Открийте ни и в

Труп в чувал снове из гробищата

публикувано

на

Тук, в шубраците на карнобатското гробище, се е мотал труп в чувал

“Още щом направих първите три-четири копки и се подаде част от ръката му. Поразрових земята. Бяха го закопали без ковчег на една лопата разстояние от повърхността. Имаше костюм и очилата му стояха. По врата и дрехите му се виждаха едни такива черни остатъци, май от кръв. Абе, личеше си, че човекът не е погребван официално.”

Гробарят Веселин Мудев все още изтръпва, когато си спомня за находката. Той е почти ветеран в занаята и е свикнал всеки ден да вижда трупове, но от този не на шега го побиват тръпки. “Бях сигурен, че мъжът от рова не е умрял току-така. Някакво убийство трябва да е било. То си му личеше и по следите. Бях много уплашен, че главорезите може да са разбрали, че съм го намерил, и ще се върнат да го дирят и да ми търсят сметка.”

Загадката около трупа не е разкрита и до днес. В Карнобат предпочитат да не говорят за нея. В полицейското управление бързат да отсекат нервно, преди още да са чули за какво става въпрос, че такъв случай при тях не може да е имало. Историята обаче е съвсем автентична и преди 18 години разбуни духовете в иначе спокойното градче, а гробарят Мудев бе обвинен, че е разгласил скандала и за малко не бе уволнен от работа.

В началото на август 1995 г. секретарят на карнобатската община Маргарита Стаматова поръчва спешно да се изкопае гроб за някакъв отишъл си без време големец. Ровът трябвало да е готов за три часа. Изрично е заръчано дупката да е на главната алея. Така бил наредил самият кмет. Жените, които извършват траурните ритуали, оглеждат картата на гробището и избират зоната – на пресечка от централната алея, близо до тясна пътека. Макар и на лично място, теренът е закътан и не е от най-посещаваните. Малко преди това, през лятото, го разкопават, за да сеят цветя. Затова и никого не усъмнява фактът, че земята отново е прясно прекопана. Според бумагите на парка в последните 60 години там не е имало полагания.

Гробарят Мудев е белязан от съдбата

да е дежурен този ден. Бързата поръчка възлагат на него. Сред колегите си той минава за един от най-съвестните. Има шест деца. Обича си работата и никога не се е замесвал в кавги.

Скоро след като заработва с лопатата, Мудев попада на прясно заровеното тяло. Мъжът е поставен в неестествена поза, едната му ръка се е вкочанясала, вдигната над главата му. Другата пък е свита под гърба. “Имаше светла коса, на години беше не повече от 40-45”, спомня си Веселин. Работата му се вижда сериозна и той уплашен изтичва при шефовете, за да им докладва какво е намерил. “Те си помислиха, че нещо ги бъзикам и на шега ми казаха да преместя тялото до някакви храсти и да продължа да копая, пък по-късно щели да мислят какво да го правят.”

Гробарят Веселин Мудев обаче тогава приема нареждането присърце. Увива трупа в парцали и го набутва под растящи наблизо къпинови шубраци. След което се заема с довършването на гроба. Минава погребението на големеца. Минава и цяла седмица, след това и откъм къпинака започва да се носи смрад. За кроткия гробар това е началото на

безкрайната одисея с мистериозния мъртвец

Мудев пак напомня на шефовете си, че там, в гробищата, има скрит труп, който се разлага. А те все още си мислят, че е някаква шега и му вдигат скандал, че досега сам не се е погрижил да зарови тялото някъде другаде. “Ама как така да го заровя!? То си има правила. Нали трябва да се определи място”, чуди се гробарят. Той се връща при къпините, вади тялото и напъхва още неразложения напълно труп в найлонова торба. След което го дотътря до един храсталак в периферията на гробищата. Останките престояват там цял месец, докато един ден мястото наоколо не е на свой ред също определено за изкопаване на нови гробове.

Веселин Мудев отново сменя тайника. Торбата с тялото е прехвърлена в северния край на гробището, добре прикрита от избуялата трева. “Понеже вътре вече всичко се беше разпаднало, изсипах мазните кокали в една друга шита торба и ги скрих под едно дърво”, разказва гробарят. През зимата пък изровил землянка и пъхнал останките там. Почти година по-късно, през юли 1996-а, Мудев издълбал специална

дупка в един гъсталак

и оставил чувала върху две-три заковани дъски. Това място е и последното, в което скрил тялото на неизвестния мъж. През цялото това време гробарят се обаждал няколко пъти в общината, за да ги алармира за трупа. Звънял и на Маргарита Стаматова, която като секретар отговаряла и за гробищния парк. Цяла година никой не му обърнал никакво внимание.

Наблизо до тайника се намира посещаван гроб на старица. Нейните роднини въобще не заподозрели, че на крачка от тях, в шубрака, има мъртвец. Растителността напълно прикривала чувала от хорски очи и той можел да си седи там още дълго време, ако страховете на Мудев от главорезите не избили дотам, че решил да отиде чак при кмета.

На 22 август 1996 г. мургавият гробар се появява в общината и влиза право при секретарката на градоначалника. Заплашва я, че ако не отидат да си приберат торбата с кокалите, ще я донесе в центъра и ще я просне пред кметството.

Скандалът набира скорост

Разни анонимни чиновнички, подочули това-онова от разговора в кметската приемна, започват да звънят из редакциите на бургаските вестници и да подшушват каква находка има в градчето. Още на следващия ден в Карнобат плъзват репортери и фотографи. От сутринта полицията е вдигната на крак. Мудев е привикан на разпит, а униформени полицаи започват да претърсват гробището.

Гробарят сам завежда служителите до тайника и им посочва къде за последно е пъхнал чувала. Във въпросния тайник действително е открита платняна торба с кости и череп. Находката е прибрана с полицейска кола и откарана в неизвестна посока. От РПУ-Карнобат първоначално твърдят, че е назначена експертиза, за да се установи самоличността на мъртвия мъж. Местната прокуратура образува предварителна проверка за

евентуално убийство

срещу неизвестен извършител. Разпитани са служителите на гробищния парк. Пряката им шефка Стаматова обаче не е сред привиканите. Проверката така и не стига да никакви разкрития. В документа е отбелязано, че са намерени шест кокала от крайници и череп. Състоянието им е такова, че не може да се установи самоличността.

По всяка вероятност се касае за отдавна починал човек. С тази формулировка проверката на полицията е приключена. С разпореждане на прокуратурата останките са заровени в необозначен гроб. Така и не е ясно защо те не са пратени примерно за експертиза в София, където има специализирани лаборатории. Полицията и прокуратурата въобще не са разследвали шефовете на гробищния парк за това, как е било възможно цяла година човешките останки да кръстосват алеите и никой да не се стресне от това.

Показанията на Мудев пък въобще не са взети под внимание. И до днес обаче остава загадка кой е мъртвият, убит ли е бил, или е загинал при нещастен случай, кои са евентуалните извършители на престъплението.

Мудев едва не загубва работата си покрай целия скандал

Тук, на площада пред кметството и читалището в градчето, гробарят заплашил да домъкне разложения труп

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено