Американският посланик Джеймс Уорлик пристигна в България предварително научил на доста прилично ниво български език. Това му помага в комуникациите, а и в пиара - вече участва в епизод от "Стъклен дом"

Характерно за всички американски дипломати по света е, че отиват в съответните държави, научили местния език на едно добро ниво. В Държавния департамент това е неписана практика. Там има дипломати, които знаят толкова екзотични езици, в колкото екзотични държави са представлявали интересите на САЩ. За разлика от тях мнозина български дипломати поемат мисии в чужбина, без да имат и най-малка представа от езика на страната, където ще работят.

В училището за изучаване на чужди езици ICA Language Services нашенки обучават американски дипломати на родния ни език. Занимателното в случая е, че българските преподавателки във въпросното училище решили да включат в езиковата програма като средство на обучение нашият „Стъклен дом", също „Столични в повече", както и „Под прикритие."

„Българският език е доста труден

за американците, коментират учителките, а срокът от 10 месеца за постигане на нужното езиково ниво 3 - доста кратък. За по-малко от година американските дипломати трябва да могат да разбират речта ни, да говорят и пишат като нас и да научат достатъчно за историята, културата и обичаите ни, за да не откачат, като пристигнат на летище София или по-скоро като излязат от него." Най-доброто средство за целта е да се доближат колкото се може повече до българския и до българското, т.е да бъдат потопени в една въображаема (по липсата на реална) среда до ежедневието на българина, до неговите взаимоотношения с приятели и врагове, с институции и закони, с лъжи и истини. Гледането на български програми, шоута, филми и сериали е безценно помагало в обучението на тези ученици. Един от най-ефективните начини за изучаването на чужд език е използването на материали, които предизвикват интереса на учениците, а новите български сериали, изпълнени с напрежение и непредвидими развръзки, съвсем естествено възбуждат такъв интерес. „Доскоро ние

бяхме сериозно ограничени

в гледането на съвременни филми и сериали", признават учителките на американските дипломати.
„Първият светъл лъч беше „Стъклен дом". Започнахме със сериала, в който участва американският посланик у нас Джеймс Уорлик. Да видят шефа си в български сериал безспорно беше мотивация и безплатна реклама за нашите ученици. Мотивацията е един от основните фактори при изучаване на езика, а неговият български е доста добър. Поради възникналия интерес започнахме да гледаме фрагменти от сериала в часовете и да обсъждаме сюжета, героите и събитията. Учениците се запалиха дотам, че продължиха сами да следят сериала вкъщи, а някои се абонираха за NetarraTV. После излезе „Столичани в Повече" и започнахме да им даваме домашни, свързани със сериала. Имаше и смешни моменти. Например трябваше да гледат първия епизод и да разберат имената на всички герои. Тази задача има за цел да развие езиковите способности на учениците при слушане с разбиране, а също така да ги запознае с популярни български имена, които, разбира се, са доста различни от американските. Един от учениците беше решил, че името на булката (Йовка) в сериала е Спасйовка, тъй като на сцената с венчаването в църквата отецът казва: „Спас и Йовка." Друг ученик оприличи свадата между Лютови и Чеканови на враждата между родовете Монтеки и Капулети от Шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета".

Благодарни сме на bTV и БНТ

за създаването на тези сериали. Езикът ни е труден за американците, но когато имат интерес да разберат какво се случва във всеки епизод, е по-лесно да научат нови думи, да се въоръжат с търпение и ентусиазъм да продължат. Много от тях са често на ръба на отчаянието, тъй като изискванията са високи, а времето - малко. С радост наблюдаваме как те се вълнуват от предстоящите епизоди. Повечето от тях изгледаха целите три сезона на „Стъклен дом" и споделят, че с нетърпение очакват да видят какво ще стане с Камен и Боряна наесен, когато вече ще могат да ги гледат по БТВ в България.

„Един от начините да им помогнем при четенето с разбиране е да им даваме статии от български вестници", споделя дългогодишна учителка по български език в ICA. „ Редовно използваме и БГ Voice не само като източник на актуална информация за българските проблеми в САЩ и у нас, но и като езиково помагало. Макар че някои от статиите са трудни за учениците, те харесват и оценяват вестника като автентичен езиков материал, тъй като той отразява както водещите световни новини, така и проблемите на емигрантската българска общност в Америка. Американските дипломати се интересуват от всичко случващо се в собствената им държава не по-малко, отколкото от събитията зад граница."

Освен към българските сериали учениците дипломати не са безпристрастни и към новите български филми. „Всъщност тази година започнахме езиковото обучение с „Мисия Лондон", разказва друг преподавател по български език във въпросното училище. „Филмът беше абсолютен фаворит сред учениците в началния етап на обучение може би поради факта, че

диалогът се води предимно на английски."

Това обаче няма особено значение в този стадий на учебния процес, тъй като по-важно е те да се запознаят с нравите в нашата държава и разликата в културите между България и западния свят, а едва ли има по-добра екранизация в това отношение от времето на „Бай Ганьо". „Стъклен дом" показва една малко по-нереална българска действителност, но пък реално пресъздава еуфорията около българските молове, които напоследък никнат като гъби у нас. От гледна точка на езика в него има много младежки жаргон и по-лесно разбираеми диалози. „Столичани в повече" пък предизвиква чуждестранните ученици с разговорния български език, диалектни и идиоматични фрази. А „Под прикритие" е естествено най-труден за разбиране с присъщия си жаргон, нецензурни изрази и динамични словесни двубои.

Създаването на съвременни български игрални филми и сериали след

дългогодишен застой в българската кинематография

се оценява и приема с ентусиазъм от всички българи в страната и чужбина, жадни за българско кино. Филми като „Мисия Лондон", „Дзифт", „Love.Net" и нашумелите нови сериали неминуемо доказват, че този вид изкуство най-после се събуди от летаргията на миналото десетилетие. Факт е, че те радват не само нас, българските зрители, но и американците, които са имали достъп до тях, а и защо не? Не е ли време вече да започнем да продаваме нашите сериали, вместо да се продаваме за турските? Включването им в езиковата програма на американски дипломати може не само да послужи за пример в сферата на чуждоезиковото обучение, но и да напомни, че България продължава да ражда таланти и че напук на кризата и нашите родни проблеми все още има с какво да се гордеем. Както се пееше в онази песен на Михаил Белчев „Не остарявай любов", нека все тъй да гризем на надеждата острия залък, на онази надежда, че любовта към нашето кино далеч не е остаряла.