„
Н
ашата история с Мартин
е като класически „Виен-
ски валс“ - смее се Ма-
рия. - Във Виена се срещ-
нахме, тук за първи път
свирихме на сцената заедно, тук се за-
роди приятелството, а партнирането
на сцената прерасна и в живота. Виена
ни задържа, тук се чувстваме добре, тук
срещаме разбиране в работата си и най-
вече - висока оценка на нещата, които
правим.”
Дали двамата са по-дръзки от други-
те български виртуози, че в центъра на
Виена, в която всяка вечер се свирят по
300 концерта и всяка вечер звучи Моца-
рт, са организирали сдружение “Амаде-
усите” и канят български и талантливи
деца за изява на австрийска сцена? “Оп-
ределено сме по-дръзки - смята Мария. -
Нашата българска музикантска школа се
цени много високо във Виена. Получи-
ли сме много добра подготовка, но ни-
кой не ни е научил как да си бъдем ме-
ниджъри сами на себе си.”
Той е само на 29, тя - на 32. Срещата
им е много забавна. Мария е в пролетен
семестър в Университета по музика и
изкуства във Виена. Около празнуване-
то на 24 май в Българския културен ин-
ститут “Дом Витгенщайн” е поканена да
участва в концертната програма. Жела-
телното изпълнение на произведение
от български композитор обаче носи и
своята специфика и откриването на пиа-
нист за концерта се оказва сложно. Този
пианист трябва да научи произведение
на Панчо Владигеров, а това не е толко-
ва лесно и повечето хора отказват. Ма-
рия има само няколко дни да реагира.
И точно тогава двамата с Мартин се
срещат на вратата на университета. Той
кавалерски й задържа вратата, тя казва
“мерси”, но интонацията го провокира и
Мартин пита:
“Ти българка ли си?”
“Ами да”, казва тя, и го пита на какъв
инструмент свири. Пиано. Следва спон-
танен въпрос за акомпаниране на пред-
стоящия концерт в “Дом Витгенщайн”, а
лекотата, с която Мартин отговаря “Няма
проблем”, впечатлява Мария. “Свирихме
и после заедно, на моя дипломен изпит,
и така от сцената - в приятна атмосфера,
в разговори, в увлекателни срещи, се за-
родиха и чувства. От музиката се зароди
музика между нас”, смее се дамата.
Животът на родената в Пловдив Ма-
рия Рамълчанова Иванов преди Виена е
на талантливо дете. На 3 години я запис-
ват на пиано. Сестра й, с 2 години по-го-
ляма, вече
свири, а
малката
Мария чес-
то подслуш-
ва с интерес.
Макар че и
тя започва да
свири на пиано,
година по-късно
са и първите опи-
ти с цигулката, и то
при пловдивския кори-
фей Гаро Балтаян. Той слага
инструмента в ръцете на малка-
та Мария и открива пред нея безкрай-
ни хоризонти, а тя изпитва удоволствие
да свири.
“Бях любопитно дете, постоянно из-
ненадвах родителите си и спонтанно се
записвах на различни курсове от пред-
лаганите в основното училище. Играех
и народни танци, и в балетната трупа.
Продължих паралелно с двата инстру-
мента до VI - VII клас, но основен беше
цигулката”, разказва дамата.
Тя завършва НУМТИ “Добрин Петков”
в Пловдив в класа на Дарина Данкова.
На 9 години дебютира като солистка с
оркестър в Пловдив, а до 2011-та е соли-
рала в Пазарджик, Бургас, София, Враца
и други градове. Следва в Нов българ-
ски университет в класа по цигулка на
проф. Марио Хосен. “Под негово влия-
ние се влюбих в звукоизвличането на
Виенската цигулкова школа”, споделя
тя. Номинирана е за “Студент на 2010-
та” и печели пълна стипендия за втора
безплатна специалност - “Икономика”.
Печели пълна стипендия и по програ-
ма “Еразъм” за специализация във Вие-
на. През 2012 г. продължава обучението
си в Университета по музика и изкуства
във Виена и не след дълго завършва с
две специалности - „Класически инстру-
мент - цигулка“ и „Икономика“. Участва в
много майсторски класове.
Мартин сяда на пианото на 4 години,
но при него средата е съвсем различна.
Майка му Красимира Иванова е препо-
давател и днес в Русенското музикално
училище. И той, и брат му Васил Иванов,
който също е във Виена, са възпитаници
на нейната школа. Мартин още на 18 го-
дини заминава за Виена и е
един от шестимата приети
сред 120 кандидата в Университета по
музика и изкуства. “Интересното между
нас е, че аз съм родена в Русе, била съм
там две години и след това семейството
ми се мести в Пловдив, където съм и из-
раснала. А Мартин е роден в Пловдив и
една-две години по-късно се прехвърля
в Русе, къде-
то учи и завършва
средното си образование. При нас всич-
ко е наобратно”, смее се Мария.
Виена променя целия й светоглед.
“Разбрах, че това е моето място”, каз-
ва тя. От 2013 г. Мария комбинира ра-
ботата си във Виена с преподавателска
дейност, както и като солов, камерен и
оркестров музикант. Свирила е в САЩ,
Япония, Китай, Дубай, Корея, почти
всички държави в Европа.
Виена и днес е много свързана с Мо-
царт. Всеки ден там има по 300 концер-
та, на 200 от които се свири Моцарт или
Щраус. Всяка църква във Виена е пре-
върната в концертна сцена. Отделно има
много на брой дворци и аристократични
имения - “Пале”. Почти във всяко пале,
собственост на именит род, всяка вечер
има концерти за туристи, с различни
BG
VOICE
6 - 12 ноември 2019
20 - 21
БОРЯНА АНТИМОВА
Мария и Мартин-
„Амадеусите“
на Виена
Музикантите организират
конкурс за млади таланти
в австрийската столица
Мария със своя ученичка на коледен концерт, 2016 г.
Мартин с шефа на издателство “Грамола”
Рихард Винтер