ПАВЛИН ДИМИТРОВ
М
инчо Дончев, или бай Мин-
чо, както го наричат в Бъл-
гария, е издръжлив, на-
ходчив, изобретателен и
притежател на множество
таланти. Както много други българи в
Америка. Но Минчо не използва качества-
та си, за да покаже най-доброто от себе си
зад Океана. Напротив, през 70-те и 80-те
години на миналия век Минчо обира вила
след вила по поречието на река Стилагу-
миш, на 120 км от Сиатъл, и успява да ос-
тане неуловим повече от 10 години. През
това време той живее като дивак в първо-
битна землянка в планината и изминава
десетки километри на ден с тежка рани-
ца на гърба. Заради непрестанните му на-
бези във вилната зона и „потъването“ му
в планината над Сиатъл местните го на-
ричат Планинския човек или Дивия пла-
нинец. Разбира се, дори и в най-добрите
екшъни, белезниците щракват и лошите
влизат в затвора.
Но не и Минчо, чийто живот сам по себе
си може да стане филмов сюжет. Той изле-
жава едва четири месеца
зад решетките
на вашингтонски затвор
и бива депортиран в България. Заедно със
солидна сума от около няколкостотин хи-
ляди долара, дадени му от САЩ. В също-
то време полицията пише на „сметката му“
рекордните 71 обира в 64 вили.
Минчо Дончев бяга от България през
далечната 1968 година и е върнат обратно
през 2001 г. По време на разследването
срещу него ще стане ясно, че криейки се
из горите на Сиатъл, той е пропуснал па-
дането на Желязната завеса и е останал в
неведение за смяната на режима в Роди-
ната му.
Преди да избяга от България, Минчо ра-
ботил известно време като милиционер.
От 1957 до 1964 г. се трудил и като начал-
ник съоръжение в тогавашната институ-
ция „Културен отдих и украса“ в Стара За-
гора. По това време получава първата си
присъда – 5 години затвор за опит за убий-
ство на бащата на съпругата си. Излежава
ги, а след като излиза, решава да стане ов-
чар, гледа цяло стадо овце и над 30 пра-
сета, а от печалбата се надява да си купи
апартамент. Но крадлив съсед се изпречва
на пътя му – краде агне след агне от стадо-
то му. Различни са свидетелствата кой точ-
но е извадил първи ножа и кой кого е сбил
първо, но в крайна сметка съседът се ока-
зал с прерязано гърло, а Минчо с 20-го-
дишна присъда за убийство. Този път оба-
че той няма намерение да лежи в затвора
и бяга. Два месеца живее като партизанин
в гората, след това минава нелегално гра-
ницата и се озовава в Гърция. От там пеша
през Югославия, Австрия, та чак в Италия,
където получава статут на политически
емигрант. Снабден с него, бай Минчо за-
минава съвсем легално за Америка, къде-
то е посрещнат с отворени обятия. Там се
жени през 1982 г. и изкарва прехраната си
като механик, но не плаща данъци, за кое-
то властите тръгват по петите му.
Истинският му сблъсък с полицията
обаче идва през 1985 г., след като решава
да взриви дома
на американската си
любовница
Тогава той е арестуван в окръг Кинг, Ва-
шингтон, но отново успява да избяга и да
се скрие от униформените. И потъва вдън
гора.
Не след дълго обитателите на вилната
зона край Сиатъл започват да се оплакват
от нападения на вилите им. В началото по-
лицията се чуди дали не става дума за на-
бези на животно, тъй като единственото,
което липсвало от къщите, била храна. Па-
рите и ценностите оставали непокътнати.
„Задигна ми три кутии макарони и си-
рене, като разби новото ми стъкло за 300
USD“, жалва се по това време една от соб-
ственичките на ограбените вили. Друг по-
търпевш, Боб Гарднър, казва: „Всеки път,
когато нахлуваше във вилата ни, Планин-
ският човек омиташе кухненските шкафо-
ве и хладилника до трошичка“.
Минчо всъщност привиква виладжии-
те край Сиатъл сами да му оставят храна.
BG
VOICE
СВАЛЕТЕ СИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
BG LINKED
И ПУБЛИКУВАЙТЕ БЕЗПЛАТНА МАЛКА ОБЯВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ
8 - 14 януари 2020 г.
8 - 14 януари 2020 г.
36 - 37
36 - 37
Когато такава липсва, той остава безспор-
ни знаци, че това не е по вкуса му. Така на-
пример при един от набезите си той от-
крил празни шкафовете и хладилника в
една от вилите. Това очевидно много го
ядосало, защото използвал чаршафи-
те на собствениците
вместо тоалетна хар-
тия. Историята мъл-
чи дали виладжии-
те са заредили храна
за следващия път, но
заради липсата на
нови знаци, може да
се предположи, че са
разбрали недвусмис-
леното послание на
българина.
Докато броди из го-
рата, Дивият плани-
нец, както го нарича американската преса
по това време, измервал времето по сезо-
ните и когато го хванали през 1998 г., вяр-
вал, че е още в 1997 г.
А как успяват да го хванат ли? След
като един от потърпевшите, Фил Вининг,
се свързва с Джоел Хардин – бивш рейн-
джър и специалист по проследяване. Той
работел четвърт век на американско-ка-
надската граница и бил специализиран в
издирването на хора. През 1997 г.
рейнджърът тръгва
по следите на българина
Прави карта на обирите, извършени от
Минчо, очертава периметъра на района
и слага инфрачервени сензори за движе-
ние, с които се надява да засече крадеца.
Разследващите вече са установили, че Пла-
нинският човек е хитър, с инстинкти на жи-
вотно и често сменя маршрутите си.
На 1 март 1998 г. методите на Хардин да-
ват резултат. Единият от сензорите се за-
действа, десетина минути по-късно и други
два. Бившият рейнджър се свързва с шери-
фа на областта Снохомиш Джон Тейлър и
ден по-късно полицаи, снабдени с уреди за
нощно виждане, тръгват по дирите на Ди-
вия планинец. И срещата им не закъснява.
Полицаите го засичат с препълнена с про-
визии раница от поредния обир, въоръжен
с пръчка, три ножа и два пистолета. Бълга-
ринът се съпротивлява, но преследвачите
му насъскват срещу него полицейско куче,
което го поваля и ранява тежко. Така след
десетгодишно издирване белезниците най-
после щракват на ръцете на Планинския
човек. Той е обвинен в неправомерно на-
хлуване в чужда собственост и в незаконно
притежание на оръжие. Пуснат под гаран-
ция от 10 000 долара и из-
пратен за лечение в бол-
ница Harborview Medical
Center в Сиатъл.
Така партизанският жи-
вот в Америка на Минчо
Дончев приключва. Мал-
ко по-късно той е изпра-
вен пред съда, където се
признава за виновен и по
двете обвинения. Осъден
е на 9 месеца затвор, от
които излежава само че-
тири в затвора Уола Уола
във Вашингтон. След това
властите решават да го де-
портират в България.
Но междувременно по
съвет на адвоката си бъл-
гаринът завежда дело срещу полицията
за нараняванията от полицейското куче.
Дончев е загубил 40% от ходилото си и два
пръста, а искът му е за $20 млн. от федерал-
ния съд в Сиатъл.
Адвокатът на българина Марк Шепърд
твърди, че кракът
на клиента му е
обезобразен и ни-
кога повече няма
да се възстанови
напълно. Той за-
стъпва и тезата,
че Минчо Дончев
има нужда от фи-
нансова компенса-
ция и за да се адап-
тира по-успешно
към обществото и
новия си живот в
него.
Шерифът Рик Барт, който води операци-
ята по залавянето на Планинския човек,
признава, че той
трябва да получи известна
компенсация
за нанесените му щети, но отрича поли-
цейските служители да са употребили
неправомерна сила. В крайна сметка по-
лицията се съгласява да изплати на бълга-
рина обезщетение от $416 000. Според ня-
кои от разказите за него сумата е $1 млн.,
от която след приспадане на данъците
останали чисти $416 000. Част от тях той
дава на адвоката си, а останалите задържа
за себе си. Колко точно са, не става ясно,
но със сигурност са поне половината. Па-
рите обаче Минчо
така и не получил
накуп, а му били из-
пращани на части от
САЩ.
Малко след като
получава обезще-
тението, Минчо е
депортиран в Бъл-
гария. В Родината
давността за убий-
ството от 1966 г. от-
давна е изтекла и
той започва новия
си живот начисто.
Според някои сви-
детелства днес той
наближава 90-те си
години и често се
оплаква от набезите
на крадци в къщата
си в село Медово.
С
лед завръщането си в България
Минчо Дончев купува голяма
къща в Павел баня, за да лекува в
курорта болните си крака. Новият жи-
вот започва и с нова жена – той заживя-
на с 29 години по-младата от него Айтен,
с която по-късно сключва и граждански
брак. През 2006 г. той беше на 75 г.
През 2015 г., когато е 84 години, той
се мести в село Медово, община Братя
Даскалови. Минчо купил къща там, след
като се развел с Айтен и продал имота
си в Павел баня.
Бай Минчо потвърди пред българ-
ските журналисти разказаното за него
в американската преса, но се сърди,
че в България му лепнали прякора Ди-
вия българин. За американците той бил
„планинският човек“, дори го мислели
за руснак, пише „24 часа“.След завръ-
щането си, в щастливите години с Ай-
тен, двамата отглеждат ярета и много
пуйки, имат коне и крави, купуват авто-
мобили, макар и втора ръка. Броят им
в един момент достига 7, сред тях и 3
мерцедеса - бял, черен и сив, като част
от тях били регистрирани на името на
Айтен, за която твърдяха, че е много до-
бър шофьор.
Единственият проблем на бай Минчо
било високото му кръвно, тъй като на-
хапаните му от полицейското куче кра-
ка започнали да се оправят. Понякога
вдигал 220 - толкова, че по думите му
и апаратът не успявал да го улови. При
една от поредните си хипертонични
кризи той решил да подпише брак с лю-
бимата си Айтен, за да не бъде лишена
от наследство, „ако с него стане нещо“.
По-късно тъкмо това наследство ги
разделя. Парите от американското при-
ключение свършили, а двамата се раз-
веждат след дълги съдебни спорове за
имоти и движими вещи, които стигат до
най-висшите съдебни инстанции. Бай
Минчо обвиняваше жената, че е алчна,
тя се оплакваше, че я тормозел.
Историята им завършва трагично –
преди 4 години Айтен загива в ката-
строфа зад волана на мерцедес, веро-
ятно един от онези, които Бай Минчо й
купил.
В България – нова къща,
жена и мерцедес
Бай Минчо – топ крадецът от Сиатъл
Извършил е 71 обира
в 64 вили и получил...
$400 хил. обезщетение
от полицията