СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

4 - 10 декември 2019

40 - 41

В

сички, които бяхме останали 

след първи кръг, стояхме строе-

ни и чакахме реда си.

Сцената беше огряна в толкова сил-

на светлина, че не виждах кой е в пуб-

ликата.

Докато казвах името на материала, 

който ще представя, видях пламъче 

на цигара, а после и очертанията на 

огромна достолепна фигура, която, 

приближавайки се към мен, изплува 

от мрака.

Тогава застанах очи в очи със Сте-

фан Данаилов.

Той ми каза „Здравей, мойто моми-

че! Как си?“.

Това негово „Здравей, мойто моми-

че! Как си?“ сложи началото на години 

любов, уважение и привързаност.

Бях едно от 5-те момичета, избрани 

от него да бъдат в класа му сред стоти-

ци други кандидати.

И така започна всичко.

Започнаха 4 години без почивен ден, 

4 години в безброй забавления, смях, 

сълзи, преодоляване, репетиции. Ре-

петиции в НАТФИЗ, репетиции в дома 

му, репетиции в Народния театър, ре-

петиции в Министерството на култура-

та дори. Той ни водеше навсякъде със 

себе си. Ние бяхме не просто негови 

студенти, ние бяхме негови деца.

Той знаеше всичко за всеки. Вина-

ги. Той тайно плащаше семестриалните 

такси на закъснелите студенти, той по-

ръчваше пица за всички на рождените 

ни дни, той водеше всеки болен за ръка 

до лекар и чакаше с него в коридора. 

Той беше нашият Мастър.

Винаги отбелязваше празниците си в 

нашата компания. Събирахме се всич-

ки негови студенти през годините и се 

веселихме. Един от пътите се прожекти-

раше филм, направен за него. Осъзнах, 

че пред нас се прожектираше неговият 

живот. Ние виждахме на екрана всички 

етапи от живота му. Видяхме го на 20, на 

30, на 45, на 55...

Разплаках се. Беше толкова вълнува-

що, а той стоеше безмълвно и гледаше. 

Чудех се какво ли си мисли. Какво ли е 

било чувството да изгледаш живота си 

до този момент на лента.

Това е Стефан. Стефан е символът на 

българското кино в пълния смисъл и 

ще продължи да бъде такъв, въпреки 

че си отиде.

Да, отиде си, но не буквално. Той е 

още сред нас. Повярвайте ми. Ще ви се 

усмихне от „Дами канят“, ще ви развесе-

ли с „Топло“, ще можете да го видите пак 

и пак в „На всеки километър“, „Сватбите 

на Йоан Асен“, „Черните ангели“... Ако ви 

липсва, както на мен, просто си пуснете 

някоя от безбройните му роли. Няма да 

ви омръзне, обещавам.

Случваше се да му ходя на гости или 

просто да му се обадя без причина, ей 

така, да го чуя как е. Той въпреки мно-

гото си ангажименти винаги намираше 

време за едно кафе и винаги вдигаше 

и ми казваше „Здравей, мойто момиче! 

Как си?“. Това ще ми липсва.

Имам безброй много спомени с него 

и ще го помня такъв.

Добър, справедлив, ироничен и ви-

наги готов да помогне на всеки.

Учителю, сбогом! Благодаря ти от 

сърце за всичко!

Ще бъдеш с любимата си Мария. Тя те 

чака.

* Актрисата Ралица Паскалева се 

прости с Ламбо във Facebook

С

тефан Данаилов си отиде, 

но остави стотици посла-

ния, които можем да си 

припомняме винаги и от 

които да се учим.
„Никога не тичам по жени. Винаги 

ги оставям те да тичат по мен“.

„За раздяла искам да си кажа – аз 

вярвам в България, вярвам в 

това, че българският театър 

го има и ще го има“.

„Близки и приятели казват: – Абе, 

ти знаеш ли колко си обичан!?“

„Животът тече и минава бързо, 

въпросът е да има някакво съ-

държание в живота ти, това е 

много важно. И когато се наложи 

да се укротя и да седна тук, сам, 

в размисли, установих, че моят 

живот е минал пълноценно, бил 

съм щастлив, защото за един 

актьор най-тъжното е, когато 

няма работа“.

„Винаги безкрайно много съм ви 

обичал. Аз съм си обичал пуб-

ликата. И затова съм получил 

много обич“.

„Не забравям, че доверието е най-

непостоянният капитал, кой-

то човек може да е трупал с де-

сетилетия, а после само с един 

жест да го срине за дълго време“.

„Обръщам се, и на витрината се за-

лепили трудови гражданки, а на 

вратата - малки патриотчета 

стоят и ме зяпат. В следващия 

момент чувам как децата ви-

кат: „Бате, Серго! Гледай, мамо, 

той е! Той е!“, а аз все едно цял жи-

вот това съм чакал и високо им 

отвръщам: „Ми аз съм бе!“. Това 

са върховни изживявания и ра-

достни мигове, които никой и по 

никакъв начин не може да ми от-

неме“.

„Колкото повече човек дава, тол-

кова повече получава, независи-

мо дали даваш обич или пома-

гаш. Убеден съм в това, въпреки 

че могат да ме сметнат за луд“.

„На доктор всичко се показва, а на 

съпруг нищо не се казва. И на ин-

структор не се отказва.“: „Дами 

канят“ (1980 г.)

За Ламбо, през сълзи

Ламбо бе изпратен с много спомени и 

през сълзи. Ето какво казаха известните 

за него:

Татяна Лолова, актьор: „Всеки период 

в живота го е изживял пълнокръвно. 

Това е същество не само на България, 

това е извънземно, земно и сърдечно”. 

„Много красиви и талантливи има, но 

той е посочен. Беше с нас и мисля, че 

ще остане. Той е неповторимото нещо, 

което сме имали”. Ламбо каза: „Не 

ме жалете, живял съм, както трябва”. 

„Щурчо, прекрасен, талантлив, обич-

лив, той не е виновен, че беше толкова 

прекрасен“.

Стоян Алексиев, актьор: „Светъл дух, 

силен дух. Голям актьор, той беше ве-

рен на професията си. Знам, че Бог му 

е отредил свято място“.

Башар Рахал, актьор: „Имаше два вида 

хора - Стефан Данаилов и останалите. 

Яд ме е, че много хора не го познаваха 

добре. Чувствам се късметлия, че съм 

част от тези, които са се докоснали до 

него. Дано тази доброта, която носеше, 

да може да се предава. Той променяше 

хората с това, че събуждаше доброта-

та в тях. Много се надявам българите 

да станем по-добри хора, защото той 

беше еталон за това - за човещина и 

доброта“.

Христо Мутафчиев, председател на 

СБА: „Изключително благородна лич-

ност, освен като голям актьор. Таран, 

който проправи път в българското 

кино на едно цяло поколение актьори. 

Смея да твърдя, че е уважаван от всич-

ки, срещаше любовта на хората и това 

му даваше криле да лети“.

Румен Радев, президент: „Много е труд-

но да вкараме Стефан Данаилов в ня-

какви рамки, за да го опишем с думи. 

Огромният му принос към българско-

то кино, безрезервната му любов към 

хората, безкрайната отдаденост на не-

говите ученици. За мен той бе и човеш-

кото лице на българската политика“.

Корнелия Нинова, лидер на БСП: „Изпра-

тихме една вселена от талант, красота, 

любов и мъдрост. Стефан носеше до-

брота в себе си и я раздаваше на дру-

гите. Винаги съпреживяваше болките 

и тревогите на останалите като свои. 

Беше добър и широкоскроен човек, 

почтен, за нас е вдъхновение и сила. 

Ние, българските социалисти, загуби-

хме свой духовен водач, осиротяхме. 

Макар че последните дни в болнична-

та стая той ми каза - не плачи, каквото 

и да се случи, продължаваме заедно. И 

е прав. Въпреки смъртта, където и да 

сме, ние ще го носим в едно съкрове-

но място в душите си. Поклон пред ве-

ликия, непостижимия и незабравимия 

Стефан“.

Георги Йорданов, бивш министър на 

културата: „Това е една от тежките 

загуби на българската култура. Той не 

само че беше именит и заслужил тво-

рец, но и човек с изключителна граж-

данска чувствителност“.

Боил Банов, министър на културата: 

„Аз по-харизматична личност не съм 

познавал. Извън огромния му талант, 

извън обичта на хората, той притежа-

ваше рядкото качество, освен таланта 

на сцената и на екрана, да бъде такъв 

и в живота. Невероятен човек, толкова 

позитивен, толкова интуитивен, толко-

ва положителен във всички моменти 

от живота си“.

Той е още сред нас, повярвайте ми*

Винаги съм ви 

обичал безкрайно