BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
4 - 10 декември 2019
29
В
една художествена галерия
в центъра на града има спе-
циална инсталация, която от-
дава почит на загиналите в
престрелки. В помещението
са издигнати символични бели сгради с
многобройни чекмеджета – всяко едно
от тях символизира някой убит гражда-
нин на Чикаго.
В залата е и Селест Кембъл, чийто син
бил застрелян пред един нощен клуб
в Чикаго, разказва DW. 24-годишни-
ят Матю Роджърдс-младши мечтаел да
стане хип-хоп звезда. Но още
преди да започне кариерата
му, 24-годишният афроамери-
канец загинал в престрелка.
Малко преди това бил подпи-
сал и първия си договор с една
звукозаписна фирма.
„Синът ми е бил прострелян
на много места: веднъж в коре-
ма, веднъж в ръката и пет пъти
в гърба, докато се опитвал да
се обърне“, казва майката.
Един от най-опасните
градове в САЩ
Три години са изминали от
въпросната вечер, но споме-
ните й все още са живи. Тя си
спомня телефонното позвъня-
ване, с което й съобщили, че
Матю е прострелян. Той умира
още същата вечер. Статистика-
та сочи, че на всеки 19 часа в
Чикаго загива по един човек, а
на всеки 4 часа - някой е ранен
от огнестрелно оръжие.
В лъскавия център на гра-
да човек трудно може да усе-
ти тази драматична ситуация.
Но само едно кратко пътува-
не с метрото е достатъчно, за
да види едно съвсем различно
Чикаго. Западната част на гра-
да е печално известна с прес-
тъпността си. Улични банди си
поделят районите и печелят
пари от продажбата на дрога.
„Или убиваш, или
ще те убият. Такъв е
манталитетът тук.
Оръжието е важно, за да се защита-
ваш, защото онзи срещу теб със сигур-
ност носи оръжие“ – така Брадли Джон-
сън описва ситуацията в своя квартал.
50-годишният мъж е израснал тук, днес
е социален работник в институция, по-
магаща на младежи. Освен от насили-
ето на бандите, афроамериканците,
които живеят тук, се оплакват и от по-
лицейското насилие: акции с повод и
без повод, унизителни проверки, фи-
зическо насилие. Повечето хора тук
нямат доверие на полицията, която уж
трябва да ги пази.
„Трябва да си много внимателен, ко-
гато разговаряш с полицай и постоян-
но да повтаряш: „Да, сър, не, сър“, защо-
то иначе ситуацията може да ескалира.
И най-важното: в никакъв случай не ху-
квай да бягаш, защото тогава има най-
голяма опасност да чуеш изстрели зад
гърба си“, съветва Брадли.
Джеймс Гарборино е професор по
психология в Университета „Лойола“ в
Чикаго. През целия си професионален
живот се е сблъсквал с деца и младежи,
травматизирани от оръжията. „Факт е,
че насилието над подрастващите зави-
си до голяма степен от цвета на кожа-
та им. Афроамериканските деца от се-
мейства с ниски доходи умират 8 до 10
пъти по-често от огнестрелни оръжия
в сравнение с децата от средната кла-
са, без значение какъв е цветът на ко-
жата им“.
„Обезверен съм“
Гарборино дълго време вярвал, че
нещо ще се промени, че политиката ще
предприеме мерки срещу насилието,
причинено от оръжията. Но напразно:
„Не виждам никаква сериозна промя-
на по същината на проблема. Страхът в
страната е непроменен. Няма сигнали
за промяна и от страна на оръжейна-
та индустрия. А в политиката никой не
взима насериозно тази тема. Много съм
обезкуражен“, казва психологът.
Селест Кембъл, майката на убития
24-годишен мъж, е малко по-оптимис-
тично настроена. В момента тя помага
на жени, които също са загубили децата
си. Държавна подкрепя за тях няма. Те
знаят, че могат да разчитат единствено
на самите себе си.
Луксозен и брутален:
Двете лица на Чикаго
Може ли да се направи нещо, за да спре престъпността