4 - 10 декември 2019

30

МАРТИН 

ГЕОРГИЕВ

SMS пак ги свързва, 

SMS ги дели

 блог

Разделението на властите е постулат на демокрацията. У нас 

обаче често тази конституционно обособена граница между 

прокуратурата и съда, от една страна, и управляващите, от дру-

га, се прекрачва. Това обикновено се случва, когато хората по 

върха на държавата са застрашени от наказателна репресия, 

или пък когато следва да се удари някой неудобен. Затова мъл-

чаливата подкрепа на ГЕРБ за Иван Гешев е логична - партията 

на Бойко Борисов и той самият работят повече от добре с избра-

ния за главен прокурор. Поне това демонстрира премиерът, ко-

гато лично отиде да разбие по негови думи най-голямата фабри-

ка за нелегални тютюневи изделия край

пловдивското село Труд през юли. В рейда му срещу контра-

бандистите участва и Гешев, който по онова време все още беше 

зам. главен прокурор. „Сутринта с колегата Гешев десетина пъти 

се чухме. Той пише есемеси: „Не е това”... Щото първо ударихме 

другата фабрика до Ръжево Конаре (бел. ред. службите разбиха 

в същия ден и по-малка фабрика)“, разказа Борисов пред жур-

налисти.

Често политиците в България използват обръщението „коле-

га“ към представители на медиите, но е озадачаващо, когато ми-

нистър-председател го употребява за висш магистрат, какъвто е 

новият главен прокурор. Тази неволност на Борисов вероятно 

се дължи на факта, че двамата с Гешев са завършили Академията 

на МВР в Симеоново. Вероятно, колегиално отношение е и при-

чината за масираната институционална подкрепа от страна на 

вътрешното министерство за единствения кандидат за шеф на 

държавното обвинение. Освен това „колегите“ Борисов и Гешев 

не се притесняват да поддържат лична кореспонденция с есеме-

си. Това обаче не е ново. И ако сега на премиера му съобщават от 

прокурорския телефон, че са „ударили“ някого, то допреди ня-

колко години го информираха за отказана проверка срещу него.

Тези зависимости между изпълнителната и съдебната власт 

лъснаха още през 2015 г. със скандала „Яневагейт”. Става дума 

за записаните разговори между бившия председател на Софий-

ския градски съд Владимира Янева, вече осъдена за незаконно 

разрешаване на подслушвания, бившата съдийка Румяна Чена-

лова и адв. Момчил Мондешки, спряган за близък до депутата от 

ДПС Делян Пеевски. Тогава шефът на ВКС Лозан Панов предло-

жи съдебните кадровици да изслушат премиера Бойко Борисов, 

тъй като в записите се чува как той е наредил на главния проку-

рор Сотир Цацаров да „опраска“ Янева.

Без свян премиерът сам осветли влиянието си във ВСС. Стана 

ясно, че член на кадровия орган му е изпратил есемес с текст: 

„Лозан Панов отново предложи да Ви викаме във ВСС по

записите за двете каки. Не го приехме”. Веднага след това Бо-

рисов препраща съобщението на председателя на ВКС, който 

публично показа „донесението”. Този безпрецедентен ход на Па-

нов накара министър-председателят да отиде лично във ВСС, за 

да замаже скандала. Щом влезе в заседателната зала обаче, част 

от съдебните кадровици му станаха на крака. Подобна реакция 

сме виждали най-вече от съпартийците му, които от време на 

време дори му целуват ръка. Какво по-добро доказателство за 

лобито на ГЕРБ в съдебната система?

В очите на новия главен прокурор Иван Гешев едва ли това 

представлява проблем. Той вече даде да се разбере, че не спо-

деля принципа на разделение на властите. Нещо повече, той оп-

редели ясното разграничаване на държавното обвинение от уп-

равляващите като „десен екстремизъм”. По всичко личи, че през 

мандата му начело на прокуратурата в следващите 7 години Ге-

шев едва ли ще успее да разсее съмненията за участието на по-

литическата власт в избора му за главен прокурор.

Както не успя и неговият предшественик Сотир Цацаров. 

Именно той затвърди убеждението в обществото, че кадрува-

нето в съдебната власт не се осъществява във Висшия съдебен 

съвет. В опита си да уязви председателя на ВКС Лозан Панов по 

време на изслушването на Гешев в края на октомври, Цацаров 

извади на показ задкулисни тайни - че изборът на „тримата голе-

ми“ в съдебната система се прави в „други две сгради”. И досега 

обаче отказва да ги назове. Като резултат остава усещането, че 

той (Кой) пак „си го избра”...

Единствено контролът над държавното обвинение посред-

ством всевластния по конституция главен прокурор може да 

спаси корпулентните политици от наказателно преследване. На 

този фон не е изненада желанието на управляващото мнозин-

ство да монтира Цацаров за шеф на антикорупционната коми-

сия (КПКОНПИ). Той вече доказа, че няма да закача играчите от 

онези „две сгради“.