Елена Чамуркова

Невероятен ентусиаст, перфекционист, изповядващ принципа, че с каквото се захване, трябва да го довърши докрай, е хореографката на един от най-успешните български танцови състави - детския „Северняче" от село Поликраище. 41-годишната Анелия Пенчева обаче не е хореограф по професия, въпреки че самата тя е танцувала като момиче, тренирала е и гимнастика. Ани всъщност от 20 години е служител в НАП в старата столица Велико Търново, тъй като е магистър по икономика, а преди няколко години завършва и режисура в София. Да прави филми обаче младата жена изобщо няма време, но все пак заснема и монтира сама видео от всички участници на камерния й състав, а едно такова видео дори е излъчвано по телевизията. Иначе за забавление на своите питомци - порасналите вече танцьори, Анелия Пенчева понякога сама изработва анимационни филмчета.

С хореографията се захванала съвсем случайно - през далечната 2004 г. тогавашният ръководител на ансамбъл „Гусларче" Петър Ризов й направил предложение да поеме няколко деца от село Поликраище - по това време съответно на 4, 5 и 6 години, а сега вече между 15- и 18-годишни. В началото Ани имала резерви към подобно нещо, но се съгласила дори без заплащане и даже водила малкия си син Вилиян с нея на репетиции. В себе си и в децата обаче повярвала много скоро - след една тяхна изява в центъра на Горна Оряховица тогавашният директор на всички читалища в България заявил, че „Северняче" трябва задължително да участва на фестивал в столицата и дори осигурил автобус и средства.

Оттогава вече 13 години момичетата и момчетата от горнооряховското село са обиколили цяла България и цяла Европа по турнета, от които имат близо 20 златни и сребърни медали. Наскоро децата се завърнаха от участие в Китай, където обрали овациите. Впрочем за Китай Анелия Пенчева направила оригинална 45-минутна програма, а местните хора толкова харесали осемте българчета, че всяко тяхно участие било съпровождано с охрана и полиция заради опасността публиката да ги задуши в прегръдките си.

„Няма да крия, че е доста трудно да финансираме многобройните си участия в чужбина, а аз освен хореограф съм още педагог - без да съм завършила педагогика, измислям сама танците, намирам музиканти да ми запишат в професионално студио музиката, снимам, ръководя състава и въобще съм един пенкилер", смее се Ани, която е и голям приятел с танцьорите. Освен сина й в основната група влизат още Мартин, Синан, от време на време Николай, както и Ан-Мари, Станислава и Ева. Едно от момчетата пък преди време тренирало футбол, таекуондо и какво ли още не, но се отказало от всичко освен от танците. Преди години, когато децата вече били обиколили цяла България, едно от тях й казало: „Госпожо, хайде да ни водите на турнета в Европа." Тогава Анелия решила, че няма да се моли за средства на спонсори и няколко години поред децата й си изкарвали сами пари като коледарчета по Нова година. Със средствата трупата обиколила Унгария, Испания, Италия, Чехия, Франция, Черна гора, а за последното участие в Китай горнооряховското кметство отпуснало 3,000 лв. на „Северняче".

„Иначе ползваме костюмите на „Сидер войвода". Събираме и помежду си средства и така успяваме да пътуваме. Играли сме къде ли не, но ни е най-забавно, като не сме на сцена, а танцуваме за собствено удоволствие. Правили сме го на връх Мусала, по магистралите на Европа, когато спираме за почивка, и дори на Великата китайска стена", разказва хореографката, която всъщност никога не е учила професионално хореография. Затова пък има зад гърба си около 15 самостоятелни танца. Репертоарът на „Северняче" е богат, от всички етнографски области на страната, може би само без Родопския край. Анелия залага на сложните комбинации, които държи по време на репетиция да бъдат повторени десет пъти без грешка, което е около две минути време. След това в трупата са разрешени всякакви игри и забавления, които винаги са много шумни.

„Не знам как да мотивирам децата, но знам, че и те, и аз не можем без танца. Много пъти ми е идвало да се откажа, но си казвам - още и още. Преди години, когато бяха по-малки и много палави, съм викала родители на репетиции, за да ми помагат с дисциплината. Даже един татко не на шега ми каза, че и цял БТР да дойде, не би могъл да се справи, но аз намирам баланс между строгостта и това да говоря на езика на децата", казва Анелия. И разказва през смях как преди време „севернячета" чупят буквално сцената, на която представят тракийски танц в Париж. Тя се уплашила и помислила, че ще трябва сами да платят щетите, но организаторите поправили сцената, а преди това ги изпратили с аплодисменти и с поредната награда.

„Най-удовлетворена съм не от медалите, а от това да видя, че децата играят със сърце и душа. А най-скъп ми е златният медал от Националния детско-юношески конкурс „Орфеева дарба". Защото тогава едно от децата си беше счупило ръката и се наложи да играем с три вместо с четири двойки. Благодарна съм на журито, защото оцениха качеството, а не масовостта", казва Ани и вече мисли за следващия танц.