Page 14

VOICE

СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ

BG LINKED

И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ

8 - 14 януари 2020 г.

ЗИЙК МИЛЪР

Асошиейтед прес

резидентът Доналд Тръмп не
е първият американски ли-
дер, който не изпускаше ге-
нерал Касем Солеймани от
поглед, но стана първият,

който натисна спусъка.

Това е подход, който се проявява през

цялото му досегашно президентство. По
редица въпроси на националната сигур-
ност той е пренебрегвал същите преду-
преждения, които караха негови пред-
шественици от двете партии да изчакват.

Понякога той просто проявява склон-

ност да поеме повече рискове. В други
случаи просто оспорва предупреждени-
ята, дори от експерти в собствената му
администрация, и публично се хвали, че
ги е пренебрегвал.

Когато Тръмп премести посолството на

САЩ от Тел Авив в Ерусалим - обещание,
което други бяха дали, но после се от-
метнаха от него, той го направи против-
но на съвета на помощниците му, които
твърдяха, че то ще разпали напрежение
в Близкия изток. Когато той стана първи-
ят американски лидер, стъпил в Северна
Корея, той не се съобрази с онези, които
казаха, че така дава на Пхенян символич-
на победа, без да получи нещо в замяна.

Поддръжниците на Тръмп приветстват

неговата готовност да действа там, къ-
дето други не биха го направили, с ар-
гумента, че той е внесъл свеж подход на
бизнесмен към трудни за уреждане про-
блеми. Но

неговият високорисков

подход

породи страхове у демократите, както и
сред някои републиканци, които се опа-
сяват, че президентът е прекалено фо-
кусиран върху краткотрайни изгоди и е
сляп за дълготрайните последствия от
своите действия.

„Тръмп смята, че външната политика е

риалити шоу, и ако липсват катастрофал-
ни последици на следващия ден, те прос-
то изобщо няма да се появят - казва Бен
Роудс, който е бивш заместник-съветник
на президента Барак Обама по нацио-
налната сигурност. - Те обаче се появя-
ват, като в някои случаи вече са дошли,
а в други - ситуацията все повече се вло-
шава.“

Готовността на Тръмп да зарязва кон-

венционалното мислене е характерен
признак за неговия политически живот.
Навлизайки в последната година на пър-
вия му (президентски) мандат, неговите
съветници и съюзници го описват като
все по-решен да действа, следвайки ин-

стинкта си. Той разгони кохортата си от
съветници, които виждаха себе си като
„предпазни бушони“ срещу импулсивни-
те му действия. Други, като бившия ми-
нистър на отбраната Джим Матис, напус-
наха, защото бяха несъгласни с начина му
на вземане на решения...

Последствията от

дръзките

външнополитически

решения

на Тръмп са смесени. Решението му да

премести посолството от Тел Авив в Еру-
салим практически не причини взрив на
насилие в Близкия изток. То обаче по ни-
какъв начин не помогна на администра-
цията на Тръмп да смекчи нарастващото
напрежение в отношенията с палестин-
ците и погреба изгледите за напредък
към мирно споразумение с израелците.

Решението на Тръмп да се захване с

пряка дипломация със севернокорей-
ския лидер Ким Чен-ун, включително и
среща на разделителната линия между
Северна и Южна Корея, донесе слаб на-
предък към елиминирането на ядрената
програма на Пхенян. Преговорите поч-
ти са прекратени, а Ким каза тази седми-
ца, че неговата страна скоро ще покаже

ново стратегическо оръжие.

Президентът бе изправен също пред

яростна опозиция от собствената си пар-
тия миналата година, когато внезапно
обяви изтегляне на американските вой-
ски от Сирия, което откри пътя на Турция
да започне офанзива срещу кюрдските
сили, които са съюзници на САЩ. Тръмп
отначало упорстваше на решението си,
но в крайна сметка смени курса.

За критиците на президента решение-

то му да нареди прицелния удар срещу
Солеймани може да се окаже най-риско-
ваното му досега.

Администрациите и на Обама, и на

Буш-младши се отказаха от възможност-
та да ликвидират Солеймани - лидера на
елитните иракски сили Ал Кудс, обвиня-
ван, че е дирижирал атаките срещу аме-
риканските войски в Ирак. Дори съветни-
ците на Тръмп признаха риска от иранско
отмъщение, което може да въвлече САЩ
и Техеран в

пряк военен конфликт

„Един ден той (Тръмп) може глупаш-

ки да се набута в реална пълномащабна
криза - каза Мари Харф, старши съвет-
ник на бившия държавен секретар Джон
Кери. - Убийството на Солеймани може

да се окаже безразсъдният ход на Тръмп,
вкарал ни в пълномащабен конфликт.“

Но за поддръжниците на Тръмп това е

само поредна хиперболизирана реакция
на едно оправдано действие на прези-
дента. Сенаторът републиканец Бен Сас
от Небраска разкритикува онези, които,
според него, гледат на убийството на Со-
леймани „като на края на света”. Сенато-
рът каза, че макар той и Тръмп да имат
доста разногласия по политически въ-
проси, президентът в случая е предпри-
ел правилна стъпка.

„Неоспорим факт е, че Иран като цяло

и конкретно Солеймани извършваха все
повече нападения - каза Сас. - Трябва да
има червена линия, когато става въпрос
за гибелта на американци.“

Тръмп – първият,

който дръпна спусъка

Дори съветниците на президента

признаха риска от пряк военен конфликт

ран е изстрелял повече от ду-
зина балистични ракети от своя
територия по най-малко две

иракски военни бази, използвани от
американски военни, съобщи Пентаго-
нът.

„Правим първоначални оценки на

щетите“, каза в комюнике говорителят
на Пентагона Джонатан Хофман.

Обстреляна е базата „Айн ал Асад“

в провинция Анбар и още една база
в Ербил. През декември 2018 г. пре-
зидентът Доналд Тръмп посети базата
„Айн ал Асад“.

Засега няма данни за пострадали

или убити американски военни.

Тръмп обяви в туитър, че в момен-

та се правят оценки на жертвите и ще-
тите.

Външният министър на Иран Джа-

вад Зариф написа в туитър, че атака-
та е била пропорционална мярка за
самозащита според член 51 от Хар-
тата на ООН. Той допълви, че страна-
та му не търси ескалация на войната,
но ще се защитават срещу всяка агре-

сия. Междувременно гвардейците от
иранската армия предупредиха САЩ
да изтеглят силите си от региона, за да
избегнат убийството на свои военни.
Тръмп обаче отвърна, че изтегляне от
Ирак ще бъде „най-лошото нещо“, кое-
то може да се случи на тази страна.

ътнически самолет „Боинг 737“
на украинските авиолинии със
180 души на борда катастро-

фира след излитането си от летище
„Имам Хомейни“ в Иран. Малка е ве-
роятността за оцелели, съобщиха
летщните власти.

Вероятно причина за катастрофата

са технически проблеми. Украински-
ят самолет е летял от Техеран за Киев.

Не е ясно дали инцидентът има

връзка с ескалирането на напрежени-
ето между САЩ и Иран през послед-
ната седмица.

Пътнически

„Боинг 737“ се

разби в Техеран

Иран отвърна с удар по US бази в Ирак