BG 

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

20 ноември - 3 декември 2019

57

ГЕРГАНА ПЕНОВА

Р

аботата се разраства до такава 

степен, че да изпълни цялото 

налично време.

С тази фраза историкът Си-

рил Норткот Паркинсън за-

почва своето есе за сп. „Икономист“ 

през 1955 г. - основата на т.нар. Закон на 

Паркинсън, известен и до днес.

Авторът дава пример с възрастна 

дама, която сяда да напише картичка на 

племенницата си. Поради факта, че же-

ната няма никаква работа за вършене, 

тази иначе проста задача успява да за-

пълни целия й ден - един час отива за 

избиране на картичката, още един час 

за търсене на очилата, половин час за 

намиране на точния адрес на племенни-

цата, час и половина за съставянето на 

писмото и още 20 минути за чудене дали 

да вземе чадър на излизане до пощата. 

Усилието, което би отнело не повече от 

три минути на един зает човек, би мог-

ло да се разтегли с часове при наличие-

то на по-свободно време.

Всеки, който се е изправял пред пре-

дизвикателството да завърши работата 

си в определен краен срок, знае колко 

верен може да бъде законът на Паркин-

сън, пишат BBC и webcafe.

Статията на историка има съвсем кон-

кретна цел - критика срещу бюрокра-

тизирането на британската държавна 

администрация. Независимо от съкра-

щаването с 2/3 на флота на ВМС на Вели-

кобритания и намаляването на армей-

ския щат с една трета между 1914 и 1928 

г., числеността на чиновническия апарат 

се е надувала с почти 6% на година.

Колкото по-малко хора и дейности 

трябва да се управляват, толкова пове-

че се увеличава управленският състав. 

Паркинсън посочва, че

причината за този 

парадокс

е свързана с фактори, които нямат нищо 

общо с особеностите на оперативните 

нужди на ВМС.

Един от учените, които подкрепят 

верността на тази теория, е Щефан Тър-

нър, преподавател в Медицинския уни-

верситет на Виена. Интересът му към 

закона на Паркинсън възниква, когато 

факултетът по медицина в Университе-

та на Виена се отделя в самостоятелна 

структура през 2004 г.

В рамките на 2 години, казва Търнър, 

новият Медицински университет на Ви-

ена увеличава администрацията си от 

15 на 100 души, докато академичният 

състав почти не се променя.

По същото време той попада на кни-

гата на Паркинсън и се вдъхновява да 

тества закономерностите му с математи-

чески модел.

„Паркинсън твърди, че всяка компа-

ния, в която се наблюдава 6% годишен 

ръст на административния апарат, рано 

или късно ще прекрати съществуване-

то си, тъй като цялата работна сила ще 

се занимава с бюрокрация, за сметка на 

производителността“, казва Търнър.

Паркинсън изтъква два елемента, 

които водят до бюрократизацията. Пър-

вият от тях е т.нар. закон за

мултиплицирането 

на подчинените -

тенденцията на мениджърите да назна-

чават по двама или повече подчинени 

за изпълнение на собствените им зада-

чи така, че никой да не влиза в пряка 

конкуренция със самия мениджър. Вто-

рият фактор е склонността на чиновни-

ците да създават работа за други чинов-

ници...

Ако тезите на Паркинсън продължа-

ват да са валидни и до днес, дали също-

то важи и за прословутото му първо из-

речение? Дали е вярно, че без стриктни 

крайни срокове човек е склонен да пи-

лее времето си, така че изпълнението на 

конкретна задача да отнема повече от 

необходимото?

Изследванията, проведени през десе-

тилетията след есето на Паркинсън, по-

казват, че в него има известна доза ис-

тина.

През 60-те години учени доказват, че 

ако изследваните лица „неочаквано“ по-

лучат допълнително удължаване на сро-

ка за работа по задачата, тя ще им отне-

ме повече време за завършване.

При друго изследване от 1999 г. учас-

тниците са помолени да оценят четири 

групи със снимки. Когато им съобщават, 

че четвъртата група ще отпадне, изслед-

ваните лица започват да протакат оцен-

ките си по предпоследния трети ком-

плект, вместо просто да приключат със 

задачата по-рано.

Учените откриват, че допълнителното 

време, прекарано в изпълнение на кон-

кретната задача (броене на броя букви в 

дадени фрази), не е довело до подобря-

ване на точността или на способността 

за запомняне на двойки думи при про-

ведения впоследствие изненадващ тест.

В такъв случай - какво би трябвало да 

направи човек, за да повиши продуктив-

ността си? Дали да си поставя по-кратки 

крайни срокове, или да ограничи усили-

ята, влагани в работата?

Дали ограниченото време може да по-

добри продуктивността ни?

Хората имат ограничен капацитет 

за запаметяване, внимание и издръж-

ливост (ментален диапазон), казва Ел-

дар Шафир, професор по психология в 

Принстън.

Тъй като

способността ни 

да се концентрираме

е ограничена, ние я разделяме спора-

дично, както намерим за добре, докато 

изпълняваме задачите от всекидневния 

си живот. Понякога - по необходимост - 

се налага човек да се стегне и да фокуси-

ра усилията си.

Когато човек знае, че има краен срок 

и той изтича скоро, това му действа като 

предупреждение за наближаваща буря - 

заплашително и неизбежно. Това е при-

чината, поради която умът се мобили-

зира по-сериозно за изпълнението на 

задачата.

Проблемът е, че дори тя да бъде за-

вършена перфектно, всичко останало 

се измества в периферията на внимани-

ето - дори да става дума за важни лични 

ангажименти. Това е цената, която всеки 

плаща за успеха, постигнат с пълна кон-

центрация на усилията.

Бързането за изпълнението на задача 

в кратки срокове може да има и недос-

татъци - особено когато срокът е опре-

делен от някой друг. Ако времето за ра-

бота е твърде кратко и човек изпадне в 

паника, ще се наложи да пожертва ефек-

тивността си, а оттам всичко може да се 

обърка.

Хората често казват, че ако не са били 

притиснати в последния момент, няма-

ше да приключат с работата. Но изслед-

ванията показват, че продуктивността 

на хората не е линейна.

Какво означава това за хипотетична-

та възрастна дама на Паркинсън, която 

пише писма на близките си? Ако си беше 

дала по-стегнат срок, вероятно щеше да 

приключи по-скоро. Но ако и без това 

няма нищо за правене през целия ден, 

може би е завършила тъкмо навреме.

Работата никога не 

свършва? Ето защо

Законът на Паркинсън помага да анализираме този проблем