Двете националки са първите спортистки от Иран, които излизат да играят извън страната след свалянето на шаха

Красимир Крумов

„Аз!", „Дай!", „Хайде!" - виковете на чист български език в спортна зала „Младост" в Шумен идват от гърлата на иранските волейболни националки Маедех Борхани и Зейнаб Гювех. Това засега са първите думи на български, които употребяват момичетата, макар че според езиковеди в езика ни има 1,000 персийски думи и една от тях е „аз". Маедех и Зейнаб се превърнаха в сензации през последния месец по две причини. Преди всичко защото са първите жени спортистки от Иран с контракт в чуждестранен отбор след свалянето на шах Мохамед Раза Пахлави. След това - те са първите волейболистки в България, които излизат на терена с хиджаб.

За разлика от тези, които се вглеждат, че имат нещо на главите си, аз гледам спортно-техническото им отношение и възможностите им като състезателки, коментира треньорът на волейболния „Шумен 05" Мехмед Башаран, който е причината Борхани и Гювех да стигнат до България. Идването им било предшествано от опит на г-н Башаран да направи трансфер на иранска състезателка в турски клуб. В окото му била влязла точно националката Маедех Борхани, която е и треньор по физическа подготовка към Иранския олимпийски комитет. „Проследяването" на женския волейбол в Иран не е лесно, тъй като мачовете от женското първенство не могат да се гледат от мъже и не се излъчват по телевизиите. Допреди години жени можели да гледат мъжки мачове от специални сектори, но вече и това не било възможно. „Оставаше като възможност да гледам някои записи на международни срещи и мачове на националния отбор в Тайланд, Филипините, Виетнам", разказва г-н Башаран. Негови приятели треньори от Иран го насочили към играта на г-ца Маедех. След проучвателния период и принципната договорка за трансфера на иранския диагонал и колежката на капитанката на националния отбор документалното уреждане на формалностите по идването им в България отнело точно седмица. За това време дали съгласие иранската волейболна федерация, Министерството на спорта и най-висшите държавни структури в държавата. Макар и незаписана в договора, джентълменска останала уговорката Маедех и Зейнаб да играят така, както изискват техните обичаи и религиозните им чувства - с хиджаб. „Това беше условие, думите на президента на волейболната федерация бяха: Ако се получи така, че излязат без хиджаб, ще ме поставите в много трудно положение - и мен, а и семействата на състезателките", обясни г-н Башаран.

На 9 януари в България кацнала Маедех Борхани, а на 12-и, след последния си мач във вътрешното първенство, към нея се присъединила и Зейнаб, дъщеря на иранския вратар и футболен национал Али Гювех. Със самото си пристигане иранките били очаровани от Шумен. В инстаграм Маедех е качила снимка, на която позира на фона на Руския паметник, дело на Николай Шмиргела, както и видео с гювече със сирене по шопски. Близо 15 хиляди последователи следят всяка стъпка на волейболния диагонал в Шумен, а Зейнаб има пък фенски профил в социалната мрежа. В страната си и двете са популярни и са пример за младите момичета. Маедех дава пример в инстаграм с участието си в кръводарителни акции. Споделила е и снимка със срещата си с единствената жена политик в местния съвет, която се ангажирала с подкрепа за развитие на женските спортове в Иран.

За разлика от повечето легионери в световния спорт, които вървят по света след парите, за Зейнаб и Маедех водеща не е заплатата, която получават в Шумен. Самият г-н Башаран признава, че състезателки от тяхното ниво, ако бяха взети от друга държава, биха стрували пет или десет пъти по-скъпо. Момичетата обаче са от заможни семейства и играта им в Европа е въпрос на престиж и гордост, а туитър и традиционните медии гърмят постоянно за трансфера им. „Звънят ми приятели треньори оттам, казват: „Абе, какъв е тоя „Шумен 05", еуфорията тук е като да са преминали в „Манчестър юнайтед". Според Башаран от интереса към спортния трансфер и коментирането му в Иран биха могли да се възползват както Шумен, така и българската държава.

В самия Шумен момичетата от Иран са приемани с детско любопитство и като екзотика, вероятно заради хиджабите и дългите ръкави на иначе марковите им спортни екипи. Залата се напълни до краен предел за първата им официална среща с тима на „Шумен 05", а фенове идват да гледат и тренировките им.

Единственият публичен знак на враждебност до момента е дошъл от „колежки" - от състезателките на женския отбор по волейбол на Казанлък. В навечерието на мача си с шуменския тим момичетата от Долината на розите си направили селфи, на което всички са с блузи, завързани като бедуински кърпи на главите. Въпреки обясненията на казанлъчанки, че го направили като поздрав за треньора си, който е бил треньор в Арабския свят, в Шумен възприели селфито като подигравка към клуба си и двете си легионерки.