BG 

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

4 - 10 декември 2019

35

ТОМАС КОЛМАН, 

Deutsche Welle

З

ащо президентът на Вене-

цуела Николас Мадуро хва-

ли плащанията с долари като 

„вентил“ за неговата потъна-

ла в криза страна? Защо гово-

ри, че американската валута може да 

помогне на страната му да преодолее 

икономическата криза, предизвикана 

от американските санкции? На първо 

място това означава, че така страната 

се отказва от значителна част от суве-

ренитета си и се подчинява на реше-

нията, взимани в сферата на валутната 

политика от американското правител-

ство и американската централна банка. 

„За хората в Латинска Америка нацио-

налните валути продължават да са сим-

вол на суверенитет и независимост. 

Отказът от собствена валута е равно-

силен на падане на колене пред една 

чужда сила. Особено пък ако става въ-

прос за Съединените щати“, казва екс-

пертът по Латинска Америка Мак Мар-

голис в коментар за „Блумбърг“.

За една страна, доларизирането е 

„монетарна ядрена опция“, посочва 

Марголис, последният изход, когато 

всички други инструменти за справяне 

с кризата не функционират. Именно по-

ради това американският долар е офи-

циална валута едва в около 30 държави 

по света и само три от тях са в Латинска 

Америка. Официално единствено Еква-

дор, Ел Салвадор и Панама са избрали 

американския долар за национална ва-

лута и са се отказали от своите.

Венецуела още не е стигнала дотам, 

отбелязва икономистът Луис Висенте 

Леон, директор на института за ико-

номически изследвания „Datanalysis“ 

в Каракас. Въпреки че местният боли-

вар предвещава катастрофа заради 

хиперинфлацията според данните, с 

които разполага Леон, през октомври 

2019 година „едва“ към 54% от всички 

транзакции на стоки и услуги във Вене-

цуела са били в чужда валута. Така из-

лиза, че от световната икономическа 

криза през 2012-а насам използването 

на чуждестранна валута при размяна-

та на стоки и услуги се е увеличило над 

10 пъти.

И в повечето останали държави в ре-

гиона хората, които могат да си го поз-

волят, се доверяват все повече на аме-

риканския долар, когато става въпрос 

за гаранция срещу инфлацията и обез-

ценяването на парите. И при сегашна-

та тежка криза в Аржентина местните 

ежедневно проверяват курса на дола-

ра, за да преценят какво изобщо могат 

да си позволят.

Инфлацията ще стигне 

500 000 процента

Дали катастрофалното състояние на 

хората във Венецуела ще се подобри, 

ако бъде наложен американският до-

лар, и дали така икономическата криза 

ще бъде преодоляна, както твърди Ма-

дуро, е повече от спорно. Макроико-

номическите показатели на страната 

напомнят филм на ужасите: ръководи-

телят на отдела за Латинска Америка в 

Международния валутен фонд Алехан-

дро Вернер казва, че икономическата 

и хуманитарната криза във Венецуела 

ще продължи да се задълбочава.

„Реалният брутен вътрешен про-

дукт вероятно ще намалее с 35% през 

2019 г. и така общият спад от 2013-а на-

сам ще достигне над 60 на сто”. С дру-

ги думи - за шест години икономика-

та на страната се е свила наполовина. 

Сривът на местната валута - боливара, 

който тази година вече изгуби около 90 

процента от стойността си, ще продъл-

жи. Според МВФ хиперинфлацията ще 

се увеличи от 200 000 процента тази го-

дина до 500 000 процента през 2020-а.

Злато и старо желязо 

за валута

От месеци управляващите се опитват 

да използват и последните останали 

ресурси, за да се сдобият с валута: злат-

ният резерв бе продаден на Турция и 

на други държави, които заобиколиха 

американските санкции срещу режима 

на Мадуро. Наскоро дори и една голя-

ма пратка скрап и старо желязо поте-

гли към Истанбул.

Въпреки това Мадуро подчерта, че 

боливарът ще остане официалната ва-

лута на Венецуела. Президентът обаче 

не обясни какво ли би могло да се купи 

с банкнотите, на които стои портретът 

на бореца за независимост Симон Бо-

ливар. Освен това през февруари 2018 

година Мадуро пусна криптовалута, 

наречена „петро“, за да увеличи неза-

висимостта на страната от американ-

ския долар. Но и този проект постигна 

всичко друго, освен успех.

„Такси без бензин“

Венецуелският икономист Рикардо 

Хаусман, който е преподавател в Хар-

вард и е съветник на опозиционния ли-

дер Хуан Гуайдо, сравнява ситуацията в 

страната с таксиметров шофьор, който 

разполага с автомобил, но не и с гори-

во. Той вижда спасението на икономи-

ката в отварянето на нефтения сектор 

за външни инвеститори, за да може в 

страната отново да влязат пари. Хаус-

ман е скептичен спрямо „доларизира-

нето“ на страната.

В началото на годината харвардски-

ят икономист смяташе, че Венецуела 

има нужда от поне 60 милиарда долара 

спасителен пакет от Международния 

валутен фонд, за да може поне донякъ-

де да съживи икономиката на страната. 

Междувременно тази сума вече не би 

била достатъчна.

Венецуела – като 

филм на ужасите

За социалистическия режим в Каракас САЩ са 

най-голямото зло, но използват валутата му