„Ди икономист"
Само луд би изградил американската здравна система от нулата. Тя е сложна и скъпоструваща смес от частни застраховки, държавна грижа и безкрайни регулации и не достига до множество уязвими американци. Законът за достъпни грижи, здравният закон на Барак Обама, е част от тази бъркотия. Въпреки това онези, които го гласуваха, знаеха, че той не е идеалният компромис. В разделеното американско управление, разсъждаваха те, политиците трябва да надграждат върху вече съществуващото.
Последните опити от миналата седмица за „отмяна и замяна" на Обамакеър трябва да докарат републиканците до подобни заключения. Те самите са твърде разделени, за да изметат статуквото. Сенатор Ранд Пол, един от четиримата републиканци, заплашващи да блокират закона, сравни продължаването на действието на части от Обамакеър с „германския националсоциализъм". Той иска да извади държавата от здравните пазари. Друг вътрешен опозиционер, Сюзан Колинс, смята, че законът орязва прекалено Медикейд - държавната програма за здравно застраховане на бедните. Различните фракции едва ли ще постигнат съгласие независимо колко дълго продължат усилията на републиканското ръководство да намери компромис.
Консервативният гамбит - да отмениш Обамакеър и да се чудиш после с какво да я замениш, е безразсъден хазарт, който би донесъл осакатяваща несигурност на здравната индустрия и на онези, които разчитат на нея. Републиканците отдавна говорят за Обамакеър като за горяща къща; онези, които са вътре, трябва да бъдат спасени дори ако това значи да се разбият стените с брадва. Но това е измамен аргумент, предназначен да осигури политическо прикритие на законопроекта на Сената, който е повече за намаляване на преразпределението, отколкото за спасяване на клиентите на Обамакеър. Проблемите на закона са реални, но поправими - приличат повече на течащ покрив и спукани тръби, отколкото на пожар. Дупките все още могат да бъдат запълнени на три стъпки.
Първо, повече щати трябва да последват примера на Аляска, Минесота и Орегон и да започнат програми за презастраховане, за да платят най-високите медицински разходи, натрупани по застрахователните полици на Обамакеър. Понеже законът забранява дискриминирането на хора със заварен здравен статус, в тези полици има множество болнави пациенти. За 9 милиона застраховани, които печелят твърде много, за да имат право на държавни субсидии, премиите и отчисленията скочиха неимоверно. Те плащат голяма част от щедрата сметка на Обамакеър. Същевременно други 155 милиона американци се радват на данъчни облекчения по застрахователните планове на своите работодатели, които и без това са по-евтини. Презастрахователните програми биха свалили премиите и биха възстановили баланса.
Второ, отделните щати трябва да осигурят държавни контракти по програми като Медикейд само за застрахователи с такива полици. Те вероятно ще кандидатстват, защото Медикейд е много по-голям пазар от този на индивидуалното застраховане. Подобни правила, които вече действат в Ню Йорк и Невада, ще спрат вълната от фирми, отказващи се от полиците, която остави една трета от общините само с по един застраховател.
Най-накрая, администрацията на Тръмп трябва да изпълни федералните си задължения по Обамакеър. Това означава да приведе в действие нейните правила, включително глобите за нежелаещите да си купят здравна застраховка. Означава също да плати субсидиите, които са в основата на системата - което президентът не желае да направи, задълбочавайки по този начин проблема с полиците. Означава и търсене на одобрение от Конгреса за тези субсидии, за да се разсеят опасенията, че те са противоконституционни.
Прекратяването на Обамакеър без замяната й с друга приемлива програма ще бъде безотговорно. Задължение на републиканците е да предложат работеща алтернатива.
