Открийте ни и в

BG фолклор

Вече 15 години ансамбъл „Хоро” пази българския дух жив (ВИДЕО)

публикувано

на

http://bg-voice.com/public/files/gallery/1962.jpg

Почти няма българин в Чикаго, който да не е чувал за Ирина и Тодор Гочеви – ръководители на групата за народни танци „Хоро“ във Ветровития град. Тази неделя те зарадваха публиката с вълнуващ спектакъл по случай 15 години от създаването на формацията. Специални гости бяха виртуозът на цигулката Свет, певицата Влада Томова и музикантът Кайл Сана. 

Зрителите имаха възможност да се насладят на изпълнения на хората петрунино, северняшко, копаница, както и да чуят различни песни. „Ние сме 20- 30 характера, но когато чуем музиката, всички ставаме едно. Това чувство няма къде да го намериш другаде“, обобщи Станислав Иванов чувството от това да танцуваш български народни танци.

Някои от седящите в залата не издържаха и станаха на крака, за да потанцуват под звуците на ритмичната ни музика. Почти всяко изпълнение в залата беше посрещано с бурни овации. На сцената се качиха и малчуганите от танцова формация „Хорце“ при училище „Джон Атанасов“, която отпразнува своя десети юбилей, както и децата от център „Магура“. „Това ме връща обратно в България, при баба ми и дядо ми и при другото ми семейство, така се чувствам свързана с България“, заяви една от танцьорките в „ Хорце“ след изпълнението си.

Ирина и Тодор Гочеви създават „Хоро“ през 2003 г. в църквата „Св. Ив. Рилски“, където първоначално се водят репетициите. Родолюбивото семейство разказва, че са започнали в много малък състав от няколко жени и само един мъж – Тодор Гочев, като в началото самите участници са шиели костюмите си. Постепенно съставът се разраства и в момента наброява 30 души, без да се вземат предвид децата. „Заедно с всички танцьори, и децата включително, днес на сцената излязоха около 60 души“, заяви в една от малкото си почивки Ирина Гочева. „И сега в репертоара на „Хоро“ има над 20 хореографии“, допълни тя. През цялото време ръководителката неуморно следеше за всеки детайл на сцената и зад нея, за да бъде магията от представлението пълна.

„ Най-важен е българският дух“, сподели съпругът й Тодор Гочев. „Целият свят знае, че българският фолклор е нужен, за да запазим българския дух в България“, спомена още той. 

В края на представлението генералният консул на България в Чикаго Иван Анчев връчи на Ирина Гочева почетен медал „Иван Вазов“ от името но Държавната агенция за българите в чужбина. Наградата беше съпроводена и от поздравителен адрес. Догодина ансамбъл „Хоро“ ще вземе участие в ежегодния пролетен фестивал, организиран от Чикагския университет. Представянето на българите е предвидено за 24 март.

 

Ирина Гочева се грижи за всеки детайл зад кулисите на юбилейния спектакъл

 

1 Коментар

  1. agen sbobet.com

    април 2, 2020 at 2:22 am

    WONDERFUL Post.thanks for share..extra wait .. …

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

BG фолклор

Разградчанка и врачанин с българска сватба по народен обичай насред Вашингтон (СНИМКИ)

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Екип 7

Разградчанката Деница Иванова, за която ви разказахме, че обучава дипломати на български език, вдигна сватба по народен обичай насред Вашингтон, съобщи „Екип 7“. Булката е дъщеря на Бойка Попова – съосновател на българското училище в американската столица „Христо Ботев – Академи“.

Младоженецът също е българин. Веселин Маринов произхожда от семейство от Враца.

Двамата се запознават случайно на сватба на приятели в София и любовта от пръв поглед ги събира завинаги, но както всяко начало, така и тяхното е трудно. Веско е в България, а Деница живее и работи във Вашингтон. Младите обаче успяват да преодолеят трудностите, затвърждавайки максимата, че за любовта граници няма, и днес вече са семейство, пише „Екип 7“. Статията тук>>>

В края на лятото Деница и Веселин сключват граждански брак, а преди няколко седмици решават да отпразнуват сватбата си и съгласно старите български традиции.

Пременени в народни носии двамата дават пример за това как българщината може да бъде съхранена, а традициите – продължени, дори и в странство.

Всички роднини и гости на младото семейство обличат сценичните одежди и стават част от фолклорния им спектакъл насред Вашингтон. А в ролята на попа за венчавката влиза бившият ръководител на Капански ансамбъл – Разград Румян Занев, който от няколко години също живее и твори в столицата на САЩ. Именно той е авторът на сценария и хореографията на сватбата на Деница и Веселин, в която се редуват кръшни хора и ръченици с обреди от Северняшката фолклорна област – капански обичай с прибулване с червен воал, наричане за здраве и любов, бръснене на младоженеца, откупване на булката, поднасяне на дарове на кръстника, захранване с питка с мед и шарена сол и възстановка на свещен брак, ознаменуван с камбанен звън.

сн. Екип 7

сн. Екип 7

Деница Маринова преподава родния си език на американски дипломати в център за култура и езици, който е контрактор на американското правителство. Курсовете, които води, продължават по десет месеца, а обучението е индивидуално, по шест часа всеки ден.

Българка от Вашингтон учи US дипломати на български

Част от образователната програма са посещения на български концерти и събори във Вашингтон, където дипломатите могат да чуят повече диалекти, да се запознаят с българската общност и да създадат контакти.

Тези си ангажименти разградчанката съчетава успешно и с учителската си работа в „Христо Ботев Академи “, където преподава български като чужд език на смесен клас.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG фолклор

Кампания иска да запечата фолклорното наследство на България в „Смитсониян“

публикувано

на

Виж цялата статия

Българо-американска инициатива набира средства за запечатване на българското фолклорно наследство в музея „Смитсониян“ във Вашингтон. Парите ще бъдат използвани, за да добавят труда на известния балкански етнограф Мартин Кьонинг към постоянната колекцията на музея.

Проектът носи името Sound Portraits from Bulgaria: A Journey to a Vanished World и включва комплект от 2 CD диска с български фолклор (37 песни), както и малка книга с твърди корици, преведена на английски и български, със снимки на различни български музиканти и танцьори, с които е работил Кьонинг през годините.

Той започва приключението си да изследва балканския фолклор едва на 19 години, но се влюбва в България и тя става негова муза и

вдъхновение още след първото му посещение

На българската публика Кьонинг е известен като човека, отговорен за включването на песента „Излел е Дельо хайдутин“ в златния диск, изпратен в Космоса.
При последното си турне в САЩ Валя Балканска получи копие на този златен диск след концерта си в библиотеката на Конгреса в американската столица.

Мартин Кьонинг и Валя Балканска

„Ние сме изключително мотивирани да помогнем на Мартин Кьонинг да постави последната тухла от дългогодишната си работа да промотира българската култура и наследство“, казва Боб Юинг.
„Мисля, че е много важно, че музеят „Смитсониян“ и Кьонинг си сътрудничат в тази задача да опазят тази автентична музика в момент, в който тя е застрашена от изчезване.“

Изложба с 65 от историческите фотографии, направени от Кьонинг, заедно с два документални филма за българската народна музика ще бъдат представени в Националната художествена галерия в София през септември.
„За мен този проект е исторически момент за българския фолклор и запазване на огромния труд на Мартин Кьонинг“, казва Елка Русков от българския културен център в Сиатъл, която е сред организаторите на кампанията.

От ляво на дясно Елка Русков, Валя Балканска, Мартин Кьонинг и Петър

Най-малко 100-тина бройки от това луксозно издание на дисковете и книгата на Кьонинг ще бъдат дарени на български институции, библиотеки и музеи в Родината.
До момента кампанията е събрала над 8 хиляди долара. Тя ще продължи до края на май.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG фолклор

Американска преподавателка ще издаде книга за българските звънци и камбани

публикувано

на

Виж цялата статия

Звънци/чанове

Звънците и камбаните са изключително важни символи и метафори в българката култура и история. Освен това те са показател за това, че възприемаме света не само визуално, но и чрез различните звуци около нас. Това са някои от основните изводи в ново изследване на професор от Илинойския универсисет в Ърбана-Шампейн, продължило 10 години. Проф. Дона Бюкянън е провела изследването сама, като е пътувала до България много често. „Обикновено пристигах в София и това ми беше изходната точка, като оттам посещавах различни места из цяла България, най-вече в югозападната част и по-малко в северозападната“, каза специално за BG VOICE преподавателката. „Разбира се, имам много приятели в България, които много ми помогнаха, но това в никакъв случай не е съвместен проект“, допълни тя. Нейните етнографски наблюдения потвърждават, че българите са гостоприемна нация, репутация, която имаме навсякъде по света. Проф. Бюкянън сподели, че за нея е било удоволствие и огромна чест да работи в България. Научила е български и го говори перфектно, нещо, което показва нейният нестихващ интерес към страната ни. Тя разказа още, че се влюбила в българския фолклор и музика, когато била едва на 20 години. Била силно пленена от нашите народни оркестри, а също и от звука на нашия кавал.

Звънците и камбаните са толкова важни за нас, защото могат да се открият навсякъде, казва преподавателката – в кукерските ни обичаи, във фермерските ни практики (звънците са били и все още се окачват около врата на добитъка в двора), в религиозните ни вярвания с използването на църковните камбани и звънци, в монументите ни и други. Интересното е, че употребата на звънците в обичаите за прогонване на злото (кукери или сурваки) е била родово определена, т.е. в най-ранните години от българската история чак до XX век жените не са били допускани в тях. Това донякъде отразява патриархалния дух на нашата нация, в която мъжете имат по-голям авторитет от нежния пол. Едновременно с това изключването на жените от кукерството отразява и обществения строй допреди демократичните промени, когато жените са били ограничени в развитието си на пазара на труда и са имали по-ниско заплащане и по-ниски длъжности. През последните години обаче на тези маскарадни празници се забелязват все повече жени със страшни маски, а също и все повече деца.

Тенденция за изключване на жените има и в музиката. До съвсем скоро майсторите в направата на народни музикални инструменти са били само мъже. Освен това мъже са били и най-често музикантите, които са свирили със звънци в народните оркестри. Другото, което е направило впечатление на изследователката, е, че камбаните и звънците са били използвани като подаръци в българо-руската дипломация. Пример за това са подарените ни от Русия камбани в храм-паметника „Св. Ал. Невски“ и този на Шипка.

Сега проф. Бюканън ще напише и издаде книга, посветена на многобройното приложение на звънците в българския културен живот и тяхното значение. Работното й заглавие е „Момичето в камбаната. Звукови космологии на българските вярвания“. „Момичето в камбаната“ е метафора, която преподавателката заимства от наша легенда. В нея се разказва как момата с най-красивия глас била жертвана, за да не се счупи камбаната на селото. За написването на книгата проф. Бюканън е спечелила държавна субсидия от Националния фонд за хуманитарни науки, който е правителствена агенция. Отпусната сума е малко над 50,000 долара.

Проф. Дона Бюкянън е специалист по музикалните стилове на България, Балканите и новосформираните републики след разпада на СССР (особено Русия, Грузия и Армения). Научните й интереси включват музиката като символна комуникация, музика в естетическите системи, музиката и силата, музиката и космологията, музика и социалната идентичност.

Допълнителните й учебни области включват етномузикологични методологии, етнография, средиземноморски традиционни и художествени музикални изкуства, руска и източноевропейска класическа музика, по-специално Барток, Муспоргски, Стравински и Шостакович.

Нейните статии са се появили в големи списания за етномузикология, музикология и източноевропейски изследвания.  Професор Бюканън също така е създала Balkanalia, балкански музикален ансамбъл в университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн.

 

Проф. Дона Бюканън

Кукери гонят злото с големи звънци

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Най-четено