Слави Трифонов
Любомир Михайлов
Шоуто трябва да продължи, пееше великият Фреди Меркюри. А при мнозина майстори в занаята продължението e определено за друга не по-малко изкусителна област - тази на властта. В тая работа няма нищо странно - още Шекспир казва, че животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея. Доказано правило е, че колкото и важни да са политически програми и обещания, харизмата върши чудеса.
Трансферът от телевизията към парламента обаче носи и немалък риск. Заради разбираемата мнителност на българина към всеки, който внезапно се устреми към властта. И заради грандиозните провали, които често сполетяват иначе обичани от народа шоумени, когато сложат костюми и заговорят сериозно. Специално в България почти никой не е прокопсал. Обичайната реакция е: „Айдеее, и този се продаде!"
Не е лишена от основания. И ако в шоуто можеш да направиш едно лошо предаване, но това все пак няма да увреди прекалено имиджа ти, във властта прошка няма - рейтинг се губи за един ден. Обикновено шоумените се подмамват именно заради чувството, че са обичани от народа и когато отидат в политиката, това ще продължи. И обикновено бъркат. Тук обаче ще стане дума за положителните примери, които умеят да играят картите си добре и на двата фронта.
В политическите амбиции на Слави Трифонов няма нищо странно. Ако навремето си започнал с „Ку-ку", изглежда неминуемо след дълги години убийствената ирония към властта в последна сметка да премине в желание да я заместиш. Така може би е най-честно и отговорно.
Траекторията на Дългия в българския шоубизнес е със сигурност най-мощната в ново време. А рефренът от „Малка антиполитическа" до „Нема такава държава" е винаги сходен и в унисон с най-споделяното българско мнение - че принципно големият виновник за зле осъществения преход са политиците. Слави обикновено редува периодите - месеци, в които се задоволява с ролята си на шоумен, са последвани от дълги „сесии", в които изземва ролята на опозицията и громи де-що има човек, облечен с костюм и власт. Афинитетът му да влиза в ролята на обществен съдник обикновено е приеман полюсно - или с бурен възторг, или с недоверие, подхранвано от дежурната мнителност, с която всеки българин е така или иначе закърмен.
Голямата тръпка на Трифонов е въвеждането на мажоритарен вот, за който той лобира от години. Още през 2009-а Слави се опита да катапултира чрез авторитета на шоуто варненката Валерия Петрова като независим кандидат във властта. За жалост не се получи. Това обаче не попречи на Трифонов да продължи с опитите - сега той и екипът му обявиха, че ще събират 400,000 гласа за референдум, който да настоява за смяна на избирателната система с мажоритарна, намаляване на броя на депутатите от 240 на 120, въвеждане на задължително и електронно гласуване, драстично намаляване на държавната субсидия на партиите, по два мандата максимум за депутати, както и пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления. Изглежда идеалистично, но пък всеки, който се стреми да влезе в политиката, по дефиниция започва с най-радикални искания.
Абсолютна грешка би било водещият да бъде подценяван. Той е човекът, който буквално за часове напълни „Арена Армеец", а после и националния стадион. Говори се, че именно предстоящият концерт на 26 септември на „Васил Левски" би могъл да се превърне в начало на политическата му кариера. Моментът е удобен - след това предстоят местни избори и зима, които винаги изпиват силите на властта и е най-лесно тогава да се превърнеш в неин съперник. Слави със сигурност би получил огромна подкрепа - въпросът е обаче дали ще намери пресечна точка между популизма и реално свършената работа. Както и дали ще успее да намери лоялни и неопетнени хора, с които да се заобиколи, защото политиката е колективна игра с безброй рискове. По всяка вероятност - ако и реално влезе в битката за властта - Трифонов ще трябва да се откаже от шоуто си. Нещо, което трудно би направил. Опитът сочи, че макар и далеч от неговия калибър, Росен Петров преживя кофти трансфер от екрана към депутатския стол; предшественикът му Любен Дилов-син също постигна не особено големи успехи в начинанието си.
Но има и други примери. През 2004-та строителният магнат Доналд Тръмп бе посочен в анкета като „най-обичан милиардер". По всичко личи, че през изтеклите от тогава до сега 11 години мнението на американците за него не се е променило. Поне това показва рейтингът му като кандидат за номинация от Републиканската партия. Той е най-висок в сравнение с позиционирането на другите над 10 републиканци, мераклии за Белия дом. Не само богатството отличава Тръмп от съперниците му в Републиканската партия. Той просто се забавлява с участието си в предизборната битка. Без да е шоумен по професия, прави зрелище и забавлява публиката, като си позволява всякакви забележки и остроти срещу президента Барак Обама и политическите си противници. Най-напред обруга с расистко изказване имигрантите, а след това подхвърли по адрес на конкурента му от Републиканската партия Джеб Буш, който ги защити, че „харесва нелегалните имигранти, защото съпругата му е латиноамериканка".
„Нашият афроамерикански президент Обама е провал!", провикна се в хода на кампания си Тръмп. За Хилари Клинтън, която е главният му опонент от Демократическата партия, безцеремонният милиардер каза: „Ако Хилари Клинтън не може да задоволи собствения си съпруг, то как ще задоволи цяла Америка!?"
Кампанията за президент на Донълд Тръмп обаче започна с подигравка към сенатора републиканец Джон Маккейн, който по време на войната във Виетнам, в която е участвал като пилот, е бил пленен. „Не мога да уважавам пленници. Уважавам тези, които са се сражавали на бойното поле", беше категоричен Тръмп. Расистките му реплики, безпардонните му атаки към всички политици са безпрецедентно поведение на кандидат за президент. Но този нестандартен стил явно забавлява американците и носи дивиденти на милиардера Донълд Тръмп, който с гръм и трясък навлезе в политиката. Дали Слави ще направи същото? Чакаме концерта му и ще разберем.
