Специално за BG VOICE

Горди собственици на чисто нова антична история, наследници на Александър, Клеопатра и Самуил, обитатели на земя, родила човешката цивилизация. Това са те - хората, които сантиментално наричаме „братя македонци". 20 години след като България първа призна съществуването на независимата държава Македония, част от тези братя продължават да имат един основен проблем. „Ние имаме проблем преди всичко с българите, които не признават езика и нацията ни!", казва акад. Блаже Ристовски от Македонската академия на науките. „Тази държава 200 години съществува и с България нямаше никакви допирни точки. Как може да се твърди, че имаме българско потекло?!"

На Балканите лъжите и историята често разменят местата си. И ако доскоро те бяха пазени за вътрешна консумация, преди 2 години македонското правителство реши да затвори всички усти с твърде голям залък - проекта „Скопие 2014". „Този проект ни казва, че Македония е била, е и ще остане национална и библейска земя!", казва ми младеж, жител на Скопие.

„Преди 20 години хората, които смятаха, че имаме някаква връзка с антична Македония, можехте на пръсти да ги преброите", казва Любчо Георгиевски, министър-председател на Македония в периода 1998 - 2002 г.  „А междувременно, ако днес погледнем, мнозинството от македонците вече се смятат за наследници на антична Македония. Благодарение преди всичко на държавната политика, която през последните най-вече три години напълно подменя историята на Македония."

„Ние с тия антични македонци имаме нещо общо - имаме име - никой друг не е македонец в света - имаме територия, имаме културно наследство", контрира обаче акад. Блаже Ристовски от МАН. „Ние го носим македонското име, бе! Тази земя се нарича Македония! Не само сега, нарича се вече векове!"

В момента по проекта се изграждат паметници, фонтани, църква, музеи, административни сгради, триумфална арка и дори нов мост над река Вардар. Всичко това във време на финансова криза и безработица между 30 и 40%. Всичко това в центъра на македонската столица. 

Центърът на Скопие прилича на Дисниленд

или парка на Астерикс в Париж", според бившия премиер Любчо Георгиевски. В цялата останала Македония няма нито пътища, не се случват никакви културни събития... Работи се според мен за една идейна карикатура на главния град на република Македония."

Основна движеща сила на тези строежи е т.нар. антиквизация - опит за обединение на мултиетническа Македония около общи, антични корени. На фона на този мащабен декор за гостите на Скопие остава логичният въпрос защо на някого в 21-ви век би му хрумнало да строи в бароков стил. „Площадът в бароков стил пред най-голямата католическа катедрала „Св. Петър" в Рим е копие на площада в Джараш, изграден от македонски архитекти при похода на Александър III Македонски. Куполите на "Сант'Иво ала Сапиенца",  или на църквата, където са четирите фонтана на познатия архитект Боромини, са всъщност копия на архитектурата, която македонизмът, който се нарича елинизъм, строи в Петра", обяснява един от авторите на проекта - архитект Вангел Божиновски.

„Обяснението е, меко казано, малоумно!", контрира преподавателят по архитектура в Скопие

 Мирослав Гръчев. „Тези, които имат зорко око или образование, като гледат тези неща, или се смеят, защото не искат да покажат съчувствие и апатия, или го приемат все едно е умрял близък и ми изразяват съчувствие. Идеята на тези сгради е да създадат нов облик, театрален облик за бърза промяна на националната идентичност."

Архитект Мирослав Гръчев е познат в Македония като автор на националното знаме. Преди да стане преподавател в Скопския университет, Гръчев създава градоустройствения план на Скопие и е кмет на централната столична община.  „Само дилетант, само будала, който няма връзка нито с историята, нито с която и да е от науките, които работят с миналото, може да говори за македонска култура, за македонски корени в праисторията, в неолита или палеолита. Това в нормални страни би предизвикало масов смях, пародии и комедии. При нас на тези хора им дават микрофони да говорят сериозно и да срамят този народ", гневи се архитектът.

Не така смята обаче идейният съавтор на проекта „Скопие 2014" арх. Вангел Божиновски. „Когато говорим дали македонската култура, архитектура, изкуство, история имат барок, трябва да се каже, че по същество

македонската култура оформя барока!"

Според експремиера Любчо Георгиевски обаче барокът връща Македония към югославизацията. „Барокът в република Македония съвпада с времето, в което Македония е била сръбска колония. Това е периодът 1918 - 1941 г. И затова казвам, че в Македония покрай процеса на антиквизация върви и процес на югославизация. От едната страна гледате антични македонци, а от другата страна гледате югославяни, които в идентичността си имат някаква хумористична деменция."

В предаванията на националната телевизия често могат да бъдат чути призиви като този: „От вас, македонците, потомците на Македон, започна бялата раса и от вас започна всичко!"

Бившият български посланик в съседката ни Александър Йорданов (от 2001 до 2005 г.) смята, че подмяната на историята е минала етапа на политическото говорене. „Ако досега македонците правиха тази фалшификация само словесно, сега са решили и да материализират фалшификацията", казва Йорданов. „Има и куриозни случаи, когато министърът на вътрешните работи убедено ме убеждаваше, че всъщност животът на Земята е започнал от това, че всъщност в Библията така е било записано, имало в началото и камък, и дърво, и македонец. И той е трил камъка и дървото и така е тръгнал животът на Земята."

Академик Блаже Ристовски от Македонската академия на науките е баща на съвременния македонизъм. Той е автор на скандалната македонска енциклопедия, която предизвика истински международен скандал - в книгата

Вапцаров присъства като македонски поет 

а българската държава е обвинена в асимилация на македонците у нас. Енциклопедията е спряна от разпространение в Македония. „Те (бел.авт. - българите) бяха езическа държава, не бяха приели християнството. А ние вече го бяхме приели в рамките на Византия и бяхме християнска територия", категоричен е акад. Ристовски. „Вие виждате какви църкви и катедрали откриваме и днес на наша територия. Това беше християнска цивилизация!"

В Скопие се откриват десетки паметници на исторически личности, брандирани като „македонски" герои. Но поне засега липсва бюст на „македонската" принцеса Клеопатра.

„Всичко изпада на границата на смешното и на трагичното. И много често изглежда като една гротеска", твърди Александър Йорданов. „В Македония например има Дружество на египтяните, или на „егюпците". Аз първо помислих, че става дума за някакъв ромски клан, цигани, нали. Щото какви египтяни в Македония, нали?!"

За всички скептици публикуваме тези статии от македонския печат. От тях става ясно, че от Дружеството на египтяните в Македония не само твърдят, че наброяват 1 милион души и затова искат да бъдат споменати в конституцията на страната, но дори настояват между паметниците на Александър и Гоце Делчев да бъде издигната пирамида на централния площад в Скопие заради техните „юнаци", дали своя принос към общата антична история на страната.  „И най-официално ми обясниха, че тъй като някога Александър Македонски е стигал до Египет и е общувал с Клеопатра, нали, тя е изпратила някаква група от египтяни, които също са идвали на посещение. И естествено, като са дошли, са се родили деца, останали са тук и така нататък", разказва още бившият ни посланик Александър Йорданов. „И оттогава още, това е много пр.н.е., оттогава в Македония има и живеят истински египтяни. И дебело подчертаваха: „Ние не сме араби като тези, дето сега населяват Египет, ние сме, казва, истинските египтяни, които са съхранени на тази територия. Това си го говорят официално. Аз лично съм се срещал с председател на Дружеството на египтяните в Македония."

Но най-голямата подмяна идва от тоталното заличаване на общите ни славянски корени със съседите. „Значи вече в учебниците, в академичните публикации, в книгите - масово там, където вчера пишеше, че македонците имат славянско потекло, сега пише, че македонците са потомци, директни потомци, в директна връзка с античните македонци", гневи се бившият македонски премиер Любчо Георгиевски.

Онзи младеж от Скопие ми обяснява как Кирил и Методий са основоположниците на македонската книжовност и култура, писменост. Питам го за император Юстиниан. „Юстиниан... Правният факултет е кръстен на него. Защото е бил римски император, който има голям принос за земята ни, защото Македония е антична земя! Антична земя, където много императори са дали много, за да бъдем днес това, което сме."

„Никой нормално не може да каже каква е връзката между нас и Юстиниан", опровергава това твърдение архитект Мирослав Гръчев, преподавател в Скопския университет. „Използват се исторически факти, които се смесват с легенди и така по един болен, патологичен начин се създава една болна пропагандна отрова за македонския народ и се прикрива с бетон и бронз, с нова идентичност."

Освен Александър и император Юстиниан друг основен герой в проекта „Скопие 2014" е цар Самуил, изписан с 'О'.  „Цар Самуил е оставил огромна следа в историята на Македония, защото се борел... знаете битката с Волкашин, където на всеки 100 войници оставили един с едно око", казва младежът от Скопие, с когото говорим на улицата.

Оказва се, че и думата „славяни" е с македонско потекло.  „От македонските „склавинии". Първото име на Самуиловата държава било Склавиния, не било Бугария!", твърди акад. Блаже Ристовски от МАН. „И още повече, мисията на Кирил и Методий е мисия антибългарска! Днес те ги славят, и добре ги славят Кирил и Методий като национален празник, но въпреки това тяхната мисия е в основата си антибългарска!", казва още ученият.

„Ако отворим учебниците в училищата в Република Македония, ще видим, че България няколко пъти е окупирала Македония, българите са фашисти", казва председателят на ВМРО Красимир Каракачанов. „Ще видите много фалшификации относно личности от българската история като от Кирил и Методий, цар Самуил, братя Миладинови, Гоце Делчев, та стигнем и до Вапцаров, които не само са македонци, ами са се борили и против българите."

И ако това звучи екзотично, следващата част от историята на братска Македония е задължителна. През 2008 г. се ражда тезата, че македонците имат истински живи цар и царица. Те останали на територията на днешен Пакистан след смъртта на Александър по време на похода му в Персия преди 3000 години.

„И в един момент много усилено в македонското общество се лансира по медиите, в телевизиите и навсякъде, че е време роднините да се върнат, т.е. че някъде в Пакистан има едно племе, племето на хунзите, които са хора, изцяло приличащи на днешните македонци, и че техният лидер желае да се върне и да види майката родина", разказва бившият посланик АЛ. Йорданов. Пред юли 2008 г. височайшето посещение се случва. „Скопие беше окичено като че пристига някаква световна личност, цялото държавно ръководство бе строено на аерогарата, на летището на Скопие, което носи името на Александър Велики", спомня си Йорданов. „Червени килими, държавни коли и бяха посрещнати принцът и принцесата, които пристигат от далечен Пакистан, втората родина, така да се каже, на македонския народ."

Според него външно този принц и принцеса далеч не приличат на днешните македонци, нито на българите. Въпреки това им отдават държавнически почести, приети са на най-високо равнище - премиер, президент, и са разходени из цяла Македония.

Встрани от историята „Скопие 2014" е нагледно доказателство, че на Балканите всичко, дори изкуството, може да бъде политика.  „Звучи невероятно! Но тези няколко сгради, които гледате, и тези паметници са най-голямата кражба на века!", казва преподавателят по архитектура Мирослав Гръчев. „ Замислете се - проектът вече струва над 400 млн. евро!

Онази сграда, колкото и да е тържествена, почна с 23 милиона по договор, а всички знаят, че тя може да се изгради за два пъти по-малко пари. Днес тя струва вече 45 милиона. Колко ще струва до края никой не може да каже."

Проектът „Скопие 2014" се случва без допитване до народа и без прозрачен конкурс за изпълнители. Инвестицията е опит на управляващата партия от ВМРО-ДПНМЕ да обедини македонците пред лицето на приближаващия нов етнически проблем в страната. 

„Знаете ли, има парадокс. От една страна, вие, славейки името на Александър Македонски, преструвайки се, че сте голяма нация, вътрешно ги отделяте всички други от себе си. Отлъчвате и албанците, и турците, и ромите, и власите. Вместо единство правите разделение", разсъждава бившият македонски премиер Любчо Георгиевски.

„Тук според плана на правителството трябва да бъдат институции, които са напълно несъвместими една с друга, като например уставен съд и археологически музей. Това да го покажете в някоя телевизионна пародия, хората ще се смеят само ако споменете за тази малоумна идея", гневи се арх. Мирослав Гръчев, който е преподавател в Скопския университет. „Ние живеем в реалността и тази сграда, която е само 7000 квадрата, в която не може да влезе нито един дял от археологическия музей, вече струва над  40 млн. евро. Следващите сгради са министерство на външните работи и някакви безсмислици, които практически никой в Македония не знае какво са." Според Гръчев авторът на тези идеи е един човек - премиерът на страната Никола Груевски.

Какво обаче се случва с тези, които проговорят публично? Особено ако нарекат себе си „българи в Македония". През 2007  „bTV репортерите" разказаха за побоя над българи от македонска агитка край плочата на Мара Бунева в Скопие. Няколко месеца по-късно това интервю е излъчено в една от македонските медии в рубриката „Без коментар". Следват няколко бързи разследвания и на трима от българите са повдигнати различни обвинения. Въпреки протестите на международната общност, че процесите са политически, двама от героите във филма влизат в затвора за по 3 години.  „Никой не е предател, можеш да бъдеш сърбин, албанец, влах, циганин, всекакъв! Ама вече

като си българин, ти си предател!

казва  Мирослав Ризински, политически бежанец от Македония. „За вас, българите, требва само един нож и некой да ви зарие в дзида!"

Здравко Здравески е бивш командос в специалната част „Лъвовете", създадена от Любчо Георгиевски през 2000 г. по време на въоръжения конфликт с албанските сепаратисти. „Казах, че не искам това знаме - вентилатора! Защото не го признавам и искам лъва - символа на българщината", разказва Здравко. След падането на Георгиевски от власт Здравко пише писмо до държавната администрация, в което иска да се откаже от македонското си гражданство. Осъден е на 3 месеца затвор, а лежи общо 3 години. „И след това писмо ми счупиха зъбите. Българско куче! Българската майка да ви е**ме! В Македония да се чувстваш българин ти струва живота."

„Тука е комплексът на македонизма - той знае, че произхожда от българското, но за да наложи тоя македонизъм, трябва да е най-жесток срещу България!", обяснява силовите прийоми бежанецът Мирослав Ризински. „Всякъде, където пишело в историческите и архивските данни като „българи", изтрива се и пише се „Македония" или „македонци". То не можеш да го избришеш! Как ше го избришеш?! Няма кой друг да ни пази нашата история освен самите ние."