Марк Медоус, който бе началник на кабинета на бившия президент Доналд Тръмп и бе призован от специалната комисия за разследване на генезиса на събитията на Капитолия от 6 януари, обяви, че спира да сътрудничи на разследването и ще се позове на привилегия на изпълнителната власт.

Преди седмица бе съобщено, че Медоус започва да сътрудничи и и е предал данни на панела.

В свое интервю за Real America’s Voice обаче той разкри, че комисията възнамерява да го пита за неща, които той смята  за попадащи под чадъра на изпълнителната привилегия.

Байдън възобновява мигрантска програма на Тръмп

„Научихме, че въпреки нашето сътрудничество и предаване на документи, те (комисията – бел. ред.), зад гърба ни, дори без обаждане от учтивост, са призовали трета страна приносител, опитвайки се да извлекат информация. И така към този момент, ние смятаме, че най-добре е да уважим изпълнителната привилегия и изглежда, че съдът ще трябва да се произнесе по това“ – каза Медоус.

Специалната комисия към Камарата на представителите още не е направила официален коментар на този поврат в позицията на бившия помощник на Доналд Тръмп.

Медоус отрича възможността някой от Западното крило на Белия дом, в което се помещават президентските офиси, да има задълбочени знания за пробива в сигурността на Капитолия на САЩ на 6 януари. Неговите коментари съвпаднаха с излизането на новата му книга, отнасяща се од събития от времето на управлението на Тръмп.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Законопроектът за националната отбрана на САЩ за фискалната 2022 г. разрешава военни разходи в размер на 770 милиарда долара и включва разпоредби като 2,7-процентно увеличение на заплатите на военнослужещите, реформи в системата на военното правораздаване и усилия в борбата със сексуалните злоупотреби в армията, както и инициативи за справяне с геополитически заплахи. Американските законодатели предвидиха редица инициативи и мерки за възпиране на Русия и противопоставяне на Китай.

Тазгодишният законопроект беше публикуван малко след като американският президент Джо Байдън и руският президент Владимир Путин проведоха двучасов виртуален разговора за Украйна и други спорни теми.

Законопроектът, който обикновено бива приеман със силна двупартийна подкрепа, се следи отблизо от широк кръг от представители на индустрията и на други области, защото той засяга широк кръг от въпроси.

Разговорът Байдън - Путин за Украйна завърши без сензации

Законопроектът включва 300 милиона долара за инициативата за помощ за сигурността на Украйна, която предоставя подкрепа на украинските въоръжени сили. В законопроекта се изразява силна подкрепа към НАТО. В него има и предвидени 4 милиарда долара за така наречената Европейската отбранителна инициатива, посочва Ройтерс. Законопроектът предвижда и 150 милиона долара за сътрудничество в сферата на сигурността с балтийските страни.

Що се отнася до Китай, законопроектът съдържа изявление на Конгреса в подкрепа на отбраната на Тайван и забрана на министерството на отбраната за внос на стоки, произведени с принудителен труд, от китайския регион Синцзян. САЩ определиха отношението на Китай към неговото уйгурско малцинство в Синцзян като „геноцид“ и законодателите се опитват да прокарат забрана за внос на стоки, които може да са били произведени с принудителен труд от уйгури. Китай отрича да извършва нарушение срещу малцинства и отхвърля обвиненията в геноцид като част от клеветнически твърдения за условията в Синцзян.

Американските законодатели са премахнали от законопроекта предложение за въвеждане на санкции срещу „Северен поток 2“. Предложението е било премахнато от съгласувана между представителите на двете камари на Конгреса версия на законопроекта.

В съгласуваната версия на законопроекта няма и втвърдяване на санкциите против руския държавен дълг. От текста се изключва и инициатива на конгресмени за налагане на санкции срещу 35 руснаци, които може да имат отношение към нарушения на човешките права, в това число министри, видни руски бизнесмени, обществени деятели, журналисти.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Срещата между президентите на САЩ и Русия продължи два часа и една минута и очаквано завърши без сензационни резултати. Двамата лидери са се казали, чу продължават да работят за избягване на ескалация на конфликта в Украйна, но резултатите от разговорите ще се видят през следващите месеци.

Президентът Байдън е изложил позицията на САЩ и западните съюзници на подкрепа за суверенитета та Украйна – тема, която бе водещата на срещата. В изявление на Белия дом се казва, че Байдън „изразява дълбоката загриженост на Съединените щати и нашите европейски съюзници относно ескалацията на силите на Русия около Украйна и дава ясно да се разбере, че САЩ и нашите съюзници ще отговорят със силни икономически и други мерки в случай на военна ескалация“.

Русия иска гаранции, че Киев няма да влезе в НАТО, но още преди срещата бе ясно, че Байдън няма да поеме такъв ангажимент.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и американския му колега Джо Байдън е бил откровен, се казва в изявление на Кремъл. Двете страни ще продължат диалога и контактите между техни представители, предвид това, че носят отговорност за поддържане на международната сигурност и стабилност.

Пентагонът: Полагаме големи усилия ситуацията с Украйна да не прерасне във война

Путин е изразил безпокойство относно предполагаемите провокативни действия на Киев спрямо контролираните от проруски сепаратисти райони на Украйна. Държавният глава е призовал да не се стоварва отговорността върху плещите на Русия за ескалацията на обстановката около Украйна. Той е подчертал, че именно НАТО предприема опасни опити за увеличаване на военния потенциал край руските граници.

„НАТО прави опасни опити да използва украинската територия и да развива своя военен потенциал до нашите граници. Ето защо Русия има сериозен интерес от сигурни юридически гаранции, изключващи разширяване на НАТО на Изток“, е казал Путин на Байдън.

Той е поискал гаранции от Байдън и, че настъпателни ударни системи няма да бъдат разполагани в страни, близки до Русия.

Двамата президенти са отбелязали важността на диалога между Русия и САЩ в борбата с кибепрестъпността. Те са изразили и надежда за приемливо решение по иранската ядрена програма. Путин е предложил на Байдън да се премахнат всички ограничения в работата на дипломатическите мисии на двете страни.

Президентите разговаряха по защитена специално създадена линия, за да могат да контактуват открито. Тя не е била използвана досега. Путин е говорил от своята резиденция в Сочи, според ТАСС. Байдън разговаря от Белия дом.

Разговорът започна в 10:07 часа източно време (18:07 московско време) и завърши в 12:08 източно време (20:07 московско време), според сведения от Белия дом.

Държавният секретар на САЩ е разговарял по телефона с президента на Украйна

По-късно във вторник следобед Байдън ще разговаря с президента Еманюел Макрон,, канцлера Ангела Меркел,я, министър-председателя Марио Драги, и премиера Борис Джонсън  – същата група европейски съюзници, с които той е разговарял в понеделник вечерта. Вторник е последният пълен ден на поста на Меркел.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК