BG 

VOICE

15 - 21 януари 2020 г.

32 - 33

О

громен архив е събрал ис-

торията на българската 

емиграция в Северна Аме-

рика. Много малка част от 

него обаче е анализирана, 

а надеждите на създателите му са бъл-

гарската държава да помогне за опаз-

ването и изследването му. Сред съхра-

нявата история има тухли от първата 

българска църква в САЩ, кандилница-

та на архимандрит Теофилакт – първи-

ят български свещеник в Северна Аме-

рика, пишещи машини от редакциите на 

вестниците „Народен глас“ и „Македон-

ска трибуна“, огромно количество книги 

с библиографска рядкост и периодични 

издания по проблемите на българска-

та емиграция. Архивът се пази в Инсти-

тута по история на българската емигра-

ция в Северна Америка „Илия Тодоров 

Гаджев“.

Институтът започва дейността си през 

1976 г. в гр. Детройт, щата Мичиган. От 

2004 г. седалището му и неговите архив-

ни и книжовни фондове са прехвърле-

ни в новоизградена постройка в центъ-

ра на гр. Гоце Делчев в България. Офис 

на Института и негов филиал остават и 

в Детройт.

Основател на института е покойният 

българския ветеринарен лекар д-р Иван 

Гаджев, който го е кръстил на своя баща. 

Д-р Гаджев попада в САЩ няколко годи-

ни преди да направи института, а причи-

ните за това са политически.

Поради настояването му да се прера-

згледа случаят с убийството на неговия 

баща, отношенията му с ръководството 

на БКП в родния му град Гоце Делчев се 

влошават и той е принуден да рискува и 

да пресече строго охраняваната бълга-

ро-гръцка граница.

Докато развива успешна 

кариера в САЩ

д-р Иван Гаджев започва да трупа огро-

мната сбирка от автентични докумен-

ти, интересни предмети и редки книги, 

свързани с историята на българската 

емиграция в Северна Америка.

През 2001 г. дори построява със 

собствени средства специална триетаж-

на сграда до родния си дом в Гоце Дел-

чев, където институтът се мести, а целта 

е една – да поддържа връзки с учени от 

цял свят, интересуващи се от събитията 

на Балканския полуостров.

„Много хора са дарявали архивите 

си на него, имайки му пълно доверие 

да ги съхрани. Той прави това от 1976 

г. до смъртта си. Материалите тук се от-

насят основно за емиграцията ни в Се-

верна Америка, но няма как да не се 

припокриват с други теми, сред които 

македонският въпрос, ВМРО, мигран-

тите след войните и др. Институтът по-

крива много други теми, важни за бъл-

гарската история“, разказа в интервю за 

БГНЕС синът му Тодор Гаджев, който сега 

е уредник на института.

Той най-много се гордее с факта, че 

баща му прави всичко със собствени 

средства, което му е гарантирало пълна 

независимост. Но има и неща, за които 

съжалява. Едно от тях е, че историците 

почти не проявяват интерес към много-

то документи и ценни предмети, които 

имат голяма историческа и научна стой-

ност.

„След смъртта на баща ми няма кой 

да пише и кой да работи по тези теми“, 

казва той с огорчение, но все пак се ше-

гува, че един историк може да прекара 

цялата си кариера между рафтовете в 

института. Ето защо той води преговори 

с българската държава да придобие съ-

държанието на архива, за да може тя да 

се погрижи за неговото опазване, за чи-

ято цел е започнал и неговият опис.

„Информацията е безкрай, но е нео-

бработена. Тепърва предстои да напра-

вим подробен опис, защото досега пра-

вихме груб такъв в продължение на шест 

месеца със съдействие на специалисти 

от държавния архив. Нашето желание е 

да си остане тук и да функционира като 

институт с назначени един-двама слу-

жители. Да идват историци и студенти, 

да пишат дисертациите си и темите си“, 

разказва Тодор Гаджев. Самият

той е роден и работи в САЩ

но ходи често в България, за да полага 

грижи за фондовете на института. Там 

вече са изградени специална клима-

тична инсталация и алармена система, 

които да осигуряват правилното съхра-

нение на безценните документи и пред-

мети.

Във фонда на института се съхраняват 

много от спомените на български диси-

денти, които са емигрирали в САЩ и Ка-

нада в различни периоди. Самият Иван 

Гаджев е записвал на магнетофон раз-

говорите си с тях, а след това докарал 

от България професионален стенограф, 

който да материализира в текст на хар-

тия думите им, които сега са грижливо 

подредени в папки из лавиците на ин-

ститута. Там се пазят и всички около 300 

аудиозаписи, които Тодор Гаджев вече 

е дал за дигитализация. Там е пишеща-

та машина на Петър Семерджиев, който 

бяга от България в Израел. „Той има мно-

го интересна история, защото от най-

големия комунист, става най-големия 

антикомунист“, разказва за него Тодор 

Гаджев.

Сред експонатите е значката на ВМРО 

на Никола Гушлев, дадена му от ген. 

Александър Протогеров, на когото той 

е личен телохранител. За да запази жи-

вота си, посъветван от ген. Протогеров, 

той заминава за Торонто, където умира 

на 90-годишна възраст. Спомените му са 

записани от д-р Иван Гаджев и публику-

вани в написана от него книга. Във фон-

да на института се съхраняват и много 

прокламации от кметства на различни 

градове в САЩ, с които се разрешава 

пред сградата на общината да бъде из-

дигнат българският флаг на национал-

ния ни празник – 3 март.

„Интерес предизвикват и две стари 

банкови книжки от сметки на местната 

В Детройт и Гоце Делчев: 

Историите на 

BG емигрантите в САЩ

Тодор Гаджев, син на Иван Гаджев и сегашен управител на Института

Снимкa: БГНЕС

Създателят на Института и един от доайените на българската емиграция в САЩ Иван Гаджев

Снимкa: desant.net

Институт съхранява паметни документи и спомени за важни събития