Ирина Гигова
Ролите на мъжкар с нежна душа му отиват. Такъв е и в новия филм „Воевода" на Зорница-София, за който BG VOICE разказа в миналия си брой. Актьорът от Народния театър Валери Йорданов обаче предпочита да определя героите си просто като хора със своите достойнства и недостатъци, на които той дава част от себе си и те също го белязват. Образът на байрактаря на Румена воевода от лентата оставя доста белези по него - в буквален и преносен смисъл. Когато режисьорката решава да се впусне в състезанието за главната роля, като неин кастинг партньор Валери излиза от двубоя целият в синини. При първата любовна сцена пък двамата се контузват взаимно - Йорданов получава аркада и сериозно наранява ръката си. Но той си обича раните: те са знак, че и в професията живее екстремно, а не играе симулативно. Не мечтае за определен тип роли: казва, че най-важното е историята да го „хване" и като я прочете за пръв път - да намери смисъл. Както в случая с „Воевода".
Роден на 22 февруари 1974 г. в София, през 1996 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов, проф. Илия Добрев и доц. Ивайло Христов. В трупата на Народния театър „Иван Вазов" е от 2004 г., като в момента участва в спектаклите „Хъшове", „Дон Жуан", „С любовта шега не бива", „Солунските съзаклятници", „На ръба", „Ничия земя" и др. Печели „Аскеер 2005" за водеща мъжка роля с образа на Бръчков от „Хъшове", както и наградата „Иван Димов" за млад актьор. Има и „Аскеер" за поддържаща роля за превъплъщението си в постановката на Ивайло Христов „Заешка дупка" в Театър 199. Снимал се е във филмите „Откраднати очи", „Емигранти", „Хайка за вълци", „Сомбреро блус", „Омбре", „Раци", „Приятелите ме наричат Чичо" и т.н. Сценарист и сърежисьор е на филма „Кецове", получил Специалната награда на журито на Кинофестивала в Москва (2011).
Валери, като „вътрешен човек" как оценявате по скалата от 1 до 10 новия филм, в който участвате, по отношение на трудност и интензивност на работния процес? След първата прожекция споделихте, че досега не сте се забърквали в нещо подобно...
- Не мога да го оценя по скала, но това, което мога да кажа със сигурност, е, че на българските актьори много ни липсва правенето на хубави исторически филми. Ако се замислите, реално през последните 20 и повече години сигурно има един или два исторически филма, които за мен не са пример за добро кино. Някои наши съседски и други страни измислят историята си в момента, строят паметници за милиони, готови са на всичко, за да я изкарат по-богата, по-силна, по-героична, по-велика. А ние имаме автентични сюжети, с които можем да заринем филмовите компании по света, обаче не правим нищо и оставяме те да бъдат забравени, вместо да ги предадем на децата си, за да ги помнят. Иначе като трудност всеки филм си има своята специфика. Този просто беше огромна съвкупност от физическо и психическо натоварване, затова за мен беше толкова интересен и се забавлявах наистина - аз обичам такива натоварвания.
Навярно е имало доста инфарктни моменти по време на подготовката за продукцията и на самите снимки?
- Аз съм човек, който живее доста екстремно и трудно се плаши, обаче наистина имаше опасни ситуации, контузии. Но това се забравя, когато накрая резултатът е добър, а според мене резултатът тук е чудесен. Ние имахме абсолютно казармено обучение, за да попием огромната информация за епохата. Ездата беше два месеца; стреляхме и с лъкове, въпреки че във филма няма; учихме да се фехтуваме с каракулаци (старинни дълги ножове), които са съвсем необичайни като начин на боравене. Всичко това толкова те обогатява и физически, и душевно, че в един момент ти разбираш, че тоя XXI век доста неща е задушил в теб. Но ти ги носиш в себе си. И е хубаво да поддържаш форма, за да не забравяш, че си потомък на народ, който е яздил коне, стрелял е с лък, бил е свободолюбив и другите са изпитвали респект към него.
Мащабните исторически платна като че ли бяха „специалитет" на нашето кино в близкото минало. Защо сега се появяват по-рядко от бяла лястовица?
- Ако някой си мисли, че подобна продукция може да се направи без пари или с малко пари - няма как да стане. За да възпроизведеш епохата със съответните костюми, оръжия, сложни каскади, бойни сцени и т.н., трябва да разполагаш с някакъв ресурс. В момента се опитваме да се самозаблуждаваме, че можем да правим кино с жълти стотинки и това, мисля, е „спуснато" някъде отгоре. Казват: вие можете да се справите и така. Е, няма такова нещо. Съседна Румъния снима по двайсет и повече филма в годината, което носи много дивиденти, много чужди компании отиват да снимат там - това са пари, които влизат в държавата. В България се правят два-три филма на две години и няколко сериала. Но най-важното е да не забравяме кои сме, откъде идваме и какво искаме да разкажем. Всичко останало би трябвало да може да се финансира или от държавата, или да се уреди със закон за меценатството. Убеден съм, че на зрителя му е писнало да гледа блудкави западни истории на екрана. Той иска да се припознае в нещо свое. Казах преди време и в едно друго интервю: ние с дъщеря ми гледаме стари български филми и тя много ги харесва. Веднъж детето ме попита: „Тате, защо тогава са се правели такива хубави филми, а сега се правят само някакви филми като че ли не за нас?" Нищо не можах да й отговоря...
Има ли българинът историческа памет, цени ли героите си? За вас е сигурно - вие сте „хъш" и всеки участник в този съдбовен спектакъл е наясно с понятия като патриотизъм и отечество, но как стоят нещата за редовия средностатистически човек?
- Не съм сигурен дали я има тази памет, защото българинът живее много трудно в момента... Толкова е трудно да премине по всичките перипетии на живота, който ни заобикаля, че едва ли му е до това да седне да отвори учебник по история или стар роман. Но това е нещо, което задължително трябва да се пробужда отново, най-вече у децата. Защото толкова малко неща са ни останали, с които да се гордеем, че трябва задължително да ги покажем.
Вие от хората, които искат да водят бащина дружина ли сте, или предпочитате да сте част от четата, бурмичка в големия механизъм?
- Аз съм изпълнител и както мои приятели казват - боец. Ако има нещо да се свърши, дори да е трудно - ще направя всичко възможно. Но аз да командвам хората - не мога, такава е и ролята на моя герой във филма. Той е вторият в четата. Той е човекът изпълнител. Ако трябва да се провежда битка, я провежда. Ако трябва да се вземе отношение, го взема, но ако трябва да се командва - той не командва.
Все пак сте снимали свой филм, което означава, че сте ръководили екип. Подготвяте ли нов режисьорски проект?
- Аз вече съм го подготвил, но отново съм в ялова ситуация „по български". Спечелих субсидия от Националния филмов център с мой проект още преди 3 години. След като завърших дебютната си лента „Кецове", написах сценария „Шекспир като улично куче", който беше селектиран измежду 187 сценария от цяла Европа в ScripTeast - международна програма за сценарно писане, и беше представен в Берлин и Кан, където французите искаха да го купят, за да го заснемат. Моите продуценти братя Чучкови обаче не го дадоха, казаха: благодарим, за нас е комплимент, но искаме ние да си го направим. А тази сесия беше блокирана със съдебни дела и продължаваме да седим в стойка партер. Навремето „Кецове" ми отне 8 години, затова си казах: дано вторият ми филм да стане по-бързо. Написах сценария през 2011 г., спечелих субсидия през 2014-а, сега сме 2017-а и още чакам някой да каже: хайде, вече може да започнете снимки. Този процес плюс монтажа ще глътнат още две години, така че „Шекспир като улично куче" може да прехвърли осемте години и да стигне 9...
Но поне като актьор не можете да се оплачете - в момента сякаш сте сред най-търсените и оборотни лица в театъра, киното, телевизията. С какво според вас излъчването ви, начинът ви на мислене са съзвучни с настроенията на днешния ден?
- Да ви кажа, въобще не съм от най-търсените и най-оборотните. Даже мога да се похваля, че станах много добър готвач - стоя си вкъщи и готвя. Моментът обаче е такъв, че сериали, снимани преди, се завъртяха сега и нещата почти съвпаднаха с излизането на филма „Воевода". Но въпросът е хубав и може да го оставите - дано някой се сети да ме извика...
Ако разполагахте с машина на времето, в коя епоха бихте искали да се пренесете?
- Може би във времето на Дивия запад. Или в това на викингите - мисля, че то е било доста сурово и животът тогава е бил достатъчно кратък, за да бъде интересен.
