20 ноември - 3 декември 2019
2
ОТ РЕДАКТОРА
BG VOICE е издание на „BG VOICE” Inc.
Николай Кръстев | Ясен Дараков
Галина Петрова | Вера Александрова | Сибила Патси |
Невена Георгиева | Ангел Сапунджиев | Георги Георгиев |
Анастасия Върбанова | Гергана Тодорова | Боян Димитров
Дизайн и предпечат: Снежана Панайотова | Жана Шепелява | Кристиан Слав
За реклама: 708 415 6985,
За събития, сигнали и новини:
Текстовете в BG VOICE се пишат от репортерите и редакторите на вестника,
като се използват различни български и световни новинарски агенции. Мнени-
ето на редакцията може да не съвпада с това на авторите. Всеки автор носи
отговорност за съдържанието на материала си.
Цитирането на BG VOICE е задължително.
Американците имат един лаф - Put your
money where your mouth is. Ако слушате
премиера Бойко Борисов и външните ми-
нистри в трите му кабинета, България е
част от западноевропейското семейство
и приоритет са отношенията с ЕС, САЩ,
НАТО. Пак ако питате тези политици, „Бъл-
гария е там, където има и един българин“.
Парите обаче не са там, където са думите
на премиера и екипа му. Това поне показва
справка на Външно министерство, с която
блогърът Боян Юруков се сдоби след мно-
гомесечна съдебна битка. Повече за нея
може да прочетете на страници 18-19.
От данните става ясно, че в бившия Съ-
ветски съюз България има около 30-35 ди-
пломати и консулски служители - или по-
ловината от тези, изпратени в цяла Западна
Европа и САЩ (70). А там живеят в пъти по-
вече българи, отколкото в Русия и бившите
съветски републики. Щеше да е добре, ако
тези служители в екс-СССР бяха разузнава-
чи под дипломатическо прикритие, но това
не е така, потвърдиха няколко източника,
с които разговарях. Те са си наистина чи-
новници, пратени там да обслужват руски-
те туристи, на които им трябват визи за ЕС
и в частност България. За тази цел през ля-
тото Външно дори командирова допълни-
телни 10 души. А визите от известно време
вече се издават и от частна агенция с бюра
в цяла Русия, което улеснява работата на
консулството в Москва.
За сметка на това в много европейски
градове сънародниците ни чакат с месеци,
за да си подновят паспортите или да полз-
ват друга консулска услуга. През юни 2017
г. дори премиерът Борисов пое на ръчно
управление опашката пред посолството в
Лондон и нареди да се изпратят допълни-
телно служители там. Лондон между друго-
то има повече приходи от консулски услу-
ги, отколкото Москва, но два пъти по-малко
пари за разходи и командировани служи-
тели, въпреки че градът често оглавява
класациите за най-скъп в света.
Действията на Борисов обаче са по-ско-
ро епизодичен, кризисен ПР във Facebook,
какъвто му е любим - той, бащицата, разре-
шителят на всички проблеми - от белината
за почистване на коридорите в Министер-
ския съвет до опашката в Лондон и бежан-
ската криза с Турция. Borisov can do it all.
Точно каквото обещаваше Доналд Тръмп
по време на кампанията си от 2016-а. Два-
мата толкова си приличат, но с тази разли-
ка, че работещите институции, медии и въ-
обще целият демократичен процес в САЩ
пречат на Тръмп да се превърне в едно за-
вършено копие на българския премиер (по
Путинов образец) - авторитарен владетел,
от чието настроение да зависи всяко едно
решение в държавата. Още за приликите
между двамата разказва новата книга „Пре-
дупреждението“ от анонимен висш служи-
тел в администрацията, която излезе тази
седмица (повече за нея може да прочете-
те на страници 14-15). А идната седмица
Тръмп и Борисов ще се видят на четири очи
в Овалния кабинет - двама държавни лиде-
ри от един и същи калъп.
Но дори и в Америка знаят това, което
докладът с бюджета на Външно сочи - бъл-
гарските власти все още гледат с влажен
поглед и имат сериозна зависимост от Ру-
сия. В изтеклата в Wikileaks грама на амери-
канския посланик Джон Байърли преди го-
дини се разбра, че Борисов твърде често се
среща с представители на руското посол-
ство, но избягва да афишира това, докато в
същото време „често парадира с близките
си връзки със службите за сигурност на За-
пад, включително и тези в САЩ.“
Сега Борисов явно идва в САЩ, за да оп-
ресни тези си връзки, които беше делеги-
рал на низвергнатия вече Цветан Цвета-
нов. И да получи потупване по рамото от
Тръмп. Въпросът е какво е дала България
за тази среща - както вече знаем от укра-
инската афера - за Тръмп всичко е quid
pro quo - едно за мен, едно за теб. Срещи в
Овалния се дават само срещу нещо. Въпро-
сът е какво точно в нашия случай. Едва ли е
само благодарност за покупката на изтре-
бителите F-16.
Или просто американците продължават
да следват заключението на бившия вече
посланик Байърли за Борисов: - „Егото му
може да е най-силният ни лост за влияние
върху него. Трябва да продължаваме да го
бутаме в правилната посока, но никога не
трябва да забравяме с кого си имаме рабо-
та”. Въпросът е, че ние явно отдавна забра-
вихме.
Приятен уикенд!
Ясен
Парите издават -
Русия ни е по-мила