Дистанционна форма на обучение да бъде въведена като допълнение в работата на българските училища зад граница. Това предложение обсъждаха учители и директори на годишната среща в София на Асоциацията на българските учители в чужбина. Идеята обаче тепърва трябва да премине през нормативните процедури, преди да стане факт.

Идеята "дистанционно обучение" не е нещо невиждано за българските училища извън родината. Проблемът обаче е, че поне на този етап липсва изграден регламент на базата на закона, който да даде зелена светлина на идеята. "Моето училище се подготвя за това вече трета година с изготвяне на интерактивни уроци, мултимедийни презентации. Това обаче е само едно подпомагащо обучение за дневната форма. За да я въведем изцяло, трябва да изчакаме нормативните и законовите рамки", обяснява директорът на училище „Джон Атанасов" в Чикаго Боянка Иванова. Тя уточни, че едва ли може да се очакват генерални промени в програмите и методите за обучение през септември. „Ние си дадохме нашите съвети и препоръки на министерството и очакваме техните. Чест им прави, че за първи път те канят действащи преподаватели в чужбина за разработването на програми, които ще бъдат изцяло за учениците зад граница."

Някои от нуждите на българските училища обаче трудно биха могли да намерят решение извън общността. „В общността при нас специално в Ричмънд ние правим начални стъпки", казва директорът и преподавател по математика София Кушлева. „Усещаме, че имаме подкрепа на по-голямата част от хората, но проблемът е, че някои хора не осъзнават, че трябва да поддържаме българското самосъзнание, да не забравяме корените си и своите традиции."

А грижата за българското училище зад граница според преподавателите е от съществено значение и за емигрантите, и за самата България. „Без хора, които говорят на български език, няма да имаме българи в чужбина, няма да имаме българско лоби, няма да имаме хората, които са най-големите инвеститори доказано и тази година, и в близките години в България", смята д-р Боян Кулов, който е председател на Асоциацията на българските училища в чужбина.

И през следващата учебна година българското правителство ще продължи финансовата си подкрепа за школата зад граница. За учебната 2014-2015 година българското Министерство на образованието отпуска между 290 до 320 лева на дете за обучение и извънкласна дейност в чужбина. Сумата зависи от региона, в който се намира учебното заведение, като за САЩ и Канада се отпуска максимумът. За изминалата година българската държава е успяла да изпрати почти 5 милиона лева за 128 български училища зад граница. Близо 1,140,000 лева са разпределени между школата в САЩ и Канада.

По-рано през тази година Министерският съвет разшири кръга на субектите, които могат да организират български неделни училища в чужбина. Преди подобни заведения можеха да се откриват само към организации на българи, които са регистрирани за извършване на образователно-културна дейност. Сега неделни училища могат да се откриват от дипломатически представителства и български православни църковни общини.

Преподавателите обаче са категорични - независимо от подкрепата на МОН общността е тази, от която зависи в най-голяма степен какво ще се случи с крепостите на българщината зад граница.