втора книга, посветена на страната ни. След криминалето „Долината на траките“ Шуман написа романа „Бургаската афера“, който преди седмици излезе на българския пазар от изд. „Сиела“.

Книгата е посветена на атентата в Бургас и съвместното разследване на Мосад и българските служби за сигурност, които тръгват по следите на терористите.

Служителка на Мосад и българско ченге трябва да работят заедно, за да разкрият атентаторите, но вместо това се натъкват на престъпна схема за трафик на хора по Българското Черноморие и едва не стават жертва на мафията и пионки в схемата на могъщ гангстер. „Бургаската афера“ е напрегнат екшън, който не позволява на читателя да си отдъхне от първата до последната страница. Това обаче е и книга, която показва любовта на автора Елис Шуман към България. Той описва мистериите на Странджа, красотата на българската природа, топлите и гостоприемни отношения в традиционното българско семейство и не пропуска да отбележи факта, че България е спасила над 40,000 евреи от холокоста. Всъщност главната героиня е потомка на оцелели български евреи и в нейното семейство за България се говори с любов.

За да научи повече за особения интерес на Елис Шуман към България, „Новинар“ се свърза с него месец преди гостуването му в София за представянето на „Бургаската афера“. „Научих с изненада, че работата ми в онлайн маркетинга ще отведе мен и семейството ми в София. Годината беше 2009-а и за щастие децата ни бяха вече пораснали, а нашите родители – достатъчно здрави, за да можем да се преместим“, разказва писателят. Той споделя, че нямал и представа какво го очаква тук. Получил възможност да попътува, научил доста за културата и историята и бил силно впечатлен. „След завръщането ни в Израел през 2011 г. започна да ми липсва България. Като писател разбрах, че мога да пресъздам преживяванията си с писане. Тогава осъзнах също, че повечето от читателите ми в англоезичния свят си нямат и представа какво се случва в България или дори къде се намира тя. Открих, че мога да се развивам като творец, като пиша за страната ви. Двете ми книги ме превърнаха в нещо, което светът не беше виждал дотогава – роден в Америка израелец, който пише за България. Самите българи до днес не вярват, че чужденец толкова много желае да пише за страната им“, споделя Шуман. Той е автор на статия в популярния „Хъфингтън пост“ „10 невероятни неща, които не знаехте за България“. Този материал се превърна в хит в социалните мрежи и до днес се споделя от патриоти и от чужденци, които обичат страната ни. Според Елис Шуман тези 10 неща са розовото масло, киселото мляко, шопската салата, кирилицата, спасяването на българските евреи, най-старото златно съкровище в света, ракията, гайдите и мартениците.

„Аз и съпругата ми обичаме българската кухня, но трябва да призная, че заради ограниченията, които ни поставя нашата религия, ние не ядем свинско. По тази причина не съм опитвал никога ключовите елементи от традиционното българско меню. Въпреки това винаги се радвам да седна на маса с шопска салата и чашка ракия“, споделя Шуман пред „Новинар“.

Авторът е силно впечатлен и от българската литература. Чел е Людмила Филипова, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Богдан Русев, а наскоро публикува и рецензия на първия роман на Мирослав Пенков „Щъркелите и планината“, който в момента се продава редом до „Бургаската афера“ на Пролетния базар на книгата в НДК и съвсем наскоро излезе на български език.

Мирът няма да дойде в рамките на това поколение

В своя блог Елис Шуман описва мирни събирания на евреи и араби в Израел и показва начина, по който израелската и палестинската култура могат да съществуват заедно без проблеми. Писателят живее в малка общност на запад от Йерусалим в съседство с арабски град, друга общност, в която живеят ултра ортодоксални евреи, както и общност на християни. „Живеем в относителна хармония, пазаруваме от едни и същи места, работим на едно и също място, дори тичаме по едно и също шосе, което води към домовете ни. Политиката не ни влияе и се радваме на мирно съжителство“, обяснява Шуман. Той обаче се страхува, че екстремизмът и сред евреите, и сред мюсюлманите ще направи невъзможно те да живеят заедно: „Отказът на Палестина да признае правото на Израел да съществува като еврейска държава и съответният отказ на много израелци да признаят една независима палестинска държава често водят до насилие. Ще ми се да можех да кажа, че мнозинството и от двете страни би предпочело да остави политиката настрана и просто да си живее живота, но вече не съм сигурен, че е така. Лидерите и от двете страни не искат да направят необходимите жертви и компромиси, които биха могли да доведат до мир, а досегашните опити се провалиха. Правят се стъпки за включването на религиозни лидери, които да покажат, че и юдаизмът, и ислямът са против насилието и загубата на човешки животи. За съжаление хората все още са твърде разгорещени и не искат да говорят помежду си. Страхувам се, че мирът няма да дойде в рамките на това поколение.“

Елис Шуман на Седемте рилски езера

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Нови книги

Нова книга разкрива тъжния живот на Катя Паскалева

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Мария Дъбова

„Катя Паскалева. Жените в мен“ – така е озаглавил новата си книга журналистът Георги Тошев. Актрисата Елена Жандова, която Катя наричала „сестра“, я запознава с Георги. Години наред познанството им е съвсем бегло. В приятелство се превръща благодарение на интервю в началото на 90-те години.

„Тогава бях млад журналист и Катя много ми помогна. Постепенно станахме близки. Самата тя беше в труден период. Играеше малко само в киното, докато режисьорите в

театъра като че ли я бяха отписали. За 50-годишнината й с младия тогава режисьор Димитър Недков решихме да направим неин бенефис с една знакова пиеса. Става дума за „Чайка“ на Чехов под режисурата на Николай Поляков. През първата половина на 70-те години в пазарджишкия театър Катя е играла Нина Заречина и това е била една от коронните й роли. Режисьор е бил Николай Поляков. В нашето представление трябваше да е актрисата Аркадина, а аз нейния син – Треплев.

Съгласи се много трудно, защото почти се беше отказала от театъра, макар да беше само на 50 години. Веднъж убедена, Катя Паскалева постъпва по начин, присъщ само на истинските хора. Заяви, че приема, но при условие, че участва и актьорът Антон Горчев, станал звезда в „Козият рог“, където си партнира с Катя. По-късно разбрах, че е близка приятелка на семейството му, дори живеят в една кооперация. По онова време Антон Горчев караше такси – до такава мизерия беше докаран този изключителен артист. Изигра един великолепен д-р Тор.

Всичко това се случваше през 1994-1995 г. – едно никакво време. Студ, мизерия, спяхме по гримьорните на сливенския театър. С нас беше и звездата Катя Паскалева, готвеше ни, грижеше се за нас. На сцената обаче беше в страхотна форма, макар и уплашена от своеобразното си завръщане. Играхме представлението над 50 пъти. Обиколяхме страната и навсякъде Катя беше посрещана като истинска звезда.

Публиката, която бурно я аплодираше, нямаше представа, че тази звезда пътува премръзнала с нощния влак. Точно както героинята й Лиза Стрезова от филма „Звезди в косите, сълзи в очите“. Но пак като нея винаги се явяваше под прожекторите в пълния си блясък“, разказва авторът на книгата.

Една от мисиите на Георги Тошев през последните години е да припомня за хора, които са го формирали и на които се е възхищавал, за да не бъдат забравяни. Вярва, че „човек без минало няма настояще, да не говорим за бъдеще“. Първите книга, филм и изложба са за Невена Коканова, следва Наум Шопов, а трета е Катя Паскалева.

„Не беше лесно да напиша книгата и благодаря на „Сиела“, че се съгласиха да я издадат. Точно когато трябваше да финализираме всичко, попаднах на личните дневници на Катя. Слава Богу, приятели бяха предали двата кашона с малкото й съхранени лични вещи на Държавния архив. Търсих ги много и се радвам, че успях да ги открия. След това трябваше да се откажа от първия си ръкопис, за който редакторите се кълняха, че е страхотен, увлекателен, че има съспенс, има драматургия.

Зарових се в дневниците и бележките й. Започват жестоко. „Защо се пропих?“,

„Защо нямам деца?“, „Защо, когато отида при хлебаря, се чувствам сгъната и без самочувствие?“, „Защо хората, които обичам, не ме обичат?“ Катя е откровена до крайност в това, което е написала. Както и изключително смела – не премълчава неща, които в един или друг момент минават през съзнанието на всеки един от нас. Тази смелост тя проявяваше и в професията си. С дневниците и бележките й книгата започна да се случва сама. Оказа се, че Катя неистово е записвала всичко.

Моята задача се усложняваше и ставаше далеч по-отговорна. Трябваше да конструирам книгата така, че да е документална, а не художествена, какъвто беше първоначалният ми замисъл. Трябваше много почтено да боравя с написаното от нея, да се опитам хем да не я цензурирам, хем да не наруша уважението. Тази граница е изключително тънка.

Последните години от живота на Катя са много тъжни. Отива си от този свят само на 56 години. През последните два месеца дори не може да говори и общува само с бележки, в което лично аз намирам странно съвпадение. Първата роля на Катя Паскалева в киното е безмълвна – помакинята от филма „Края на песента“ почти няма реплики. Безмълвна е и последната й роля в живота – на болната, на жената, която се прощава с живота. Изобщо животът на Катя е изпълнен със знакови неща.

Ако Невена Коканова е първата дама на българското кино и мястото й е непоклатимо, то за мен Катя е най-неистовата актриса. Нито в българското, нито в световното кино има друга, която да покрива такъв диапазон – от кокетна през фатална жена до селянка и майка, без самата тя да е имала деца. Дебютира през 60-те години с малки роли, преди да стигне до Мария в „Козият рог“ в началото на 70-те и да се развие по този взривоопасен начин за една актриса. В един момент тя е най-снимащата българска артистка. Има и период на незаслужена според мен забрава, но смятам, че режисьорите от 80-те години усетиха съвременния рефлекс на актриса, който тя носеше.

Най-продуктивният период на Катя Паскалева като драматична актриса е в Пазарджик.  Ще кажа само, че на сцената на пазарджишкия театър тя прави най-сериозните си роли. Именно тук нейният състудент Стефан Мавродиев води ядосания Методи Андонов. Ролята на Мария от „Козият рог“ вече е разпределена на друга, но гледайки Катя в спектакъла на Леон Даниел „Напразни усилия на любовта“, Андонов променя решението си. След представлението той е убеден, че бившата му състудентка, която той си спомня като по-закръглена, трябва да е Мария.

Изобщо в живота на Катя има доста съдбовни неща, свързани с Пазарджик и този край. Във филма ползвам кадри, заснети в пазарджишкия театър. В тях тя говори за начина, по който градът и публиката я приемат. Независимо че през този период домът им със Слона е в Пловдив, театърът и приятелите й в Пазарджик са нейните хора, тези, които наистина я вдъхновяват за работа. И дори когато започва да снима доста, не се отказва от пазарджишкия театър, а прави сизифовски опит да съчетава снимките с театралната си кариера в този град.

Катя живее неистово не само в професионален, но и в личен план. Тя е актриса и жена, която крие тайни, а такива хора винаги ще бъдат интересни. За тях все ще има какво още да се каже и темата няма да е изчерпана. Животът й просто е достоен за сериал.

Да живееш, без да се пестиш, е наистина привилегия на избрани. Това е много красива лудост.

Ето защо исках хората да знаят нейната история и съм щастлив, че книга има успех. Открива се едно ново любопитство към личността на Катя. Същото се случи и с Невена Коканова. За мен е важно за такива хора да се говори. Книгите и филмите ми само открехват вратата. Много ми се иска за подобни знакови личности да има още филми и книги.“

Георги Тошев е автор и на филм за Катя Паскалева, който се нарича „Последната роля“. В него чужди сценаристи и драматурзи, номинирани дори за „Оскар“, без да познават Катя, но от това, което са прочели, чули и видели за нея, сравняват таланта й с този на холивудски звезди от ранга на Мерил Стрийп.

„Ако Катя е живяла в Америка, несъмнено е щяла да има много по-щастлива съдба с този свой актьорски талант. Неистовата й природа обаче вероятно по същия самоубийствен начин е щяла да я влече към някоя бездна“, смята Георги Тошев. Той си спомня последното интервю на Катя: „Бяхме в апартамента й, тя знаеше диагнозата си, както и какво предстои. Каза ми, че не се страхува. Винаги е била изключително смела и честна, включително в битката си с болестта и прощаването си със живота. Каза ми още, че единственото нещо, за което съжалява, е за времето, което е пиляла. Интервюто ни остана недовършено…“

 

Като помакинята Найме в „Краят на песента“ (1971 г.)

Георги Тошев

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Най-четено