сн. Архив на BG VOICE
Калоян Методиев
В България се наблюдава истински феномен - колкото повече приближават президентските избори, толкова по-малко стават потенциалните кандидати. Докато в повечето страни два-три месеца преди вота претендентите влизат в заключителните етапи на кампаниите си, тук имената са още в сферата на догадките. Това е ясен индикатор, че нещо в държавата не е наред. В случая може да са само две неща - страх и притеснение или кадрови дефицит. И двете са проблем, който изисква радикална промяна на политическата среда.
Отказът на действащия президент Плевнелиев беше очакван. Партията, която го номинира, отдавна се отказа от него, а и рейтингът му удари историческо дъно. Той не е човек, който се отказва от думите си, така че може да му се вярва, но постави с нова сила пред партията въпроса кой да е техният кандидат. Лидерът Борисов също обяви, че няма никакво намерение да се кандидатира за поста. Това, което научиха през годините на неговото публично присъствие всички анализатори, е, че делата и действията му рядко са в унисон. Затова никой не може да каже със сигурност какво ще му хрумне буквално в последния момент. Преди по-малко от година от партията парадираха с дългия списък с имена на потенциални печеливши кандидати, с които разполагат. Към днешна дата това вече е история. Мнозинството министри са с минимални шансове. Двамата успешни кметове се отказаха. Цветанов беше определен като неизбираем от самия Борисов. И изведнъж се оказа, че листата е полупразна. В оборот влезе името на вечната резерва - Кристалина Георгиева. Когато имат проблем, от партията я вкарват в действие. А очевидно имат сериозен такъв. Вече не изглежда толкова нелепо въпросът дали ще припознаят чужда на партията номинация (надпартийна, външна, дори от друга партия). Тук тежката дума ще има лидерът на парламентарната им група.
От кандидатите, които циркулират около БСП, се открои Ирина Бокова. Тя обяви, че в програмата й засега не влизат президентските избори, а само тези за генерален секретар на ООН. Вратата не е напълно затворена. Сред лицата на новоизбраното ръководство на Столетницата единствено Костадин Паскалев се вписва в образа на силна фигура, която може да изнесе тежка кампания срещу хегемона ГЕРБ. Оттам нататък те също имат проблеми с лицата. АБВ вече играе сложни коалиционни игри, за да вкара в схемата Калфин или самата себе си. Същото важи за групата около Радан Кънев в Реформаторския блок. Втората половина на реформаторите ще трябва да се завърта около ГЕРБ, защото достатъчно се обезличи, за да има самостоятелен ход. ДПС, изглежда, ще гравитира около някаква обща формула близо до Столетницата или центъра, а ДОСТ ще търси да подкрепи кандидатурата на Борисов по евроатлантическа линия. Патриотичната ниша дава сигнали за някаква обща кандидатура, но подобни шансове изглеждат много крехки предвид личностния и геополитически дисонанс, който звучи от редиците им. Националният консерватизъм, който шества доминантно из цяла Източна Европа, още не е дошъл в България. Но няма как да не дойде. Поне такава е историческата традиция през последните 200 години.
Предстоящите избори се очертават като по-специални. Това не са тези от 2006 г., които могат да се определят като състезание с един кон, или тези от 2011 г. като монтажно-инженерни. Днес залогът е много по-голям. И той е преформатиране на политическото пространство в страната. Големият въпрос е: кой ще разтърси системата? Както казва политологът Борислав Ангелов: „Съдебната реформа не може да го направи." И е напълно прав. Само личностите правят подобни промени. Ролята на президента ще е да промени ситуацията, за която е индикатор парадоксалната липса на кампания и кандидати преди едни от най-важните избори. Не може в държавата да няма хора, които са готови да й служат безкористно и отдадено, не може да властва страх от медийната среда или неясни кръгове. Системата ще се разтърси единствено от силно лидерство, което да даде посока, визия и стабилност на едно объркано и апатично общество.
