Открийте ни и в

Бойко Борисов

Уморени и вредни

публикувано

на

Ангела Меркел и Бойко Борисов имат особена връзка. Падне ли тя, отива си и той. Меркел е върхът на статуквото в Европейския съюз. Борисов – неговият резултат. Когато върхът изчезне, той ще повлече и резултата.

Престъпникът винаги се завръщал на мястото на престъплението си. В тъжния залез на кариерата си Борисов се завърна в ООН – мястото на едно от най-крещящите му външнополитически престъпления срещу България. Под диктовката на Меркел и с помощта на пионката си от „Дондуков“ 2 Плевнелиев и на външнополитическите си маши Д. Митов и Ст. Тафров преди точно две години той изнесе учебникарско показно как не бива да се прави многостранна дипломация. Набеденият от придворната си пропаганда за „международник“ Борисов провали силния (и дотогава формално подкрепян и от него) български кандидат за генерален секретар на ООН с все още напълно реални шансове, пробутвайки успоредно абсурдна, неизбираема кандидатура на своя кадрова партийна лелка – и в процеса изтегляйки и кандидатурата ни за Съвета за сигурност на ООН, обърквайки и обезверявайки до невъзможност добросъвестните ни професионални дипломатически служители в ООН.

Сега визитата на Борисов в ООН бе с много по-нисък профил, с желание да се хареса, да си провре главата сред хората, а където главата не влиза – опашката. И огромният сатиричен отклик в социалните медии на Ганьовските му антики, на снимките и монтажите с келнерската стойка пред Тръмп, отново идват да покажат, че „момчето си отива“ – и този път завинаги.

Сюррелистичното решение на един кадрови наркотрафикант, разобличен от ЦРУ, американски медии и изтекла от „Уикилийкс“ телеграма на американски посланик в София, да дойде да се ръкува с Тръмп тъкмо на ООН среща на най-високо равнище по наркотрафика, мери ръст с деянията на средновековните пирати, купили си на стари години титли на епископи и папи. Както и да е, със слушалка на ухото Борисов чу речта на Тръмп пред ООН – но какво запомни от нея? Че „тия, дето искали руски газ“, като Меркел и Ердоган, „щели да имат проблеми“. Тръмп наистина каза и това, и много други неща.

Но човек с реално завършено средно образование и със средни аналитични способности (и двете не се отнасят за Борисов) би могъл да отсее основното в речта му – а то е, че: „Америка винаги ще действа съобразно нашия национален интерес… Америка се управлява от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме идеологията на патриотизма… Никога няма да предадем суверенитета на Америка на една неизбрана, безотчетна глобална бюрокрация. По целия свят отговорните държави трябва да се защитават от заплахите за суверенитета си не само от претенциите за глобално правителство, но и от другите форми на принуда и господство.“

Тези думи е добре да се изпишат със златни букви на стената на пленарната зала на Народното събрание. Без значение е, че Тръмп очевидно ги тълкува като отнасящи се само за САЩ, хората с интелект, малко по-развит от Борисовия, могат да направят аналогията със своите собствени страни. Национализмът е лесен за разбиране, еднакъв по форма за всички и страшно заразителен.

Преди повече от два века Наполеон проектира амбициите на френския национализъм над цяла тогавашна Европа, но другите европейски нации го разбраха превратно – и всяка залегна над своя собствен национализъм. Немците – над немския, италианците – над италианския, та накрая и българите – над българския. Наполеон просто срина старите авторитети, корони, династии и папи и издигна авторитета на нацията.

Така и речите, и хаотичните действия на Тръмп реално рушат оня банкрутирал международен ред, срещу който се опълчи и Путин в Крим, Донбас и Сирия, и повечето другите непослушни на Вашингтон лидери, които в САЩ наричат rogue и наказват със санкции. Тръмп руши основите на международния ред, извикал на живот Борисов.

Една насилена усмивка – това беше всичко, което Ангела Меркел успя да отдели за Реджеп Ердоган по време на задължителното ръкостискане пред фотографите след общата им пресконференция. Трийсетте минути преди това канцлерката успя суверенно да овладее. Тя не премълча сериозните различия между двете страни и не тръгна да симулира приятелство там, където очевидно няма приятелство. Може да се каже, че това отново беше онази предишната Ангела Меркел. Канцлерката, която се справя с големите въпроси на международната политика, водена единствено от интересите, а не от чувствата. Канцлерката, която оценява правилно положението и не разрешава да я водят за носа  – независимо, впрочем, от факта, че насреща й може да стои най-великият мъжкар.

Суверенното поведение по време на срещата с Ердоган сигурно не е било лека задача, но навярно й се е отразило добре. Та нали само три дни по-рано из Германия се понесе мълвата, че канцлерката е пътник. Мнозина наблюдатели решиха, че ерата „Меркел“ окончателно е приключила.

Да, факт е, че изминалите дни маркираха решаващ обрат за канцлерката. И че скандалът около уволнения шеф на контраразузнаването Маасен се изплъзна от контрола й. Усетът, който й служеше толкова вярно цели 13 години, сега й изневери. Бързо след това дойде следващият тест за Меркел: изборът на нов фракционен лидер. Всъщност, никой не очакваше, че това ще бъде тест за нея, защото този избор по принцип е рутина. Вярно е, че  сега – за пръв път от 40 години насам – имаше и алтернативен кандидат. Доколкото обаче Меркел категорично се застъпи за досегашния фракционен лидер Фолкер Каудер, никой не очакваше, че неговият почти неизвестен конкурент Ралф Бринкхаус може да успее. Той обаче спечели. А Меркел за втори път в рамките на два дни трябваше да признае поражението си.

Това поражение сигурно е било болезнено. Защото Меркел не само изгуби един лоялен председател на парламентарната фракция, който винаги й набавяше необходимото мнозинство. По-лошото за нея беше, че фракцията очевидно вече не я следва безпрекословно. А какво може да промени една канцлерка, която вече не съумява да контролира дори собствената си фракция? Независимо от всичко това обаче в типичния си стил Меркел отхвърли искането на опозиционната Свободна демократическа партия да поиска вот на доверие в Бундестага.

Какво ли обаче ще стане, ако на Конгреса на ХДС през декември тя изпусне не само фракцията, но и цялата си партия? Ако Меркел наистина се кандидатира за преизбиране като председателка на партията си (което тя всъщност вече обяви), това може да се окаже за нея съдбовен момент. Тя самата открай време повтаря, че канцлерът трябва да е и лидер на своята партия. И ако на Конгреса делегатите й затегнат юздите (което в момента изглежда малко вероятно), а камо ли, ако не я преизберат, тогава тя навярно ще трябва да се откаже и от канцлерството.

Какъв е изводът от тези бурни дни? Краят на нейното управление вече не е толкова далеч – това трябва да е ясно и на самата Меркел. За нейно разочарование обаче раздялата й с властта едва ли ще протече по нейния собствен сценарий. Ангела Меркел, която иначе стабилно държи нещата в свои ръце, този път очевидно изпусна момента да си тръгне така, както сама реши. Да, във външната политика тя очевидно все още държи здраво кормилото – показа го посещението на Ердоган. Но и да иска, няма как да не чуе гласовете, които апелират за обновление.

Ето, и Меркел е пътник вече дори и за пропагандистите от „Дойче веле“. Следователно и Борисов е свършен. Той го усеща, макар да не може да си го обясни с ограничения си умствен капацитет. Може би дори още се надява на нещо, да остане на власт, значи и на свобода.

Как точно ще стане свалянето му от власт – предстои да видим.

 

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четено

BG Политика

3-метров паметник на Бойко Борисов в столицата (СНИМКИ)

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Това не е първоаприлска шега! Триметров паметник на Бойко Борисов изгря едновременно със слънцето на столичния площад „Гарибалди“ в ранни зори на 1 април. И авторът на свръхмодерната скулптурна композиция не е Вежди Рашидов.

На площада, досега известен предимно с естетически и финансови общински и управленски провали (първо „Гарибалди като малък на конче“, после сагата КТБ, а отскоро и „Надгробната водна стена“), се извиси монумент, достоен за възхищението на широките народни маси.

Снимка Андрей Врабчев

Непобеждаваният досега в преки избори премиер е изобразен подпрян с една ръка върху малка купчинка книги – на едната пише „БКП“ (кои са другите – можем само да се досещаме), а в другата ръка държи ножица. Освен това очите на премиера светят в червено и (за разлика от мълчаливия Самуил) говори на гражданите, които минават покрай него.

Снимка Емил Л. Георгиев/“Площад Славейков“

„Основната идея е, че историята не е само в миналото, тя е и в настоящето. Ние създаваме история и всичко е обект на памет – каза за Площад Славейков скулпторът Андрей Врабчев. – И всичко, което е създадено, е паметник на своето време. Самата работа е първо закачка с тенденциите в съвременната монументална скулптура в България, тъй като тя е интерактивна, светят й очите и разговаря – така тя сама по себе си е паметник на нашето време.“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Бойко Борисов

Нито „Борисов 3“, нито Симеонов. Може би други

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Уличните протести няма да принудят Бойко Борисов да подаде оставка, както на два пъти досега. Този път няма причина за недоволството, каза българският премиер и обясни, че няма намерение да се оттегля от властта.

Борисов даде пространно телевизионно интервю, в което обяви, че оставката на заместника му Валери Симеонов не се обсъжда.

Премиерът даде да се разбере, че няма да прави друг кабинет в рамките на този парламент, както поискаха от него ДПС. Борисов все пак обеща промени – министерски оставки, но без имена и разположени някъде неопределено във времето.

„Този път не се уплаших от протестите, защото няма причина“, каза министър-председателят в интервюто си пред bTV. Той изрази надежда недоволството да стихне заради падащите цени на горивата и заподозря, че сред протестиращите има нечисти интереси.

„Разбира се, има платени, има и партийни намеси”, каза Борисов, но допълни, че било нормално опозицията да подкрепя протестите, защото те във всички случаи подлагат управлението на изпитание.

„Правителството се крепи на всеки един от нас“, каза министър-председателят на въпрос дали „Борисов 3“ зависи от Валери Симеонов. Преди седмици пък той отказа да махне вицето с мотива, че конструкцията на кабинета ще рухне.

Сега Борисов обясни, че оставката на Валери Симеонов стои на дневен ред само при Патриотичния фронт. „Валери Симеонов е председател на партия в коалиционния съвет. Той не е само вицепремиер. Ако Валери Симеонов беше само вицепремиер, а не беше и председател на НФСБ, аз щях да бъда неотстъпчив за неговата оставка”, каза премиерът.

И макар да не може да се меси за оставката му, Борисов пак показа, че може се разграничи от думите на Симеонов за „уж болните деца“ и „кресливите им майки“. „Действително ми е и мъчно, и ме е яд, защото положихме огромни усилия, толкова срещи се проведоха., Извиних се няколко пъти и от негово име“, каза премиерът.

„Надявам се, че той е осъзнал, че с това „уж болни деца“, то е видно, че са болни“, допълни той.

Според него Валери Симеонов е бил искрен в извинението си. „И той има човек с увреждане в семейството и знам колко тежко и колко трудно го понася. Пак съжалявам и пак се извинявам“, посочи още Борисов.

Президентът палел война между институциите

„От миналия петък до вчера няма ден президентът Радев да не е нападнал правителството”, каза Борисов, коментирайки отношенията между институциите.

Във вторник държавният глава заяви, че срещу него има натиск заради прокурорската проверка над кандидата на държавния глава за конституционен съдия Атанас Семов.

„Аз не можах да разбера тук каква е политическата намеса, след като моето правителство го предложи навремето за европейски адвокат – да представлява България. Къде е политическата намеса? Коя е острата полемика – това е все едно някой да ти удря шамар и да казва – те се бият”, заяви премиерът.

Премиерът отбеляза, че във всяка сфера доходите се повишават. Направи коментар и за сравненията, че пенсионерите ще получат по 40 лева, а депутатската заплата се повишава с 90 лева.

„Казвате, че на депутата заплатата се вдига с 90 лева. На президента става 11 000 лева, с 4000 повече от моята, която става 7000 лв. с над 30 г. трудов стаж, иначе е 5000 и нещо”, каза още Борисов.

„Бедността не е грях, когато вземаш 11 000 лв.”, допълни премиерът, като така направи препратка към критиките на държавния глава Румен Радев за данъка за старите автомобили. „Бедността на българите не е грях, за да я облагате с данък”, каза преди дни президентът.

Нова мишена – външният министър Захариева

Външният министър Захариева се превръща в новата мишена за искане на оставка. Коалиционният партньор във властта Волен Сидеров намекна, че тя трябва да си отиде.

Той отправи критики към работата й и я нарече млад човек, който изпуска геополитически тенденции.

Сидеров обяви, че пактът за миграция на ООН е опасен като т.нар. Истанбулска конвенция и не трябва да има завой по отношение на решението на коалиционния съвет да не го подкрепя. Критиките на Сидеров бяха в отговор на въпрос кои министри според него може да бъдат сменени, след като Борисов обяви бъдещи рокади. „Бих насочил моя поглед към външната министърка Захариева“, каза лидерът на „Атака“.

Той посрещна остро думите на Борисов, че оставката на Валери Симеонов не стои на дневен ред. „Една оставка на вицепремиер не би могла да бъде фатална за управлението. Имаме си програма“, каза лидерът на „Атака“.

Попитан дали малката коалиция „Обединени патриоти“ ще се събира, за да реши за оставката на Симеонов, както поиска Борисов, лидерът на „Атака“ отговори: „Аз този въпрос за себе си съм го решил. Питайте Каракачанов, Борисов и най-вече Цветан Цветанов, защото там има една връзка – не топла, а гореща направо“, но не уточни какво има предвид.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG Политика

Може ли най-бързо топящата се страна да се промени

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Бойко Борисов

Николас Кауфман, „Интелинюз“

Преди малко повече от десетилетие България се присъедини към Европейския съюз с надежди за по-добро бъдеще. Хората излязоха да празнуват по улиците в деня на присъединяването, мечтаейки за една модерна и прогресивна страна, която да загърби комунистическото си минало. Реалността обаче се оказа твърде различна. България не се справи с изчистването на петната от Съветското управление. Корупцията и непрозрачността причиниха големи разделения, а мафиотският елит запълва празнината, останала след Москва. Страната е трудно място за правене на бизнес и опасно за политическите дисиденти. Но сега България достига повратна точка.

Новината за убийството на журналист, макар че престъплението изглежда не е свързано с нейната работа и че извършителят е бил под влиянието на алкохол и наркотици, обиколи световните медии и повдигна проблема за свободата на словото в България. Междувременно драстичното изтичане на чужд капитал от страната предвещава икономически хаос, а популистите демагози яростно се борят за властта. Ако България не се прочисти, мечтите на нейните граждани за Европейския съюз може да бъдат разбити.

Икономическите цифри вече показват една лоша картина. България е най-бедният член на ЕС – тя има най-ниската средна заплата в ЕС (575 евро на месец), най-ниската минимална заплата (260 евро на месец) и най-ниската средна пенсия (190 евро на месец). В резултат на това повече от 40% от българите са поставени в риск от бедност и социално изключване – това са проблемите, които членството в ЕС трябваше да разреши. Проблемът не е, че в България няма пари. Просто голяма част от тях се държат от малка група влиятелни бизнесмени с връзки в подземния свят. Тази разнообразна група от хора включва такива като най-богатия човек в държавата – Черепа-Васил Божков – предполагаем мафиотски бос, който е замесен в измами, изнудване, заплашване и пране на пари, както и хотелиерският магнат Ветко Арабаджиев, за когото наскоро издадоха европейска заповед за арест заради укриване на данъци и пране на пари, след като полицията иззе 5 милиона евро в брой от негова недвижима собственост.

Васил Божков-Черепа

Този посткомунистически елит е създал свят, в който подкупите често са част от всеки публичен търг за всеки голям проект, в който компании биват превземани от мафиоти без никакви санкции, а хора биват разстрелвани на улицата при дребни корпоративни спорове. Нещо повече, новата банда босове отказва да сподели своето незаконно придобито богатство. Тези хора печелят осем пъти повече от обикновените хора.

Международни организации като „Прозрачност без граници“, която наскоро обяви България за най-корумпираната държава в ЕС, отдавна са заклеймили порочните практики в страната. Но вместо да предприеме действия, българското правителство си е създало навика да не обръща внимание на корупцията – а дори и самото то може да е част от проблема.

Министър-председателят Бойко Борисов показа апатията на правителството по-рано тази година, когато нагло попита Европейския парламент: „Ако има такава корупция, как ще сме все първи на избори?“ Борисов, който се е изкачил до властта, започвайки като бодигард на починалия комунистически лидер Тодор Живков и българския цар и впоследствие министър-председател Симеон Сакскобургготски, от години е обвиняван, че има връзки с мафията. Изтекли документи на разузнавателни служби през 2006 година разкриха, че той е бил замесен в „сериозна криминална дейност“ и има тесни връзки с Москва. Един журналист дори го описа като „българския Ал Капоне“. За да изкажете подобно мнение в България, се иска доста смелост.

Кариерата му започва като охранител на Тодор Живков

Анализаторите често обвиняват Борисов, който управлява почти непрекъснато вече девет години, че де факто ръководи една автокрация, в която критиците на властта биват задържани при съмнителни доводи. Ако съдиите отказват да се съобразяват, те биват подложени на репресивен съдебен режим, който на практика не е променян от съветско време. Също така всеки репортер, който говори тези истини, рискува да бъде тормозен. В момента България е на най-ниско ниво сред държавите членки на ЕС по свобода на медиите. Този микс от репресия и стагнация е произвел най-бързо изчезващата нация в света, в която хиляди от най-интелигентните и способни българи я напускат. За 15 години повече от един милион от 8-милионното население на България са емигрирали. Въпреки че някои от тях може да се върнат, след като приключат образованието си в чужбина, това хронично обезлюдяване в комбинация с огромното укриване на данъци изцежда държавната хазна и поддържа бедността, заради която толкова много хора емигрират. За капак и чуждите инвеститори се отказват от България. Членството в ЕС трябваше да покаже, че България е отворена за бизнес, но чуждите инвестиции рязко намаляха, вместо да се увеличат оттогава. Сега този процес се превръща в истинско бедствие – нови данни от Българската народна банка показват, че преките чуждестранни инвестиции са паднали с цели 71% през първите осем месеца на 2018 г. Странното желание на правителството да се заяжда със западните мултинационални корпорации само ускорява този процес.

Вместо да се опита да предотврати това, правителството на Борисов се затваря още повече, изразявайки подкрепа към крайнодесния унгарски премиер Виктор Орбан в неговата съпротива срещу Брюксел. Тази стратегия даде тласък на българските екстремисти и ултранационалисти, но позволи на Борисов да задържи поста си. Като се вземат предвид икономическите и политическите сътресения в страната обаче, министър-председателят скоро може да потъне в своята автократска каша.

Борисов вече преживя три вота на недоверие тази година, но заради тези проблеми в България и изчезващите чужди инвестиции да не прави нищо вече не е опция. Ако не друго, то поне министър-председателят знае как да оцелява. Вероятно най-доброто, на което държавата може да се надява, е той да вземе решение да спаси собствената си кожа и така да облекчи проблемите на България.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА