от човека“, смее се Иво.

Преди години разказал историята на 

легендарния колоездач Ланс Армстронг 
– „Живей силно“. Той, който 7 пъти пече-
ли колоездачната обиколка на Франция, 
надделява рака с много тежки разсейки 
в мозъка, белите дробове и диафрагмата. 
Превръща се във вдъхновение за мили-
они хора. Посвещава живота и успехите 
си на борбата с рака, като създава фон-
дация и набира стотици милиони до-
лари. В същото време разочарова мно-
го хора, когато го засичат с допинг, и се 
държи вулгарно с критиците си. „Аз оба-
че съм избрал да се концентрирам върху 
неговите положителни качества и добро-
то, което е направил на този свят, което е 
много повече от лошото“, коментира пи-
сателят.

„Напоследък спрях с писането поради 

здравословни проблеми в семейството 
ми - сподели Иво. - Не съм спирал обаче 
да търся и

да се срещам 

с интересни хора

и да се опитвам да надникна и в техния 
свят. Нося в себе си поне двайсетина ис-
тории, които се надявам в най-скоро вре-
ме да разкажа както на другите хора, така 
и на себе си. Защо на себе си? Защото 
често откривам, че посланията на хората 
от разказите ми са отправени към самия 
мен. Помагат ми да разбера себе си.“

Иво не се интересува от комерсиална-

та страна на писането си. „Правя го по-
ради силна вътрешна необходимост, а и 
защото се надявам някой да се натъкне 
на тези истории в труден момент и да от-
крие опора и вдъхновение в тях, да види 
светлина в мрака“, споделя писателят. 
В първата си книга „Кривата на щасти-
ето“ има 73 очерка и есета, а във втора-
та - „Отвъд играта“ – около 50. Бестселъ-
рът е издаден и в аудиоформат в Storytel. 
Планира и книга за странстванията си из 
дивите кътчета на Америка, които е опоз-
нал, когато е обикалял индиански резер-
вати.

„Като дете бях много запален по бас-

кетбола“, започва разказа на собствения 
си живот Иво. Баща му е елитният спор-
тист и многократен шампион на Бълга-
рия по джудо Светослав Иванов – Ца-
пето, „основателят на бойните изкуства 
в България“. Той е и учен, професор. За-
вършил е ядрена физика и е математик и 
физик. И единственият в рода си по ба-
щина линия, който не е лекар. „Аз обаче 
усещам в гените си този „шепот“ на ле-
карската професия - казва Иво. – Винаги 
много съм се интересувал от начина, по 
който функционира тялото на клетъчно 
ниво, от физиологията. По-късно в уни-
верситета проявих интерес към биоме-

ханиката – движението на човешкото 
тяло, науката на баща ми.“

От баща си, който преподава биомеха-

ника и става ректор на НСА, Иво насле-
дява любовта, отношението към спорта и 
разбирането, че зад един успех се крият 
много други фактори. Като малък в кино 
„Дружба“ (сега „Одеон“) Иво гледа един 
много стар филм за харлемските баскет-
болисти – отбора Harlem globetrotters 
(„Харлем глоубтротърс“). Пленен е от ма-
гията на тази игра, която в ръцете на уме-
ли баскетболисти се превръща в танц. 
„Започнах сам да се уча“, казва Иво. По-
дава му ръка Младен Младенов, учител в 
близкото до дома му

127-мо училище - Меката 

на баскетбола

Младенов е легенда в българския бас-

кетбол, създал генерации от елитни със-
тезатели и баща на големия Георги Мла-
денов. По това време Иво учи в 133-то 
руско училище и в свободното си време 
непрекъснато е в двора на 127-мо.

След това тренира баскетбол в ЦСКА и 

завършва учителския и треньорски фа-
култет на НСА с баскетбол. Първата му 
среща с журналистиката е във в. „Старт“. 
Пише за американски спортове - баскет-
бол, американски футбол, бейзбол, на-
ционалната хокейна лига. Първата си 
статия решава да посвети на треньора 
Младенов. „Тогава бях на 21, излязъл от 
казармата, неопитен и се притеснявах 
как ще пиша за своя идол. След месец 
го видях на баскетболен мач и ми идеше 
да се скрия някъде, но той ме намери и 
просто ме прегърна. Това беше неговият 
коментар за статията ми“, спомня си Иво.

„През 1990 г. не емигрирах, а отидох в 

Щатите да следвам“, уточнява той. След 
НСА Иво иска да направи магистратура в 
американски университет. Идеята му е да 
види това, за което е чел в книгите на лю-
бимите си автори Стайнбек, Керуак, Кен 
Киси... „Исках просто да усетя Америка, 
да попия нейната култура, език, хумор, 
начин на живот, а после да се върна и да 
живея в България“, казва Иво.

В САЩ обаче той

се влюбва в американката 

Джейми

Женят се, след година им се ражда 

първото дете Алина, а през 2000 г. – и 
син Емил. Междувременно Иво завърш-
ва спортна психология в университета 
в Канзас сити. А факултетът е в град Ло-
ренс, на 20-ина километра от Канзас сити. 
Харесва му артистичният дух на града - 
„един либерален остров в океан от кон-
серватизъм“. Днес Иво и семейството му 
продължават да живеят в Лоренс.

В Щатите Иво публикува статии в най-

големия вестник в региона – „Канзас 
Сити стар“. „Дадоха ми „доживотен“ блог 
във вестника, но го изоставих поради 
липса на време“, казва той.

Иво работи като маркетинг специа-

лист, но пак за хората, които често са ге-
рои на негови очерци. Това е социална 
агенция, която помага на хора с уврежда-
ния. Мисията му като маркетинг специа-
лист е да разпространява посланието, че 
хората с увреждания могат да се реали-
зират като пълноценни личности. Отго-
варя и за дизайна и уеб дизайна в аген-
цията. Вкъщи има телевизионно студио, 
в което прави документални филми от А 
до Я. Праща и репортажи за предаване-
то на Светослав Иванов „120 минути“ по 
bTV - негови интересни истории, които 
филмира.

След работа Иво тренира ученически 

отбори по европейски футбол. Започва 
още през 2003 г. със съвсем малки деца – 
4-5-6-годишни. Днес тренира два гимна-

зиални отбора – на момичета през про-
летта и на момчета през есента. „Тази 
есен момчетата се представиха блестя-
що, беше най-силният сезон в историята 
на училището“, споделя с вълнение Иво.

Никога не съм 

се чувствал емигрант

защото човек е там, където е сърцето му. 
Надявам се последните 20-ина години от 
живота ми да са в България. Трудно е да 
запазиш българското у децата си, когато 
майчиният им език е английски“, призна-
ва Иво. Всяко лято води за месец в Бъл-
гария сина си Емил, който следва иконо-
мика. Алина понякога пропуска заради 
ангажименти в колежа си. Тя следва фи-
лософия. „Все пак успях да ги направя и 
българи. Успях да ги науча да ценят на-
шата култура, писменост, саможертвата 
на българските мъченици, нашата исто-
рия и трагедия и триумфите на тази на-
ция“, споделя с вълнение писателят.

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

BG LINKED

 

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

18 - 26 декември 2019

24 - 25

 „Дъждовен“ автограф с Владина Цекова.

Николай Божиков от Калофер е имал мечта – да се срещне с човека, който вдъхновява хората като него. 

22 юни, 2018 г.