Открийте ни и в

Бунта в Сирия

Войната срещу Сирия започва

публикувано

на

сн. CNN

Корабите на Шести флот на САЩ и британските кралски военноморски сили заемат позиции в Източното Средиземноморие, докато изявленията на Вашингтон, Лондон и Париж сочат, че военната намеса в Сирия заради химическата атака от миналата седмица е почти неизбежна. Новото, с което тази война ще се различава от водените досега, е, че този път Америка не е склонна да подарява така лесно властта на опозицията. Най-вероятно президентът на Сирия Башар Асад ще бъде наказан, но пощаден. И причините са повече от ясни – тези, които воюват срещу него, нямат никаква цел да строят в Сирия демокрация. Те са воини на Аллах и отсега не крият крайното си намерение – изграждане на мракобесна държава по подобие на някогашен Афганистан под управлението на талибаните. Ако преди години Америка помогна на същите тези талибани да унищожат просъветското правителство в Кабул и видя, че стратегически това застрашава нейните интереси, този път тя не е склонна да прави същата грешка.

На 28 август предстои заседание на Съвета за сигурност на ООН, което ще бъде председателствано от премиера на Великобритания Дейвид Камерън. Дотогава експертите на ООН, които успяха въпреки снайперисткия обстрел да вземат проби от пострадалите от токсичните бомби сирийци, вероятно ще са направили своите заключения. Но те само

трябва да потвърдят дали става дума за химическо оръжие

а не да определят и кой го е използвал. Западни експерти вече казват, че мястото е толкова разрушено от последвалите бомбардировки, че ,,едва ли някой ще бъде хванат с димящ пистолет в ръка“. Всяко гласуване на резолюция, оторизираща военна интервенция, със сигурност ще бъде блокирано с вето от Русия и Китай.

Във Вашингтон пък Конгресът е в лятна ваканция до 9 септември и най-вероятно след формални консултации с водещи конгресмени и сенатори Белият дом ще заповяда атака. Когато тя е кратка операция, президентът може да действа и без одобрение от парламента на САЩ.

За да предположим какви ще бъдат ударите срещу Сирия, е достатъчно да погледнем операциите в Югославия от 1999 г. и Либия от 2011 г. Претекстът, че трябва да бъде осъществена хуманитарна намеса, за да се спаси едно цивилно население, е налице от бивша Югославия – въпреки че в сирийската гражданска война и двете страни дават стотици и хиляди жертви. Такъв е мотивът на Бил Клинтън, когато нарежда въздушните удари по Сърбия, Косово и Черна гора без мандат от ООН. Тогавашният премиер на Русия Евгений Примаков обръща в знак на протест правителствения самолет над Атлантическия океан, докато е на път за официална среща в САЩ. Ходовете на Москва днес могат да бъдат подобни – символични, но лишени от практическа стойност.  Още повече че външният министър Сергей Лавров заяви, че ,,ние за война не се готвим“.

Желаещите да ударят Сирия може да се оправдаят и с приетата през 2005 г. от ООН инициатива ,,Отговорност за защита“, която има за цел да предотврати или спре геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етническите прочиствания. Според нея всяка държава има задължение да защитава населението си от тези четири престъпления. Ако тя се провали, международната общност може да се намеси. Това бе и един от мотивите за войната в Либия. В същото време обаче Дамаск твърди, че прави точно това, като се бори с терористите в страната. От друга страна, кампанията срещу Кадафи може да бъде погледната като модел за въздушни удари без вкарване на войници в самата страна. Използването на пехота е нещо, което всички изключват и не искат да правят в момента.

Това, на което ще се разчита при първите удари, е крилатата ракета ,,Томахоук“. Всяка такава ракета струва между $569 хиляди и $1.45 милиона. Тя е способна да носи до 450 килограма конвенционален експлозив, развива скорост до 880 километра в час и има обсег на действие между 1,300 и 2,500 километра в зависимост от модификацията.

,,Томахоук“ е използвана с успех при кампанията в Либия, като за първите 3 дни са изстреляни общо 159 ракети от британски и американски сили. Шести флот има четири кораба в Източното Средиземноморие в момента, които са способни да изстрелват тези ракети. Кралските британски военноморски сили от своя страна са изпратили две фрегати, както и вертолетоносач ,,Ейч Ем Ес илюстриъс“. За изстрелване на ,,Томахоук“ също може да бъде използвана и някоя от 5-те действащи британски подводници от класа ,,Трафалгар“.

Какви ще бъдат целите на тези първи удари?

Вероятно ще бъдат ударени военните комплекси, за които разузнавателните данни сочат, че са изстреляли фаталните ракети на 21 август – за да се направи нещо по повод химическата атака. В допълнение на това едва ли ще бъде пропуснат шансът за справяне и с някои от военновъздушните бази на Асад. Правителствената армия има пълно превъзходство във въздуха и бунтовниците не могат да направят нищо по въпроса. Едно сериозно намаляване на броя изтребители би наклонило леко везните в тяхна полза.

Проблем обаче остават химическите оръжия. Те са разпределени в няколко склада по територията на страната. Унищожаването им с точкови удари от въздуха крие в себе си опасността от повтаряне на събитията от 21 август, но с много по-големи мащаби. За да бъдат подсигурени тези боеприпаси, неминуемо ще трябва намесата на някакви специални части – вероятно британски и американски командоси. В противен случай оръжията рискуват да се загубят някъде из Сирия или да попаднат в ръцете на екстремистки групировки – нещо, което притеснява особено много Израел.

Отворен остава въпросът какво да се прави след първите залпове. Желанието за сухопътна операция, сваляне на президента и окупиране на страната отсъства. От друга страна обаче, вече влезли с въздушни удари в Сирия, САЩ и съюзниците им ще попаднат неминуемо в една нова авантюра в Близкия изток, от която няма да могат просто да се откажат, без да доведат работите докрай. Засега Вашингтон се опитва да лавира между общественото мнение в САЩ, което е срещу война, и отговорността си на международната арена, която сам заслужи заради предишните си действия в подобни случаи.

Изглежда, че военните удари няма да сложат край на гражданската война. Те само ще ударят силно тестето с карти по масата. С надеждата, че в новото раздаване ще има по-ясен и благоприятен изход за спиране на касапницата в Сирия. Но дали ще е така?

На страната на правителството в Дамаск се бият бойци от ливанската групировка ,,Хизбула“. Армията на президента Башар Асад разполага и с многочислена група съветници от Иран, които помагат тактически. Това разкрива защо засега

бунтовниците не успяват да постигнат нищо

Но и това прави конфликтът в Сирия особено объркан. От една страна, правителството на г-н Асад е светско. То ненавижда крайния ислям и всячески се опитва да го унищожи или поне сбута в ъгъла. От друга – единствените съюзници на Сирия винаги са били все крайни ислямисти – моллите в Иран и терористите от ,,Хизбула“. Странно, но точно те ненавиждат пък опозиционните бойци в Сирия, които изповядват именно крайния ислям. Това е така, защото тук разделението не е по линията кой колко по-радикален ислямист е, а според двете течения в исляма шиити, населяващи Иран, Ливан и Сирия, срещу сунити, които са разпределени приоритетно в останалите мюсюлмански държави.

Ако и когато войната срещу Сирия започне, тя ще е само епизод към по-голямата цел – Иран. Наскоро разсекретени документи и разследвания посочиха колко голяма грешка е направила Америка, организирайки през август 1953 г. чрез ЦРУ военен преврат в Техеран, довел на власт шаха Мохамед Реза Пахлави. Тактическата цел е била да се спре национализацията на петролните находища, започната от сваления премиер Мохамед Маосадък. И тя е била постигната в краткосрочен план. Стратегически обаче това озлобява населението, дава сила на крайния ислям, който успява да се организира и да свали на свой ред шаха с революция, плодовете на които Америка ,,бере“ и до днес. Отслабвайки Сирия и отстранявайки я от групата приятели на Иран, САЩ разчитат на един по-следващ етап да ударят и по Техеран, за да поправят онова, което някога предшествениците на Барак Обама в Белия дом натвориха.

 

В главната роля: ,,Томахоук”

Този път Америка няма намерение да подарява победата на воините на Аллах

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Бунта в Сирия

Сирия – историята на един неразрешим конфликт

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Абдел Насер, „Ал уафд“ (Египет)

„Какво става в Сирия?“ е най-често задаваният въпрос, който обикновените хора отправят, гледайки международните информационни бюлетини. Объркването е пълно. Първо е направен опит за преврат в Турция, вследствие на което Ердоган и Путин организират срещи на четири очи. Турция се извинява на Русия за сваления самолет и обявява операция „Щит Ефрат“, в който турската войска възнамерява да влезе в Сирия под предлог „спиране на настъплението на „Ислямска държава“. Две седмици по-късно, след дълги и изтощителни преговори, за изненада на мнозина двата световни мастодонта САЩ и Русия обявяват съглашение за Сирия, което трябва да влезе в сила точно на 12 септември, тоест в началото на мюсюлманския празник Ид ал-Адха (Курбан байрам). В това съглашение целта на двете страни бе да се спрат кръвопролитията, да се определят кои точно са „умерени“ бунтовници, да се унищожи „Ислямска държава“ и вероятно да си разпределят териториите. Всички се надяваха тази новина да не е началото на поредните провалени преговори, но уви, седмица след това светът е на прага на трета световна война. САЩ удари сирийската армия, конвой на ООН е също вдигнат във въздуха, а бунтовници и лоялисти не са спрели да се сражават във всички точки на Сирия.

Въпреки огромния хаос, който цари не само в реалния свят, а най-вече в медийното пространство, не е трудно да се разбере какво точно се случва в Сирия. Всичко, което ни трябва, е една карта на страната с отбелязано моментното разпределение на силите и съвсем малко познания. Ако прекараме две мислени тръби през сирийска територия, нещата съвсем ще се изяснят. Защото всичко е заради ресурси, както се досещате вече.  Трябва не само да гледаме в картата, но и да вземем предвид интересите на всички участници в конфликта.

Целта на кюрдите е простичка и ясна: обединение на двата кюрдски анклава в Северна Сирия, или Фронт 1, както е показано на картата, и създаване на самостоятелна кюрдска държава. Кюрдите се възползваха по най-добрия начин от хаоса в Ирак и Сирия. В желанието да спечелят съюзник или по-скоро да не спечелят враг всички страни на конфликта правеха компромиси с кюрдите. САЩ финансираха ОНС (Отряд за народна самоотбрана), руснаците подкрепяха КРП (Кюрдската работническа партия), а християнските отряди на Суторо бяха техни съюзници. Кюрдите обаче започнаха да правят етнически чистки спрямо християни и араби, осъзнавайки, че по друг начин никога няма да спечелят тези територии и въпреки че са малцинство, завладяха почти цяла Северна Сирия. По този начин обаче настроиха всички срещу себе си, след като гонеха некюрдското население от градовете. Трябва да се посочи, че Северна Сирия е богата на газ и е твърде вероятно големите сили да са обещали на кюрдите независимост в замяна на контрол на находищата.

Турция, от друга страна, осъзна, че ако остави така нещата, на практика те ще бъдат заобиколени почти изцяло от естествения им неприятел Кюрдистан, защото в Северен Ирак също се разпореждат кюрди. Нещо недопустимо за турската политика, тъй като голяма част от пазарите им са на Изток, най-вече в страните от Залива, а сухоземните им пътища са блокирани. В действителност стартираната от Ердоган операция „Щит Ефрат“ не е насочена към ИДИЛ (само допреди няколко месеца той подкрепяше радикални ислямистки групи), а е срещу кюрдите. Турският президент иска да настани контролирани от него бунтовнически единици между двата кюрдски анклава, които да преградят пътя на кюрдските сили. По този начин той си осигурява и сериозно влияние сред сирийските бунтовници в евентуална бъдеща отцепническа държава. Ердоган даде ясно да се разбере, че няма да прави компромиси с кюрдския въпрос, макар и да е съдружник в Саудитско-американския газов проект. Именно заради това той размаха пръст на САЩ и демонстративно се сближи с Путин, което предизвика ответна реакция и панически американците призоваха кюрдите да се изтеглят на изток от Ефрат. Това принуди Вашингтон да се намеси по-сериозно в конфликта.

Сирийските държавни медии наричат операция „Щит Ефрат“ с друго име – операция „Преобличане“, тъй като според техни наблюдатели в момента тече поредното конвертиране на джихадисти в „умерени“ войници. Мнението им тук съвпада с това на кюрдите, които също смятат, че Ердоган преоблича бойци от „Ислямска държава“ и изведнъж те се превръщат в такива от Свободната армия. Повече от явно е, че САЩ и Турция не финансират ССА (Сирийската свободна армия), за да се борят срещу въображаемия противник ИДИЛ, а прегрупират и въоръжават ислямистки групировки срещу Сирийската армия на Асад.

Само поглед върху картата е достатъчен да се види големият проблем между САЩ и Русия. САЩ искаше да смени правителството на Асад с марионетно, с което да започне изграждането на газопровод от Саудитска Арабия и Катар към Европа, с което да спре влиянието на руснаците. Руските планове са различни, те включват Иран, Ирак и Сирия в друг поток. Тогава изневиделица се появиха „Ислямска държава“ и „Ал кайда“, които завладяха точно тези територии, през които САЩ искат да прекарат тръбите. Шест поредни години американците въоръжаваха „умерени бойци“, като „незнайно как“ оръжията попадаха в ислямисти и радикали. Американците целенасочено насъскваха сунитите срещу шиитите, за да провалят руската спогодба с Иран, Ирак и Сирия. Изисква се елементарен интелект, за да се види какво представлява „Ислямска държава“, а именно – уахабитско-салафитска военна групировка, проекция на саудитската култура. Уахабизмът възниква не къде да е, а в Саудитска Арабия, а пясъчното кралство харчи милиарди, за да го разпространява и да го ползва като политически инструмент. Няма откъде другаде да се пръкне такава фашизоидна и деструктивна идеология.

Когато на 9 септември Русия и САЩ обявиха публично, че са се споразумели за Сирия, много хора си задаваха въпроса как по-точно са си разпределили териториите и ресурсите. САЩ постепенно започна да „облагородява“ концентрираните в областта Идлиб джихадисти, като „Джабхат ал нусра“ обяви, че се отделя от „Ал кайда“ и си промени името на „Джабхат фатх ал шам“. Смениха също така знамената си от черни на бели, а техни лидери започнаха да дават интервюта в CNN. Журналисти на същия  канал, като например всеизвестната Клариса Уърд, стартираха удивително лицемерни и безумни пиар кампании, с които искаха да представят джихадистките групи „Ал нусра“, „Джеиш ал ислам“ и „Ахрар ал шам“ като умерени борци за свобода. „Преобличането“ не спря дотук. Пак в Идлиб, в този бастион на бунтовниците, които се погрижиха да разчистят всички малцинства и светски маси, бе основана и армия – т.нар. Нова армия на Идлиб, в която бивши джихадистки групи се „облагородиха“, като се обединиха с 13-и батальон на Свободната армия. Оттук може да направим следното заключение. Сирия ще бъде разделена на няколко части, като САЩ ще получат тези територии, в които властва саудитската проекция „Ислямска държава“, която също ще бъде „облагородена“ скоро, както и Идлиб и част от провинция Алепо, като по този начин ще прекарат така лелеяните тръби.

Всичко обаче се сгромоляса с удара, който САЩ нанесе на сирийската армия в Дер Езор и в който загинаха между 60 и 100 войници, а и бе унищожена голяма част от военната техника. Това не бе грешка, а съвсем явно послание. След като сирийската армия освободи Палмира, тя се насочи към Дер Езор. Планът бе да се свържат двата града, а с това дефакто се затваря пътят на американските тръби към Турция и се завзема голяма част от слабонаселената източна част на Сирия (Фронт 2 от картата). Американците веднага реагираха и нанесоха зловещия удар, който със сигурност е бил добре и дълго планиран. Няма как бомбардировки, продължили повече от час, да са случайни. И няма как да е случайна последвалата масова атака на бойците от „Ислямска държава“, които веднага завземат няколкото важни в стратегически аспект хълма. Въпреки неискрените извинения и обяснения на американската коалиция всекиму е ясно, че ударът в Дер Езор е да се попречи на сирийската армия да обедини тези две точки и да остави града в ръцете на „Ислямска държава“.

Не по-малко важен е и районът в северната част на провинция Хама (Фронт 3 от картата). Именно от там бойците на „Ал нусра“ (или вече с новото име „Фатх ал шам“) се опитват да нахлуят и да стигнат чак до ливанската граница през град Хомс, с което да отцепят лоялисткия бастион около Латакия и Тартус, а и по този начин спират пътя на планираните руски тръби. Битките около този район са сред най-ожесточените. Неслучайно американските служби се опитват да представят бойците от провинция Идлиб като „умерени“, макар и те самите да знаят, че самият град Идлиб е официалната столица на „Ал нусра“. Странно е лицемерието и наглостта, с които говорителите от Вашингтон се изправят пред медиите. Ожалват бунтовническия Източен Алепо, в който живеят около 250 хиляди души, но дума не споменават за Западен Алепо, в който живеят между 1.6 и 1.8 милиона души. Сипят обвинения за престъпленията на демонизирания Асад, но си затварят очите пред голите факти, а те са, че над 65% от населението живее в районите, контролирани от правителството, и се местят, когато опозиционерски и джихадистки групи нахлуят, а едва 15% живеят в териториите на т.нар. бунтовници. Мълчат и за техните престъпления и за факта, че нито едно от малцинствата (с изключение на туркмените) не ги подкрепя, както и за религиозните и етническите чистки. Не се споменава и за екзекуциите на деца и жени, както и за табелите в Идлиб, в които задължават жените да носят никаби и хиджаби. Крият се и ужасните истории, които сирийците разказват за терора на ССА, „Джейш ал ислам“ и подобните терористични организации.

Това е историята на един неразрешим конфликт. История, която всеки я представя както намери за добре. История за алчност, за контрол, които, изглежда, имат много по-голяма стойност от човешкия живот и от мира. Всеки може да гледа и избира по-правилната за него позиция. Многолика светска Сирия е в пъти по-добра, отколкото джихадистко псевдодемократичните аспирации на преоблечени салафити.

 

Заради две тръби Сирия бе разсипана

При Башар Асад Сирия бе напълно светска държава, в която съжителстваха различни етноси и религии

Докато великите сили се договарят как да разделят обрулената страна, хиляди сирийци търсят късмета си като мигранти по света

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Бунта в Сирия

Войната в Сирия никога не е била за демокрация

публикувано

на

от

Виж цялата статия

сн. Архив на BG VOICE

Преди няколко седмици разговарях със сириец, завършил образованието си с моя баща в България. Бил е в политически затвор, след като се завърнал в Сирия през 1982 г. и престоял там цели 13 години. Едва през 1995 г. бил пуснат. Причината? Бил е опозиция и е основал опозиционна партия. Самият той е доктор на икономическите науки.

Такива истории в Сирия можем да чуем много. Този човек и до днес е лидер на една от опозиционните партии, но не е признат нито от САЩ, нито от Саудитска Арабия, Катар или Турция, т.е. от основните спонсори на т.нар. умерена опозиция, и затова не бе поканен в разговорите в Женева – нито той, нито подобните като него. Въпреки че те са светска опозиция, желаят светска държава с демократични закони и избори и са твърдо против въоръжената опозиция, както и против намесата във вътрешните дела на Сирия на която и да е от държавите от Персийския залив. Интелигентен човек с истински демократични и мирни убеждения, но понеже никой няма интерес от такива като него, никой и не го подкрепя и съответно той остава просто една политическа безгласна.

Но нека се огледаме наоколо и разгледаме останалите държави в района. Нима няма политически затворници в Турция, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт? Нима там не се вкарват журналисти и писатели зад решетките заради нещата, които пишат, нима не бяха съдени дори автори като Елиф Шафак и Орхан Памук? Нима няма политически убийства като това на Ергюн Пойраз, разкрил фалшивата диплома на Ердоган? Нима не бяха затворени секуларисти в Тунис, при това след промените? Нима ситуацията е розова в следвоенните Либия, Ирак, Йемен, Афганистан, т.е. в страните, в които имаше западни интервенции? Нима не се осъждат на смърт хора в Саудитска Арабия и Кувейт за коментари в туитър като тези на Раиф Бадауи, нима не се екзекутират жени, политически дейци, нима не се осъждат непълнолетни като Али ал Нимр и Дауд ал Махрун, които бяха осъдени на смърт чрез разпъване на кръст, и то за това, че са участвали в протести? Нима в тези страни малцинствата не са подложени на брутални жестокости и дискриминация? Нима не бяха екзекутирани шиитски духовници в Саудитска Арабия, които пледираха за повече права, нима не бяха бомбардирани градове на кюрди в Турция? Нима положението на суфите и атаките срещу тях в Северна Африка е приемливо? Нима убийствените атентати срещу християните в Пакистан, Египет и Ирак не притесняват никого?

На фона на цялата политическа какофония и въпреки явните прегрешения на сирийския режим Сирия бе най-светската държава в региона – страна, която даде съвсем равни права на всички малцинства, включително и това, че християнските празници бяха официални държавни, а християните имаха собствени съдилища. Парадоксалното е, че „Арабската пролет“ в Сирия пристигна точно в момент, в който страната действително се променяше, развиваше и се отваряше към света. Грешките на този режим са безспорни, но те са в пъти по-малко от тези на бруталните средновековни нетолерантни култури от Персийския залив. В културно отношение Сирия беше десетилетия пред тях, както и пред северноафриканските държави. Причините за липсата на свобода на словото, пряка демокрация, за наличието на дискриминация към жените и малцинствата, за наличието на мудна и подкупна бюрокрация, за изискванията за сервилно и послушно подчинение на звената в йерархията – всичко това в една или друга степен съществува в целия регион, в целия арабски и ориенталски свят. Сирия показваше най-малка степен от всички горни категории и за мен бе най-нормалната страна в района.

Проблемът на целия район не е в това кой управлява в момента, а в начина на мислене. „Арабската пролет“ докара религиозни партии на власт в Тунис, Мароко, Египет и Либия. Бяха сменени диктатори, дойдоха „Мюсюлманските братя“ на Морси в Египет и на партията „Еннахда“ в Тунис. Ситуацията в Либия и Ирак се влоши и там цари пълен хаос. Съществена промяна на практика няма, дори нещата станаха в пъти по-зле. Атентатите се увеличиха многократно, сигурността стана нулева. Просто се смениха имената и се сложиха по-послушни такива. Което ще рече, че вината е в начина на мислене в Арабския свят, както и в начина, по който Западът третира и гледа на този район. За него това е район с ресурси и потенциални клиенти – нищо повече. За арабските лидери това са възможности за трупане на печалба и власт.

Повече от ясно е, че за да има промяна, двете парадигми трябва да намерят общи гледни точки в името на бъдещето. Провалените държави в ориенталския свят са причина за огромния бежански поток, а той, неможещ да се интегрира в Европа, е способен да срути нейните устои. Брекзит и излизането на Обединеното кралство от ЕС е просто първичен симптом, тъй като британците взеха това решение най-вече заради мигрантския проблем и твърде либералното отношение на Европа. Тоест проблемите в Близкия изток сериозно резонират в Европа и тя също започна да се тресе. Споровете с Русия, проблемите с разпределението на ресурси са безсмислени в дългосрочен план и в края на краищата всички ще излязат губещи.

В този ред на мисли войната в Сирия никога не е била за демокрация или за добруването на сирийския народ. На никого не му пука за него, видно е, че става въпрос за свалянето на режим и слагането на марионетка, която да слугува на Саудитска Арабия, Катар и Турция, които да раздвижат този прословут поток, който да снабдява Европа с петрол и газ. Сами преценете кое е по-изгодно за Сирия – да приеме този проект и да бъде просто транзитна страна или тя да е движещата сила, управляваща кранчето за Европа, чиито тръби да идват от Ирак и Иран. Може би ще е по-рационално, като се дискутира войната, някой да извади точните цифри колко ще спечели Сирия от единия поток и от другия. Хората там загиват заради тези цифри, както и заради наивността на човек да позволява да бъде управляван чрез различни измислени идеологии.

След като споменахме идеологии, нека се разходим и сред въоръжената опозиция в Сирия. Мохамед Алуш е един от основните делегати и представители в Женева, настоящ ръководител на „умерената“ група със светското название „Армия на исляма“ („Джейш ал ислам“) и братовчед на убития основател на тази група Захран Алуш. Идеологията на тази групировка е отричане на демокрацията и исканията им са да основат ислямска държава, базирана на шариата. Същите искания имат и останалите групировки като „Ахрар ал шам“ и „Ансар ал шам“, а това го пише дори в уеб страниците им. Бащата на Захран е радикален религиозен клерик в Саудитска Арабия, а групата му не е само представител на опозицията в Женева, ами и официално се финансира от Саудитска Арабия.

САЩ дадоха 23 милиона на т.нар. бели каски, за които казват, че са спасили живота на над 40,000 души в Алепо. И когато същите тези „бели каски“ пращат техния лидер и основател Раед ал Салех, за да получи хуманитарна награда, присъдена на тази група, САЩ му отказва виза, тъй като бил заплаха за сигурността на страната.

Самата Сирийска свободна армия е основана от Раед ал Асаад, чийто братовчед Муафак е същият, който строеше салафитски медресета в Родопите, организира онези шествия в Пазарджик, а наскоро го показаха в „Господари на ефира“ във връзка с основаването на ислямски център в „Люлин“.

Опозицията не владее нито един голям град в Сирия; същински Дамаск, Хомс, Хама, Латакия, Палмира и част от Алепо са под управлението на властите, Хасаки и Камишли са поделени между кюрдите и християнските милиции (които са на страната на властите), а Дер Езор и Рака са в ръцете на „Ислямска държава“. Единственият голям град в ръцете на бунтовниците е Идлеб, който е столицата на групировката „Ал Нусра“ в момента.

Повечето сирийци приемат войната в родната им страна като война за оцеляване. Те си искат Сирия такава, каквато беше. Най-лошият мир е в пъти по-добър от война.

 

Сирия такава, каквато я направиха спонсорите на тероризма Катар, Саудитска Арабия и Турция

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Бунта в Сирия

Защо Русия е съюзник на Башар Асад?

публикувано

на

от

Виж цялата статия

„Ди икономист“

През последните седмици Кремъл засилваше присъствието си в Сирия, изпращайки летателни апарати и най-съвременни системи за противовъздушна отбрана. В речта си пред Общото събрание на ООН Владимир Путин призова за „широка международна коалиция“ срещу „Ислямска държава“. Сутринта на 30 септември руският парламент разреши на Путин да разположи руски въоръжени сили в чужбина. Руски официални лица казват, че хилядите руски граждани (повечето от Северен Кавказ), които се смята, че се бият за „Ислямска държава“, са сериозна заплаха за националната сигурност на страна. Но за Путин е не по-маловажно да окаже подкрепа на отдавнашния си съюзник Башар ал Асад, който след четири години на кръвопролитна война контролира около 20 процента от територията си. Защо Кремъл толкова държи да подкрепя Асад?
Връзките между Русия и Сирия датират отпреди повече от четирийсет години. По време на студената война Сирия, току-що получила независимост, се съюзи с Източния блок. Като млад Хафез ал Асад, бащата на Асад, се е учил да пилотира изтребители в Съветския съюз. Скоро след като през 1970 г. взе властта с преврат, Асад-баща направи посещение в Москва, за да иска оръжия и подкрепа. И към Сирия потече изгоден оръжеен поток; когато на власт дойде Башар, той сключи нови договори и превърна Русия в най-големия доставчик на оръжие за Сирия.
Освен това сирийското правителство позволи на Русия да построи в пристанището на Тартус снабдителен пункт, който сега е единствената руска военноморска база в Близкия изток и на Средиземно море. В Сирия има и важен подслушвателен център на руското военно разузнаване. Културните връзки издигнаха двустранните отношения на равнище, по-високо от очевидните стратегически и търговски интереси. Голям брой сирийци отиваха да учат в Съветския съюз; мнозина се ожениха там и създадоха смесени семейства.
И все пак подкрепата на Русия за Асад не е толкова свързана със Сирия сама по себе си, колкото със Запада. Кремъл с ужас наблюдаваше Арабската пролет, виждайки във въстанията срещу авторитарните лидери американски заговор. А за Путин сирийският лидер се превърна в символ на съпротивата срещу „цветните революции“ и опитите за „смяна на режима“. След като досега е подкрепял Асад, ако сега Путин позволи той да падне, това ще значи, че „отстъпва под американския натиск, а той не може да си позволи това“, обяснява Георгий Мирски от Висшата икономическа школа в Москва. Освен това последният гамбит в Сирия помогна на Путин да отклони вниманието от неспечелената война в Украйна и да върне Русия в семейството на световните сили – Обама се срещна с Путин в кулоарите на Общото събрание на ООН за пръв път от две години. Посланието на Путин – и към руската публика, и към незападния свят, е, че Русия продължава да е абсолютно необходима за решаването на световните проблеми, независимо дали на Запада му харесва или не.
Верен на стила си, Путин избра да играе твърдо в Сирия. Отсега е трудно да се каже дали руското присъствие няма да допринесе за развръзката на войната и дали няма по-скоро да задълбочи конфликта. Америка, която държеше Асад незабавно да се махне, смекчи позицията си, но той е незаобиколимо препятствие пред всякакво сътрудничество между създадената от Русия коалиция (която засега включва Иран, Ирак и Сирия) и американската коалиция. Но след като в Сирия вече са разположени противовъздушни системи, Кремъл може да наложи зона, забранена за полети на силите на НАТО; Русия на практика обяви такава зона, макар че страните от коалицията казват, че продължават да изпълняват полети, засилвайки възможността от потенциално гибелни нещастни случаи. Засега руските официални лица подчертават, че не се обмислят сухопътни операции. Подкрепата за интервенция в Сирия продължава да е ниска сред руснаците и все още е жив страшният призрак на дългата война на Съветския съюз в Афганистан. Но не е малък и рискът, че мисията ще се проточи. Колкото повече залага Путин в играта за Сирия, толкова по-трудно ще му бъде да се изтегли.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada

Предишна публикация:
ОТ РЕДАКТОРА: Публиката в играта на политика

Политиката е мръсна игра, но с правила. Резултатът би трябвало да е някакво облагодетелстване на участниците в нея и ползи...

Затвори