Открийте ни и в

BG фолклор

Валя Балканска записва космическата си песен в класна стая

публикувано

на

Певицата по времето, когато е направила записа на песента

Петя Гайдарова

Знаменитата ни певица Валя Балканска беше сред хората, които откриха паметника „Златоград и Космосът“, посветен на летящата между звездите песен „Излел е Делю хайдутин“. Така за пръв път песен се сдоби с паметник. От тази седмица тя е увековечена на скала. Монументът бе открит на празника на Златоград по случай 240 години от рождението на войводата легенда и 40 години от изпращането на песента за него в Космоса. Автор на футуристичната „пееща“ скала също е родопчанин – младият скулптор Ангел Каравланов. „Едно момиче сега изпя песента и се върнах на нейните години, когато я записахме, бях толкова млада като нея тогава. Дано да лети векове тази песен и да има безкраен живот, да се знае, че има българи.“ Това каза при откриването на паметника в Златоград Валя Балканска. Нейната съдба и шансът й да стане световноизвестна с тази песен са като сюжет на приказка.

Валя Балканска е родена в родопската махала Лъгът, която е на границата с Гърция и има 7 къщи. Всеки ден като малка ходила по горска пътека до съседното село на училище. Израства с още 4 сестри и братя. Сега тя се радва на световна слава, на семействата на трите си деца – Веска, Асен и София, на много внуци и правнуци. Кариерата й обаче не тръгва толкова блестящо. Започва от ансамбъл „Родопа“, на който в продължение на 50 години е солистка и се изгражда като професионална изпълнителка на народни песни. В кариерата си има над 20 златни медала и десетки международни награди. Носител е на орден „Стара планина“, на държавната „Св. Паисий Хилендарски“, има звездна плоча в българската Алея на славата. Сред титлите е и тази, че е почетен гражданин на родното място на легендарния поборник Делю – Златоград. До тази слава стига ненадейно.

Текстът на песента за златоградския войвода е записан най-напред през 1894 г. от родопския изследовател Стою Шишков с 49 стиха. За  пръв път тя е нотирана от Васил Стоин през 1930 г. В ефир е записана през 1954 г. в изпълнение на златоградския адвокат Методи Бозов. Същата година проф. Николай Кауфман я нотира повторно. Песента е изпълнявана и от Надежда Хвойнева и други известни певици. Прочутото изпълнение обаче е на Валя Балканска и е направено в най-обикновена класна стая преди 49 години от фолклориста и учен Мартин Кьонинг, който дошъл със звукорежисьор. „Нямаше подходящи зали, но звукорежисьорът направи чудо в тази класна стая“, споделя Кьонинг при посещението си в Смолян през 2011 г.

Той пристига в България за пръв път през 1965 г. на фолклорен събор в Копривщица. Тогава чува песента в изпълнение на 24-годишната Валя Балканска. Следващите години се връща в България с екип и техника от САЩ и пътува из цялата страна да прави записи на песни и танци. Тогава поискал от държавата да запише също автентична народна музика от български села. „Целта бе да запишем песни за американската аудитория, но поставихме условия ние да решим кои“, разказва Кьонинг. Когато чул Валя, бил запленен от уникалното й излъчване и глас. След това му предлагали други певици – известни и с титли, ала чужденецът настоява за неизвестната родопска певица и през 1968 г. идва в Смолян.

„Записа направихме в обикновена класна стая. Тъй като гласът на Валя беше много силен, тя пееше в единия край на стаята, а гайдарите свиреха в другия. „Излел е Делю хайдутин“ я изпя само един път, без репетиции, и това е записът“, разказва Кьонинг. Като гайдари на записите той посочва бай Стефан и бай Лазар. По-късно в САЩ музикална компания „Електра“ издава две песни на Валя Балканска. През 1975 г. фолклористът Алън Номакс иска съгласието му да се включи записън на „Излел е Делю хайдутин“ в селекцията за совалката „Вояджър“. Родопската песен печели място на златния диск, летящ на „Вояджър 1 и 2″ сред хиляди записи от целия свят.

„Проектът „Вояджър“ предвиждаше запис на звуци от Земята, като „Здравейте“ на 50 езика, падаща капка вода например, азбуките на всички народи… Идеята бе подбор на звуци, с които хуманоиди някъде във Вселената да могат да придобият представа кои сме ние. А приносът и наследството, което Валя остави за този проект, е гигантски“,  признава Кьонинг в Смолян. 60,000 години българската песен ще броди с гласа на Валя из Космоса, търсейки хуманоиди, способни да разчетат посланието от планетата Земя.

Валя Балканска става известна в Родината си обаче чак през март 1984 г., когато по телевизията тече предаването „Космос“ на Карл Сейгън. Американският професор по астрономия и физика разказва за космическите кораби на бъдещето, а за фон звучи непопулярната все още родопска песен „Излел е Делю хайдутин“. И започват да се препитват в музикалните среди кой изпълнява песента, разказва смолянският писател Светозар Казанджиев, който е автор на книгата за Валя Балканска.

Оттогава песента й звучи стотици хиляди пъти от всякакви сцени у нас и по всички континенти. Тя беше използвана преди няколко години и в документален филм за Афганистан. Негов автор е Себастиян Юнгер, автор на книгата „Перфектната буря“, по която беше сниман и филм с участието на Джордж Клуни. Обстановката в Афганистан на един от трейлърите на филма „Рестрепо“ на Юнгер и фотографа Тим Хедърингтън, които прекарват една година с взвод войници в Афганистан, се озвучава с „Излел е Дельо хайдутин“. Филмът се разпространява от „Нешънъл джиографик“ и получава най-голямата награда на международния фестивал на независимото кино „Сънданс“.

Делю хайдутин е родом от Златоградско. Наскоро професор Овчаров посочи къде е била къщата му с помощта на краеведа Величко Пачилов. Тази година бе открит и музей на Делю хайдутин и хайдутството в Златоград. Легендата гласи, че в периода на най-жестокото насилствено помохамеданчване на родопчани в края на XVII век той е защитавал християните. Тогава се влюбил в българомохамеданката Гюлсюме. Тя била измъчвана от турците, ала не го предала и го предупредила, че го издирват.

Обезсмъртеният текст

Сред многото текстове най-популярен е този:

Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин енкесаджие,

с Думбовци и с Караджовци.

Зарочал Дельо, пурочал

даридерскимнем аене, 

аене кабадайлие:

В селоно имам две лели,

да ми ги не потурчите,

да ми ги ни почорните,

чи га си слезам в селоно,

мночко щат майки да плакнат,

по-мночко млади невести.

 

Валя и Мартин Кьонинг в Смолян

Излел е Делю хайдутин“ се сдоби със свой паметник в Златоград

 

1 Коментар

  1. agen sbobet 888

    април 3, 2020 at 8:19 pm

    I just couldn’t depart your web site before suggesting that I extremely enjoyed the usual info a person provide to your visitors? Is going to be again steadily to check out new posts

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

BG фолклор

Разградчанка и врачанин с българска сватба по народен обичай насред Вашингтон (СНИМКИ)

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Екип 7

Разградчанката Деница Иванова, за която ви разказахме, че обучава дипломати на български език, вдигна сватба по народен обичай насред Вашингтон, съобщи „Екип 7“. Булката е дъщеря на Бойка Попова – съосновател на българското училище в американската столица „Христо Ботев – Академи“.

Младоженецът също е българин. Веселин Маринов произхожда от семейство от Враца.

Двамата се запознават случайно на сватба на приятели в София и любовта от пръв поглед ги събира завинаги, но както всяко начало, така и тяхното е трудно. Веско е в България, а Деница живее и работи във Вашингтон. Младите обаче успяват да преодолеят трудностите, затвърждавайки максимата, че за любовта граници няма, и днес вече са семейство, пише „Екип 7“. Статията тук>>>

В края на лятото Деница и Веселин сключват граждански брак, а преди няколко седмици решават да отпразнуват сватбата си и съгласно старите български традиции.

Пременени в народни носии двамата дават пример за това как българщината може да бъде съхранена, а традициите – продължени, дори и в странство.

Всички роднини и гости на младото семейство обличат сценичните одежди и стават част от фолклорния им спектакъл насред Вашингтон. А в ролята на попа за венчавката влиза бившият ръководител на Капански ансамбъл – Разград Румян Занев, който от няколко години също живее и твори в столицата на САЩ. Именно той е авторът на сценария и хореографията на сватбата на Деница и Веселин, в която се редуват кръшни хора и ръченици с обреди от Северняшката фолклорна област – капански обичай с прибулване с червен воал, наричане за здраве и любов, бръснене на младоженеца, откупване на булката, поднасяне на дарове на кръстника, захранване с питка с мед и шарена сол и възстановка на свещен брак, ознаменуван с камбанен звън.

сн. Екип 7

сн. Екип 7

Деница Маринова преподава родния си език на американски дипломати в център за култура и езици, който е контрактор на американското правителство. Курсовете, които води, продължават по десет месеца, а обучението е индивидуално, по шест часа всеки ден.

Българка от Вашингтон учи US дипломати на български

Част от образователната програма са посещения на български концерти и събори във Вашингтон, където дипломатите могат да чуят повече диалекти, да се запознаят с българската общност и да създадат контакти.

Тези си ангажименти разградчанката съчетава успешно и с учителската си работа в „Христо Ботев Академи “, където преподава български като чужд език на смесен клас.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG фолклор

Кампания иска да запечата фолклорното наследство на България в „Смитсониян“

публикувано

на

Виж цялата статия

Българо-американска инициатива набира средства за запечатване на българското фолклорно наследство в музея „Смитсониян“ във Вашингтон. Парите ще бъдат използвани, за да добавят труда на известния балкански етнограф Мартин Кьонинг към постоянната колекцията на музея.

Проектът носи името Sound Portraits from Bulgaria: A Journey to a Vanished World и включва комплект от 2 CD диска с български фолклор (37 песни), както и малка книга с твърди корици, преведена на английски и български, със снимки на различни български музиканти и танцьори, с които е работил Кьонинг през годините.

Той започва приключението си да изследва балканския фолклор едва на 19 години, но се влюбва в България и тя става негова муза и

вдъхновение още след първото му посещение

На българската публика Кьонинг е известен като човека, отговорен за включването на песента „Излел е Дельо хайдутин“ в златния диск, изпратен в Космоса.
При последното си турне в САЩ Валя Балканска получи копие на този златен диск след концерта си в библиотеката на Конгреса в американската столица.

Мартин Кьонинг и Валя Балканска

„Ние сме изключително мотивирани да помогнем на Мартин Кьонинг да постави последната тухла от дългогодишната си работа да промотира българската култура и наследство“, казва Боб Юинг.
„Мисля, че е много важно, че музеят „Смитсониян“ и Кьонинг си сътрудничат в тази задача да опазят тази автентична музика в момент, в който тя е застрашена от изчезване.“

Изложба с 65 от историческите фотографии, направени от Кьонинг, заедно с два документални филма за българската народна музика ще бъдат представени в Националната художествена галерия в София през септември.
„За мен този проект е исторически момент за българския фолклор и запазване на огромния труд на Мартин Кьонинг“, казва Елка Русков от българския културен център в Сиатъл, която е сред организаторите на кампанията.

От ляво на дясно Елка Русков, Валя Балканска, Мартин Кьонинг и Петър

Най-малко 100-тина бройки от това луксозно издание на дисковете и книгата на Кьонинг ще бъдат дарени на български институции, библиотеки и музеи в Родината.
До момента кампанията е събрала над 8 хиляди долара. Тя ще продължи до края на май.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG фолклор

Американска преподавателка ще издаде книга за българските звънци и камбани

публикувано

на

Виж цялата статия

Звънци/чанове

Звънците и камбаните са изключително важни символи и метафори в българката култура и история. Освен това те са показател за това, че възприемаме света не само визуално, но и чрез различните звуци около нас. Това са някои от основните изводи в ново изследване на професор от Илинойския универсисет в Ърбана-Шампейн, продължило 10 години. Проф. Дона Бюкянън е провела изследването сама, като е пътувала до България много често. „Обикновено пристигах в София и това ми беше изходната точка, като оттам посещавах различни места из цяла България, най-вече в югозападната част и по-малко в северозападната“, каза специално за BG VOICE преподавателката. „Разбира се, имам много приятели в България, които много ми помогнаха, но това в никакъв случай не е съвместен проект“, допълни тя. Нейните етнографски наблюдения потвърждават, че българите са гостоприемна нация, репутация, която имаме навсякъде по света. Проф. Бюкянън сподели, че за нея е било удоволствие и огромна чест да работи в България. Научила е български и го говори перфектно, нещо, което показва нейният нестихващ интерес към страната ни. Тя разказа още, че се влюбила в българския фолклор и музика, когато била едва на 20 години. Била силно пленена от нашите народни оркестри, а също и от звука на нашия кавал.

Звънците и камбаните са толкова важни за нас, защото могат да се открият навсякъде, казва преподавателката – в кукерските ни обичаи, във фермерските ни практики (звънците са били и все още се окачват около врата на добитъка в двора), в религиозните ни вярвания с използването на църковните камбани и звънци, в монументите ни и други. Интересното е, че употребата на звънците в обичаите за прогонване на злото (кукери или сурваки) е била родово определена, т.е. в най-ранните години от българската история чак до XX век жените не са били допускани в тях. Това донякъде отразява патриархалния дух на нашата нация, в която мъжете имат по-голям авторитет от нежния пол. Едновременно с това изключването на жените от кукерството отразява и обществения строй допреди демократичните промени, когато жените са били ограничени в развитието си на пазара на труда и са имали по-ниско заплащане и по-ниски длъжности. През последните години обаче на тези маскарадни празници се забелязват все повече жени със страшни маски, а също и все повече деца.

Тенденция за изключване на жените има и в музиката. До съвсем скоро майсторите в направата на народни музикални инструменти са били само мъже. Освен това мъже са били и най-често музикантите, които са свирили със звънци в народните оркестри. Другото, което е направило впечатление на изследователката, е, че камбаните и звънците са били използвани като подаръци в българо-руската дипломация. Пример за това са подарените ни от Русия камбани в храм-паметника „Св. Ал. Невски“ и този на Шипка.

Сега проф. Бюканън ще напише и издаде книга, посветена на многобройното приложение на звънците в българския културен живот и тяхното значение. Работното й заглавие е „Момичето в камбаната. Звукови космологии на българските вярвания“. „Момичето в камбаната“ е метафора, която преподавателката заимства от наша легенда. В нея се разказва как момата с най-красивия глас била жертвана, за да не се счупи камбаната на селото. За написването на книгата проф. Бюканън е спечелила държавна субсидия от Националния фонд за хуманитарни науки, който е правителствена агенция. Отпусната сума е малко над 50,000 долара.

Проф. Дона Бюкянън е специалист по музикалните стилове на България, Балканите и новосформираните републики след разпада на СССР (особено Русия, Грузия и Армения). Научните й интереси включват музиката като символна комуникация, музика в естетическите системи, музиката и силата, музиката и космологията, музика и социалната идентичност.

Допълнителните й учебни области включват етномузикологични методологии, етнография, средиземноморски традиционни и художествени музикални изкуства, руска и източноевропейска класическа музика, по-специално Барток, Муспоргски, Стравински и Шостакович.

Нейните статии са се появили в големи списания за етномузикология, музикология и източноевропейски изследвания.  Професор Бюканън също така е създала Balkanalia, балкански музикален ансамбъл в университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн.

 

Проф. Дона Бюканън

Кукери гонят злото с големи звънци

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено